РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Девня, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100793 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “В.” ООД, ЕИК ***, против П. Я. П., ЕГН **********, с адрес:
*** , който в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия
адрес. Услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №2264314, чийто титуляр е ответника.
Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е
направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание
чл.410 ГПК за сумата от 1676,25 лева, представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с аб. №2264314, за периода от 11.02.2020 г. до 06.01.2022 г. за обект-имот,
находящ се в ***, сумата 373,43 лв, представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2020 г. до
29.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2023 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответника адв. П. Я. П.. Излага, че ответникът е извършвал плащания по част от
процесните фактури. Твърди, че на 03.06.2020г. била извършена проверка на СТИ №1633, без
ответника да е бил уведомяван или потърсен, при незаконно влизане в имота му, като проверката
незаконно раззимила водомера му и констатирала липса на часовников механизъм и модул за
дистанционно отчитане. Твърди, че с оглед резултатите от проверката в докладна записка инж. В.
Г. записал, че липсва само измервателната част на водомера, като предложил да се начисли разход
на вода за периода 05.11.2019г – 05.03.2020г. в размер на 625 куб. м. при условията на чл.51, ал.2 от
Общите условия. Твърди се, че съгласно представената от ищеца справки за облога по плащания на
25.03.2020г. касиерката е отчела водомер №0160333 за времето от 11.02.2020г. до 25.03.2020г. са
начислени 656 куб. м. реално доставени и отчетени ВиК услуги. Цитира се разпоредбата на чл. 49 и
на чл. 51, ал.2 от от Общите условия на ищеца и се твърди, че липсват доказателства върху
водомера да е било оказвано въздействие физически и той да е бил повреден, за да отчита
изразходваната вода за този период. Излага, че ищецът е издал три фактури с №№312, №313 и
№314 на една и съща дата – 15.06.2023г. за начислено еднакво количество вода, без водомера на
ответника да е бил засичан, за което ответникът след като проверил водомера си и констатирал, че
1
за периода по фактурите е изразходвал по-малко количество вода, веднага е сигнализирал. Излага,
че разобличен ищецът издава на следващия ден – 15.07.2020г., нова фактура за водомер №17059 с
отчетност от 0 нула показания старо от 23.04.2020г., ново 18 от 15.07.2020г. като обаче били
оставени задълженията по фактура №314.
Доказателствата по делото са писмени. Ангажирани са и гласни доказателства чрез
разпита на двама души свидетели на страната на ищеца. По делото са приети четири броя съдебно –
счетоводни експертизи на вещото лице Я. Л. и един брой съдебно - техническа експертиза на
вещото лице В. Г..
Съдът намира така предявените искове за допустими като предявени от заявителя
против длъжника в заповедното производство в определения от съда срок. Разгледани по същество
съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения.
С определение от о.с.з. на 31.01.2024г. съдът е обявил с оглед съвпадащите в тези им
части изявления на страните за безспорно установени обстоятелствата, че П. Я. П. с ЕГН
********** е собственик на процесния имот на адрес ***, на който в качеството си на потребител
получава и ползва ВиК услуги на този адрес по партида с аб.№2264314.
Представен е констативен протокол от м.07.2019г. за смяна на водомер на абонатен
№2264314. Посочено е, че така монтирания нов водомер е с показания 000.
Представен е констативен протокол от 06.03.2020г. с приложен снимков материал,
съставен от двама служители на ищеца, съгласно който водомерът в имота на ответника, който по
данни на “ Инкасо “ е монтиран през м.10.2019г, е с липсващ часовников механизъм и модул за
дистанционно отчитане.
От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза на вещото лице В. Г. се
установява, че измервателния механизъм на водомера е задължителна необходима част. Модулът за
дистанционен отчет не е част от водомера, а нов елемент, необходим за улеснен отчет от ВиК
предприятието. Водомер без измервателен механизъм е негоден за отчет, водомерът е провеждал
вода, но не е отчитал количеството й.
С докладна записка от 11.03.2020г. инж. В. Л. - ръководител звено “ Водомерно
стопанство “ е уведомил Началника на отдел “ Инкасо и реализация “, че на 06.03.2020 г. по сигнал
на инкасатор е била извършена проверка от ВВК на потребител с абонатен номер 2264314 с
титуляр П. Я. П., направен бил снимков материал, от който се виждало, че измервателната част на
водомера е отделена и са налице условията на чл.51, ал.2 от Общите условия на ищеца и следва да
се начисли за абонатен №2264314 разход на вода в размер на 656 куб. м. за период 05.11.2019г. –
05.03.2020г. Изчислението било направено на база максимална проводимост на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на
водата със скорост 1m/s като били използвани данни от Наръчник на водоснабдяване, изд. "
Техника ", София 1982 г. ( водопровод 3/4 5,62 m3/ден х 121 дни = 680 m3, за периода фактурирани
24 m3 , общо 656 m3 ) .
Представена е сметка към фактура №********** от 30.03.2020г., видно от която за
абонатен №2264314 са начислени 656 куб. м. за период 11.02.2020г. – 25.03.2020г. на стойност 1434,
28 лв.
Представен е констативен протокол от м.04.20209г. за смяна на водомер на абонатен
№2264314. Посочено е, че показания и номер на така демонтирания водомер не са взети от
клиента.
В своите показания изслушания по делото свидетеля К. К. С., работещ при ищеца по
делото като инспектор вътрешноведомствен контрол, излага, че на 06.03.2020г. извършил проверка
по сигнал на инкасатора в *** и установил на място, че липсва измервателното устройство и
модула за дистанционно отчитане на водомера. В състонянието, в което се намирал водомера, било
възможно , да се ползва вода, но същата не можело да се измерва, понеже липсвал часовника.
Имотът бил без ограда и била направена снимка на шахтата, която не била зазимена.
В своите показания изслушания по делото свидетел С. О. П., работеща при ищеца по
делото, излага, че веднъж месечно отчита в ***. С машинката, с която отчитали, отишли до адреса,
но водомера не се отчел. Свидетелката била с инкасатор в момента, той слязъл, погледнал, че го
няма модула. След това звъннали до Варна, откъдето им казали да изчакат ВВК. Дошли и
направили протокол. Следващият месец свидетелката отчела и информирала господина, че модула
2
е в обхвата на къщата, но той заявил, че модула го няма. В следващия месец го нямало в къщата, но
модула бил отчетен в края на селото на сметището. Даже и свален модула излъчва сигнали и
първия месец бил отчетен в къщата.
От съвкупността на доказателствения материал се установява, че през м. 03.2020г.
водомера в имота на ответника е бил с изваден механизъм за измерване , което представлява
нарушение на целостта и годността на водомера да измерва потребеното количество вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, т. 2 от ОУ на ищеца в случаите когато чрез физически въздействия
потребителят причинил повредата водомера или пломбата, по реда на чл. 49 се определя
количеството вода. В чл. 49 от ОУ на ищеца е записано, че при отказ на потребителя, установен с
протокол по чл. 24, ал. 4, да осигури достъп на длъжностното лице на Ви К оператора за отчитане
на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 ч. потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 m/s за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 м.
Именно нормата на чл. 51, т. 2 ОУ е приложил и ищеца като в докладната записка при посочената в
чл. 49 формула е определил и служебно количество вода за начисляване от общо 656 куб. м. за
период 11.02.2020г. – 25.03.2020г.
Възраженията на ответната страна, че не е установена вина на потребителя са
неоснователни. Според чл.39, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на именно на
потребителите. .Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива
нарушения, а ответникът има това качество на потребител. Нарушението следва да е извършено
виновно – небрежно или умишлено, като вината се предполага до доказване на противното. Поради
това в тежест на потребителя е да установи, че няма вина, което по делото не е извършено.
Съдът намира за преклудирано възражението на ответника, че никой от участвалите в
проверката лица не е оторизиран да извършва проверки, тъй като същото не е направено в срока за
отговор на исковота молба. Освен това видно от ОУ на ищеца – чл.24, ал.4, към който препраща
разпоредбата на чл.49 от ОУ се изисква само протокола да е подписан от представител на ВиК
оператора, каквито служители се явяват и лицата, подписали констативния протокол от
06.03.2020г.
Възраженията на ответната страна, че предишния реален отчет на водомера е бил
извършен на 11.02.2020г., съдът намира за недоказани. Видно от представената сметка към
фактура №********** от 30.03.2020г. – страница 38 от материалите по делото, на 11.02.2020г.
показанията на водомер №016333, абонат №2264314 са били 0. Друг документ, удостоверяващ , че
показанията т на водомера при отчет, извършен на 11.02.2020г. , не е представен по делото.
Изцяло недоказано от страна на ищеца по делото обаче остана обстоятелството, защо
щом предложението на инж. В. Л. да се начисли разход на вода в размер на 656 куб. м. за период от
05.11.2019г. до 05.03.2020г. / т. е по 5,62 куб м. за 121 дена и 656 куб. м. х 3,21 лв/м3 = 1434,28 лв с
ДДС съгласно заключението на вещото лице /, по делото видно от исковата молба и представената
сметка към фактура №********** от 30.03.2020г същото количество от 656 куб. м. и сумата от
1434,28 лв е начислено и се претендира по делото за по – малък период от 43 дни – от 11.02.2020г.
до 25.03.2020г. Процесната фактура №********** от 30.03.2020г е неправилно издадена за по-
малък период от време от 43 дни от 11.02.2020г. до 25.03.2020г., но за същата дължима главница от
1434,28 лв както за по - големия период от време от 121 дена. Следва извода, че ищецът по делото
неправилно е изчислил и претендира дължимата главница от 1323,34 лв за търсения с исковата
молба период от време от 43 дни от 11.02.2020г. до 25.03.2020г. за нерегламентирания достъп до
водомера, изразяващ се в изваждане на механизма на средството за измерване, поради което
претендираната сума от 1323,34 лв по фактура №**********/30.03.2020г. не се дължи от ищеца по
делото.
Относно възраженията на ответника за дублиране на три поредни фактури с
№№**********, ********** и №********** , издадени в един и същи ден, с които е начислено
еднакво количество изразходвана вода , ищецът не претендира в настоящето производство плащане
по фактури с №№********** и №**********, поради което възраженията на ответника в тази
насока се явяват неотносими по делото.
По отношение на вземанията по останалите фактури за периода 02.06.2020г. –
06.01.2022г. същите касаят цената на реално доставени и отчетени ВиК услуги за имота в *** за
3
периода 02.06.2020г. – 06.01.2022г. в общ размер на 352,91 лева, като ответникът е представил
платежни от 15.10.2022г., от 15.12.2020г., от 29.01.2021г., от 15.11.2021г., от 15.12.2021г. и от
17.01.2022г. за обща сума от 323,89 лв. Използвайки общодостъпна интернет програма за
изчисление на законната лихва calculator.bg съдът съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, като
съобрази, че ответникът в така представените платежни с отговора на исковата молба не е заявил с
така платените суми задължението по коя фактура погасява, а съгласно разпоредбата на чл.37 от ОУ
ва ищеца ако той не е сторил това, погасяват се най- обременителните и най – старите задължения,
определи размера на дължимите суми за главница за по фактури, издадени за периода 04.01.2021г. -
06.01.2022г. на 53,90 лева и лихвата върху фактурите за периода 17.01.2022 г. / датата на
последното плащане на ответника по делото, с което е заплатил и част от главница по фактура
№**********/09.12.2021г / - 29.04.2023г. на 6,97 лева . За останалите фактури, издадени за
периода 02.06.2020г. – 04.11.2021г. сумите за главница и за лихви са заплатени от ответника по
делото
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 23,05 лева
разноски съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 2,70 лева разноски в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът следва на заплати на ответника
сумата от 1649,51 лева разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Отчитайки, че
производството по делото протече в повече от две о.с.з. и се наложи провеждането на общо пет
броя експертизи по делото съдът намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение на
ищеца следва да бъде определено в размер на 300 лева.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявените искове с
правно основание чл.422 от ГПК, че ответника П. Я. П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „В.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело
№456/2023г. на ДРС сумата от 53,90 лева /петдесет и три лева и 90 стотинки/, представляваща общ сбор на
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги по партида с абонатен № 2264314, за които са
издадени фактури за отчетен период 04.11.2021г. – 06.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.05.2023г., до окончателното й изплащане и сумата от
6,97 лева /шест лева и 97 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за периода от 17.01.2022г. до
29.04.2023г., като отхвърля иска за главница за разликата над уважения размер от 53,90 лева до претендирания
размер от 1676,25 лева по фактури, издадени за отчетен период 11.02.2020г. – 04.11.2021г. и за иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 6,97 лева до претендирания размер от 373,43 лева и за
периода от 29.04.2020г. до 17.01.2022г.
ОСЪЖДА П. Я. П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 25,75 лева /двадесет и пет лева и 75 стотинки/, представляваща
сторени в заповедното и в исковото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете
ОСЪЖДА „В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Я. П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1649,51 лева /хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и 51
стотинки/, представляваща сторени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4