№ 40
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225000500039 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв.от ГПК.
С Решение № 260 224 от 08.12.2021 г., пост. по гр.д. № 254/2021 г. на
Окръжен Съд – П. е Отхвърлен предявеният от Г. СП. Т., ЕГН – **********
срещу „ К.Б. „ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от
ГПК за признаване за установено че Т. не дължи на дружеството сумата в
общ размер 143 276, 95 лева, от която: по Заповед за незабавно изпълнение
и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2454/2010 г. на РС – П. 88 976,
76 лв. – главница по договор за банков кредит продукт „ Бизнес револвираща
линия - плюс „ №******/17.04.2007 г. и Анекси към договора от 16.08.2007 г.
и 17.06.2009 г. и по договор за поръчителство от 17.06.2009 г., 13 318, 48 лв. –
договорна лихва за периода от 21.06.2009 г. – 24.06.2010 г., законната лихва
от 25.06.2010 г. до изплащане на вземането, 2 045,90 лв. разноски – ДТ за
заповедното производство и 2 945, 90 лв. адвокатско възнаграждение за
заповедното производство; а по Заповед за незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2594/2010 г. на РС – П. 28 214,06
лв. - главница по договор за банков кредит продукт „ Бизнес револвираща
линия - плюс „№*****/16.08.2007 г. и договор за поръчителство от
16.08.2007 г. , 5 526, 23 лв. – договорна лихва за периода 21.05.2009 г. –
24.06.2010 г., законната лихва от 24.06.2010 г. до изплащане на вземането и
2 249, 62 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението се обжалва от ищеца по спора Т. с оплаквания за
1
неправилност и искане за неговата отмяна и уважаване на иска.
Ответното по иска и по жалбата дружество не е депозирало отговор по
чл. 263 от ГПК.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Г. СП. Т., ЕГН – ********** срещу „ К.Б. „ АД, ЕИК *********
иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди че срещу него –
в лично качество и като наследник на Н.Г.А., се води изп.д. №***/2019 г. по
описа на ЧСИ рег. №*** с предмет подлежащи на удовлетворяване парични
притезания, установени с издадени по влезли в сила заповеди за незабавно
изпълнение изпълнителни листове в полза на взискателя Ю.Б. АД, заличен и
заменен като такъв в изпълнителното производство с ответното дружество на
основание договор по чл. 99 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа че тези парични
притезания на ответника не съществуват поради погасяването им по давност
преди образуването на изп.д. №***/2019 г.. Конкретно че за тях е водено
предходно изп. д. №**/2013 г. по описа на ДСИ при РС – П., последното
извършено изпълнително действие по това дело е поискан от взискателя през
м. януари 2013 г. опис на ипотекирани имоти, съответно през м . януари 2018
г. е изтекла новата 5 – годишна давност по чл. 117 ал. 1 от ЗЗД за процесните
вземания. С оглед което моли съда да постанови решение за признаване за
установено че вземанията не съществуват на горепосоченото основание –
погасени по давност. Излага подробни съображения.
Въззиваемата страна „ К.Б. „ АД е депозирала отговор за
неоснователност на иска. Поддържаните възражения са че при наличието на
солидарни съдлъжници действията срещу който и да е от тях са относими и
спрямо другите, че изпълнителни действия срещу длъжниците са
своевременно и регулярно предприемани по образуваните за тях
изпълнителни производства, поради което вземанията не са погасени по
давност.
По делото е безпротиворечиво установено следното:
На 29.06.2010 г., по ч. гр.д. № 2454/2010 г. на РС П. е издаден
изпълнителен лист по Заповед за незабавно изпълнение / ЗНИ /№
1619/29.06.2010 г., като длъжникът ЕТ Н.Г.А. ЕГН - ********** с фирма „Т.-
*-*.Н.А. „, ЕИК ********* като кредитополучател и солидарния длъжник и
настоящ ищец Г. СП. Т. в качеството му на поръчител са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „ Ю.Е.Д.Б. „ АД / сега с наименование Ю.Б. АД /
сума в общ размер от 102 295, 24 лв., произтичаща от Договор за банков
кредит продукт „ Бизнес револвираща линия-плюс „ №******/17.4.2007 г. и
анекси към него от 16.08.2007 г. и 17.06.2009 г. и от Договор за
поръчителство от 17.06.2009 г., съставляваща 88 976, 76 лв. – главница и
13 318, 48 лв. – договорна лихва за периода 21.06.2009 г. – 24.06.2010 г.,
ведно със законната лихва от 25.06.2010 г. до окончателното изплащане,
2
както да заплатят и разноски за заповедното производство от 2 045,90 лв. /
ДТ / и 2 945, 90 лв. /адвокатско възнаграждение /;
На 29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 2459/2010 г. на РС П. е издаден
изпълнителен лист по Заповед за незабавно изпълнение / ЗНИ / №
1634/29.06.2010 г., като длъжникът ЕТ Н.Г.А. ЕГН - ********** с фирма „Т.-
*-*.Н.А. „, ЕИК ********* като кредитополучател и солидарния длъжник и
настоящ ищец Г. СП. Т. в качеството му на поръчител са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „ Ю.Е.Д.Б. „ АД / сега с наименование Ю.Б. АД /
главница от 28 214 лв., договорна лихва в размер 5 526, 23 лв. за период
21.05.2009 г. – 24.06.2010 г., произтичащи от Договор за банков кредит
продукт „ Бизнес револвираща линия-плюс „ №*****/16.8.2007 г. и Договор
за поръчителство от 16.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.6.2010 г. до изплащането й, както и деловодни
разноски за заповедното производство в размер на 2 249, 62 лева;
ЗНИ № 1619/29.06.2010 г. е влязла в сила на 12.08.2010 г.;
ЗНИ № 1634/29.06.2010 г. е влязла в сила на 10.08.2010 г.;
Безспорно е че горепосочените договори – от които произтичат
вземанията на Ю.Б. АД към длъжниците -кредитополучател и поръчител, са
сключени с кредитор Д.Б. АД, като с Решение на СГС от 01.11.2007 г. е
вписано преобразуването на Д.Б. АД чрез вливането му Б.П.Б. АД,
прекратяването на Д.Б. АД без ликвидация поради преминаване на цялото му
имущество в Б.П.Б. АД при условията на общо правоприемство, промяна в
наименованието на Б.П.Б. АД в Ю.Е.Д.Б. „ АД - сега Ю.Б. АД.
По двата изпълнителни листа са образувани от банката – кредитор
изп.дела № 839/2010 г. и № 840/2010 г. на ЧСИ, рег. №***, като с Протокол
от 14.01.2011 г. съдебният изпълнител е присъединил дело № 840 /2010 г. към
дело № 839/2010 г. и изпълнителното производство е продължило под №
839/2010 г.. По това изпълнение са изпратени през 2011 г. запорни съобщения
до всички банки в страната по отношение сметки и на двамата солидарни
длъжници, изпратено е на 12.07.2012 г. до АВ – СВ – П. искане за вписване на
наложени възбрани върху собствени на длъжника – кредитополучател
недвижими имоти, съставляващи самостоятелен обект в сграда –
Апартамент, с идентификатор ************** с адм. адрес гр. П. ул. Т. №*,
вх.* и масивен гараж с идентификатор №**************, които възбрани
вписани на 19.07.2012 г.;
По искане на взискателя, с приемо предавателен протокол от
16.11.2012 г. изпълнителното дело на ЧСИ рег. №*** е предадено на ДСИ при
РС П., където е продължено под №**/2013 г.. По него са извършени следните
изпълнителни действия:
С Постановление от 30.01.2013 г. е насрочен опис на горепосочените
имоти, който е извършен на 11.02.2013 г., а на 19.02.2013 г. по делото е
представена изготвената от вещо лице оценка на обектите;
3
На 24.04.2013 г. е подадена молба от взискателя, с която моли
съдебния изпълнител да му укаже таксата за довнасяне за извършения на
11.02.2013 г. опис, след внасянето й незабавно да насрочи публична продан
за тези имоти, както и да насрочи опис на друг ипотекиран за обезпечаване
дълга на ЕТ „Т.-*-*.Н.А. „ недвижим имот / апартамент с адм. адрес гр. П.,
ул.Н.Ф. /, собственост на ипотекарен длъжник М.К.У.;
За апартамента на ул. Н.Ф., на 09.03.2016 г. е поискано от взискателя
предприемане на действия за провеждане на публична продан;
С Разпореждане на ДСИ на взискателя е съобщено че следва да довнесе
такса от 659,33 лв. – връчено на банката на 03.06.2013 г., след което ще бъде
насрочена публична продан;
Липсват данни за внасяне на таксата, съответно за насрочване на
публична продан;
На 08.09.2016 г. е внесен от взискателя депозит за извършване на нова
оценка на апартамент ************** и гараж ************* Заключение е
изготвено и депозирано на 10.10.2016 г.;
На 10.05.2017 г. взискателят е поискал от ДСИ да го уведоми кое е
последното извършено по делото изпълнително действие и неговата дата;
С разпореждане от 15.5.2017 г. ДСИ е отговорил че е приета преоценка
на възбранените на длъжника Н.А. апартамент и гараж, за които следва да се
насрочи публична продан след внасяне на дължимата се ДТ от 801,20 лева.
Разпореждането съобщено на взискателя на 4.6.2017 г.;
Таксата е внесена от взискателя на 15.01.2019 г. и с молба от 25.01.2019
г. с приложен към нея казания платежен документ е поискано насрочване на
публична продан. С Постановление на ДСИ от 26.02.2019 г. е насрочена първа
по ред публична продан на имотите за времето от 10.03.2019 г. – 10.04.2019 г.,
като във връзка с предприетите по нея действия е установено че длъжника
Н.Г.А. е починала на 05.08.2018 г.;
С Постановление от 27.02.2019 г. на основание чл. 432 ал. 1 т. 3 вр. чл.
229 ал. 1 т. 2 от ГПК изпълнителното производство е спряно – преди
разгласата на проданта;
С молба от 15.03.2019 г. взискателят е поискал извършване на справки
за наследници на починалия длъжник и конституиране на неговите
наследници;
С Разпореждане от 30.05.2019 г. са конституирани като длъжници по
изпълнението наследниците – дъщеря Г.М. и ищецът Г.Т. – син, на които са
изпратени призовки за доброволно изпълнение;
С молба от 05.09.2019 г. взискателят „ Ю.Б. „ АД е поискал изпращане
на изпълнителното дело на ЧСИ рег.*** за продължаване на изпълнителните
действия;
Делото е изпратено на ЧСИ рег. №*** и образувано при него под
4
№***/2019 г. на дата 10.12.2019 г. - въз основа на постъпила от 09.12.2019 г.
пред ЧСИ рег. №*** молба по чл. 426 от ГПК от банката – взискател за
образуване на изпълнително дело. По същото са извършени следните
изпълнителни действия:
На 15.02.2021 г. ответното по иска дружество „ К.Б. „ АД е поискало да
бъде конституирано като взискател вместо банкатана основание представен
договор за цесия от 27.03.2020 г. и насочване на принудително изпълнение
върху апартамент ************** и гараж *************чрез изнасянето
им на публична продан;
С Постановление от 25.02.2021 г. Ю.Б. АД е заличено като взискател по
делото и вместо него е конституиран взискател „ К.Б. „ АД;
С Разпореждане от 09.03.2021 г. е наложена възбрана върху апартамент
с идентификатор ************** и гараж с идентификатор *************и
Запор върху трудовото възнаграждение на Г.С.М.;
С Постановление от 15.03.2021 г. изпълнителното производство срещу
длъжник Г. М. е прекратено – поради представен от нея отказ от наследството
на покойната й майка Н.Г.А.;
На 22.04.2021 г. е направен опит от ЧСИ да извърши Опис на
апартамент с идентификатор ************** и гараж с идентификатор
*************– неосъществен поради липса на достъп до имотите.
Описът е извършен на 29.04.2021 г., на 13.05.2021 г. е депозирано
заключение на СТЕ за оценка на описаните имоти, което е връчено на
страните;
На 19.05.2021 г. е насрочена първа по ред публична продан на имотите
за времето от 12.06.2021 г. – 12.07.2021 г. и са предприети по нататъшни
действия по уведомяване на страните, обявяването и разгласата на проданта;
На 01.06.2021 г. е поискано от взискателя „ К.Б. „ АД насрочване на
опис на собствения на ипотекарния длъжник М.У. Апартамент №** в гр. П.,
ул. „ Н. Ф. „ №*, оценка на същия и изнасянето му на публична продан;
Приложеното в копие изпълнително дело №***/2019 г. на ЧСИ рег.***
е до датата 29.06.2021 г., на която длъжникът – ищец Г.Т. е депозирал молба
за неговата прекратяване, евентуално спиране поради настоящия спор за
несъществуване на вземането поради погасяването му по давност.
Произнасяне по молбата не се установява по делото.
При така установеното от фактическа страна окръжният съд е приел че
след извършения на дата 11.02.2013 г. опис на апартамент с идентификатор
************** и гараж с идентификатор *************по изп.д. №**/2013
г. взискателят не е поискал, нито съдебният изпълнител е предприел
изпълнителни действия за период от 2 и повече години / следващото
11.02.2013 г. активно поведение на взискателя е внасянето на депозит за
преоценката на тези имоти от 08.09.2016 г. /, поради което на основание чл.
5
433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело №**/2013 г. по силата на закона /
посочената разпоредба / е прекратено на 11.02.2015 г. и считано от 12.02.2015
г. е започнала да тече новата / 5 годишна / погасителна давност за вземанията
на изпълнителните листове. В тази насока е прието че е ирелевантен за срока
по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поискания на 24.03.2013 г. от взискателя Ю.Б. АД
опис на ипотекирания апартамент, собственост на М.У., тъй като този
апартамент е собственост на У., а не на ищеца и като така това изпълнително
действие не е предприето срещу длъжника по изпълнението. Новата
погасителна давност с начален момент 12.02.2015 г. е прието да е прекъсната
с изготвената и депозирана по изпълнителното дело №**/2013 г. на 10.10.2016
г. нова оценка на имотите и така към датата на предявяване на иска –
31.03.2021 г. давността не е изтекла, не е изтекла и по време на настоящия
исков процес предвид исканите от взискателя и предприетите от ЧСИ рег.
№*** изпълнителни действия по негово изп.д. №***/2019 г., извършени
преди 10.10.2021 г..
В подкрепа на горния си извод окръжният съд е изложил мотиви, че
поради недадено към датата на постановяване на решението на задължително
разрешение на въпроса, предмет на тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК
на ВКС: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. пот.д. № 2/2013 г.
на ВСК, ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му“, споделя съдебната
практика, обективирана в Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр.д. №
1609/2019 г., III г.о., Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на
ВКС, IV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV
г.о., според която когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита че тя още оттогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове, но в случаите, когато за
същите правни норми е имало първоначален тълкувателен акт и същият е
обявен за изгубил сила с нов тълкувателен акт, приемащ различно тълкуване
на правната норма / какъвто е настоящия случай / второто тълкувателно
решение на нормата няма присъщото на първото обратно действие, а се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред – от
който момент престава да се прилага и обявения за изгубил сила
тълкувателен акт. С оглед което е прието за неоснователно възведеното от
ищеца твърдение че погасителната давност в случая тече от последното
изпълнително действие от м. февруари 2013 г. и е изтекла на съответната дата
от м. февруари 2018 г.. Посочено е че прекратяването на изпълнителното
дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е настъпило преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г., поради което е приложимо ППВС
№ 3/1980 г., според което до прекратяването на изпълнителното дело давност
не тече, съответно новата давност започва да тече от датата на
прекратяването, в случая горепосочената такава 11.02.2015 г..
6
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно.
Поддържа се да е неправилно прието от съда че до приемането на ТР №
2/26.06.2015 г. следва да се прилага разрешението, дадено с ППВС № 3/1980
г. за образуваните преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела. Настоява се на
поддържаното още в исковата молба че за процесния случай следва да намери
приложение разрешението, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г., според което
погасителната давност тече от последното поискано или предприето
изпълнително действие и в конкретния случай за начален момент на
давността следва да се счита датата 11.02.2013 г., а не датата 11. 02.2015 г. /
перемиране на изп.д. №**/2013 г./. Поддържа се че след като се с т.10 от
цитираното тълкувателно решение ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило
сила поради промяната на обществените отношения, дадена с КРБ от 1991 г. и
новия ГПК- в сила от 01.03.2008 г., то същото е изгубило силата си още с
факта на настъпването на тази промяна, а не от датата на приемане на ТР №
2/26.6.2015 г.. Поддържа се също така да е неправилен извода на съда че
давността е прекъсната с депозираната и приета на 10.10.2016 г. оценка на
апартамент ************** и гараж с идентификатор ************** по
изп.д. №**/2013 г., тъй като към тази дата / както и към датата на поискване
на новата оценка – 08.09.2016 г./ делото е било вече прекратено на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – на 11.02.2015 г. и извършените по него действия
след тази дата са правно ирелевантни и нямат за последица прекъсването на
давността.
Ето защо и като поддържа че началния момент на срока по чл. ЗЗД е
11.02.2013 г., въззивникът ищец счита че същият е изтекъл на 11.02.2018 г., и
така към датата на образуването на новото изп.д. №***/2019 г. по описа на
ЧСИ рег. №*** вземанията са погасени по давност.
Настоящата инстанция споделя правното разрешение - прието от
първоинстанционния съд, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който тълкуваната правна норма е влязла
в сила, като се счита че тя още тогава е имала посоченото в тълкувателните
актове съдържание. При настъпила след издаването на първоначалния
тълкувателен акт промяна в тълкуваната норма, или в свързани с нея други
правни норми, или в обществено икономическите условия, които нормата е
уреждала така щото даденото вече нейно тълкуване да не съответства на
действителния смисъл на закона и постановяване вследствие това на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на нормата и се
възприема различно тълкуване на същата, последващото тълкувателно
решение няма обратното действие на първоначалното, а се прилага от
момента, в който е обявено и постановено по съответния ред и от същия
момент престава да се прилага и предходния тълкувателен акт, обявен за
изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
спорното между страните правоотношение и тези факти са породили
7
правните си последици, то тези последици следва да се преценят с оглед
даденото задължително тълкуване към момента на настъпването им.
Предвид което е неоснователно възражението на въззивника че
началния момент, от който в настоящия случай започва да тече срока на
погасителната давност за вземането е последното поискано от взискателя или
предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие. Началният
момент е прекратяването на изпълнително дело №**/2013 г. на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Неправилно първоинстанционния съд е определил датата на
прекратяване на това изпълнително дело, считайки че искането на взискателя
от 24.04.2013 г. за насрочване на опис на имота, собственост на ипотекарния
длъжник М.У. е ирелевантно за срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Имотът, по
отношение на който е поискан описа е ипотекиран от У. в обезпечение
вземанията на банката – взискател, произтичащи от договора
№*****/17.4.2007 г., за които вземания е издаден изпълнителния лист по ЗНИ
№ 1619/29.06.2010 г. – предмет на изп.дело №**/2013 г., ведно с вземанията
по другия изпълнителен лист по ЗНИ № 1634/29.06.2010 г.. Следователно
това е изпълнително действие срещу длъжниците по изпълнението, чиято
отговорност към взискателя е солидарна, и в частност срещу солидарния
длъжник – ищец по настоящия спор.
С оглед изложеното изпълн. д. №**/2013 г. е перемирано/ прекратено по
право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК / не на 11.02.2015 г., а на
24.04.2015 г. и извършените по него след тази дата изпълнителни действия са
правно ирелевантни и не прекъсват давността – както правилно се поддържа
от въззивника, съответно давността не е прекъсната на 10.10.2016 г. – както
неправилно е приел окръжния съд, нито с което и да е друго действие,
извършено по перемираното дело. Новата погасителна давност за вземанията
тече от 25.04.2015 г. / към която дата ТР № 2/2015 г. не е постановено / и
изтича на 25.04.2020 г. – ако не е прекъсвана. В настоящия случай съдът
намира че е прекъсната на 09.12.2019 г. , когато по молба на взискателя е
образувано изп.д. №***/2019 г. на ЧСИ рег. №***. Защото само по себе си
искането за образуването на новото изп.д. №***/2019 г. не е действие,
прекъсващо давността, но ако в молбата по чл. 426 от ГПК са заявени от
взискателя искания за прилагане на конкретни индивидуални способи за
принудително изпълнение същите прекъсват давността. В настоящия случай
молбата от 09.12.2019 г. до ЧСИ рег. №*** се съдържа искане за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, за вписване на възбрани
и извършване на опис и оценка досежно ипотекираните в полза на банката
имоти - на длъжниците и третите лица, както и за уведомяване на взискателя
за дължимите такси и разноски във връзка с така поисканите изпълнителни
действия. Ето защо давността е прекъсната на 09.12.2019 г., както и с
впоследствие извършените от ЧСИ рег. №*** по негово изп.д. №***/2019 г.
действия / казани по горе / по изпълнение на заявените индивидуални способи
8
за принудително изпълнение и конкретно с изнасянето на имотите на
публична продан.
Предвид изложеното обжалваното решение за отхвърляне на иска е като
краен резултат правилно и се потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 224 от 08.12.2021 г., пост. по гр.д. №
254/2021 г. на Окръжен Съд – П..
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9