№ 80
гр. Кюстендил, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
В. С. Д. и В. И. Д., чрез процесуалните си представители по пълномощие адв. С. Д. и
адв. В. С., са депозирали молба с вх. № 4739/06.12.2022 г. с правно основание чл. 248, ал. 1
ГПК, съдържаща искане за допълване на постановеното по делото Решение №
211/08.11.2022 г., като в полза на молителите бъдат присъдени сторените в производството
пред въззивната инстанция деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер 15
лева за администриране на депозираната от тяхно име частна жалба, както и за изменение на
същото решение в частта за присъдените в полза на въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, като се иска
отмяната му поради недоказаност на сторения разход.
Изложено е, че с оглед уважаване на депозираната частна жалба и своевременното
заявено искане за присъждане на разноски, включително и тези от 15 лева и представяне на
списък по чл. 80 ГПК, то искането се явява основателно и следва да бъде уважено..
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не е депозирала становище по
молбата.
Искането за допълване и изменение на решението в частта за разноските е допустимо
като направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК – в едномесечен срок
от постановяването му, тъй като същото е необжалваемо.Предпоставка за допустимостта на
искането за изменение на решението в частта за разноските е и представянето на списък по
чл. 80 ГПК, която в случая е налице, тъй като списък с разноските своевременно е
представен.
Разгледано по същество, съдът го намира искането за допълване на решението а
основателно, а това за изменение на решението в частта за разноските – за неоснователно.
1
Производството по делото е било образувано по въззивни жалби от В. С. Д., чрез адв.
С. Д. и В. И. Д., чрез адв. М. Л. Д., срещу решение по гр.д. № 2246/2021 г. на ДРС, в които е
заявено искане за отмяната на първоинстанционното решение и се претендират разноските в
производството.
Подадена е и частна жалба от адв. С. Д. и адв. В. С., в качеството им на процесуални
представители на В. С. Д. и В. И. Д., срещу определение № 690 от 24.06.2022 г. по гр.д. №
2246/2021 г. на ДРС, с което съдът е оставил без уважение молбите им на основание чл. 248
ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, която е присъединена за
разглеждане в рамките на производството. В частната жалба е заявено искане за присъждане
на разноски, като е инкорпориран и списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че се
претендират направените разноски за депозиране на частната жалба съгл. чл.19 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер 15 лева държавна такса.
Във въззивното производство, образувано пред КнОС по повод депозираните жалби,
въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД е било представлявано от
упълномощените представители юрк. П.А., изготвила отговор на въззивните жалби и юрк.
Д.К. депозирала писмена молба, в които своевременно е заявено искане за присъждане на
разноски за производството, като в писмената молба е инкорпориран и списък по чл. 80
ГПК.
С Решение № 211/08.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 407/2022 г. по описа на
КнОС, въззивният съд е отменил определение № 690 от 24.06.2022 г. по гр.д. № 2246/2021 г.
на ДРС, в частта, в която са оставени без уважение молба с вх. № 4583/08.06.2022г.,
подадена от адв. С. Й. Д., молба с вх. № 4584/08.06.2022 г., подадена от адв. В. Ф. С., за
изменение в частта относно разноските на Решение № 241/20.05.2022г., постановено по гр.
д. № 2246/2021г. по описа на РС-Дупница, като е изменил в частта относно разноските
Решение № 241/20.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2246/2021 г. по описа на РС-Дупница,
и е осъдил, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на
адв. С. Й. Д., в качеството и на пълномощник на ответника В. С. Д., сумата от 66.10 лева и
на адв. В. Ф. С., в качеството му на пълномощник на ответника В. И. Д., сумата от 66.10
лева - представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. № 2246/2021 г. по описа на РС –
Дупница, съразмерно с отхвърлената част от исковете; потвърдил е решение № 20150100 от
01.07.2021 г. по гр.д. № 2246/2021 г. на ДРС, в частта, в която е признато за установено, че
В. И. Д. и В. С. Д. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, всеки по отделно: сума в размер
на 474.13 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
февруари 2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Люлин“, ж.к. „Люлин“, бл. 629, вх. Б, ет. 3, ап. 43, аб. № 152900, ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на
92.12 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021г ., сумата в размер на 16.48
лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020 г.,
както и мораторна лихва за забава в размер на 2.74 лева. върху сумата за дялово
2
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 07.04.2021 г. Осъдил е В. И. Д., и В. С. Д. да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД всеки по 50 лева, представляващи сторените от
въззиваемата страна разноски във въззивното производство, които са в общ размер на 100
лева.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се
разпределя съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
С постановеното решение частната жалба е била уважена като основателна, но
въззивният съд е пропуснал да присъди в полза на частните жалбоподатели направените и
поискани своевременно разноски за заплатена държавна такса. Представен е списък по чл.
80 ГПК, както и доказателства за заплащането й. С оглед на изложеното настоящият състав
счита, че искането за допълване на въззивното решение с присъждане на разноските в
размер на 15 лева е основателно и ще бъде уважено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед неоснователността на въззивните жалби
въззиваемото дружество има право на разноски, които съдът определя по реда на чл.78, ал. 8
ГПК. Претенцията на въззиваемото дружество за присъждане на разноски за въззивното
производство е била своевременно заявена, като предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото въззивният съд е присъдил в негова полза разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лева.
Неоснователни за възраженията на молителите за недължимост на така присъдените
разноски поради тяхната недоказаност. При осъществявано процесуално представителство
от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по
договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил
присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице,
възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор с цел юридическото лице,
което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно
възмездено. За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не е необходимо да бъдат
представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е реално заплатено, тъй
като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение
по трудов договор, а не по договор за поръчка /определение № 259 от 25.06.2012 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 193/2012 г./ В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС,
поради което посоченото разрешение се споделя и от настоящия състав.
С оглед изложеното молбата за изменение на въззивното решение с искане за
отмяната му в частта за присъдените разноски 100 лева ще бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед на изложеното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 211/08.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 407/2022 г. по
описа на КнОС, в частта му за разноските, като осъжда „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да
заплати на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Червен брег, община Дупница, ул. "Георги
Д.“ № 15 и В. С. Д., ЕГН **********, с адрес с. Червен брег, община Дупница, ул. "Георги
Д.“ № 15, деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 15.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 4739/06.12.2022 г., депозирана от В. С.
Д. и В. И. Д., чрез процесуалните им представители по пълномощие адв. С. Д. и адв. В. С. за
изменение на Решение № 211/08.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 407/2022 г. по описа
на КнОС, в частта за присъдените в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4