№ 371
гр. Шумен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201948 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24/28.08.2025 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.34и, ал.24
от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН на „Вал
и Мар“ ООД, с ЕИК127626244, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Московска“ №11, представлявано от управителя М.Й.И. е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева. Дружеството-жалбоподател моли наказателното
постановление да бъде отменено, да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или
наложената имуществена санкция да бъде намалена. В съдебно заседание за дружеството-
жалбоподател не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в която
излагат, че поддържат жалбата и молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
За Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява
представител. От негово име е депозирана писмена молба, в която моли делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие и да им бъде дадена възможност за писмени бележки. В
предоставения им срок такива не са били депозирани.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „Вал и Мар“ ООД, с ЕИК127626244 стопанисва
автосервиз, находящ се в гр.Шумен, кв.Дивдядово, като при тази дейност ползва
флуорсъдържащи парникови газове/фреон /при зареждане/възстановяване на климатичните
системи на автомобилите/. В тази връзка същото било задължено в срок до 31 март на
текущата година да представи в Информационната система за флуорсъдържащи парникови
газове на Изпълнителна агенция по околна среда, гр.София годишен отчет за използваните
флуорсъдържащи парникови газове за предходната година.
При извършена служебна проверка в Информационната система за
флуорсъдържащите парникови газове на Изпълнителна агенция по околна среда, гр.София
от служители на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Шумен било
установено, че дружеството не е подало годишен отчет по приложение №7 от Наредба №1
от 17.02.2017 год. за използваните флуорсъдържащи парникови газове за предходната 2024
година в законоустановения срок до 31.03.2025 год.
С писмо изх.№ОА-3404/16.05.2025 год. до дружеството била изпратена покана за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с
констатираното нарушение на 30.05.2025 год. на дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №ЗК-05, като актосъставителят е посочил, че
с описаното деяние е била нарушена разпоредбата на чл.34и, ал.4 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, във вр. с чл.39а, във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба №1 от 17.02.2017 год.
за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, във вр.
с чл.17, ал.2 от ЗЧАВ. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, но
последният е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.
Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44 от
ЗАНН не са били депозирани възражения.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било
издадено наказателно постановление №24/28.08.2025 год. на Директора на Регионална
инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.34и, ал.24 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН на „Вал и Мар“
ООД, с ЕИК127626244, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Московска“
№11, представлявано от управителя М.Й.И. е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
2
актосъставителя З. С. К. и на свидетеля Е. Я. В., както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите З. С. К. и Е. Я. В., доколкото и
двете са свидетели при установяване на нарушението, участвали са лично в извършената
проверка и лично са установили факта на нарушението. Показанията им са последователни,
непротиворечиви и безпристрастни и напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.17, ал.2, т.1 от ЗЧАВ, с наредба на министъра на околната среда и водите
и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент
(ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за
флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L
150/195 от 20 май 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 517/2014", по отношение
на стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо флуорсъдържащи
парникови газове. Тези мерки са установени с Наредба №1 от 17.02.2017 год. за реда и
начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи
дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за
документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, издадена
от Министър на околната среда и водите и Министър на вътрешните работи, в сила от
07.02.2017 год.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №1 от 17.02.2017 год. ползвателите
на флуорсъдържащи парникови газове изготвят годишен отчет съгласно формата по
приложение №7, като съгласно чл.39и от същата наредба отчетите се подават по електронен
път, като се използва информационната система по чл.17г, ал.1 от ЗЧАВ, която е достъпна
чрез официалната интернет страница на ИАОС и същите се подават до 31 март на текущата
година и се отнасят за периода от 1 януари до 31 декември на предходната година.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
дружеството-жалбоподател стопанисва автосервиз, като при осъществяване на дейността си
при зареждане/възстановяване на климатични системи на автомобилите ползва
флуорсъдържащи парникови газове/фреон. С оглед на изложеното същото се явява
„оператор“ по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, т.10 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. и в
чл.2, т.8 от Регламент (ЕС) №517/2014. и в това си качество е следвало да подаде отчет за
флуорсъдържащи парникови газове за 2024 год., съгласно формата по приложение №7 в
срок до 31.03.2025 год. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З. С. К. и Е. Я.
В. се установява, че при направена служебна справка в Информационната система за
флуорсъдържащи парникови газове на Изпълнителна агенция по околна страна, гр.София се
установява, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде
годишен отчет за изполваните флуорсъдържащи парникови газове за предходната 2024 год.
3
Това обстоятелство не се оспорва и от страна на дружеството-жалбоподател,
доколкото същото обжалва наказателното постановление на други основания, конкретно
посочени в жалбата.
Съдът намира, че както актосъставителят, така също и наказващият орган правилно
са индивидуализирали нарушението, като правилно са определили датата и мястото на
неговото извършване. Правилно е била издирена и нарушената разпоредба, а именно чл.39а,
във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба №1 от 17.02.2017 г.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата санкционна
разпоредба на чл.34и, ал.24 от ЗЧАМ, която предвижда за лице, което не представи в срок
информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите
парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези
вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл.17, ал.1, 2 и/или 3 наказание глоба от
500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Правилно е
било индивидуализирано и наказанието, като на дружеството е била наложена имуществена
санкция в размер на предвидения в закона минимума от 1000 лева, като е отчетена липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът не кредитира твърдението, изложено в жалбата за нарушено право на защита,
изразяващо се в липса на предоставен екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение, което е възпрепятствало възможността да бъде подадена
възражение в срок. Както става ясно от материалите по делото актът за установяване на
административно нарушение е бил съставен в присъствие на управителят на дружеството-
жалбоподател, като същият му е бил предявен за запознаване и подпис, но последният е
отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.
Следователно доколкото самият представител на жалбоподателят сам се е поставил в
ситуацията да откаже да подпише акта, респективно да го получи, няма как да черпи права
от своето неправомерно поведение. Още повече, че акта му е бил предявен за подпис, което
предполага, че се е запознал с неговото съдържание, поради което е имал възможност да се
възползва от правото си по чл.44 от ЗАНН да подаде допълнителни писмени възражения по
акта в случай на несъгласие с изложената в него фактическа обстановка.
Съдът не споделя и изложените твърдения за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в неточно и непълно описание на нарушението. Видно от текста на акта за
установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно
постановление, в същите по ясен и недвусмислен начин е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които същото е било установено. Ясно е посочено и качеството на
дружеството-жалбоподател – собственик на автосервиз, което го определя като „оператор“
по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, т.10 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. и в чл.2, т.8 от
Регламент (ЕС) №517/2014.
При преценка на възражението за неправилно посочена дата на издаване на акта за
установяване на административно нарушение съдът установи, че действително на стр.2 от
4
наказателното постановление е посочено, че е бил издаден АУАН №ЗК-05/02.01.2025 год.
Видно от материалите по делото актът, който е сложил началото на настоящото
административно-наказателно производство е с №ЗК-05 и същият е издаден на 30.05.2025
год. Същата дата е посочена и в началото на наказателното постановление при посочване на
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който се издава
наказателното постановление. С оглед на изложеното се налага извода, че вероятно на
стр.втора от същото е допусната техническа грешка, която е несъществена. Настоящият
състав намира, че допусната грешна не е нарушила правото на защита на дружеството,
доколкото същото е могло да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога и
къде го е извършило и е могло да организира защитата си по един адекватен начин.
Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението
следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за чистотата на атмосферния въздух
охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване здравето на хората и
недопускане на замърсяване на околната среда. Нарушението е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита, то в
настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен”
по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия
състав. От страна на дружеството-жалбоподател не са представени каквито и да е
доказателства с оглед изложените в жалбата твърдения, че неподаването на годишния отчет
се дължи на административни или други пречки, които от своя страна да са възпрепятствали
последното да изпълни задължението си. Подобни твърдения не са били изложени и в
момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В тази връзка
са и изложените от административно-наказващият орган мотиви относно приложението на
чл.28 от ЗАНН, като извода се споделя напълно от настоящия състав.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна и субективна страна състава на описаното административно
нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
5
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24/28.08.2025 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.34и, ал.24
от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН на „Вал
и Мар“ ООД, с ЕИК127626244, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Московска“ №11, представлявано от управителя М.Й.И. е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „Вал и Мар“ ООД, с ЕИК127626244, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Московска“ №11, представлявано от управителя М.Й.И. да заплати на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен сумата от 130 лева /сто и тридесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6