Определение по дело №2182/2021 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1237

гр. Пловдив, 13.08.2021 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ - ХХVІII състав, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа частно административно дело № 2182/2021 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.197  и сл. от АПК

Образувано е по жалба на В.М.С. с ЕГН ********** *** против Акт за прекратяване № 2139-15-329 от 21.07.2021 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1012-15-313/09.06.2021г. и уточнение към нея с вх.№1012-15-313#2/13.07.2021г., с което на основание чл.99 ал.1 от КСО се иска отмяна на Разпореждане № ********** от 18.10.2002г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

Жалбоподателят С., в жалбата си до съда моли да се отмени издадения Акт за прекратяване на Началника на отдел Пенсии на ТП на НОИ Пловдив като незаконосъобразно. Излага се становище относно това, че жалбоподателят е работил в „Горубсо“ АД гр. Лъки, включително и през месец март 1993 година, когато бил получавал и трудово възнаграждение в посочен от него размер, като жалбоподателят се позовава на цитирани от него съдебни решения по гр.дело № 1636/1995 г. на Окръжен съд Пловдив, както и Решение по гр.дело № 919/99 г. на Окръжен съд Пловдив и Решение по гр.дело № 394/97 г. на Районен съд-Асеновград и актовете на по –горните съдилища по контрола на съдебните решения, постановени по цитираните дела. Твърди се, че незаконосъобразно същите са отхвърлени от пенсионният орган при взимане на решение с Разпореждане №********** от 18.10.2002година и затова следва да бъде осъществено поисканото от него изменение на отпуснатата му лична пенсия за ОСВ по реда на чл.99 ал.1 т.1 КСО, предвид това, че е станало неправомерно, при съобразяване на съдебно решение, с което трудовият му договор е обявен за недействителен.

Ответната по жалбата страна Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив, не взима становище по представената жалба.

Съдът, като прецени изложените становища от страните и съобразно материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото с него е постановен изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, което обосновава и наличие на правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че по отношение на жалбоподателя С. са били отпуснати с разпореждания от 1994 г. и съответно от 1998 г., приложени по преписката, пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и  съответно пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 223/22.01.1999г. на Директор на РУСО Пловдив, разпорежданията относно отпускане на пенсии от 94 г. и 98 г. са били отменени, предвид установяване на тяхната незаконосъобразност по отношение на действителния размер на двете пенсии, като в тази насока били взети предвид обстоятелствата, че осигурителят „Горубсо“ АД гр. Лъки е анулирал данни от представени удостоверения УП-2 за жалбоподателя, обхващащи базисните периоди, от които са отпуснати двете пенсии, като данните от новопредставените удостоверения се отразявали върху действителния размер на двете пенсии. С оглед именно на данните от новопредставените удостоверения за С., със същото решение били определени и нови размери на пенсиите. Въпросното Решение на Директора на РУСО Пловдив било обжалвано от С. пред съда, като с Решение по гр.дело №919/1999 г. на Окръжен съд Пловдив жалбата му била отхвърлена като неоснователна. От жалбоподателят е подадено заявление за преразглеждане на личната му пенсия с № 29652/12.07.2002г.. в тази връзка било издадено и Разпореждане №**********/18.10.2002г., с което било постановено изменение на отпусната му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. В същото разпореждане били отчетени и постановените съдебни решения, вкл. и решение №37/29.08.1998 г. на РС Асеновград, с което еобявено за недействително допълнително споразумение между жалбоподателя и осигурителя, като се анулирал осигурителния му стаж за времето от 26.02.1993 г. до 10.03.1994г.. Така издаденото Разпореждане от 18.10.2002г. на Ръководител „ПО“ било обжалвано от С. по административен ред, като с Решение № 184/16.12.2002 г. на Директор РУСО Пловдив жалбата била оставена без уважение. Решението на Директора на РУСО-Пловдив било връчено  на 20.12.2002г. на жалбоподателя, който предприел съдебно обжалване, като с Определение от 04.12.2003г по адм.дело №847/2003г. на Окръжен съд-Пловдив жалбата била счетена за недопустима поради просрочие. Същото било оставено в сила с Определение №1973/05.03.2004г., постановено по адм. дело №1498/2004г. на ВАС. Последвали множество разпореждания за осъвременяване на пенсията на С.. В последствие издаденото Разпореждане №**********/18.10.2002г. било оспорено от С. отново пред съда с жалба от 22.01.2007г. с искане за обявяване на неговата нищожност, като с Решение №495/14.06.2007г., постановено по адм. дело №163/2007г. на Окръжен съд Пловдив искането за обявяване нищожността му било отхвърлен. Така постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение №54/01.04.2008г. по адм. дело № 7560/2007г. на ВАС. Ето защо така посоченото разпореждане е влязло в законна сила и съставлява един стабилен административен акт. От същия многократно постъпвали искания за изменение или преразглеждане на пенсията му, като многократно с писма от административния орган жалбоподателят бил уведомяван, че поради това, че не представя нови доказателства няма правно основание за преразглеждане на вече влезли в сила административни актове. С поредно писмо изх.№Ц1013-15-46#1 от 20.07.2020г. Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив е уведомил жалбоподателя по повод негов сигнал от 09.07.2020година, че липсва правно основание за приложение разпоредбата на чл.99 ал.1 т.1 от КСО и липсват основания за изменение на Разпореждането от 18.10.2002година. Аргументирал се, че възможността за съществено преизчисляване на получаваните от него пенсии на основание чл.99 ал.1 т.1 от КСО, следва да касае представяне на нови доказателства осигурителен стаж или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането. Посочил, че всички съдебни решения са взети в предвид при предишни негови произнасяния. Независимо от това с жалба вх.№1012-15-313/09.06.2021г. С. отново поискал преразглеждане на пенсията му под формата на възстановяване на първоначално отпуснатият размер на пенсията му и поискал това да стане въз основа на представени от него данни и съдебни решения – Решение от 24.01.1996г по гр.д. №1636/1995г. на Окръжен съд-Пловдив, Решение №37/29.08.1998г по гр.д. №394/1997г. на Районен съд-Асеновград и Решение №166/02.04.1997г по гр.д. №744/1996г. на ВАС, касаещи неговия осигурителен стаж в „Горубсо“ - гр.Лъки и получаваните от него осигурителни доходи, които са разглеждани и преди това от административният орган и са отчетени при взимане на решение за отпусната му лична пенсия за ОСВ. С писмо изх.№1012-15-313#1 от 30.06.2021г. началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив е поискал отстраняване на нередовности, като с уточнение вх.№1012-15-313#2 от 13.07.2021г С. е посочил, че иска отмяна на Разпореждането от 18.10.2002г.. Затова с процесния АКТ за прекратяване №2139-15-329 от 21.07.2021г.  началника на Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив е постановил отказ да издаден индивидуален административен акт по отправеното до него искане, като приел, че жалбата е недопустима поради наличие на основанията по чл.27 ал.2 т.1 АПК- налице е влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, с който вече са уредени отношенията между страните в производството.

При така установеното от фактическа страна, съобразно съвкупността от всички събрани доказателства, съдържащи се в административната преписка, съдът намери следното от правна страна:

Обжалваният Акт за прекратяване от 21.07.2021г на Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. Макар фактическите основания за издаването на оспорения акт да са дадени общо и накратко, на практика от изложението на същите става ясна волята на административния орган. При издаването на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението е постановено в съответствие с материалния закон. Категорично е установено, че е налице влязъл в сила и стабилен административен акт –Разпореждане №**********/18.10.2002г. с който са уредени страните между участниците в производството. Със същият са отчетени  всички съотносими съдебни решения за определяне на осигурителния стаж и осигурителен доход на заявителя. В този смисъл са издавани и други административни актове, които са били предмет на съдебно обжалване. Налице са предпоставките на чл.27 ал.2 т.1 АПК за недопустимост на поисканото от С. административно производство. В представените от него доказателства не се съдържат нови обстоятелства, които да касаят посочените в разпоредбата на чл.99 ал.1 т.1 от КСО нови обстоятелства, които да обосновават съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността му, и които да водят до възможността да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал, влезлия в сила индивидуален административен акт. Всички представени от жалбоподателят съдебни решения са били съобразени от административния орган, който е издал влязлото в сила разпореждане № **********/18.10.2002 г.. за определяне на пенсията за ОСВ. Позоваването от страна на жалбоподателя на тези съдебни решения са били предмет на разглеждане и в съдебното производство по адм. дело №3090/2019г по опис на Административен съд-Пловдив, приключило с Решение №744/14.04.2020година, в сила от 10.06.2020година,  с което е отхвърлена негова жалба срещу Решение№2153-15-261/ 27.09.2019г на Директора на ТП на НОИ-Пловдив. Правилно в тази насока с писмото си до жалбоподателя от 30.06.2021г. административният орган му е указал какво следва да представи същия, за да удостовери наличния осигурителен стаж/доход. Като не е представил нови доказателства, а е пояснил какво иска с подадената жалба, същият не е ангажирал доказателства зза нови обстоятелства, поради което законосъобразно е преценено от началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Пловдив, че са налице основанията за недопустимост. И това е така, доколкото действително не са били налице предвидените за това законови основания по чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Ето защо и съдът намира, че като е постановил изричен отказ да зида де поискания административен акт и е прекратил административното производство поради неговата недопустимост, Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Пловдив е издал законосъобразен административен акт, като е съобразил точния смисъл на посочената законова разпоредба. По изложените мотиви и след извършена и служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна и затова счете, че същата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на разноските, не са направени искания от страните за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи и съответното произнасяне по тях.

В предвид на изложеното на осн. чл.200 ал. 1 и ал.2 от АПК Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.С. с ЕГН ********** *** против Акт за прекратяване № 2139-15-329 от 21.07.2021 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1012-15-313/09.06.2021г. и уточнение към нея с вх.№1012-15-313#2/13.07.2021г., с което на основание чл.99 ал.1 от КСО се иска отмяна на Разпореждане № ********** от 18.10.2002г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателят с частта жалба по реда на чл.230 от АПК в седмодневен срок от получаване на съобщението пред ВАС на Р България.

СЪДИЯ: