РЕШЕНИЕ
№ 2946
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110132124 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба от малолетната ЕМ. ЕМ. Н., ЕГН ********** (ищец),
действаща чрез своята майка и законен представител ЕВГ. В. М., ЕГН **********, срещу
ЕМ. ЮЛ. Н., ЕГН ********** (ответник). Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр.
1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК). Предявена е и акцесорна претенция по чл.
146 СК.
С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на
определената издръжка на ищцата, като осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в
размер на 380,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2021 г. до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.Оспорва иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, малолетната ЕМ. ЕМ. Н.,
ЕГН **********, е дете на ответника (л. 10 от делото).
С Решение № 80052 от 01.04.2009 г., постановено по гр. д. № 79327/2018 г. по описа на
СРС, Трето гражданско отделение, 117 състав, ответникът е осъден да заплаща на ищцата
увеличен размер на издръжка от 180,00 лева (л. 11 и л. 12 от делото).
1
От представената медицинска документация се установява, че детето има здравословни
проблеми, както и че посещава допълнителни занимания – плуване и английски език (л. 13
– л. 27, л. 30 – л. 36, л. 49 от делото).
Видно от удостоверение за доходи майката на детето е получавала брутно месечно
трудово възнаграждение за перода месец май 2020 г. до месец април 2021 г., в размер на
около 1800,00 лева (л. 51 от делото). Същата има здравословни проблеми както и
потребителски кредит, който погасява (л. 52 и л. 53, л. 60 – л. 62 от делото). Бащата на
ищцата за периода месец юли 2020 г. до месец юни 2021 г. е получил брутно
възнаграждение в размер на 637,64 лева (л. 73 от делото).
Представените по делото касови бонове, съдът не цени, тъй като от същите не може да
се установи за нуждите на кого са направени разходите и кой ги е сторил.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален
доклад от ДСП – Етрополе, която в своето становище посочва, че основни грижи за детето
полага неговата майка, при която то живее. Считат, че настоящата издръжка е крайно
недостатъчна, предвид възрастта на детето и задоволяване на неговите нужди и потребности
за покриването на които активно следва да участват и двамата родители (л. 113 – л. 116 от
делото).
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
2
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за ищцата е настъпила
съществена промяна, след постановяване на Решение № 80052 от 01.04.2009 г., по гр. д. №
79327/2018 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 117 състав. От присъждане на
досегашната издръжка, са изминали около 3 години, през което време детето е пораснало и с
това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че ответникът за
периода месец юли 2020 г. до месец юни 2021 г. е получил брутно възнаграждение в размер
на 637,64 лева (л. 73 от делото). Поради това, макар и действително, по делото по безспорен
начин да бе установено, че нуждите на ищеца са се увеличили, то не бяха ангажирани
доказателства, че е във възможностите на ответника да дава изцяло претендирания размер
издръжка. Отделно от това, съдът счита, за необходимо да посочи, че здравословните
проблеми на малолетната Емануела изискващи допълнителни средства са отчетени от съда
при постановяване на предходното увеличение на издръжката й. Въпреки това обаче, съдът
отчита инфлацията и нарасналите нужди на детето, както и обстоятелството, че ответникът е
в работоспособна възраст, не се установи да страда от заболяване и същият може да
реализира доход възлизащ на средната за страната работна заплата и няма други алиментни
задължения (така Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о.,
ГК). Поради, това, съдът намира, че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото,
ответникът следва да заплаща на ищцата издръжка в размер от 230,00 лева.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да
заплаща увеличение на издръжката на детето в претендирания размер, настоящият съдебен
състав, счита, че предявения иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2
СК, следва да бъде уважен за сумата от 230,00 лева, като в останалата му част до пълния
предявен размер от 380,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесораната
претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2021 г.
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
3
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 230,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. С оглед изхода на делото
ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на ищцата разноски в производството,
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 197,37 лева (л. 2 от делото). Ищцата
дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от ответника разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 118,42 лева (л. 125 от делото), като при определянето
им, съдът взе предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и
счете, че същият следва да бъде намален на 300,00 лева, съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 36,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 80052 от 01.04.2009 г., по гр. д. № 79327/2018 г. по описа на СРС,
Трето гражданско отделение, 117 състав, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, ЕМ. ЮЛ. Н.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната ЕМ. ЕМ. Н., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител ЕВГ. В. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
230,00 (двеста и тридесет) лева, считано от 07.06.2021 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2
СК, за разликата над 230,00 лева до пълния предявен размер от 380,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на ЕМ. ЕМ. Н., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕМ. ЮЛ. Н., ЕГН **********, да заплати
на малолетната ЕМ. ЕМ. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител ЕВГ. В. М., ЕГН **********, разноски в размер на 197,37 (сто деветдесет и
седем лева и тридесет и седем стотинки) лева, представляващи възнаграждение за един
4
адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЕМ. ЮЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „Скобелев“ № 9, да заплати по сметка на Софийския районен съд, разноски в
размер на 36,00 (тридесет и шест) лева, представляващи държавна такса върху
увеличението на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетната ЕМ. ЕМ. Н., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител ЕВГ. В. М., ЕГН **********, да
заплати на ЕМ. ЮЛ. Н., ЕГН **********, разноски в размер на 118,42 (сто и осемнадесет
лева и четиридесет и две стотинки) лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5