Определение по дело №500/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 707                             15.04.2019 година                         град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                               Трети  състав

На петнадесети април                                                                   година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                              

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                         

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

                                                                                       2. Кремена Лазарова

                                                      Съдебни заседатели  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 500 по описа за 2019година, съобрази следното:

 

          Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК, вр. чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 1197/06.03.2019г. на КРС от „ВиК“ ЕАД – Бургас, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, чрез гл.ю.к.Д.Златева, против разпореждане № 110/01.02.2019год. по ч.гр.д. № 105/2019г. на КРС, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А.А.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.С., общ.С., ул.“Д.“ № *  за сумата от 270.16лв. главница, 63.87лв. мораторна лихва за периода 26.09.2016г. – 24.01.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението - 30.01.2019г., до окончателното изплащане на сумите, ведно с разноските по делото в размер на 37.50лв. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, моли се за неговата отмяна, за издаване на исканата заповед за изпълнение. Не са ангажирани допълнителни доказателства.

          На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Видно от приложените към ч.гр.д.№ 105/19г. по описа на КРС писмени доказателства, частният жалбоподател е пожелал да се снабди със заповед за изпълнение срещу А.А.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.С., общ.С., ул.“Д.“ № *   за сочените по-горе суми.

При изпълнение на разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК: „Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд“, КРС е установил, че длъжникът има регистриран постоянен адрес – посоченият по-горе, но считано от 2001г. регистрираният му настоящ адрес е на територията на Република Гърция. На това основание и като е зачел разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 ГПК: „Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: … длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България“ е отказал издаване на заповед за изпълнение срещу лицето и е постановил обжалваното разпореждане.

Разпореждането е правилно. В разпоредбата на чл.411 ГПК законодателят е изброил изчерпателно случаите, в които, въпреки изпълнение на условията по чл.410 ГПК, съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение и едно от тях е, когато лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Регистрирането от страна на А. на настоящ адрес в Република Гърция сочи на заключение, че той преимуществено живее там. Действително, законодателството не съдържа легална дефиниция на обичайно местопребиваване, но практиката приема, че това е мястото, на което лицето живее за период по-дълъг от шест месеца. След като длъжникът е посочил, че живее извън пределите на Република България за срок по-дълъг от 6 месеца и се е регистрирал извън страната, правилно КРС е отказал издаването на заповед за изпълнение против него. Изпълнението на което и да е от условията на чл.411, ал.2 ГПК води до заключение за наличие на основание да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение.

 Ето защо постановеният акт на КРС се явява правилен и съобразен с установената практика. Предвид горното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 110/01.02.2019год. по ч.гр.д. № 105/2019г. на КРС.

Определението е окончателно.                                         

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      

 

          ЧЛЕНОВЕ :