Решение по дело №67896/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13729
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110167896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13729
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110167896 по описа за 2022 година
Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу ответника „ЗАД А....” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
348.43 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение
цялото в размер на сумата от 681.86 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 06.06.2022 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. София, е изплатил сумата от 666.86
лв., представляваща застрахователно обезщетение за ремонтиране на щетите
по лек автомобил с марка „Ауди” с рег. № ...., застрахован по имуществена
застраховка – „Каско” при „Д...“ ЕАД, със застрахователна полица №
44012123113905, валидна към момента на застрахователното събитие, и е
направил разноски по неговото определяне в размер на 15.00 лв.
Поддържа, че ответникът е обезпечил гражданската отговорност (ГО)
на виновния за ПТП-то водач, управлявал лек автомобил с марка „Опел
Мока” с рег. № .... Ищецът твърди, че след извършеното плащане по
имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и
претендира сумата от 348.43 лв., представляваща дължимо от ответника
1
застрахователно обезщетение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗАД А....”
АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка между настъпилите увреждания по лек автомобил с
марка „Ауди” с регистрационен № .... и произшествието, както и виновното
поведение на водача на лек автомобил с марка „Опел Мока” с рег. № ....
Навежда възражение за съпричиняване. Заявява, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 20.04.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Опел Мока” с рег. № ..., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „Ауди” с регистрационен № ...., настъпили във връзка с
реализирано на 06.06.2022 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 666.86
лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
06.06.2022 г. (лист 13 по делото), се установява, че на 06.06.2022 г., в 18.00 ч.,
в гр. София, на бул. „Драган Цанков“, при движение в една посока, но в
различна лента, е реализирано ПТП, между лек автомобил с марка „Ауди” с
рег. № .... и лек автомобил с марка „Опел Мока” с рег. № ..., в резултат на
което са причинени материални щети и на двете превозни следства, като
протоколът е подписан от водачите и двете горепосочени МПС-та без
възражения.
Установява се от показанията на свидетеля Г. Х. Г. (водач на лек
автомобил „Ауди” с регистрационен № ....), че през 2022 г. при движение в
гр. София, по бул. „Драган Цанков“ към бул. „Г.М.Димитров“ на светофар до
КАТ, свидетелят се движил в лявото платно за движение и предприел
маневра за престрояване в дясното платно за движение, което било свободно.
2
Свидетелства, че настъпил удар с движещ се в дясното платно за движение
автомобил, на разделителната линия между двете платна. Сочи, че е видял
другия автомобил, едва след като е настъпил удара, както и че в резултат на
ПТП били причинени материални щети на автомобила му.
Установява се от показанията на свидетеля Й. С. П. (водач на лек
автомобил с марка „Опел Мока” с рег. № ...), че при движение с
горепосочения автомобил през месец юни 2022 г. в гр. София, по бул. „Драган
Цанков“, след светофар, на кръстовище с бул. „Г.М.Димитров“, свидетелката
се намирала в крайна дясна лента за движение, когато настъпило ПТП с лек
автомобил, който се намирал пред нея в нейното платно за движение. Сочи,
че е забелязала другия автомобил, в момента на удара, тъй като преди това се
била разсеяла, защото на задната седалка возела дъщеря си. Свидетелства, че
се е движила с около от 30 км/ч. Сочи, че в резултат на ПТП-то били
причинени щети и на двата автомобила.
Застрахованият е уведомил на 08.06.2022 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 44012132215465. Към преписката са приложени още
опис на заключение по щета и калкулация, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 666.86 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, ведно с направеното от вещото лице уточнение в
проведеното на 11.05.2023 г. открито съдебно заседание, което заключение
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че щетите по лек автомобил с марка „Ауди” с рег. № .... са в причинно
следствена връзка с процесното ПТП, както и че стойността на щетата по
средни пазарни цени е в размер на 779.92 лв. По отношение на спорния между
страните въпрос за обема на причинените на ищеца имуществени вреди за
размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето
защо дължимото обезщетение следва да се определи на база средни пазарни
към датата на ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен
случай, ако се отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под
размера на вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение,
3
а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било
равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 44012123113905.
В срока на действие на договора на 06.06.2022 г., в 18.00 ч., в гр.
София, на бул. „Драган Цанков“, е настъпило застрахователно събитие, при
което застрахованото имущество е било увредено в резултат на ПТП,
предизвикано по вина на Й. С. П., управлявала лек автомобил с марка „Опел
Мока” с рег. № ..., в нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, съгласно
която водачите са длъжни непрекъснато да контролират управляваните от тях
превозни средства, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага като тази презумпция не бе опровергана в настоящото
производство чрез обратно доказване от ответника. Установи се още, че
ищецът е изплатил за отремонтиране на щетите по застрахования лек
автомобил с марка „Ауди” с рег. № .... във връзка с процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 666.86 лв. и е направил разходи по
неговото определяне в размер на 15.00 лв.
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на водача на лек автомобил с марка „Ауди” с рег. № ...., тоест да
ангажира доказателства, че той с поведението си, обективно е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, като не е проявил грижа за
4
безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че направеното от ответника възражение за съпричиняване от водача на лек
автомобил с марка „Ауди” с рег. № .... е основателно, тъй като видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, Г. Х. Г. (водач на лек
автомобил „Ауди” с регистрационен № ....) в нарушение на разпоредбата на
чл. 25, ал.2 от ЗДвП при предприемане на маневра, свързана с навлизане в
съседна лента не е пропуснал движения се по нея лек автомобил с марка
„Опел Мока” с рег. № .... С оглед на гореизложеното съдът приема, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат 50 %.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил с марка
„Ауди” с рег. № .... в следствие на процесното ПТП са в размер на 779.92 лв. и
ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., както и че
за отстраняване на щетите, настъпили във връзка с процесното ПТП, ищецът
е заплатил сума в размер на 666.86 лв., при приспадне процента на
съпричиняване, то искът е основателен и доказан до предявения размер от
340.93 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявения иск, в размер на 909.98 лв.,
представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата
молба, депозити за вещо лице и свидетел, и заплатено адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
5
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 5.39 лв. (депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А....” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...., да заплати на „Д...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 340.93 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при
„Д...” ЕАД по щета № 44012132215465, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А....” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...., да заплати на „Д...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
909.98 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „Д...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ..., да заплати на ЗАД „А....” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5.39 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6