Решение по дело №204/2021 на Районен съд - Сливен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  260182  

 

гр. Сливен, 03.06. 2021 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети април  през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 204 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ”ВИА 2017“ ЕООД – Сливен, представлявано от управителя  Веселина Пламенова Русева  срещу  НП № 550646-F580469/22.12.2020 г.  на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 изр. във вр. ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание  -  имуществена санкция  в размер на 1700  лв., за нарушение на чл.33 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал. 4 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено наложеното с НП наказание.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя процесуален представител иска НП да бъде отменено или намалено наложеното с него наказание.

В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител – юриск. Динева, иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.  Претендира за направените поделото разноски. 

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

  На 07.11.2020  г. в 14:15 ч. инспектори при ТД на НАП гр.Бургас, извършили    проверка   на търговски обект  - ресторант“Грийн парк“, находящ се в гр. Сливен, ул. Планинска, долна лифтена станция, стопанисван от жалбоподателя. Била направена  контролна покупка на 2 бр. билков чай на стойност от 3 лв., заплатен с банкнота от 5 лв. от актос. Ц. С., за която не им била издадена фискална  касова бележка от монтирания, въведен в експлоатация и регистриран в търговския  обект ЕКАФП. За заплатената сума не им била издадена и ръчна касова бележка от кочан с касови бележки.

 При проверката се установило, че разчетената касова наличност от монтирания в обекта ЕКАФП модел  ДАТЕКС DP-150  с индивидуален № на ФУ: DT788844 и фискална памет № 02788844, съгласно отпечатана КЛЕН била в размер на 0.00 лв./ На контролната лента на електронен носител – КЛЕН, се съхранявали копия на всички издадени касови бележки и „служебно въведени“ суми за 07.11.2020г./ Фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта към момента на извършване на проверката била в размер на 172,50 лв. съгласно изготвен опис на паричните средства лично от Веселина Пламенова Русева с ЕГН ********** – управител на „ВИА 2017“ ЕООД с ЕИК: *********. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени и „служебно изведени“ суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 172,50 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведни“ суми .

За извършената проверка е съставен ПИП № 0046630/07.11.2020 г.

За извършеното нарушение против жалбоподателя е съставен АУАН № F580469/20.11.2020 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът е предявен на представляващия  жалбоподателя, който след като се е запознал съдържанието му не е направил възражения.  

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 550646-F580469/22.12.2020 г. , с което е наложено посоченото по-горе наказание.       

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

 Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е алтернативно основателна.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в т. ч. протокол за извършена проверка, опис на паричните средства към момента на започване на проверката, копия на фискален и служебен бон и показанията на актосъст и свид., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 1700 лева. Съгласно посочената норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. В чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. От цитираната разпоредба се налага извода, че за да се наложи на санкцията в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение, и подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Доказателства в този смисъл обаче, не се съдържат нито в акта, нито в обжалваното постановление, поради което съдът приема, че след като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията е следвало да се определи по реда на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 1700 лева независимо, че не е установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно материалния закон. Нормата на чл. 337, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК дава възможност на съда да приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и определи по-нисък размер на имуществената санкция в пределите предвидени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Изложените съждения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция, като същата бъде намалена от 1700 лева до предвидения минимум по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС от 500 лева, предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да измени атакуваното НП, ето защо

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ИЗМЕНЯ НП № 550646-F580469/22.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, ЦУ на НАП в частта, в която на ”ВИА 2017“  ЕООД,  БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. Ново село, ул. Д-р Иван Жечков № 7, представлявано от Веселина Пламенова Русева с ЕГН ********** му е наложено  административно  наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер  на 1700  лв. в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер  на 500  на основание чл. 185 ал. 2 изр. във вр. ал.1 от ЗДДС.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: