№ 86
гр. Русе , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500168 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Община Иваново, обл.Русе, представлявана от кмета Г.М., е обжалвала
Решение № 260419/17.11.2020г. на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.№ 1076/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие със
закона и поради невъзможен предмет, и по чл. 108 от ЗС. Излага доводи за
неправилност на решението, поради нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на нов, с който предявените искове бъдат
уважени.
Въззиваемите Г. П. Д., П. Г. Д. и С. Г. Д. изразяват становище, че жалбата
е неоснователна, „ М. БГ“ не взема становище.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Производството по делото е образувано по предявени от Община
Иваново против Г. П. Д., П. Г. Д., С. Г. Д. и „ М. БГ“ искове по чл.26 ал.1 пр.1
от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.1998г., сключен между
Община Иваново, представлявана от кмета И.И. Иванов и Г. П. Д., с предмет
имот пл.№ 79, в землището на с.Пиргово, м.Пристанище, поради
противоречие със закона и поради невъзможен предмет, и по чл. 108 от ЗС –
да се признае за установено по отношение на всички ответници, че Община
Иваново е единствен собственик на процесния недвижим имот, и се осъди„ М.
БГ“ да предаде на Община Иваново владението на същия.
От фактическа страна по делото е установено следното :
С Акт за узаконяване № 18/05.12.1990г. на комисия по ТСУ и
строителство при кметство с. Иваново е узаконена построената от Г. П. Д.
рибарска хижа - 24 кв.м, в м.Пристанището, с.Пиргово.
През 1994г. е изготвен план за земеразделяне на с. Пиргово,в който с
кадастрален номер 10 е изобразен имот с начин на трайно ползване – вилна
зона с площ 57,917дка в местността Драките, десета категория, вид на
територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид
собственост смесена, собственост на Община Иваново, начин на
придобиване – по ЗСПЗЗ. Партидата на имота е открита по –късно - на
17.09.1997г., когато са открити партидите на всички имоти по плана за
земеразделяне. През 1995г. е изработена и изчертана Карта на с. Пиргово по
пар. 4, местност Пристанище, която обхваща и територията на имот. кад. №
10 по плана за земеразделяне, от който е предвидено чрез разделяне да бъдат
образувани нови имоти. Новообразуваните чрез разделяне имоти / вкл.
процесният / са били записани като общинска собственост. Картата обаче не е
одобрявана, въпреки това данните от нея са използвани в договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.1998г., с който Община
Иваново е прехвърлила на Г. П. Д. собствеността върху земята на имот пл. №
79 в местността Пристанището, масив 1 в землището на с. Пиргово, от
150/160 ид.ч.
За първи път е одобрена карта за процесния имот през 2008г., когато са
изработени планове на новообразуваните имоти по пар. 4, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, обхващащи територии в землищата на няколко населени места, сред
които и местност Драките / Пристанището / в землището на с. Пиргово. Със
Заповед на Областния управител № 9500-361/30.06.2008г. е одобрен планът
на новообразуваните имоти, който е отменен през 2010г. Съгласно плана на
новообразуваните имоти по пар. 4, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за периода на
действието му до 02.08.2010г., процесният имот масив 1, парцел 79 е
собственост на Община Иваново за 10/160 ид. ч. и Г. П. Д. - за 150/160 ид.ч.
През 2014г. е изработен КККР на селищно образувание Пристанището в
с. Пиргово, като за собственици на имот с идентификатор 56397.1.79 са
посочени отново Община Иваново - за 10/160 ид. ч., и Г. П. Д.- за 150/160
2
ид.ч., въз основа на договор за покупко-продажба.
С нотариален акт вх. рег. № 8533/06.07.2018г., акт № 66, том 20, дело
4072/2018г. на СВ – Русе, Г. П. Д., П. Г. Д. и С. Г. Д. продават на „М. БГ“
ЕООД 150/160 ид.ч. от процесния имот с идентификатор 56397.1.79 .
На 15.03.2019г. за процесния имот е съставен Акт № 1781 за частна
общинска собственост, в който като основание за придобиването му са
посочени чл. 56, ал.1, чл.2, ал.1 т.2, чл. 3, ал.3 ЗОС и чл. 25 ЗСПЗЗ.
Съгласно приетото от първоинстанционния съд заключение по
назначената и изготвената по делото техническа експертиза, имотът по
неодобрената карта от 1995г., представляващ имот № 79 от масив 1, предмет
на процесната сделка от 1998г., съвпада с поземлен имот с идентификатор
56397.1.79 по КККР на с. Пиргово.
Правилно районният съд е приел за доказана горната фактическа
обстановка, обусловила направата и на правилните и законосъобразни правни
изводи по предмета на спора, а именно :
Нищожен е договорът поради невъзможен предмет, съгласно чл.26
ал.2пр.1 ЗЗД, ако към момента на сключването му вещта, предмет на
разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в
действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, т.е.
съобразно тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект.
В процесния договор за покупко-продажба имотът, макар и
несъществуващ към момента на сключване на сделката като самостоятелен
обект на собственост, е индивидуализиран като площ, местонахождение,
граници и номер, и е идентичен с обособения впоследствие и съществуващ
такъв към настоящия момент. Поради което и съгласно трайната съдебна
практика / ТР № 3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК / договорът
не е нищожен на основание - невъзможен предмет.
Процесният договор не е нищожен и на второто заявено от ищеца
основание - поради противоречие със закона. Съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД,
следва договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на
императивните правни норми, като ищецът поддържа, че са допуснати
нарушения на чл. 35 ЗОС – продажбата на имот частна общинска
собственост не е извършена от кмета след провеждането на търг и взето въз
основа на него решение на Общинския съвет. Сочените норми обаче уреждат
прехвърлителни сделки с предмет имоти- частна общинска собственост, а от
доказателствата по делото не се установява процесният имот да е с такъв
статут.
Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези
3
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване / т. е., земи,
попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по
реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ . Частна хипотеза на чл.
25 ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските земи,
които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в
закона, остават държавна собственост – чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването
правото на собственост върху земите по чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината
става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че
процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от
ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че
не е държавен. Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с. Пиргово, общ.
Иваново, обл. Русе, в селищно образувание Пристанището. С кадастралната
карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване – ниско застрояване.
Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са
заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по
някое ПМС. Поради това и при липса на доказателства имотът да е бил част
от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи
извод, че попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ / в този смисъл Р № 488/2011
г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010г. на ВКС; Р № 88/2015 г. по гр. д. №
6225/2014 г. на ВКС/. Съставеният на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 2,
чл. 3, ал. 3 ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗЗ АЧОС № 1781/15.03.2019 г. не налага извод,
че имотът е общински, тъй като няма вещно - прехвърлително действие.
Горните съображения и изложените подробните такива в мотиви на
районния съд, към които въззивната инстанция препраща, обосновават
отхвърлянето като неоснователни на предявените искове за нищожност на
процесния договор, както и на претенцията по чл. 108 от ЗС.
Неоснователни са доводите във в.жалба, че при разглеждането на делото
от първоинстанционния съд са били нарушени процесуалните права на
жалбоподателя. Налице е произнасяне по всички претенции, заявени в
исковата молба, като доводът за противоречие на договора със закона не
само, че е коментиран в мотивите на обжалваното решение като
неоснователен, но са и изложени обосновани съображения в подкрепа на този
извод. Очевидно е и че разглеждайки спора и произнасяйки се по същество,
районният съд е приел, че е налице правен интерес за ищеца. Въпросът за
собствеността на процесния имот при всички случаи, с оглед вида на
предявените претенции,вкл. ревандикация, е следвало да бъде предмет на
произнасяне от страна на първостепенния съд, и поради това и той го е
обсъдил в атакуваното решение. Извод, че картата на местността с обособени
имоти, включително процесния, е от 1995г., районният съд не е правил, нещо
повече, изрично е посочил, че тази карта не е одобрена.
4
С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция.
Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на жалбоподателя, като
въззиваемите нямат претенции за разноски.
Мотивиран така, на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260419/17.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 1076/2020г. на Русенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5