№ 833
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
ЧлеН.:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение от 27.05.2022 г. по гр.д. №2736/2022 г. на Софийския районен съд, 125 състав, с
което е уважен предявеният от И. М. Г. и В. П. Г. срещу жалбоподателя отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата от 2126,76 лв.
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода мес.05.2011 г. – мес.04.2013 г.,
сумата от 357,02 лв. – мораторна лихва за периода 30.06.2011 г. – 30.04.2014 г., както и
сумата от 366,61 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№26641/2014 г. по описа на СРС, 32 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати на
ищците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постаН.но в нарушение на
материалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните
вземания се погасяват с изтичането на 3-год. давностен срок. Поддържа, че по изп. дело е
депозирал множество молби за предприемане на действия по принудително изпълнение,
които молби са прекъсвали течащата в полза на длъжниците погасителна давност. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявения иск за недължимост на процесните вземания. Претендира разноски.
Въззиваемите И. М. Г. и В. П. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът -
взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се
основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в
сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи
съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото
развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен
интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо
и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се
установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.
С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
2
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случаите, когато
искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в т.ч. и в хипотезите на
възлагане от взискателя съгласно чл.426 ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно,
но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител
бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на
кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК
/така решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №2884/2021 г., III ГО/.
По делото не е спорно, че по повод процесните вземания е издаден на 01.08.2014 г.
изп. лист по гр.д. №26641/2014 г. по описа на СРС, 32 състав, въз основа на който 09.10.2014
г. е образувано изп.д. №20147860401383 по описа на ЧСИ М.М., като с молбата за
образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ да
проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението.
Със запорно съобщение от 18.10.2014 г. ЧСИ М.М. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника И. М. Г., като с писмо, вх. №14816/18.11.2014 г.,
работодателят „Н. – АД Х.“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът не работи в
дружеството.
На 11.02.2016 г. по изп. дело е постъпила молба от взискателя с искане ЧСИ да
направи справки в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия
на длъжника/длъжниците, както и да насрочи опис на движими вещи, собственост на
длъжника/длъжниците, след която молба ЧСИ е изготвил справки за актуалното състояние
на трудовите договори на двамата длъжници в регистъра на НОИ.
На 29.09.2016 г. по изп. дело е постъпила молба от взискателя с искане ЧСИ да
извърши справка в НОИ за наличие на трудови договори и/или пенсия на
длъжника/длъжниците, както и такава в РБСС на БНБ за наличие на банкови сметки и при
установяването им да наложи запор върху същите; да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника/длъжниците.
На 12.04.2017 г. взискателят е депозирал молба по изп. дело с искане ЧСИ да
извърши следните действия: да наложи запор на банковите сметки на
длъжника/длъжниците; да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение и/или запор на
пенсия на длъжника/длъжниците, след която молба ЧСИ е изготвил справки за актуалното
състояние на трудовите договори на двамата длъжници в регистъра на НОИ и в регистъра
на банковите сметки и сейфове, но само за длъжника В. П. Г..
Със запорно съобщение от 11.10.2017 г. ЧСИ М.М. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника И. М. Г., като с писмо, вх. №21407/24.10.2017 г.,
работодателят „Н. И.“ ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът не работи в
дружеството.
На 26.09.2018 г. по изп. дело е постъпила молба от взискателя с искане ЧСИ да
извърши справка в НОИ за наличие на трудови договори и/или пенсия на
длъжника/длъжниците, както и такава в РБСС на БНБ за наличие на банкови сметки и при
3
установяването им да наложи запор върху същите; да насрочи опис на движими вещи,
собственост на длъжника/длъжниците, след която молба ЧСИ е изготвил справки за
актуалното състояние на трудовите договори на двамата длъжници в регистъра на НОИ и в
регистъра на банковите сметки и сейфове, както справка в НОИ за пенсионер за длъжника
В. П. Г..
С разпореждане без дата ЧСИ М.М. е насрочил опис на движими вещи, находящи се
на адреса на длъжника за 30.07.2020 г., както и разпоредил налагане на запор на банкови
сметки; запор на трудово възнаграждение и съобщение до длъжника.
ЧСИ е изпратил на 02.04.2020 г. запорни съобщения за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника И. М. Г. до работодателите „Ш.****“ ООД и „Ф.“
ООД, като последните са уведомени по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление
на 22.12.2020 г.
На 03.12.2021 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника И. М. Г. до работодателя „Ф.“ ООД, което
съобщение е изпратено с писмо с обратна разписка и е получено на 09.12.2021 г., видно от
съдържащото се в изп. дело известие за доставяне.
На 02.12.2021 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане на запор на всички
сметки на длъжника И. М. Г. в „ПИБ“ АД, получено от банката на 10.12.2021 г. и върнато на
ЧСИ с отбелязване, че сметките на лице са блокирани.
Доколкото по процесното липсва период от две години, в който взискателят да не е
искал извършването на изпълнителни действия, то и следва да се приеме, че изпълнителното
производство не е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД давността е винаги петгодишна, ако
вземането е устаН.но със съдебно решение. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение
по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е устаН.но със СПН. Следва да се съобрази
обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на устаН.ния в нормата на
чл.414 ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава
ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и
нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика
/определение №480 от 19.07.2013 г. по ч.гр.д. №2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение №3
от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №1722/2021 г., IV ГО, решение №50295 от 23.01.2023 г. по
гр.д. №1030/2022 г. на IV ГО на ВКС и др. /. С изтичането на преклузивния срок за подаване
на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно - на окончателно
разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на процесните вземания, за които е налице заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и е издаден и изпълнителен лист, противно на приетото от
първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК, доколкото по делото това обстоятелство е безспорно
между страните, респ. липсват твърдения и представени доказателства за подадено
възражение от длъжника по чл.414 ГПК.
В случая обаче по изп. дело кредиторът многократно е искал извършване на
изпълнителни действия по отношение на двамата длъжници /описаните по-горе молби от
4
2016 г., 2017 г. и 2018 г./, но съдебният изпълнител очевидно е бездействал и не е
предприемал изпълнение, т.е. взискателят е бил активен и не може да се приеме, че
непредприемането на изпълнение е по причини, зависещи от неговата воля. По отношение
на длъжника И. М. Г. са извършени и валидни изп. действия, които са прекъсвали новата 5-
год. погасителна давност /наложените запори върху трудовото възнаграждение и върху
банковите сметки на длъжника/.
При тези данни следва да се приеме, че 5-год. погасителна давност за процесните
вземания не е изтекла, т.е. процесните вземания не са погасени по давност.
Поради изложеното съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него вместо него да бъде
постаН.но друго, с което предявеният от ищците срещу ответника иск бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 57,01 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №5447/27.05.2022 г., постаН.но по гр.д. №2736/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 125 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения И. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, и В.
П. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, иск с правно чл.439 ал.1 ГПК, за
признаване за устаН.но, че И. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, и В. П.
Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, не дължат на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, следните суми:
2126,76 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода мес.05.2011 г. – мес.04.2013
г., ведно със законната лихва от 19.05.2014 г. до окончателното изплащане, 357,02 лв. -
мораторна лихва за периода 30.06.2011 г. - 30.04.2014 г., и 366,61 лв. - разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист на 01.08.2014 г. по гр.д. №26641/2014 г. по описа на СРС,
32 състав, и за събирането на които е образувано изп.д. №20147860401383 по описа на ЧСИ
М.М..
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, и В. П. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „****, да заплатят СОЛИДАРНО на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 157,01
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
ЧлеН.:
5
1._______________________
2._______________________
6