№ 511
гр. К., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100813 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от М. С. З. против
„************" ЕООД.
Цена на иска: 1272,88 лв.
Правно основание: чл.26, ал.1, предл.второ вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД вр. с
чл.146 вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4 и чл.19 от ЗПК и
чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на *********.
сключила договор за паричен заем № ******** с „**************" АД.
Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000,00 лева,
видът на вноската - месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил
посочен.
В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следвало да отговарят на определени условия.
На датата на сключване на договора, между „**************" АД,
ищцата и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на
гаранция №********, по силата на който „************" ЕООД поело
задълженията да обезпечи пред „**************" АД задълженията на
ищцата.
Съгласно договора за поръчителство, ищцата следвало да предоставя
дължимите парични думи на „**************" АД, което пък от своя страна,
съгласно договора, било упълномощено от „************" ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора
за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя
1
„************" ЕООД като „**************" АД единствено било овластено
да приеме плащането.
М. З. погасила изцяло процесния кредит.
Счита, че с характеристики на потребителски договор бил и Договорът
за предоставяне на поръчителство №********, сключен между ищцата и
ответника „************" ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство бил
акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на
поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от
валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и
чл.4 и следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и
предвид, обстоятелството, че кредиторът „**************" АД бил
едноличен собственик на капитала на „************" ЕООД и в тази връзка
кредиторът и поръчителят били свързани лица, което е видно от Търговски
регистър към АВ.
Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Изискванията, които
посочената клауза от договора въвеждала за потребителя били на практика
неосъществими за него.
Кредиторът не включвал възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР. Счита, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не бил
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.
Счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № ********
изначално бил лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга.
Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора
„**************" АД, за което цялото възнаграждение било поето от
потребителя. В случай, че поръчителят „************" ЕООД изпълни и
погаси вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).
Сочи, че правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в
разпоредбите на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД.
Собственик на капитала на поръчителя „************" ЕООД бил
заемодателят по договора за заем - „**************" АД. Основен предмет на
дейност на ответника „************" ЕООД били гаранционни сделки,
каквато била и процесната. Сочи, че печалбата на „************" ЕООД от
извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в
полза на едноличния собственик на капитала „**************" АД.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен
2
поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена
като възнаграждение, била в размер на повече от половината от сумата по
отпуснатия заем. Счита за безспорно, че така бил нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и били накърнени добрите нрави - Решение
№ 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК .
Моли съда да се счита за надлежно сезиран с възражение за нищожност
на договора за паричен заем, алтернативно на клаузата на чл.4 от него и да се
позове на тази нищожност в мотивите на постановения съдебен акт.
Моли съда постановите решение, с което:
Да признае за установено в отношенията между страните М. С. З., с
ЕГН ********** и „************" ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и
адрес на управление; гр. С., бул."**********************, представлявано от
П.Б.Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство
№ ******** е нищожен.
Да осъди на основание чл. 55, ал. 1 , предл. първо ЗЗД ответникът
„************" ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."**********************, представлявано от П.Б.Д.
да заплати на М. С. З., с ЕГН ********** сума в размер на 50,00 лева, като
частичен иск от общо 400,00 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № ********, сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на ищеца:
****************.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество.
Счита, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на
правен интерес на ищеца.
Константна била съдебната практика, че липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато можело да се предяви осъдителен
иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти,
които били от значение. Посочва съдебна практика.
Счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки
съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане
съдържало в себе си и установително такова, представлявало злоупотреба с
право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното
му натоварване с разноски.
Злоупотребата с право представлявала съзнателно превратно
упражняване на субективно право, което било свързано не само с увреждането
на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на
права - какъвто именно бил настоящия случай.
Моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на
установителния иск като недопустим. По основателността на иска сочи, че в
исковата молба са изложени твърдения за отношенията между
„**************“ АД и ищеца, твърдения за правната характеристика и
3
условията за действителност на договор за потребителски кредит, сключен
между тях, тълкувания от страна на адвоката на ищеца на клаузи от този
договор за потребителски кредит, както и на закона за потребителския кредит.
Тези твърдения нямали отношение към ответника. Сочи, че „************“
ЕООД било самостоятелно юридическо лице, „************“ ЕООД не било
правоприемник на посоченото по-горе дружество, „************“ ЕООД не
предоставяло потребителски кредити. „************“ ЕООД е търговско
дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие.
В случая не следвало да се смесват възникналите правоотношения и
дори Съдът да приеме, че Договорът за заем е нищожен (което категорично не
било предмет на настоящото дело), то на „************“ ЕООД,
изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на
поръчителство, се дължало възнаграждение в пълен размер.
Обявяването на основния договор за недействителен по принцип водило
до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установило, че
договорът за потребителски кредит бил недействителен, потребителят,
съгласно Закона за потребителския кредит, оставал задължен за чистата
стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за
поръчителство не можел да бъде нищожен.
Твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в
полза на потребителя не се предоставя услуга“ било неоснователно. По силата
на договора за поръчителство, „************“ ЕООД се задължавало да
отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за
изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи
последиците от неизпълнението на тези задължения. И като поръчител по
кредит, изпълнил задълженията на длъжника имал, предвидено в закона,
право на иск срещу него.
Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключвало
гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечавало изпълнението по
договори за кредит срещу възнаграждение. Счита за неоснователно
твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „************“ ЕООД
бил лишен от правно основание.
Следващият довод за нищожност на договора за поръчителство, бил че
съгласно разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД, договорът трябвало да се сключи
между поръчител и кредитор, а не между длъжник и поръчител. В случая
ставало ясно, че ищецът изказвал подобни твърдения, тъй като очевидно не
можел да направи разлика между правоотношенията длъжник/поръчител и
поръчител/кредитор.
Разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД били относими към отношенията
между „************“ ЕООД и „**************4 АД, това правоотношение
е акцесорно на главното - между ищеца и „**************“ АД по повод
кредита.
„************“ ЕООД и „**************“ АД имали сключен писмен
договор, който уреждал отношенията между тях като поръчител и кредитор.
Правоотношението между ищеца и „************“ ЕООД било
4
самостоятелно, то влизало в действие под условие, че заемателят не
предостави обещаните обезпечения на заемодателя.
Твърдението, че договорът за поръчителство бил сключен в
противоречие на добрите нрави били неоснователни поради това, че в
българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действал принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
правила за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Доколкото понятието за добри нрави било субективно и относително, то
подлежало на изследване и доказване от страната, която желаела да се позове
на него, в случая - от ищеца. Такива доказателства не били ангажирани.
Не счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за
предоставяне на поръчителство поели задължение, което изпълнявали
сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Ответното дружество,
задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за
задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над
уговореното възнаграждение по Договора), не получавало нещо в повече, от
това което предоставяло. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям
размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към
Заемателя, последният щял да ангажира отговорността на Поръчителя. От
своя страна поръчителството се простирало върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на което престациите можело да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза
на Поръчителя, чиято отговорност можело да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото се
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство било
определено след извършена преценка на риска. Сочи, че ако насрещната
страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила
договора.
С предоставеното поръчителство, ответното дружество - „************“
ЕООД извършвало възмездна услуга в полза на Заемополучателя. Видно било
и от Договора за паричен заем и по-точно от чл. 4 от същия, Заемодателят не е
поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по договора
единствено чрез сключване на договор с дружество-поръчител, каквито
твърдения били наведени в исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявения иск от страна на ищеца.
В случай че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да
бъде намалено до минимума съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Оспорва направените
от ищцовата страна доказателствени искания и моли съда да бъдат оставени
без уважение. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на
ищеца: ****************.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
5
представител на конституираното Трето лице помагач – „**************“
АД.
Сочи, че фактическият състав на чл. 55, ал. 1, нр. I ЗЗД изисквал
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание.
Съгласно нравилото на чл. 154, ал. I ГПК, в тежест на ищеца било да установи
при условията па пълно и главно доказване факта па плащането на сумата, а
ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за
задържане на полученото. В случаите, когато ищецът твърди плащането да е
извършено по нищожен договор, при доказване от ответника на основание за
получаването в тежест на ищеца, е да докаже твърдението си, че това
основание е нищожно. В тежест на ответника е да докаже на какво основание
е получил даденото. Презумпцията но чл. 26. ал. 2. изр. 2 ЗЗД определяла
тежестта на претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже
липсата па основание (причина, кауза).
Направеното по-горе възражение съответствало с практиката на Съда на
ЕС, касаеща представяне на допълнителни документи, отразена в Решение на
СЕС от 19 декември 2019 т. по съединени дела С-453/18 и С-494/18.
Възразява срещу конституирането на дружеството като трето лице-
помагач:
Съгласно чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс, привличането на
трето лице е допустимо, когато това трето лице има право да встъпи, за да
помага на привляклата го страна. А трето лице, съгласно чл. 218 от
Гражданския процесуален кодекс, има право да встъпи, ако има интерес
решението да бъде постановено в полза на страната, на която помага.
С оглед на обстоятелствата, изложени в исковата молба, „Изи Aсет
Мениджмънт“ АД, нямало интерес да бъде постановено решение в полза па
ищеца.
Конституирането на дружеството като трето лице помагач на страната на
ищеца е нарушение па процесуалните нравила от страна на съда, тъй като не
са налице предпоставките за такова привличане.
По допустимостта на възражението за нищожност на договор за паричен
заем, направено в исковата молба: Предметът на делото се определял от
ищеца, който очертал спорното право чрез страните, основанието и петитума.
Договорът за паричен заем, предмет на възражението, не бил предмет на
процеса. Страните но договора за паричен заем не съвпадали със страните по
делото. Договорът за поръчителство, дори и сключен с оглед договор за
паричен заем, бил самостоятелен юридически факт и след като страна в
процеса, по инициатива на ищеца, било само „************“ ЕООД,
разглеждането на възражението за нищожност на договора за паричен заем и
произнасянето по него би довело до порочно съдебно решение.
Счита, че привличането на „**************“ като трето лице-помагач
на страната на ищеца, разглеждането на каквито и да е претенции на ищеца
във връзка с договора за паричен заем и произнасянето по възражението за
нищожност на договора за паричен заем, нарушавали както принципите на
състезателното начало, на равенството на страните и на установяване на
истината, така и процесуалните права на дружеството и биха довели до
порочно решение.
6
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22 311К, договорът за
потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато
не са спазени изисквания та на чл. 10, ал. 1. чл. 11, ал. 1. 1.7- 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 от закона.
Процесният договор за паричен заем бил действителен, тъй като
неговите клаузи били в съответствие е изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал.
1. т. 7-12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията па
чл. 11, си. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 1 I, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
cy.ua, дължима от потребителя. изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване па годишния процент па разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Тази информация била налична в договора за потребителски кредит. В
процесния договор били посочени годишния процент на разходите, общата
сума, дължима от потребителя. Годишният процент на разходите и общата
дължима сума, били изчислени към момента на сключване на договора.
Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за
кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е
изискването па чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В зависимост от вида па договора за
паричен заем се използвали предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.
ГПР бил изчислен по определения в Приложение I към Закона за
потребителския кредит начин.
Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи
по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите
по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и
неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при
изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за
потребителя, с оглед на дефиницията па „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена в § 1, г. 1 ДР ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на
договора за паричен заем.
Твърдението на ищеца, че не е могъл да направи информиран избор,
било несъстоятелно
Ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за
кредитиране.
Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй
като съдържал неравноправни клаузи - съдържал уговорка, която задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо възнаграждение за поръчителство, било неоснователно.
7
В договора за паричен заем не съществувала клауза или уговорка, която
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо възнаграждение за поръчителство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, Заемателят се съгласил и задължил в
срок до три дни от подписването му да предостави едно от трите алтернативни
обезпечения, подробно описани в Договора и СЕФ.
Липсата на предоставена банкова гаранция или поръчителство по
заемното правоотношение, водили до висока степен на риск от непогасяване
на задълженията по процесния договор за заем.
Тежестта на доказване на иска за нищожност е на ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване, с оглед разпоредбата на чл.154 от
ГПК, да установи: че е сключен с ответника договор за потребителски кредит,
в който е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение с
поръчителство в соченият размер и че тази клауза е нищожна на сочените от
него основания в т.ч. твърдените нарушения на ЗПК и ЗЗП, че е превел
твърдяната процесна сума на ответника и последният я е получил без да има
основания.
С протоколно определение от ********** г., постановено по настоящото
дело на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по
размер като същия се счита за предявен за сумата от 302,56 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, а и
страните по делото не спорят, че на *********. между „**************“ АД
като заемодател и М. С. З. като заемател е сключен договор за паричен заем №
********. Съгласно договора ответното дружество е отпуснало на ищеца сума
в размер на 1000,00 лева. Ищецът М. С. З. се е задължила да върне сумата на
13 броя вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Договор за паричен заем
№ ******** е сключен при следните условия: сума на заема – 1000,00 лева;
срок на заема в седмици – 26, брой вноски - 13; краен срок на договора –
27.03.2021г.; размер на двуседмична погасителна вноска по заема – 84,37
лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 40.24 %; годишен лихвен процент
/ГЛП/ - 35 %; лихвен процент на ден – 0.10 %. Съгласно чл.4, ал.4 от договор
за паричен заем № ******** страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гарант – 1. две физически лица - Поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „**************“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Поръчителят подписва договор
за поръчителство или 2.банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за
8
сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задължението по настоящия договор. /лист 86 от делото/.
На *********. между „********** България“ ЕООД като поръчител и
М. С. З. като потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство
№********. В чл.3, ал.1 от договор за предоставяне на поръчителство
№******** е уговорено, че ищцата М. С. З. дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 463,19 лева. Възнаграждението се заплаща от
заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски по заема.
По делото е изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение неоспоримо от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява, че общата сума, която е изплатена на
„************" ЕООД по Договор за поръчителство № ******** е в размер
на 302,56 /триста и два лева и 56 стотинки/лева. Общ размер на извършените
плащания по Договор за поръчителство № ******** - 302,56 /триста и два
лева и 56 стотинки/ лева. Общият размер на извършените плащания по
Договор за паричен заем № ******** - 1063,15 лева /хиляда шестдесет и три
лева и 15 стотинки/, разпределени по отделните елементи на дълга, както
следва: главница -1000,00 лева; лихва - 63,15 лева.
Размерът на ГПР по Договор за паричен заем № ********, изчислен при
условията на отпуснатия паричен заем - размер, срок и годишен лихвен
процент, с включени разходи за поръчителство и калкулиран, съгласно
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от
Закона за потребителския кредит е 368,71%. Размерът на ГПР по Договор за
паричен заем № ********, изчислен при условията на реално действащия срок
на кредита и отчетени: размер, годишен лихвен процент, платени разходи за
договорна лихва, с включени разходи за поръчителство и калкулиран,
съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19 ал.2
от Закона за потребителския кредит е 539,03%.
Експертът сочи, че срокът на Договор за паричен заем № ******** от
********** година е до 27.03.2021 година. За целите на поставената задача
експертизата приема срок на договора 187 дни и договорена доходност в
размер на 96,81 лева, формирана от договорна лихва. Експертизата калкулира
очаквана доходност на ден в размер на 0,51770053 лева. Във връзка с реалното
окончателно погасяване на задължението по Договор за паричен заем №
******** от ********** г., на 05.01.2021 година срокът му е 99 дни.
Получената доходност в размер на 63,15 лева, е формирана от договорната
лихва и реализира реална доходност на ден в размер на 0,637878 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице спор, че
между „**************“ АД като заемодател и М. С. З. като заемател, е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 1 000,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
9
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК. Предвид изложеното, с характеристики на
потребителски договор е и договор за предоставяне на поръчителство
№********, сключен между ищеца и ответника "************" ЕООД.
Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на
този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на
поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на
поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от
валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в
настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).
В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за
кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 3 от
Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: две физически
лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „**************“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „Редовен“.
Поръчителят подписва договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30
дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор. 3.
Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
10
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1000,00 лева). Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция ( за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или две физически лица - поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са
отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го "насочи" към единствената форма на обезпечение,
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя „**************“ АД дружество.
Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - "************"
ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид
изложеното, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с
"************" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на
поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица -
поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване
от длъжника.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40.54%,
но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които
възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за
поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде
11
включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното
му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
договор за паричен заем № ******** е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От това следва и че договор за предоставяне на
поръчителство № ********, бидейки акцесорен, губи своето основание, а
оттам и всички заплатени по него суми подлежат на връщане.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи че, самият
договор за предоставяне на поръчителство № ******** изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на
потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в
полза на кредитора „**************“ АД, за което цялото възнаграждение е
поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят
"************" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право
на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от
договора за поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението
по договор за предоставяне на поръчителство № ********, ищецът -
потребител не е получил каквато и да било услуга.
След като бе разгледан преюдициалният въпрос, касаещ
действителността на договора за кредит и договора за поръчителство ( и двата
от дата ********** г.), то следва да се обсъди основателността на предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД. За да бъде уважен
предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест
на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
парична престация, нейният размер и пряка причинно - следствена връзка
между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да
12
изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е
осъществено имущественото разместване.
По делото не е спорно, че договореното между страните възнаграждение
в размер от 302,56 лева е изцяло заплатено от ищеца в полза на ответника,
видно от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Доколкото договор за предоставяне на поръчителство № ******** е лишен от
основание, то и заплатената по него от ищеца сума в размер от 302,56 лева се
явява дадена без да е налице причина за имущественото разместване. За този
размер искът се явява и основателен, доколкото ответната страна не обоснова
наличието на валидно правоотношение, по силата на което е заплатена
горепосочената сума.
Предвид гореизложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД сума в размер от
302,56 лева, представляваща предадена от ищеца на ответника сума при
начална липса на основание.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. От представеното по делото
пълномощно е видно, че ищеца е упълномощила Адвокатско дружество „Д.
М.“ и че същите са се договорили, че процесуалното представителство е
безплатно – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от договора за правна защита и
съдействие /лист 72 от делото/. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 400,00 лева. Съгласно чл.3, ал.5 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителства защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо
от формата на съединяване на исковете. Съдът намира, че следва да определи
адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева по вторият предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Това е така, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност, и е приключило само в едно открито съдебно
заседание без участието на страните и събиране на допълнителни
доказателства. Обемът на предоставената адвокатска помощ се изчерпва само
с подаването на исковата молба. Тъй като по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 100,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева
На основание чл.78, ал.1 ат ГПК в ответникът следва да бъде осъден да
заплати внесената от ищеца държавна такса в размер на 50,00 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 380,00 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
13
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между М. С. З., ЕГН
**********, с адрес град К., улица „*****************, със съдебен адрес:
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, град С., булевард
*****************, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д. М.
и „************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в град С., **********************, представлявано от
управителя П.Б.Д. на ********** г. договор за предоставяне на поръчителство
№ ********, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 143, ал. 1
и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „************“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град С.,
***************, представлявано от управителя П.Б.Д. да заплати на М. С.
З., ЕГН **********, с адрес град К., улица „*****************, със съдебен
адрес Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, град С., булевард
*****************, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д. М.,
сумата от 302,56 лева, недължимо платена при начална липса на основание по
договор за предоставяне на поръчителство № ******** от ********** г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
******* г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в град С., ***************, представлявано от
управителя П.Б.Д. да заплати на М. С. З., ЕГН **********, с адрес град К.,
улица „*****************, със съдебен адрес Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, град С., булевард *****************, представлявано от
адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д. М. сумата от 430,00 лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в град С., ***************, представлявано от
управителя П.Б.Д. да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
С., булевард *****************, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез
адвокат Д. М. – управител сумата от 600,00 лева с ДДС възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по гр.дело № *******г. по описа на
Районен съд - К..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„**************" АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „*************", бул. „**********************,
представлявано от изпълнителния директор Г.Т..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
14
пред Окръжен съд – С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15