Решение по дело №473/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 344
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700473
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№344

гр. Враца, 25.10.2022г.

                                                                                                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори  състав, в публично заседание на  10.10.2022 г., през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА, без присъствие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  адм. дело № 473 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68 ал.6 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по ЖАЛБА на А.Ц.А.  против ЗАПОВЕД № 3286з-2303/28.06.2022 г. на Директора на Главна Дирекция “Национална Полиция“, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 31635/ 25.01.**** г. извършена в РУ-***.

С писмо вх. № 2330/15.07.2022 г. в съда е постъпила преписката от ответника, ведно с всички относими към издаването на оспорената заповед писмени доказателства.

Твърди се в жалбата, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Излагат се съображения, че оспорения акт е нищожен, доколкото от съдържанието му не може да се установи от кого изхожда и кой го е подписал, че не е спазена предвидената от закона форма със задължителни реквизити и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се и противоречие с приложимите материално-правни норми, изминали близо ** години от осъждането му и настъпила реабилитация. Твърди се противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено в чл.8 от ЕКЗПЧОС и чл.7 и 8 от Хартата за основните права на ЕС, както и противоречие с Конституцията на РБ. Излагат се съображения и за немотивираност и необоснованост на акта. По така изложените съображения, моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично, представлява се от пълномощник – * Г. П. ***, като поддържа жалбата и не ангажира нови доказателства. Иска се отмяна на заповедта по изложените в жалбата съображения, като се претендират разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Главна дирекция "Национална полиция", не изпраща представител в съдебно заседание, но изразява становище по основателността на жалбата в писмени бележки /на л.49-50 от делото/  чрез пълномощник – ** Р.С., в които излага съображения, че заповедта е издадена при спазване на материално-правните и процесуални норми, и от компетентно длъжностно лице. Иска се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото справка за съдимост /на  л.32 от делото/ и бюлетин за съдимост /на л.33/ жалбоподателя А.Ц.А. е бил осъждан с Присъда № ** /**.**.**** г. по НОХД № ** /**** г. по описа на РС ***, за престъпление по чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, на ** , в сила на **.**.**** г. Отбелязано е в справката за съдимост, че същия е реабилитиран по право на осн. чл.86 от НК.

Със Заявление вх. № 369005-6/22.03.2022 г. подадена до Министъра на Вътрешните работи и до Директора на ОД МВР-Враца /л.10/, жалбоподателя А.А. поискал – Заличаване на лични данни и заличаване на ** от информационните масиви на МВР.

По така направеното искане е извършена проверка, като с Предложение рег. № 10392/01.06.2022 г. /л.12-13/ на Директора на ОДМВР-Враца, преписката заедно със събраните в хода на проверката материали е била изпратена по компетентност на Директора на ГД „Национална полиция“ – МВР  с предложение за отказ от снемане на полицейска регистрация. Видно от становището в предложението е, че не са налице основанията за снемане на полицейска регистрация № 31635/25.01.**** г. на РУ – ***  предвид отсъствието на основанията по  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Към преписката има изготвена справка /л.14-20/, приложени Удостоверения от РП-*** /л.21/ и ОП-*** /л.22/,  свидетелство за съдимост /л.23/, писмо от ОДМВР-Враца до РП-*** /л.24/, писмо от РП-*** до ОДМВР-Враца /л.25/, писмо от ОДМВР-Враца до О.С.О. *** /л.26/, писмо от О.С.О. *** до ОДМВР-Враца /л.27/, писмо от ОДМВР-Враца до РУ-*** /л.28/, писмо от РУ-*** до ОДМВР-Враца /л.29/ с приложена извадка в дневник за пол. регистрации /л.30/, искане за издаване справка за съдимост до РС-*** /л.31/, справка за съдимост /л.32/, бюлетин за съдимост /л.33/.

Със Заповед № 3286з-2303/28.06.2022г. /л.9/ Директорът на Главна Дирекция "Национална полиция" при МВР, ** В.К., е отказал снемането на полицейска регистрация № 31635/25.01.**** г.  извършена в РУ-*** по отношение на жалбоподателя. Административният орган е мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото осъждането и настъпила реабилитация, не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.06.2022г. /л.35/. Жалбата срещу заповедта е подадена на 11.07.2022г./л.5/.

Със Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на основание чл.68 ал.6 вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР са оправомощени от Министъра на МВР Директора и Заместник-директорите в ГДНП да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация /л.36/.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14 дневен срок /заповедта е връчена на 29.06.2022г., а жалбата е депозирана на 11.07.2022г./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 168 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока.

Съдът счита, че оспореният в настоящото производство администра-тивен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в установената писмена форма по  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили за неговото издаване. Съгласно  чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицей-ската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица.Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на МВР с която на основание  чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени Директорът и Заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Оспорената заповед е издадена от Директора на ГДНП, ** В. К.. В тази насока неоснователно се явява твърдението, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.

При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемането й и приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Законовите предпоставки за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като те са: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

В процесния случай безспорно по делото е установено, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от цитираните законови основания. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин бе установено, че жалбоподателя А.А. има извършена полицейска регистрация в РУ  *** за престъпление, за което е признат за виновен и осъден с влязъл в сила съдебен акт, а именно - с Присъда № ** /**.**.**** г. по НОХД № **/**** г. по описа на РС ***, за престъпление по чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, на ** , в сила на **.**.**** г.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по цитираното осъждане. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай "противното" по смисъла на цитираната норма се явява нормата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и на полицейската регистрация, като правен институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейска регистрация. Това е така, защото полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила съдебен акт, а от факта на извършване на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или съдебна реабилитация, то такова основание за снемане на полицейска регистрация не е предвидено в  разпо-редбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и адм. орган действа при условията на обвързана компетентност, като е задължен да се съобразява с установените с  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материално-правни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това разпоредбата на  чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя както приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната законова норма.

Полицейските органи обработват лични данни с оглед противо-действието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязла в сила съдебен акт жалбоподателят А.А.. Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация.

В българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разслед-ването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация.

Няма нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46 ЕО(ОРЗД). Съгласно ОРЗД (19) защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза и настоящият регламент не се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели.

Неоснователни се явяват доводите в жалбата, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Оспорения акт не е нищожен, от съдържанието му може да се установи от кого изхожда и кой го е подписал, спазена е предвидената от закона форма със задължителни реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Няма противоречие с приложимите материално-правни норми. Няма противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено в чл.8 от ЕКЗПЧОС и чл.7 и 8 от Хартата за основните права на ЕС, както и противоречие с Конституцията на РБ. Оспорения акт е мотивиран и обоснован.

Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им.

Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбите чл. 143, ал. 4 от АПК, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на направените разноски, следва да бъде уважено. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ц.А. ***, против ЗАПОВЕД № 3286з-2303/28.06.2022 г. на Директора на Главна Дирекция “Национална Полиция“, с която е ОТКАЗАНО снемане на полицейска регистрация № 31635/25.01.**** г. извършена в РУ-***.

ОСЪЖДА А.Ц.А. ***, с ЕГН ********** да заплати на ГД „Национална полиция“ - МВР сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Адм. Съд – Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – София, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

          

АДМ. СЪДИЯ: