Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. ***, 03 . 05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен
съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия
Николова, като разгледа докладваното
от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 6364 по описа за 2018 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба
от ***Г.П. ЕИК/БУЛСТАТ ***, против Т.Х.Т., ЕГН **********,***, с посочено правно
основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
3337, 23 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч. гр.д № ***и е
издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е
подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение, което
породило необходимостта ищецът да предяви иск за съществуване на вземането
си. Съдът е сезиран с искане да признае
за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна.
ИЩЕЦЪТ ***, редовно призован, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Т.Х.Т., не се явява, представлява се от особен представител адв. Ф. П. ***.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно е по делото, че съдът е разпоредил Т.Х.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
***, следните суми: 2 690,70 лв. – главница, представляваща стойността на
предоставени, но неплатени ВиК, услуги
на имот по фактури за периода от 30.06.2011 г. до 28.02.2018 г.; 646,53 лв. –
законна лихва за забава за периода от 31.07.2011 г. до 13.03.2018 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 16. 04. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 66, 75 лв. – внесена държавна такса и 416,16 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Ползвани и незаплатени ВиК услуги за имот в ***за периода от 30.06.2011 г. до
28.02.2018 г. с абонат ***Т.Х., като длъжникът Т.Т. е негов законен наследник.
Предвид горното, ищецът, в качеството си на
заявител, разполага с правен интерес и основание да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание
в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. г. по описа на ПлРС, изискано и
приложено към делото.
С оглед
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск
за установяване на съществуването на вземането.
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от
момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца,
относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен
иск по чл. 415 от ГПК е процесуално
допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
След като се запозна с фактическата обстановка, изложена в настоящата
искова молба и приложените в нейна подкрепа доказателства и се убеди в
основателността на исковата претенция, съдът намира, че следва да постанови
решение, с което да установи съществуването на претендираното от ищеца вземане,
да потвърди издадената по ч.гр.д. № ***, по описа на PC ***, заповед за
изпълнение и да ответникът да бъде осъден да заплати направените съдебни
разноски.
По изложените съображения, ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, вр. 422 от ГПК, по
отношение на Т.Х.Т., ЕГН **********,***,
че дължи на ***,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя
***, следните суми: 2 690, 70 лв. –
главница, представляваща стойността на предоставени, но неплатени ВиК услуги на
имот по фактури за периода от 30.06.2011 г. до 28.02.2018 г.; 646,53 лв. –
законна лихва за забава за периода от 31. 0 . 2011 г. до 13. 03. 2018 г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 16. 04. 2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 66,75 лв. – внесена държавна такса и 416,16 лв. -
адвокатско възнаграждение, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***г. по ч. гр. д № *** ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, Т.Х.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя ***,
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за особен
представител в размер на 464 лева, държавна такса в
размер на 90, 88 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 555, 97 лева
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ