№ 25
гр. Търговище, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20233500900075 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно
основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от С. И. Н.,
ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „К.“ 2, ап. 7, действаща чрез
пълномощника си адв. П. К., САК, съдебен адрес гр. Казанлък ул. “Славянска”
№ 6, ет. 4, офис 10, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в
размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв. против ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67 А, представляван от София Николова Антонова и
Павел Валериев Димитров - Изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощника им адв. С. И. АК – Шумен, съдебен адрес гр. Шумен, ул.
„Съединение“,N 68, вх.2, ап. 20. С молба от 31.03.2025 година частичният иск
е увеличен на 160 000 лв.
Претендира се обезщетение от ответника, в качеството му на
застраховател на причинителя на ПТП, случило се на 01.03.2023 година.
Твърди се в исковата молба, че на 01.03.2023 година около 21.56 часа на път I-4
София- Варна, в местността „Пчелина“, край с. Алваново, общ. Търговище
Стоян Стойнов Янев, при управление на лек автомобил, нарушил правилата за
движение по пътищата, загубил контрол над управляваното от него МПС,
навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в автомобила,
управляван от В.С.Ц.. Последният в следствие на удара починал. Ищцата е
майка на починалия и изключително тежко преживява смъртта на сина си.
Връзката им е била силна, изпълнена с обич, уважение и взаимна
привързаност. С причинената смърт ищцата твърди, че е загубила морална и
1
физическа подкрепа, на която е разчитала, не може да преодолее случилото се.
Загубата на синът се отразява изключително тежко на здравословното и
емоционалното състояние, търпи много болки и страдания, които ще я
съпътстват през целия живот. Твърди се, че след инцидента е с влошено
здравословно състояние. Водачът е бил застрахован при ответника, поради
което е предявен пряк иск против застрахователя, в това му качество.
С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати, обезщетение за причинените неимуществени
вреди от смъртта на нейния син, в размер на 160 000 лв., частична претенция
от 200 000 лв., ведно с лихва от 08.03.2023 година.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се изразява следното становище по исковата претенция:
Счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че механизмът на
настъпване на пътно- транспортното произшествие, не е посоченият от
ищцата. Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с
твърдение, че сам се е поставил в ситуация на повишен риск, като не се е
съобразил с пътната обстановка и е пътувал без поставен предпазен колан.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В
частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Считат твърдението на ответника, че пострадалия не е
пътувал с поставен предпазен колан, за недоказано, но дори и това да е така,
естеството на механизма на ПТП, напълно изключва ефикасността на
предпазния колан и уврежданията биха били същите.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск е допустим. Ищцата,
след настъпване на застрахователното събитие е депозирала пред
застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди търпени от смъртта на нейния син,
починал при ПТП. Заявила е волята си пред застрахователя, че търпи
неимуществени вреди, като е предявила претенция пред него за доброволно
уреждане на спора. Споразумение не е постигнато, поради което тя има
правен интерес от предявяване на иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
представени с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактите по делото са следните:
На 01.03.2023 година около 21.56 часа на път I-4, км. 239+500, в
местността „Пчелина“ край с. А., общ. Търговище, управляваният от С.С.Я.
2
лек автомобил навлиза в лентата за насрещно движение, при което настъпва
удар с насрещно движещия се лек автомобил, управляван от В.С.Ц.. В
следствие на удара В.С.Ц. е починал.
За настъпилото ПТП е образувано ДП № 188/23 по описа на РУ на МВР
Търговище. С влязла в сила на 10.01.2025 година присъда № 3 от 15.05.2024
година, постановена по НОХД № 67/24 по описа на ОС – Търговище, С.С.Я. е
бил признат за виновен, за това че на 01.03.2023 г. на територията на Община
Търговище, ПП І-4, км. 239+500, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № В **** ВН,
нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1 т. 1, чл. 21, ал.
1 и чл. 150 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство като
неправоспособен водач, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
а именно 0,95 на хиляда, установено по надлежния ред, предизвикал
навлизането на МПС в лентата за насрещно движение, без да е налице
изпреварване или заобикаляне и е превишил скоростта на движение на МПС,
като в извън населено място управлявал МПС със скорост на движение от 189
км/ч., предизвикал ПТП с движещ се в лентата за насрещно движение лек
автомобил и е причинил смъртта на водача му В.С.Ц.. С присъдата са
наложени и съответните наказания.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена
автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:
Автомобилът марка „Ауди“, управляван от С.Я. навлиза в лентата за
насрещно движение, поради което е настъпва удар с правомерно движещия се
автомобил марка „Фиат“. Водачът на автомобил марка „Фиат“, В.Ц. не е имал
възможност да избегне удара, не е имал никакво време за реакция. Скоростта
на лекия автомобил „Ауди“, в района на произшествието е била 188.70 км.ч., а
на насрещно движещия се автомобил е била 93.4 км.ч. Лекият автомобил
„Фиат“ е бил оборудван с предпазни колани, като водачът е бил с правилно
поставен предпазен колан. С оглед механизма на ПТП, деформациите по
автомобилите, вида на удара и скоростта на движение, предпазния колан е
предотвратил изпадането на водача от мястото му, но не би могъл да
предотврати уврежданията му.
Уврежданията получени от пострадалия, се установяват от вещото лице-
съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида им, но и механизма на
настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице, дадени и в съдебно
заседание, В.Ц. е получил автомобилна травма- тежка съчетана гръдна и
коремни травми- счупване на гръдната кост на гръдния кош, счупвания на
ребра от четвърто до десето, в ляво и от второ до осмо в дясно, с дислокация
на костните фпрагменти и разкъсване на лявото белодробно крило, в областта
на хилуса му. Причинени са множество счупвания на кости, ръце крака,
гръден кош, разкъсване на бял, черен дроб и слезка, които са довели до
масивен кръвоизлив, травматично хемарогичен шок, който е и
непосредствената причина за настъпване на смъртта. Уврежданията са били
3
несъвместими със живота. Смъртта е настъпила на 01.03.2023 г.,
непосредствено след произшествието. Според експерта, пострадалия вероятно
е бил с поставен предпазен колан и от силния натиск гръдни кош е смазан, а
също и черния дроб в дясно. В случай, че е пътувал без поставен предпазен
колан, уврежданията са щели да бъдат още по-тежки, но при такъв удар
резултатът ще да е един и същ.
Представеното по делото удостоверение за родствени връзки, установява
по безспорен начин, че ищцата е майка на пострадалия В.Ц.. Смъртта на дете
безспорно е причинила на ищцата сериозна психическа травма, съпроводена
със емоционално страдание, за установяването на които беше изслушана
съдебно-психологическа експертиза. От експертизата и изложението на
вещото лице в съдебно заседание, се установява следното- след като е узнала
за случилото ищцата се е развила психична реакция с преживяване на
интензивен, наситен стрес и ужас, който след смъртта се е превърнал в тъга, а
в последствие се е преобразувал в психосоматично страдание. Затворила се в
себе си, не излизала, чакала някое от другите деца да я заведе до гроба на
починалия син. Не излизала дори и да пазарува. Състоянието, в което е
изпаднала продължило във времето, а невъзможността да се справи,
формирала симптоми на дистрес, с наличие на повтарящи се спомени за
събитието, кошмарни сънища. Развила умерено изразени депресивни
изживявания, с тежко изразена тъга и емоционална подтиснатост,
характеризираща се в нарушения на съня и силно изразени вегитативни
реакции- треперене, изпотяване, прималяване световъртеж. Тези
преживявания са нарушили личностовата и социалната сфера на
функциониране. Опитала се да се справи, но предвид възрастта и
заболяването, което има (паркинсон), преработването е станало невъзможно.
Към момента на изследването проблема не е отшумял, не може да приеме
случилото се, това от своя страна е довело до психотравмиращи
преживявания, а те са влошили наличната симптоматика от придружаващи
заболявания. Всичко е отключило депресивни и тревожни преживявания,
които са в пряка връзка с настъпилото ПТП.
Тежкото емоционално и психическо състояние, в което ищцата е
изпаднала се установява и от показанията на свидетелите П. И. и К. И..
Показанията на свидетелите потвърждават естеството на страдания на ищцата
и внасят яснота по отношение на интензитета и продължителността им.
Свидетелите удостоверяват, че ищцата се променила, била много разстроена,
затворила се в себе си, нямала желание да прави или върши каквото и да е.
Трудно се справяла със стреса, което влошило и физическото здраве.
Страдала от паркинсон, който се развил и симптомите като треперене,
забравяне замайване се засилили. Не можела сама да излиза, защото
физическото и състояние рязко се влошавало, прилошавало , повишавали се
стойностите на кръвното налягане и понякога падала. Независимо, че има и
други деца, с починалия син били изключително близки. Той бил голяма
опора, помагал във всичко, помагал и финансово, помагал да поддържа
4
домакинството си, да посещава лекар и да се грижи за здравето си. Не
минавало и ден без да се чуят по телефона.
С оглед събраните по делото доказателства, от правна гледна точка съдът
съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобила, с който е осъществено ПТП марка „Ауди“, модел „А6“, с ДК№ В
**** ВН. В резултат на това ПТП са причинени неимуществени вреди, които
са в пряка причинна връзка и в резултат на виновното поведение на
застрахования водач. Вината на застрахования водач е установено с влязла в
сила присъда, която по правилата на чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Това са безспорните
въпроси.
Безспорно установено в процеса е и, че уврежданията на пострадалия
В.Ц. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и те са
довели до неговата смърт. Ищцата е майка на починалия в ПТП В.Ц.. В
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС е
очертан кръга от лица, имащи право да получат обезщетение и това са най-
близките на починалия, с оглед естеството на съществувалата житейска връзка
между тях. Такова обезщетение имат право да получат от застрахователя при
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- чл.
493а, ал. 1, изр.1 от КЗ, когато увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е отправило към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Всичко това ангажира
отговорността на застрахователя да покрие претърпените вреди- имуществени
и неимуществени.
Спорните въпроси, на следващо място, са свързани с размера на
5
обезщетението за неимуществени вреди, което обезщетение следва да се
определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на
съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Докато
имуществените вреди се присъждат до размера, който е установен, то
обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, се определя от съда по справедливост. За да се определи справедливо
обезщетение, то в хода на производството следва да бъдат установени редица
факти и обстоятелства, които да бъдат съобразени и които да обусловят
размера на обезщетението. Следва да се прецени характера и последиците от
създаденото неприятно преживяване, начина по който е преживял загубата (в
конкретния случай), е възприел тези неудобства, изпитаните затруднения в
ежедневието. Според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. II, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението и които подлежат на доказване за всеки конкретен
случай. ВС подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Тези обстоятелства следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците.
При претенция на близък на пострадалия на установяване подлежат и други
обективно съществуващи обстоятелства- отношенията между пострадалия и
неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и преживял:
взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и др.
Неимуществените вреди засягат емоционалния живот на пострадалия, които
от своя страна могат да причинят както физически, така и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие. Няма спор, че загубата на
дете, независимо от неговата възраст, е тежка и причинява страдание, което е
още по- интензивно, когато връзката родител- дете е силна. Ищцата С. Н. е
била е съкрушена, от загубата на нейния най-малък син, тъй като те са имали
силна връзка помежду си. Тя е имала и други деца, но починалия е бил силна
опора на майка си, подкрепял я е и е помагал в трудните моменти, през
които е минавала, които следват от възрастта и от заболяванията . Помагал
е да поддържа домакинството си, помагал е когато има нужда от
медицинска помощ и обслужване. Бил е изключително внимателен към майка
си, и непрекъснато показвал обичта си към нея, което е създало и поддържало
силната привързаност, която те двамата са имали. Всичко това се установява
от показанията на свидетелите, разпитани по делото. Независимо, че
свидетелката П. И. е дъщеря на ищцата, съдът няма повод да се съмнява в
достоверността на изложеното от нея. Показанията се подкрепят от
показанията на незаинтересования свидетел, както и от писмените
6
доказателства по делото (в частност изготвената психологическа експертиза).
Близката степен на родство, сама по себе си не е основание да се приеме, че
свидетелят поради заинтересоваността си от спора, излага фактите, така както
са изгодни за страната, в чиято полза са дадени. Преди всичко следва да бъде
отчетена добросъвестността на свидетеля, желанието и възможността му да
изложи пред съда фактите, така както ги е възприел. Процесуалния закон и
практиката на ВКС, не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или
такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде
обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на
извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на
свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая с
оглед изложеното на може да се приеме, че заинтересоваността на
свидетелката е повлияла на достоверността на показанията . Отчитайки
всичко това, отчитайки добросъвестността и волята на този свидетел да каже
истината, като и преценявайки и съпоставяйки показанията с приложените
по делото писмени доказателства и практиката на върховен съд в тази насока -
Решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г. на четвърто ГО на ВКС;
Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС; Решение №159
от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на второ ТО на ВКС; Решение
№141/11.10.2019 по дело №3719/2018 на ВКС, ГК, I г.о., съдът приема, че
показанията на свидетелката П. И. са достоверни, отразяват фактите, така
както тя ги е възприела и така както са се случили.
Неочакваната смърт засегнала тежко емоционалното здраве и
стабилност на ищцата. Загубата повлияла негативно и на социалното
функциониране. Станала затворена, изпитвала притеснение да излиза сама,
не можела да реагира правилно и адекватно. Трудно преработвала
травматичното събитие, съответно трудно го преживявала. И към момента,
две години след събитието, все още не може да се справи и да преработи
случилото се, което от своя страна я държи в постоянен стрес. Този стрес от
своя страна от своя страна е влошил наличната симптоматика на
придружаващи заболявания. Съобразявайки изложеното и икономическата
обстановка в страната към онзи момент, съдът намира, че справедливо по
смисъла на закона обезщетение за търпените неимуществени вреди от С. Н.,
резултат от смъртта на сина , е в размер на 100 000 лв. Застрахователят,
който в случая е отказал да уважи застрахователната претенция на ищцата при
наличие на достатъчни доказателства за основателността й, е изпаднал в
забава от датата на предявяване на тази претенция, а именно – 18.04.2023 г.,
поради което лихва за забава следва да се присъди в полза на ищцата от тази
дата.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
7
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
Зстрахователят е навел като основание за съпричиняване от страна на
пострадалия при ПТП, липсата на поставен от него предпазен колан. Съгласно
заключението на автотехническата и медицинска експертиза, пострадалият е
пътувал с правилно поставен предпазен колан. Въпреки това с оглед
установения механизъм, скоростта и силата на удара, уврежданията които е
получил са били несъвместими със живота. Не може да се приеме, че той е
съпричинил вредите, а възражението на застрахователя за съпричиняване е
неоснователно и не следва да доведе до намаляване на обезщетението на това
основание.
Съдът приема, че справедливото в случая обезщетение за търпените
неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв. След изменение по реда на чл.
214 от ГПК се претендира обезщетение в размер на 160 000 лв., като частичен
от 200 000 лв. Ето защо предявеният частичен иск до пълният размер от
160 000 лв., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Ищцата е била освободена от дължимата по делото държавна такса и
следващите разноски, включително и за вещи лица.
Ответникът не е претендирал разноски по делото.
Ищцата е представляван от адвокат, по реда на чл. 38, ал. 1 от ТЗ. Искът
е частичен, при което на същия възнаграждението за първия предявен
частичен иск следва да се определи върху пълния размер на вземането
независимо за каква част от него е предявен искът. Възнаграждението следва
да е определено по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2014 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „при интерес от 100 000 лв. до 500
000 лв. – 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“ По така предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди адвокатското възнаграждение
следва да се определи според посочената наредба в размер на 12 650 без ДДС
или 15 180 лева с ДДС, което следва да се присъди в тежест на ответника.
8
Ищцата е освободена от задължението да внесе дължимата по делото
държавна такса, поради горното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК същата
следва да се възложи на ответника. Дължимата по делото държавна такса е в
размер на 4 000 лв., определена върху уважената част от иска. Ответникът
следва да понесе и разноските за изготвените по делото съдебно
психологическа и медицинска експертиза, в размер на по 400 лв., за всяка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67 А, представляван от
София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров - Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника им адв. С. И. АК – Шумен,
съдебен адрес гр. Шумен, ул. „Съединение“,N 68, вх.2, ап. 20 да заплати на С.
И. Н., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „К.“ № 2, ап. 7, действаща чрез
пълномощника си адв. П. К., САК, съдебен адрес гр. Казанлък ул. “Славянска”
№ 6, ет. 4, офис 10, сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на сина В.С.Ц., при ПТП на
01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният частичен иск за разликата от 100 000 лв. до 160 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати да заплати на
адв. П. Д. К. с адрес гр. Казанлък, ул. „Славянска“, № 6, ет. 4, офис 10
възнаграждение за оказаната на С. И. Н., ЕГН ********** правна помощ, в
размер на 15 180 лв., с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Окръжен съд – Търговище, държавна такса в размер на 4 000 лв., на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, както и разноски за вещи лица, в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9