ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1534
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502950 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от С. М. М. с ЕГН **********; против
разпореждане№ 12067/23,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. № 17066/2020 г. на РС
Пловдив, 7 гр. състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист по отношение
на деловодните разноски, присъдени с издадената по същото дело заповед за изпълнение на
парично задължение от 22,12,2020 г.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и иска
отмяната му, като предявява възражения: 1/ че заповедта е оспорена за част от задължението
(в размер на 50 лв.) и поради това не е изцяло влязла в сила; и 2/ че не се дължат
присъдените със заповедта деловодни разноски в полза на заявителя.
Ответникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; заявява
становище за неоснователност на частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС е образувано по предявено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
– гр. София, ЕИК *********; заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу С. М. М. с ЕГН **********.
Заявлението е прието за основателно и е издадена Заповед № 5527/22,12,2020 г. за
1
изпълнение на парично задължение за сумата от общо 557,26 лв., ведно със законната лихва,
както и сумата от общо 385 лв. – деловодни разноски за производството по заявлението.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил частично срещу заповедта поради
плащане на част от претенцията – 50 лв., преди предявяване на заявлението. Останалата част
от задължението не е оспорена, а впоследствие е и заплатена от длъжника – в срока по чл.
412 т. 8 от ГПК.
На 04,02,2021 г. е предявено е възражение по чл. 414а, ал. 2 от ГПК с искане
разноските за заповедното производство да не се възлагат в полза на длъжника, както и
частна жалба по чл. 413 ал. 1 от ГПК – срещу заповедта в частта за разноските.
С влязло в сила определение№ 260996/29,04,2021 г. посочената частна жалба е
върната като просрочена.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в частта относно разноските, заповедта за
изпълнение е влязла в сила и въпросите за дължимостта и за размера им не могат да бъдат
преразглеждани.
При това положение правилен е изводът на РС, че е налице влязла в сила заповед за
изпълнение по отношение на задължението за заплащане на присъдените с нея разноски.
Следователно налице е основание за издаване на спорния изпълнителен лист, затова
обжалваното разпореждане се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№ 12067/23,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
17066/2020 г. на РС Пловдив, 7 гр. състав, с което е постановено издаване на изпълнителен
лист по отношение на деловодните разноски, присъдени с издадената по същото дело
заповед за изпълнение на парично задължение от 22,12,2020 г.
Определението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2