Решение по КНАХД №514/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Община Омуртаг, депозирана чрез адвокат Д. М. от Адвокатска колегия – Търговище, против Решение № 122/25.08.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 231/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС – 25/20.01.2022г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Омуртаг, ЕИК/БУЛСТАТ *********, за нарушение чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага доводи за наличие на множество допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство, поради което отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него Наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, макар и по различни от сочените от жалбоподателя съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 28.10.2020г. представители на Главна дирекция НЯСС към ДАМТН, в присъствието на зам. кмет на Община Омуртаг – Ю. О. и С. С. – „старши експерт ОМК и ЗКИ“ към О. О., извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Кестеняво“, намиращ се в [ПИ], в землището на [населено място], общ. Омуртаг, собственост на Община Омуртаг, съгласно Акт за ПОС № 451/02.08.2000г.

Констатациите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол № 05-0450/29.10.2020г., с който били дадени и предписания, които следвало да се изпълнят от собственика на язовира, а именно – да се представи поискана с КП документация в срок до 31.01.2021г., актуален договор с оператор до 15.12.2020г., както и по осъществяване на безопасна техническа експлоатация да се извърши почистване на водния откос от влаголюбива и въздушния откос от храстовидна растителност, вкл. да се ограничи достъпа на моторни превозни средства до короната на язовирната стена – в срок до 30.04.2021г.

На 03.06.2021г. отново била извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Кестеняво“ от старши инспектори в РО НЯСС „Североизточна България“, офис Шумен при ДАМТН, в присъствието на зам. кмет на Община Омуртаг и „старши експерт ОМП и ЗКИ“ към Община Омуртаг. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № 05-04-16/03.06.2021г., според който протокол било установено, че предписанията съобразно предходния КП били изпълнени частично.

Предвид така установеното от проверяващите органи, И. М. И. - старши инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“ офис Шумен при ДАМТН съставил на Община Омуртаг, представлявана от кмета, АУАН № 05-162/27.07.2021г. за извършено на 01.05.2021г. нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.

Актът е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. АУАН бил връчен на 19.08.2021г. на М. И. М. - зам. кмет на О. О.. В АУАН е вписано възражение: „Възразявам срещу така описаното в АУАН, предприети са действия“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН допълнителни възражения не са били направени.

При аналогично описана фактология въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на санкционния акт, като изрично съдебният състав е посочил че към датата на постановяване на съдебния акт не е изтекъл абсолютният давностен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото на лицето е вменено извършване на нарушение на 01.05.2021г. Въззивният съд изложил и съображения по съществото на спора, приемайки описаното в акта и в НП нарушение за безспорно установено. По тези съображения съставът на РС – Търговище потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира за правилен извода на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на НП, като в тази връзка не споделя твърдението на касатора за порочността на наложеното му наказание, поради наличие на твърдени процесуални нарушения. Правораздавателният акт пределно ясно и изчерпателно описва нарушението и обстоятелствата по неговото извършване.

Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд за изготвяне на АУАН и НП в рамките на установените давностни срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. Напълно законосъобразно районният съд, отчитайки датата на извършване на нарушението, е приел, че към момента на постановяване на своя съдебен акт - 25.08.2025г., не е изтекъл абсолютният давностен срок.

Независимо от това, решаващият състав на Административен съд – Шумен намира, че към датата на постановяване на настоящото съдебно решение е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване на конкретното провинение. Давността в наказателното производство е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността и се прилага служебно. В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за прекратяване на наказателното преследване, като тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, както изрично е посочено и в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността. Именно като такова обстоятелство е възприето изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл. 81, ал. 3 от НК, която по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в административно наказателното производство по ЗАНН.

Независимо от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки. Изтичането на абсолютната давност се прилага за престъпления, които са противоправни виновни наказуеми деяния с по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения /каквито са и тези по Закона за водите/, поради което същата следва да се прилага и за административни нарушения, които са противоправни виновни наказуеми деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора в настоящото производство е възприето за извършено на 01.05.2021г. Абсолютната давност за прекратяване на наказателното преследване, която е 4 години и половина, считано от тази дата, е изтекла на 01.11.2025г.

При това положение, към датата на постановяване на касационното решение административнонаказателната отговорност на Община Омуртаг е погасена по давност и това налага извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. По изложените съображения следва да бъде отменено и решението на районния съд.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 122/25.08.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 231/2025г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 25/20.01.2022г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Омуртаг, ЕИК/БУЛСТАТ *********, за нарушение чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.