РЕШЕНИЕ
№ 1576
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102329 по описа за 2021 година
Ж. В. А. е предявил против Т. С. З. и Д. П. З. иск за осъждане на последните
да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват
възможността му да упражнява несмущавано правото си на собственост по
отношение на незастроената част от поземлен имот с идентификатор
********* по КК и КР на гр.Б*с, които действия се изразяват във влизане и
ползване на дворното място, поставяне на собствени движими вещи, вкл.
столове за сядане и строителни отпадъци на циментовата площадка и в
останалата незастроена част от мястото, преместване и премахване на
собствени на ищеца движими вещи, както и да възстановят неотваряемите
решетки на двойната врата и на двата прозореца на собствения на
ответниците офис, находящ се на партерния етаж в построената в имота
жилищна сграда.
Предявеният иск е с правно основание в чл.109 от ЗСоб. и в
съдебно заседание се поддържа от пълномощника на ищеца, който моли за
уважаването му, както и за присъждане на разноските по делото.
Ответниците, чрез своя процесуален представител, оспорват
иска, като неоснователен. Също ангажират доказателства и претендират
деловодните разноските.
От изявленията на страните и анализа на събраните по
делото доказателства се установяват следните факти, имащи значение за
правилното решаване на спора:
Не е спорно, че ищецът притежава 1/4 ид.ч. от дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор ********* по КК и КР на
гр.Б*, с площ от 228 кв.м., находящо се в гр.Б*****; че в същото е построена
жилищна сграда със застроена площ от 152 кв.м., състояща се от магазинен
етаж, пет жилищни етажа и шести - с ателиета; че ответниците са
собственици на офис на партерния етаж, апартамент на първи жилищен етаж
и подземен гараж, ведно с припадащите им се части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и че са
придобили собствеността върху посочените жилищен и нежилищни обекти по
време на сключения помежду им брак.
1
Впрочем, в тази връзка са и многобройните писмени
доказателства - нот.акт за замяна с № ***/*** год. на нотариус при БРС,
нот.акт за дарение с № ***/**** год. на нотариус при БРС, нот.акт за
суперфиция с № ****/****год. на нотариус при БРС и удостоверения за
наследници, легитимиращи собствеността на ищеца, както и нот.акт за
продажба с № ****/**** год. на нотариус при БРС и удостоверение за
сключен брак - за правото на собственост на ответниците.
На 24.06.2020 год. ответниците са депозирали в Община
Бургас уведомление за намерението си да извършат текущ ремонт на
притежаваните от тях обекти.
По повод извършването на строително-монтажни работи в
партерния офис и в апартамента на ответниците, по жалба на ищеца и трето за
спора лице, през м.юли и м.септември 2020 год. са извършени проверки от
Община Бургас, както и от РДНСК - гр.Бургас, за констатациите от които, в
т.ч. за промени, засягащи конструкцията на сградата, са съставени протоколи
и строителството е спряно.
Със своя заповед от ***** год., началникът на РДНСК -
гр.Бургас, освен че е потвърдил спирането на строителните работи,
извършвани незаконосъобразно от ответника З., е наредил да се прекъсне
ел.захранването на обекта и е забранил достъпа до същия, считано от
02.08.2021 год.
На З. е наложено и административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв., в каквато насока е издаденото наказателно постановление
от 14.01.2021 год.
По делото е налична и извадка от архитектурния проект на
сградата за съответните нива партерен и първи жилищен етаж, с вписани в
същата площи на обектите и съществените им архитектурни елементи.
От извършения от съда, с участието на страните, оглед по
реда на чл.204, ал.1 от ГПК, се установява, че на приетата като веществено
доказателство фотоснимка № 1 (л.133) , е изобразена фасадата на процесната
сграда към вътрешната (незастроената) част на поземления имот, за което
обстоятелство е нямало и спор между страните. На снимката фигурират
метални решетки, поставени прозорците и на вратата, осигуряваща излаз към
циментова площадка и двора.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, въпросната циментова площадка е тераса, ако
да е без изграден парапет, и е прилежаща към офиса на З.и, т.е. е включена в
площта на офиса според придобивния акт.
Разпитани са св. Х* и св.П*.
От показанията на първия се установява, че при построяване
на кооперацията е имало три неотваряеми решетки на офиса на З. - две на
прозорците и една на вратата, но сега обликът бил променен. Дворът бил на
две нива, като под по-високото се намирал гаражът на кооперацията, а по-
ниското - свободна от застрояване част. Свидетелят, комуто е предявена
снимка № 1 потвърждава, че на нея е заснета фасадата на сградата, отпреди
ремонта, че има излаз от офиса към терасата, както и че има строителни
остатъци върху собствените на ищеца строителни материали, но не знае кой
ги е поставил там.
Втората свидетелка е бивш работник на ответника З.,
работила в офиса, който още тогава имал излаз към вътрешния двор,
посредством двойна врата. Имало е и решетки - отваряеми, но след инцидент,
те са били заварени.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира иска за неоснователен.
Искът по чл. 109 от ЗСоб. може да се упражни срещу всяко
лице, което с действията си неоснователно заплашва, създава ограничения
2
или смущения на защитимото право на собственика. Затова, основната
предпоставка за уважаване на иска е ищецът да е собственик на спорния имот,
респ. част от него.
На първо място следва да се каже, че ако и ищецът да е
останал собственик на поземления имот, върху който е построена сградата, а
оттам - на незастроената част след построяването, не е собственик на т.нар.
площадка. В тази връзка съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице по техническата експертиза, като компетентно и обосновано изготвено, а
също и в съответствие с останалите доказателства по делото, според което
наричаната от ищеца площадка, всъщност представлява тераса към офиса на
ответниците и е включена в застроената площ, закупена от тях. Но не само -
простото аритметично пресмятане на застроената площ на сградата и
находящите се на партерния етаж офиси, прави ищцовата теза несъстоятелна -
ако хипотетично се приеме за вярно твърдението на ищеца, че площта на
офиса на ответниците, без терасата, възлиза на 75 кв.м., при наличие на още
един офис на етажа, две тераси (само едната от които е 21.84 кв.м.), а също
стълбище и коридори, сборът на площите им би съществено надхвърлил
застроената площ на сградата от 152 кв.м.
Следователно, излизането на терасата (циментовата
площадка) и ползването й с поставяне на собствени движими вещи, вкл.
столове за сядане и строителни отпадъци, не са неоснователни действия,
които да пречат на А., при поддържаните от него твърдения, да упражнява
собственото си право.
Дори терасата да не принадлежеше на ответниците, а да
беше част от двора на ищеца, щом като по проект сградата е изпълнена с
излаз от офиса към двора, то използването на излаза (вратата), само по себе
си не би било достатъчно, за да обоснове смущаване или ограничаване в
упражняването на правото на собственост (арг. чл.64 от ЗСоб.). Тъкмо
напротив - едно такова изискване от страна на ищеца към ответниците - да не
използват достъпа си към двора, при положение, че разполагат с него според
архитектурния проект за сградата, би било своего рода ограничаване на
тяхното право.
И накрая - недоказани останаха твърденията на ищеца, че З.
са поставили свои строителни отпадъци в незастроената част от поземления
имот.
Ето защо, искът следва да се отхвърли, като неоснователен,
като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците се присъдят разноски -
възнаграждение за един адвокат, в размер на 800 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. В. А. от гр.Б*****, *, ЕГН - **********, предявен
против Т. С. З., ЕГН - ********** и Д. П. З., ЕГН - **********, двамата с
адрес: гр.Б*****, за осъждане на ответниците, на основание чл.109 от ЗСоб.,
да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват
възможността на ищеца да упражнява несмущавано правото си на
собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор ********* по
КК и КР на гр.Бургас, които действия се изразяват във влизане и ползване на
дворното място, поставяне на собствени движими вещи, вкл. столове за
сядане и строителни отпадъци на циментовата площадка и в останалата
незастроена част от мястото, преместване и премахване на собствени на
ищеца движими вещи, както и да възстановят неотваряемите решетки на
двойната врата и на двата прозореца на собствения на ответниците офис,
3
находящ се на партерния етаж в построената в имота жилищна сграда.
ОСЪЖДА Ж. В. А. да заплати на Т. С. З. и Д. П. З.
деловодни разноски в размер на 800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4