№ 2993
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20251100901371 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи юли две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 1371 по описа за 2025 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на СДРУЖЕНИЕ „МУЗИКАУТОР“, БУЛСТАТ
*********, предявена срещу "РИВЪРСАЙД ХОТЕЛС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София и адрес на управление: гр. София, ж.к. София Парк, ул. Рачо Петков Казанджията
№ 4, за заплащане на сумата 9682,02 лева – възнаграждение по договор за разрешаване
използването на музикални и свързани с тях литературни произведения за периода
01.07.2022 г. – 30.06.2025 г. и сумата 8984,86 лева - мораторна неустойка върху главницата за
периода 16.07.2022 г. – 27.06.2025 г..
Предявените искове, противно на твърденията на ищеца, не представляват искове в
защита на авторски права, а в защита на парични вземания, възникнали от сключен договор
за предоставяне ползването на авторски произведения. Спорът за неизплатено авторско
възнаграждение, от организацията при упражнени от нея имуществени права на носителя, не
е спор за авторство, а такъв в защита на права, произтичащи от облигационен договор.
1
Авторското право, респ. неговото нарушаване е извън предмета на облигационния спор по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по сключения договор. Разпоредбата
на чл. 96 ЗАПСП има своето систематично място в глава 12, уреждаща специалната
„гражданскоправна защита на авторското право и сродните му права”, която се реализира
чрез исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право (чл. 94
и чл. 94а) и чрез „други искове” (чл.95) при използване на обекти по чл. 72 или база данни в
нарушение разпоредбите на закона.
В разпоредбите на чл. 95 - чл. 96 от Закона за авторското право и сродните му права
ясно са регламентирани: исковете, чрез които би могла да се реализира гражданскоправната
защита на авторските и сродните им права и предпоставките за тяхната основателност, вкл.
и презумпцията за вина на нарушителя (чл. 95, чл. 95б, чл. 95г); процесуалната легитимация
по тези искове (активна и пасивна); процесуалните действия, които могат да се предприемат
от ищеца за осигуряване на надлежни доказателства в исковото производство за нарушено
право на интелектуална собственост (чл. 95д и чл. 95е); начинът, по който се определя
размера на претендирано обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица
от нарушението на закриляно право по този закон (чл. 95), както и алтернативните
възможности за определяне размера на обезщетението, когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер - въз основа на равностойността на
предмета на нарушението или в размер от 500 лв. до 100 000 лв. (чл. 95а).
Споровете между организацията за колективно управление на авторски права и
насрещната страна, относно изпълнението на договора за поръчка (събиране на
възнаграждението по чл. 40, ал. 1 ЗАПСП) не са от кръга на тези, защитими чрез
специалните искове, предвидени в ЗАПСП, защото не са нито за обезщетение при нарушено
авторско право, нито „други искове” по смисъла на чл. 95 ЗАПСП. Те се основават
единствено на общите правила на ЗЗД, относно на договора за мандат- отчетната сделка по
чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради което изричното правило за родовата подсъдност, без оглед цената
на иска – чл. 96 ЗАПСП, е неприложимо за тези искове (в този смисъл решение №
10/03.02.2014 г. по т. д № 1514/2013 г. на ВКС, I т. о.), поради което са приложими общите
правила за определяне на родовата подсъдност.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 103 ГПК и по аргумент за обратното от чл.
104, т. 4 ГПК, се налага извод, че обективно кумулативно съединените искове, предмет на
настоящото производство, са подсъдни на районен съд като първа инстанция, тъй като
цената на всеки от тях е под 25000 лева.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, ето защо и
тъй като цената на предявените искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер,
изискващ разглеждането им от окръжен съд като първа инстанция, компетентен да се
произнесе по спора е Софийският районен съд, на който делото следва да бъде изпратено по
подсъдност.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 1371/2025 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на СРС.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, чрез адв. Велинова.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3