РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. В., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420102620 по описа за 2023 година
Х. К. В. с ЕГН:**********, с.Л., ул. В.Л. ** чрез адв. М. Д. от АК-В., с.адрес
ул.Л. 14/1/13 е предявил иск против „АПС Б.Б.,, ЕООД С ЕИК **, гр. С., бул.
„Б.,, №**, с който иска на осн.чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 ГПК да се признае
за установено по отношение на страните, че ищеца не дължи на ответника
сумите по изпълнителен лист от 25.01.2010г. издаден по ч.гр.дело №
3247/2009г. по описа на ВРС както следва: 1365,49 лв.-главница по
неизплатен кредит ,59,89 лв.-мораторна лихва, 135,14 лв. разноски.
Предявения иск е с правно основание чл.439 вр.с чл.124 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор, с която
оспорва исковата претенция по съображения подробно изложени в отговора с
искане за отхвърлянето й како неоснователна и недоказана с присъждане на
разноски.
В заповедно производство пред ВРС по ч.гр.д.№ 3267/2009 г. на ВРС е издаден
изпълнителен лист с № 23095/27.10.2009 г. срещу доверителя ми Х. К. В. с ЕГН
********** в полза на „ТИ БИ АЙ кредит, ЕАД гр. С.. В исковата молба се излагат
доводи и съображения, че е образувано е изпълнително дело под № 1186/2010 г., при
ЧСИ Г. Б..
1
При условията на перемпция същото е прекратено от съдебния изпълнител на
17.11.2016 г. Последното изпълнително действие, извършвано по това
изпълнително производство е от 13.05.2011 г. - инкасиране на сума от запор.
На 17.11.2016 г. ЧСИ Б. на основание чл. 433, т.8 от ГПК прекратява делото и
връща изпълнителния лист на взискателя. По молба с вх. №11515 от
15.11.2018 г. с взискател „АПС Б.Б.,, ООД пред същия ЧСИ е образувано ново
изпълнително дело.
Правното основание за нов взискател е сочена цесия между „Т.Ю.„ ЕАД като
цедент и „АПС Б.Б.,,ООД като цесионер. Цитираната с молбата за образуване
на изпълнително дело цесия се твърди, че не е съобщавана на ищеца, нито от
кредитора, нито от правоприемника му, нито от цесионера. Към момента на
образуване на новото изпълнително дело под №747/2018 г., а именно
15.11.2018 г. пред ЧСИ Г. Б., със същия изпълнителен лист, са били изминали
повече от 5/пет/ г.
Ищеца твърди, че петгодишната погасителна давност е била изтекла, поради
което искането за принудително събиране на дължима сума се явява -
неоснователно, като погасено по давност, а образуваното изпълнително
производство се явява образувано на неподлежащо на изпълнение основание.
Доколкото Съдебния изпълнител не може да откаже образуването на изп.дело
по представен изп.лист и не може да прилага давността служебно, то за Х. К.
В. е налице правен интерес от водене на исково производство с цел -
установяване недължимост на претендираното задължение.
Твърди се, че възможността за принудително събиране на вземания по
банков кредит, какъвто е спорния случай, се погасява с 5 годишна давност.
Съгласно съдебната практика, при прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал.1, т.8, давността за погасяване на вземането, не е
деня на прекратяване на производството, а деня на последното извършено
изпълнително действие.Твърди се ,че в случая това е 13.05.2011г. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, което е
задължително за прилагане от съдилищата. Т.10 на решението разпорежда, че
в случай като процесния, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор, с която
2
оспорва исковата претенция по съображения подробно изложени в отговора с
искане за отхвърлянето й како неоснователна и недоказана с присъждане на
разноски.
Съдът е дал указания по разпределение на доказателствената тежест, а
именно,че ищецът, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният
лист носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване, настъпването на твърдяните от него правопогасяващи
факти и обстоятелства - в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност,а именно настъпила в полза на ищеца
погасителна давност, че е текла погасителна давност за посочения период,
началния момент от който е текла, периода за който е текла. Ответникът
носи доказателствената тежест да докаже, обстоятелствата, водещи до
прекъсване и спиране на давността и факти във връзка,че в хода на
изпълнителния процес ,за който се твърди,че е изтекла погасителна давност
са извършвани валидни изпълнителни действия.
Съдът е отхвърлил исканията на страните за служебно изискване на
изпълнителното дело с оглед факта,че страните са такива и по
изпълнителното дело и сами за тяхна сметка могат да се снабдят с фотокопие
от това дело.В случая се дължат разноски, които са за сметка на съответната
страна,като съдът е разполага с възможност и средства да превежда такива
разноски, които се претендират от ЧСИ.
По делото е представен заверено фотокопие от процесния изпълнителен
лист, върху който са нанасяни отметки от ЧСИ за извършване на
изпълнителни действия през 2011г. –внесени/или удържани суми за
погасяване на задълженията/ от страна на ищеца по изп.дело №1186/2010г. на
ЧСИ Г.Б.а.Последната такава отметка е от 13.05.2011г.,като нова изп.дело е
посочено,че е прекратено на осн.чл.433, ал.1,т.3 от ГПК на 17.11.2016г.
Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то давността до
датата 26.06.2015 г. е била спряна и не е текла независимо от това дали са извършвани
изпълнителни действия или не.
Новата давност е започнала да тече отново считано от датата на влизането му в сила
на 26.06.2015 г. Възоснова на молба на ответника от 15.11.2018г. е образувано ново
изпълнително дело №747/2018г. при същия ЧСИ .Видно от отметките върху изп.лист
след образуване но новото дело ищеца е погасявал задълженията като е направил общо
11 плащания, последното на 20.12.2019г. От тази дата до предявяване на иска-
3
12.10.2023г. дори да не са извършвани други изпълнителни действия не е изтекла
петгодишната давност по чл.110 ЗЗД ,но три годишната давност предвидена в
чл.111,б.”в” от ЗЗД по отношение на мораторната лихва е изтекъл,при което
исковата претенция е частично основателна и следва да бъде уважена по
отношения на тази лихва, а в останалата част да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, което съдът намира за
неоснователно.Минималния размер на адвокатско възнаграждение съгласно
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
–чл.7, ал.2, т.2 е 510 лв., при което съдът намира,че с оглед правната и
фактическа сложност на делото договореното и платено от ищеца
възнаграждение от 600 лв. не е завишено.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 20.82 лв. за адвокатска защита и държавна
такса съобразно уважената част от исковата претенция.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника деловодни разноски за
настоящата инстанция за юристконсултско възнаграждение с оглед
отхвърлената част от исковата претенция в размер на 200 лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х. К. В. с ЕГН:**********, с.Л., ул.
„В.Л.” №** и „АПС Б.Б.,, ЕООД С ЕИК **, гр. С., бул. „Б.,, №**, че Х. К. В. с
ЕГН:********** не дължи на „АПС Б.Б.,, ЕООД С ЕИК ** по изпълнителен
лист от 25.01.2010г. издаден по ч.гр.дело № 3247/2009г. по описа на ВРС
както следва: 59,89 лв.-мораторна лихва .В ОСТАНАЛАТА част отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „АПС Б.Б.,, ЕООД С ЕИК **, гр. С., бул. „Б.,, №** да заплати на Х.
К. В. с ЕГН:********** ул. „В.Л.” №** деловодни разноски за настоящата
инстанция съразмерно уважената част от исковата претенция в размер на
20.82лв.
4
ОСЪЖДА Х. К. В. с ЕГН: **********, с.Л., ул. „В.Л.” №** да заплати на
„АПС Б.Б.,, ЕООД С ЕИК **, гр. С., бул. „Б.,, №** деловодни разноски за
настоящата инстанция за юристконсултско възнаграждение в размер на 200
лв. определено по справедливост съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.о.с. в дву седмичен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5