О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….1.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.1.2018 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 23 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.Д.К. от гр.Варна срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“АД гр. София, с която е предявен иск на пострадало
лице, претърпяло телесно увреждане, наложило лечение и психични страдания от ПТП, причинено от
застрахован водач за присъждане на обезщетение по застраховка „гражданска
отговорност“ в размер на 50 000лв неимуществени и 1450лв имуществени вреди,
ведно с лихви от началото на забавата на застрахователя.
В изпълнение на
задължението си да следи за процесуални пречки за разглеждане на иска, съдът
констатира следното:
Ищецът основава
претенцията си на гражданската отговорност на застраховано лице, породена от престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Нарушението
на правилата за движение довело до телесно увреждане, причиняващо временна опасност
за живота изцяло покрива състав на престъпление по чл. 343 ал.1 б. б НК. Ищецът
ясно посочва както автора на деянието, така и съставомерните последици, с което
очертава и твърдения за субективен и обективен състав на престъплението.
Установяването на тези престъпни обстоятелства се иска от съда въз основа на
официален удостоверителен документ – протокол за ПТП с пострадало лице, в който
е удостоверено и начало на разследване по ДП № 556 от 16.08.2018г по описа на
РП Варна. Разкритите в този документ престъпни обстоятелства обуславят пряко
решението по настоящото дело(покриват елементите на пораждащия отговорността на
застрахования фактически състав и съответно обуславят отговорността на
застрахователя). Без вземане на отношение по тези факти гражданският съд не
може правилно да реши въпроса дали е осъществен покрит от застрахователя риск,
а разследването им е в компетентност на наказателните органи. Когато
фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е
настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, изходът на
гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното разследване. (Решение
№ 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК). Това е
така, защото извършеното престъпление поначало се установява с присъда на
наказателния съд, и то по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс(със
съответните доказателствени средства и без ограниченията за доказване в
гражданския процес). Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е
задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици
от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено
деянието и неговата противоправност). Следователно поначало в гражданския
процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление.
Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява самостоятелно само в
случаите, когато, не може да бъде установено престъплението по редовния
наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на съответна присъда,
която би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното
деяние. Само в тези случаи законът в чл.
124, ал.5 ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск
в отделен процес относно това дали извършеното деяние е престъпление и кой е
извършителят (така Тълкувателно решение № 11 от 3.I.1967 г., ОСГК и
Тълкувателно решение № 20 от 1.III.1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК).
Съответно в случаите когато гражданският съд е сезиран с ОБУСЛОВЕНО от
установяване на престъпното обстоятелство искане, искът на общо основание ще бъде допустим само
при наличие на някоя от хипотезите на допустимост на установяването по чл. 124
ал.5 ГПК./ така Постановление № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г.,
Пленум на ВС/. При липса на посочените
там хипотези на прекратяване или спиране
на наказателното преследване, гражданският съд следва да сезира компетентните
разследващи органи с заявените за установяване престъпни обстоятелства, едва
след което би следвало да се прецени
наличието или липсата на предпоставки за установяването на престъпното
обстоятелство в исково гражданско производство. Когато разследването вече е
започнало, не се налага ново сигнализиране на органите, но едва след окончателното им произнасяне било с
постановление за прекратяване на наказателното производство/ което би открило
възможността за установяване на деликт от граждански съд/ било с внасяне на
обвинение в съда и постановяване на присъда/ която пък ще бъде зачетена/ предметът на спора по настоящото дело ще може
да бъде разрешен.
Преюдициалното
престъпно деяние е пречка за упражняване на правото на иск, поради което
производството по настоящото дело следва да бъде спряно по реда на чл. 229 ал.1
т.5 ГПК до приключване на разследване за транспортното престъпление.
По тези съображения
съдът
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК производството по т.д.№ 23/2019г. по
описа на Варненски окръжен съд – Търговско отделение, до приключване с влязла в
сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП
№ 556 от 16.08.2018г по описа на РП Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в частта, препятстваща движението на делото в седмичен срок от
връчването на препис на страните, със съобщение образец № 9 то Наредба№ 7.
След влизане в сила на определението за спиране
ДА СЕ ИЗИСКА сведение за движението на разследването по ДП № 556 от 16.08.2018г по
описа на РП Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: