РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Стара Загора, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря М. Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530103299 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр.София срещу Н. М. Н. от гр.Стара
Загора. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит №.........г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 20000,00лв., а
сумата от 5615,64лв. са предоставени за избраната допълнителна услуга – застраховка
„Защита на кредита и сметките“. Сключването на тази застраховка била по избор на
кредитополучателя, без да е задължителна като условие за отпускане на кредита. Сумата за
застраховката се превеждала от кредитора на съответния застраховател или застрахователен
посредник. В договора бил уговорен срок за погасяване на кредита – 36 месеца, при
годишен лихвен процент 41,09% и годишен процент на разходите 48,26%. Ответникът е
преустановил плащанията по договора. Формирало се просрочие, което дало основание на
ищеца да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, уведомление за което било
получено от ответника на 06.02.2024г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е било образувано ч.гр.дело №1396/2024г. по описа на РС-Стара
Загора. Съдът издал заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в срок. Поради
тази причина за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 24859,70лв. – главница
по Договор за потребителски кредит №......., 9057,24лв. – договорна лихва за периода от
05.03.2023г. до 06.02.2024г., 1709,41лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2023г. до
14.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Претендира и разноските по заповедното производство.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Не оспорва сключения между страните договор. Твърди, че
договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.10, ал.1 и 2 ЗПК и чл.11, ал.1,
т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Не било ясно от договора какво се включва в ГПР и как се формира
същият. Ответникът счита, че клаузата в договора, предвиждаща сключването на застраховка
на стойност 5615,64лв. е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Счита, че със
сключването на застраховката се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 ЗПК. Сумата за
застраховката следвало да бъде включена в ГПР, което не било направено. Сключването на
застраховката е било задължително за потребителя, поради което е следвало стойността й да
се включи в ГПР. За потребителя не било ясно и как се начислява възнаградителната лихва и
как тя се съотнася към ГПР. Това водело до нищожност на процесния договор за кредит,
вследствие на която нищожност кредитополучателят дължал само чистата стойност на
кредита.
Моли съда да отхвърли предявените искове поради недействителност на договора за
кредит.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца в настоящото и в
заповедното производство.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №1396/2024г. по описа на РС-
Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 24859,70лв. – главница по Договор за потребителски кредит №.........г., 9057,24лв. –
договорна лихва за периода от 05.03.2023г. до 06.02.2024г., 1709,41лв. – мораторна лихва за
периода от 05.03.2023г. до 14.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението
и е издал Заповед за изпълнение №741/27.03.2024г., с която е разпоредил на длъжника Н. М.
Н. да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, сумата от 24859,70лв. – главница по Договор за
потребителски кредит №.....г., 9057,24лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2023г. до
06.02.2024г., 1709,41лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2023г. до 14.03.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото
представляващи държавна такса в размер на 712,53лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. Издаден е и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение в законоустановения срок от страна на ответника.
Поради тази причина съдът намира, че за ищеца се е породил правен интерес да предяви
2
настоящия установителен иск.
От представените и приети като писмени доказателства копие на Договор за
потребителски кредит №......г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, Декларация по ЗМИП, Декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма, Застрахователен сертификат, Общи условия, се установява, че
страните са сключили Договор за потребителски кредит №......г. По делото е представено
копие на Уведомление за предсрочна изискуемост от 10.01.2024г., с обратна разписка, от
което се установява, че поради неплащане в срок на погасителни вноски ищецът е обявил
кредита за предсрочно изискуем, което обстоятелство е надлежно съобщено на
кредитополучателя. От приетото като писмено доказателство копие на Извлечение от
счетоводни книги на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД от 14.03.2024г. се установява размерът на
дължимите суми по кредита към 14.03.2024г., за който размер е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и е предявен и настоящият иск.
По делото са приети като писмени доказателства заверени преписи от Решение
№155/29.04.2024г. по т.дело №359/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора и
Решение №398/07.11.2024г. по в.т.дело №421/2024г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив,
от които се установява, че по предявен от ответника по настоящото производство
конститутивен иск за признаване за нищожен на процесния договор за кредит, Договор за
потребителски кредит №.......г., сключен между страните, е признат за нищожен, като
противоречащ на разпоредби на ЗПК. На основание чл.299, ал.1 ГПК съдът не може да
пререшава спора относно действителността на процесния договор за кредит, а следва да
зачете силата на съдебното решение, постановено от Апелативен съд гр.Пловдив.
При така установената нищожност на процесния договор за кредит, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. За установяване размера на задължението съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която бе прието от съда като компетентно
и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумите,
посочени в извлечението от сметки. Вещото лице изрично уточни, че е взело данни само от
ищеца, който не е отразил плащанията по изпълнителното дело, за които бяха представени
доказателства от ответника.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства копия на Удостоверение по
изп.дело №..... по описа на ЧСИ ..... и съобщение по изп.дело №......... по описа на ЧСИ ........,
по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело №1396/2024г. по описа на РС-Стара Загора е
било образувано изп.дело №.......... По същото са постъпили няколко плащания, с които е
погасено изцяло задължението по изпълнителния лист и съответното дело е прекратено.
Поради тази причина и предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съгласно която съдът
3
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на исковата молба, съдът
приема за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумите, претендирани с исковата
молба, тъй като, от една страна, договорната и мораторната лихва не се дължат поради
нищожност на договора за кредит, а от друга страна – главницата не се дължи поради
погасяването й по изп.дело №........ Предявените искове са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца, който следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Въпреки, че ответникът претендира и присъждане на разноски за възнаграждение за вещо
лице, възнаграждението на вещото лице е изплатено от депозит на ищеца, а не на ответника.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, сграда
14, представлявано от Н. Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, иск за
признаване за установено, че Н. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес ........., дължи
на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, изпълнение на парично задължение в размер на 24859,70лв. –
главница по Договор за потребителски кредит .......г., 9057,24лв. – договорна лихва за
периода от 05.03.2023г. до 06.02.2024г., 1709,41лв. – мораторна лихва за периода от
05.03.2023г. до 14.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение №741/27.03.2024г. и Изпълнителен лист от
27.03.2024г. по ч.гр.д.1396/2024г. по описа на РС-Стара Загора, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, сграда 14,
представлявано от Н. Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, да заплати на Н.
М. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес ......., сумата от 400,00лв. (четиристотин лева),
представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4