Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 21.11.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 4115 по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
*** ***представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В., е предявил искове против П.М.Н., с ЕГН **********
***, за установяване на дължимост на сумата от общо 649.44лв., за която е
издадена заповед за изпълнение. *** твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ***, по което
съдът е издал заповед за изпълнение, а впоследствие му е указал, че може да подаде
иск по чл. 415 от ГПК. *** твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, *** е
ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на ***, според ***, поражда неговия правен интерес
от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането, както следва: 586.80 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. до 31.01.2019 г., лихва върху
главницата в размер на 62.64 лв. за периода от 03.01.2017 г. до 06.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019 г. - датата
на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ***до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноски.
***, чрез назначеният от
съда ***, счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че не
е валице плащане на сумите от ***, но счита, че договорът с топлинния
счетоводител е изтекъл и не са налице валидни обигационни отношения за
разпределение на топлинната енергия, счита, че ***не е извършвало дялово
разпределение в имота.
С определение *** е
конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на ***на страната на *** ***.
Същото е ангажирало становище по исковите претенции, че е изготвяло дяловото
разпределение на имота и на сградата – ЕС в съответнствие с всички действащи
нормативни разпоредби. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ***. по описа на *** се установява, че ***
е депозирал на 13.03.2019г. пред *** заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу *** за исковите суми: 586.80 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. до
31.01.2019 г., лихва върху главницата в размер на 62.64 лв. за периода от
03.01.2017 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. – държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена ***връчена на *** по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 27.05.2019г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, поради постъпилото възражение от ***. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок – на 20.06.2019г., той касае сумите по
издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Съгласно представените
доказателства от *** – справка по името на *** от ***, н.а. за дарение на
недвижим имот от 2008г. и възбрана върху имот, вписана на 16.03.2015г. в ***, топлофицираното
жилище на адрес: ***, е собственост на *** П.М.Н.. От представеното и
неоспорено извлечение от счетоводна сметка на абонат *** – П.М.Н., фактурите за
исковия период, представената от ***подробна помесечна справка за абонатния
номер, както и от изготвената по делото СИЕ се установява, че през периода от 01.11.2016г.
до 31.01.2019г. е била начислена сума в общ размер на 586.80 лв., която е за отопление
без ИРУ, за ТЕ, отдадена за сградна инсталация, и за дялово разпределение. При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни
да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ,
предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, *** ***е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 62.64 лв. – за периода от 03.01.2017г. до 06.03.2019г.,
съгласно препис-извлечение от сметка и заключението на СИЕ. Съобразно същото
заключение няма извършено плащане на исковите суми от *** до 12.11.2019г. *** е
представил по делото договор между третото лице – помагач - *** и етажната
собственост с адрес ***, от 22.12.2000г., съгласно който ЕС е възложила на ***
индивидуалното измерване на ТЕ и разпределение на разходите за ТЕ, вкл.
издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен за 5 години, а
представените по делото отчети касаят периода 01.11.2016г. до 31.01.2019г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказателствата,
представени от ***, съобразени от съда в своята цялост и последователност,
сочат, че за процесния период *** е била собственик на имота, за който се
претендират суми за отдадена ТЕ от ***. Собствеността върху топлофицирания имот
придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия – качество,
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители
на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантен
в случая е въпросът дали съществува индивидуален договор между страните - договорните
отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия
на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от
ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ***. По делото е безспорно,
че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи
по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и
носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 586.80лв. Тежестта на
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ***,
но в случая изготовената СИЕ не констатира плащане от него. Възражението на ***,
че след като е изтекъл договора между ЕС и топлинния счетоводител, то
отчетените за процесния период размери на ползвана ТЕ са отчетени без облигационна
връзка и без топлинния счетоводител да има право за това, се явява неоснователно.
Съдът намира, че следва да цени като валидни доказателства представеният по
делото отчет от ***за аб. номер ***,
т.к. ***е действал съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД след
изтичане на срока на сключения договор между него и ЕС. *** не би могла да се
позовава срещу *** на липсата на договор, който тя, като член на ЕС не е
инициирала за подписване с топлинен счетоводител, т.к. по този начин тя се
позовава на собствено виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия
не влиза инициативата за подписване на такъв договор. Налице е избор на ОС на
ЕС на топлинен счетоводител, който избор е безсрочен, и доколкото *** не твърди,
че е налице друго, последващо ОС на ЕС, на което е избран друг топлинен
счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без продължен договор, именно ***-
„***е топлинния счетоводител на ЕС, неговите отчети и разпределения следва да
се ценят, а щом са изготвени за исковия период, липсва и друг топлинен
счетоводител на ЕС.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество
на потребител на ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода,
че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница са
дължими от ***, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал.
1 от ОУ на *** /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ -
дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради изложеното, исковете
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди в полза на *** разноските в исковото производство,
възлизащи на 75.00лв. държавна такса, 120.00лв. - депозит за СИЕ, 300лв. -
депозит за ос.представител и 100лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на
осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 595.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени
от *** и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
П.М.Н., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 586.80
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016
г. до 31.01.2019 г., лихва върху главницата в размер на 62.64 лв. за периода от
03.01.2017 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2019 г. - датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч***до окончателното изплащане на
главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***
ОСЪЖДА П.М.Н.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
разноски в исковото производство в размер на 595.00лв.
ОСЪЖДА П.М.Н.,
с ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на
***със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч***в размер на 75.00лв.
Решението е
постановено при участието на *** ***, като трето лице – помагач на *** ***.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: