РЕШЕНИЕ
№475
22.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: Делчо Лавчев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №534 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.И.Л.(в жалбата е допусната фактическа грешка в изписване собственото име на жалбоподателя и същия е посочен като М.), ЛНЧ ********** - гражданин на Молдова, с адрес: РПЦ-Харманли, гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ №23, срещу Решение №УПХ-46/15.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Счита решението за незаконосъобразно, поради нарушение на нормата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били крайно наложителни с оглед сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за чужденеца не можело да бъде пренебрегната поради несигурната обстановка в родината му. Нямал друг избор, освен да избяга от страната си на произход, защото щял да пострада. Животът в държавата му на произход бил невъзможен и въпреки желанието му да остане там, нямало как да живее спокойно и да свикне с липсата на сигурност. Притесненията му се засилвали ежедневно и се наложило да търси спасение далеч от дома. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. В този смисъл изводът, че липсвали основания за предоставяне на закрила бил необоснован и бил изцяло в противоречие със закона, че липсата на доказателства не можело да бъде самостоятелно основание за отмяна. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от чужденеца факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в родината щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Ето защо счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. За да се отхвърли молбата за хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, в решението се извършвала преценка за страната по произход – Молдова, въз основа на информация, обективирана в Справка №МД-305/05.06.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ ДАБ относно актуалното положение в Молдова към тази дата. В обжалваното решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната по произход на чужденеца. Следвало да се вземе предвид, че дори и при наличието на съмнения или неяснота за интензивността на насилие в страната на произход, тези съмнения не бивало да бъдат тълкувани в ущърб на търсещия международна закрила. В противен случай подобно тълкуване представлявало безспорно нарушение на абсолютния принцип на non-refoulement, както и на чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека. При така установеното, оспорващият счита, че направената от ответника преценка за приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация. Ето защо следвало да се приеме, въз основа на задълбоченото обсъждане и анализиране на наличната информация за моментната ситуация, предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и водело до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. По изложените съображения, отказът на административния орган да предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл.75, ал.2 от ЗУБ/, което нарушение водело и до неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с чужденеца интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, не се установявало да е посочил икономически съображения за напускане на страната си по произход, както приел административния орган. Заявената от чужденеца причина за напускане се обвързвала с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като него. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Евентуалното му завръщане в Молдова щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Сочи се, че съгласно константната практика на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2, във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока се цитира практика на ВАС. Ето защо административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (П. Р.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 26.05.2020г. с вх.№105450-829/26.05.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Л.М.от Молдова, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №394 от 02.06.2020г., с рег. №УП 15543/02.06.2020г. на ДАБ, подадена с името Л.М.И. от Молдова. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15543/02.06.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.И.Л., гражданин на Молдова, роден на ***г. в гр. Кишинев, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.И.Л., роден на ***г. в гр. Кишинев, Молдова, със същия постоянен адрес, гражданин на Молдова, етническа принадлежност – молдовец, религия – християнин - православен, професия - програмист, образование средно, неженен, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 15543/02.06.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето, същият се представил с имената Л. М., роден на ***г., гражданин на Молдова. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 09.06.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15543/09.06.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност. Притежавал само акт за раждане в Молдова. Нямал близки роднини в държави-членки на ЕС. Само искал да сподели, че родителите и брат му и сестра му имали двойно гражданство – молдовско и румънско. Напуснал Молдова в края на 2010г. и легално преминал в Приднестровието, след което почти веднага преминал отново легално в Украйна. Там останал близо десет години и работил като компютърен специалист. По време на престоя си там нямал никакви проблеми, но решил да напусне Украйна, за да може да си извади документи. В украинското посолство не можел да си извади документи – там царяла корупция и имало опасност да го върнат в Молдова. Искал да достигне до Гърция, където се надявал да получи закрила, но успял да стигне само до България. В началото на месец май 2020г. влязъл незаконно в Република България, преминавайки транзитно през Румъния. Когато преминал на българска територия, продължил пътя си и успял да достигне до границата с Гърция, където бил задържан от полицията. Гр. Кишинев бил постоянният му адрес в Молдова. Там бил роден и само там живял до напускането на страната си. Не бил женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че бил осъждан. През 2010г. в Молдова бил осъден за притежание на една цигара с марихуана на 500 евро глоба. По-късно разбрал, след като напуснал Молдова, че за същото престъпление бил осъден на три години лишаване от свобода. Посочил, че е молдовец. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Посочил също, че е православен християнин. Не е имал проблеми лично заради изповядваната от него религия. Заявил, че имал проблеми с официалните власти в Молдова. Не бил членувал в политически партии или организации. Имал близки роднини в родината си. Родителите му се намирали в Молдова, в гр. Кишинев. Освен тях имал и един брат и една сестра, които живеели в същото населено място. Имал средно образование. Завършил в гр. Кишинев девети клас. Не работил в Молдова. Относно причините да напусне държавата си по произход разказал, че първата причина да вземе решението да напусне родината си били проблемите, които имал с полицията. Бил принуден да дава показания като свидетел, но не в съда. През 2009г. се случило всичко това, след като полицията заловила една наркобанда. Техният град Кишинев бил малък и всички се познавали, така че чужденецът имал информация за тези наркопласьори. Полицаите се свързали с него и искали да им предостави информация за тази наркобанда, като чужденецът им оказал съдействие. След това обаче за него имало последици, след като членовете на тази банда били осъдени и влезли в затвора. Започнали да го заплашват, като го обвинявали, че ги предал на полицаите. Основно го заплашвали техни близки и познати, като го предупреждавали, че ако излязат от затвора, ще го убият. Чужденецът приел тези заплахи съвсем сериозно и се страхувал за собствения си живот. Това била основната причина да вземе решението да напусне Молдова – страхът му от отмъщението на членовете на наркобандата, която попаднала в затвора с негово съдействие. Освен това през 2010 година чужденецът бил заловен с една цигара марихуана, която била за лично потребление. За това деяние срещу него било повдигнато обвинение и бил осъден впоследствие да заплати глоба от 500 евро. Нямал възможност да плати тази глоба и решил да избяга от страната. През месец април 2009г. в Молдова се осъществил държавен преврат и последиците от него се усетили във всички сфери на живота. В полицията били назначени нови полицаи, които започнали да рекетират чужденеца и да искат от него големи суми пари. Заплашвали го, че ако не им плати, ще го осъдят ефективно и ще лежи в затвора. Чужденецът не искал да бъде в затвора невинен и решил да напусне родината си, за да се спаси. След като напуснал Молдова разбрал, че за същото деяние – притежание на една цигара с марихуана, бил осъден на три години лишаване от свобода. Това били всички причини, за да вземе решението да напусне страната, нямало какво друго да добави. Посочил, че никога не се е занимавал с разпространение на наркотици, просто познавал такива хора. Имало заплаха, отправена лично към него, получил лични заплахи от полицейски служители, че ще го хвърлят в затвора. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в Молдова, защото дългото му отсъствие нямало значение, там никога не забравяли. На въпроса защо подал молба за закрила в Република България отговорил, че подал молба тук, защото България също била европейска страна и не успял да достигне до Гърция.
С Решение № УПХ-46/15.06.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.И.Л. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 24.06.2020г., а жалбата е подадена на 25.06.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П.Г. ., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-229/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 02.06.2020 г., а оспореният акт е издаден на 15.06.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Молдова такива от личен характер. Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП 15543/09.06.2020г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в Молдова, както и в Украйна, не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която чужденецът е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-305/05.06.2020г. относно Република
Молдова и Справка с вх. № МД-266/15.05.2020г. относно Украйна на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник
дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвените справки. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че ситуацията в тези страни не достига до границите на въоръжен конфликт. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в Молдова и в Украйна, удостоверено в приложените по делото справки, което не се опровергава от приобщените в хода на съдебното производство други такива, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетите писмени справки на Дирекция ”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в страните обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Молдова и Украйна, данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Л.(М. И.Л.) - гражданин на Молдова, с ЛНЧ **********, против Решение № УПХ-46/15.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (П. Р.).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: