О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
Град Пловдив, 14.07.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1765 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на Сдружение с
нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ срещу заповед № РДЦ-23-695 от 07.07.2023 г.
на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която на ОП „Градини и
паркове“ е наредено да извърши премахване на 24 броя декоративни дървета,
попадащи в обхвата на проект: „Развитие на железопътен възел Пловдив“,
подобект: „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареала на гара Пловдив“,
находящи се на бул. „Васил Априлов“.
Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба.
На първо място, жалбата е подадена срещу заповед,
която няма характер на общ или индивидуален административен акт. Заповедта е с
адресат общинското предприятие, което трябва да изпълни фактическите действия
по премахване на дърветата, и е вътрешноведомствен акт във връзка с
организацията по изпълнение на влязлото в сила разрешение за строеж № 307 от
26.10.2021 г. на главния архитект на община Пловдив, с което на ДП НКЖИ и на
община Пловдив е разрешено строителството на обект: „Изграждане на комуникационно-транспортен
пробив под ж.п. ареала на гара Пловдив по всички части, включително външна и вътрешна
конструкция, пътна инфраструктура, отводняване, ел. оборудване, системи за
безопасност, преустройство на инженерни мрежи“ към проект: „Развитие на
железопътен възел Пловдив“ – „Модернизация на железен път, контактна мрежа и
системи за сигнализация и телекомуникации в гара Пловдив и изграждане на
комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареала на гара Пловдив“.
С оспорената заповед не се създават права и задължения,
нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, включително и на сдружението-жалбоподател, защото тази
заповед създава само преки служебни задължения за служителите в общинското
предприятие, към които е адресирана от кмета на района в качеството на
представляващ работодателя – кмета на общината (във връзка с негова заповед №
19ОА-2834 от 28.11.2019 г.). В
този смисъл оспорената заповед няма характер на общ административен акт по
смисъла на чл.65 АПК, нито характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК, защото не съдържа властническо волеизявление на
административен орган, поради което не подлежи на съдебен контрол.
На второ място, жалбата е подадена от
лице без правен интерес, защото липсва пряко, непосредствено и лично засягане
на правната сфера на сдружението от оспорената заповед с оглед вписаните в
търговския регистър предмет на
дейност, цели и средства за постигане на целите на сдружението. Посоченият предмет на дейност в обществена
полза сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове правен интерес от съдебно
оспорване на всеки административен акт, който според сдружението е
незаконосъобразен. В случая сдружението не твърди, че с оспорваната заповед се
засягат или могат да бъдат засегнати нейни конкретни права и интереси
(доколкото вписаната в търговския регистър цел не представлява такова право или
законен интерес), поради което не може да се приеме, че е налице пряк, личен и
непосредствен интерес за жалбоподателя от оспорване на заповедта.
Интересът е личен и пряк, когато
оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава
опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи или законни
интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от
тези предпоставки не е налице, а и не се твърди подобно лично засягане на
правната сфера на сдружението. Обосновката в жалбата с целите на сдружението,
осъществяващо дейност в обществена полза, визират общо и неконкретно, косвено и
чисто хипотетично засягане на права и интереси, което не обуславя наличие на
правен интерес от съдебно оспорване на процесната заповед.
В този смисъл следва да бъдат
съобразени мотивите на определение № 3518 от 04.04.2023 г. по адм. дело № 1128/2023 г. на петчленен състав, I
колегия на ВАС и
задължителното тълкуване в т. II на решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния
съд по конституционно дело № 11/2006 г., според които легитимацията при
съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу
актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално
отворена, но не и безгранична. В случай, че се възприеме позицията, че всеки
всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт, дори
когато негови лични права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на
защита би се отъждествявало с публичната функция за контрол на законността и
правозащитната дейност на държавните органи. Налага се изводът, че правото на
съдебната защита и обжалването на общите административни актове за гражданите и
юридическите лица възниква единствено при засягане или обременяване със
задължения, като не е допустимо оспорването на общ административен акт в
обществен интерес, освен от страна на прокурор, който единствен разполага с
правомощието да сезира съда в защита на обществения интерес.
Следователно дори да се възприеме
доводът на жалбоподателя, че оспорената заповед представлява общ административен
акт, то с оглед липсата на пряко и непосредствено засягане на правната сфера на
сдружението, за него не е налице правен интерес от настоящото оспорване.
Съдът намира
също, че доколкото сдружението пледира за защита и опазване на околната среда в
полза на обществото, тази цел е могла да бъде постигната чрез съдебното
оспорване на решение № ПВ-120-ПР/2016 г. на РИОСВ Пловдив и писмо изх.№
ОВОС-119 от 08.03.2017 г. на РИОСВ Пловдив (описани в разрешението за строеж),
които именно са актовете с решаващо значение за
околната среда, постановени по реда на чл.82 и сл. от ЗООС, и които подлежат на
самостоятелен съдебен контрол пред съда,
включително и от засегната общественост при
приложимост на чл.9, § 2 и 3 от Орхуската конвенция, но не и оспорената заповед,
която не създава никакви права и задължения извън служебните такива за
служителите на общинското предприятие.
Съдебен контрол относно спазване на правото в областта на околната среда по
инициатива на засегнатата общественост е допустим и възможен спрямо планове и проекти,
но по отношение на административните актове, издавани на други етапи от тяхната
реализация. Използваните от националния законодател критерии за определяне на
кръга на лицата, които имат право на жалба пред съд с доводи за нарушения на
законодателството в областта на околната среда, са определени в зависимост от
вида на оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние
върху околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за
възможно най-ранно информиране и включване на засегната общественост в
процедурите по повод всеки план или програма, както и инвестиционно
предложение, с което да се гарантира публичност и спазване на законодателството
в областта на околната среда, респективно вземането на възможно най-правилното
от екологична гледна точка решение. Проявление на този принцип в националното
законодателство е установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право
да оспорват различните административни актове и в зависимост от етапа, на който
се осъществяват отделните административни производства по тяхното издаване. В
този смисъл съдът намира, че в случая е налице превратно упражняване на право
от страна на сдружението, тъй като в един много късен етап на фактическо
изпълнение на строителството на обект: „Изграждане на
комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареала на гара Пловдив“ се прави
съдебно оспорване на акт, който по принцип не подлежи на съдебен контрол.
Липсата на акт, подлежащ на съдебен контрол, и на
правен интерес от оспорването обосновава извод за недопустимост на търсената
съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена
без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
С оглед недопустимостта на жалбата недопустимо се
явява и искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед, което също
следва да бъде оставено без разглеждане.
Затова и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Централен“, ул. „Зора“
№ 11, представлявано от председателя Любомир Ангелов Чакъров, срещу заповед № РДЦ-23-695
от 07.07.2023 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Централен“, ул. „Зора“
№ 11, представлявано от председателя Любомир Ангелов Чакъров, за спиране на
изпълнението на заповед № РДЦ-23-695 от 07.07.2023 г. на кмета на район
„Централен“ при община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по административно дело № 1765 по описа на Административен съд Пловдив за 2023
година.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: