№ 644
гр. Благоевград, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500689 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на НАП-гр., ул., против
решение №8032/13.05.22г на РС- Петрич по гр.д.№1195/20г, с пр. осн.чл. 258
и сл. ГПК.
С атакуваното решение е уважен предявеният иск по чл.439, ал.1 ГПК и в
полза на ищцовата страна са присъдени разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, ведно с
присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване, което
също подробно се обосновава. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за
безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по
спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че ищците И.
М. Б., И. Н. Б. и К. Н. С., са наследници на Н.И Б., като първата ищца е негова
съпруга, а другите двама са негови деца(вж.у-нието за наследници).
По делото не се спори, че с договор за банков кредит №6/ 25.08.1995г
кредиторът "Б.Б", е отпуснал на Н.И Б., в качеството му на ЕТ "Н.Б.“, кредит
в размер на 15 000 германски марки.
С доклада на РС по реда на чл.146,ал.1, т.3 и т.4 ГПК са били отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че оспорваното с
иска вземане от 12 458,09лв е включено в обхвата на процесния изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№150/96г. по описа на РС-Петрич; че въз основа на
този изпълнителен лист е образувано изп.д.№276/96г на СИС-Петрич, по
което тримата ищци са длъжници, а ответникът взискател; че между ищцовия
наследодател и Агенцията за държавни вземания(АДВ), действаща като
взискател, чийто правоприемник е ответника, са били сключени описаните в
исковата молба Споразумение №31/21.12.20002г и анекс от 31.01.2005 г. към
него; че Николай Б. е извършил в полза на АДВ плащания, както следва: 5
500лв – на 13.01.2005г; 950лв – на 21.09.2005г и 413лв – на 29.11.2006г.
Съгласно клаузите на процесното Споразумение №31/21.11.2002г,
сключено между АДВ и длъжника ЕТ"Н.Б.“ към 21.11.2002г размерът на
дълга, произтичащ от процесния кредитен договор, възлиза в общ размер на 8
831лв, от които:7 996лв – главница и 835лв – лихва. В Споразумението е
предвидено, че погасяването на дълга трябва да се извърши за период от 1
година, чрез 12 месечни вноски, първата от които платима в деня на
подписване на споразумението, като то влиза в сила след внасянето й.
Предвидено е още, че при невнасяне на която и да е от погасителните вноски,
се начислява лихва за забава в размер на законната лихва (чл.5).
С Анекса от 31.01.2005г към Споразумение №31/21.11.2002г, ЕТ "Н.Б.“
се е задължил да погаси остатъка от задължението по договора за кредит в
2
размер на 6 810,21лв, като заплати 5 500лв при подписване на анекса и
разликата от 1 310,21лв до 25.03.2005г. Предвидено е, че при забава на
плащането от страна на длъжника, АДВ ще възобнови изпълнителното
производство по ИД №276/96г. по описа на РС-Петрич.
От приложените материали по изп.д. № 276/96 г. по описа на СИС при
РС-Петрич се установяват следните факти. В молбата си от 04.06.2003г, с
която АДВ е поискала да бъде конституирана като взискател, е отразено, че
към 30.05.2003г задължението на длъжника Николай Б., действащ като ЕТ,
възлиза в общ размер на 6 810,21лв, от които 6 689 лв. – главница и 121,21лв
лихва. С молба от 09.02.2005 г. посочения взискател е направил искане по чл.
329,б.„б“ ГПК (отм.) за спиране на изпълнителното дело, а с молба от
03.06.2005г е поискано неговото възобновяване, като едновременно с това е
завил, че към 31.05.2005г остатъчното задължение от изпълняемото право е 1
343лв. В протокол от 23.11.2006г, съставен от съдебния изпълнител, са
вписани изявления на взискателя и на длъжника, че към този момент
oстатъчният дълг е 412,95лв, като първият е съгласен да се даде възможност
на втория да го изплати до 01.12.2006г. В молба от 27.11.2006г и приложена
към нея справка, изходящи от взискателя, към 23.11.2006г задължението на
длъжника възлиза в размер на 412,95лв, в това число 360,21лв главница, и 52,
74 лв. лихва за забава за периода 21.09.2005г - 23.11.2006г.
Съдебният изпълнител е изготвил удостоверение, съгласно което
размерът на дълга по делото за главница към 26.02.2021г възлиза на
12 458,09лв.
Съгласно първоначалното заключение на съдебносчетоводната
експертиза дълга за главница и мораторна лихва към 29.11.2006 г. в български
лева е в общ размер на 19 488,17лв., в т.ч. 12 458,08лв главница и 7030,09лв.
мораторна лихва, съответно дълга в евро е в общ размер 9964, 14 евро, в т. ч.
6369,72 евро главница и 3594,42 евро мораторна лихва. Посочва, че
дължимите разноски по изпълнението към 29.11.2006г са в размер на 36лв.
Вещото лице посочва, че за периода от датата на образуване на
изпълнителното дело(29.11.2006г) до 29.11.2006г. постъпилите от длъжника
суми са в общ размер на 12 317лв, от които по сметка на взискателя са били
преведени 11 904 лв. Направените плащания са отнесени за погасяване на
разноски в размер на 129,18лв и начислени законни лихви в размер на
3
11 854,82лв. Вещото лице посочва още, че задължението по изпълнителния
лист от 13.12.1996г. по ч.гр.д.№150/96г на РС-Петрич, изчислен към датата на
изготвяне на експертизата, отчитайки постъпилите по сметка на взискателя
суми, възлиза в общ размер на 39 448,17лв, в т.ч. 12 458,08лв главница и
26 990,08лв мораторна лихва. Сочи, че по изпълнителното дело към датата на
изготвяне на експертизата са начислени разноски в общ размер на 2121,21лв,
от които са погасени разноски в размер на 1323,55лв, от които 129,18лв
погасени от длъжника и 1194,37лв погасени от внесен депозит по състоял се
търг. Непогасените разноски към датата на изготвяне на експертизата са в
размер на 797,66лв.
Според допълнителната съдебно-счетоводна експертиза няма данни за
постъпването по сметка на РС-Петрич на сумата от 413лв, внесена на
29.11.2006г. от длъжника по изп.д.№276/96г. Същата сума на 29.11.2006г е
била преведена към взискателя ТД на НАП-София, като правоприемник на
АДВ-София.
От първоначалното и допълнителното заключение по
съдебносчетоводната експертиза се установява още, че доброволните
плащания, които първоначалният длъжник е извършил към АДВ, възлизат в
общ размер на 9 117лв, като осъществяването им е станало, както следва: на
17.01.2003г – 254лв; на 12.02.2003г – 500лв; на 07.03.2003г – 1 500лв; на
13.01.2005г – 5 500лв; на 21.09.2005г – 950лв и на 29.11.2006г – 413лв.
В с.з. вещото лице пояснява, че изчисленията, които е направил в
основното заключение са на база изпълнителния лист, който е издаден, като е
спазвал погасяванията от гл.т. на разноски, лихва и главница,без да вземе
предвид споразумението, което са направили страните. Във връзка с
допълнителното заключение, вещото лице посочва, че сумата от 413лв,
предмет на допълнителното заключение, е наредена по сметка на АДВ в "Р"
Пояснява, че основанието за внасяне на въпросната сума е ясно, че касае
процесното изпълнително дело.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на чл.
439 ГПК, приемайки че ищците не дължат главницата по изпълнителния лист
от 13.12.1996г. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от
настоящия състав, тъй като съответсват на закона, теорията и константата
съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав
4
препраща към мотивите на ПРС.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, според които първата
инстанция неправилно е тълкувала действителната обща воля на страните по
споразумението от 21.11.2002г и анекса от 31.01.2005г, като волята на
страните била не стойността на задължението да бъда намалена, а
договорените вноски да бъдат изпълнени в предвидените срокове и размери, а
санкцията за неизпълнение била споразумението да не произведе действие,
т.е. да не влезе в сила, както впоследствие действително се е случило поради
това, че първата вноска не била направена на падежа и в съответния размер.
Анализирайки съдържанието на споразумението от 21.12.2002г и анекса от
31.01.2005г, и след съпоставката му с останалия доказателствен материал,
решаващият състав правилно го е охарактеризирал като договор за спогодба
по чл.365 ЗЗД, чрез който страните са договорили, че остатъчният размер на
задължението по сключения договор за кредит №6/25.08.1995г. възлиза
съответно към 21.11.2002г в размер на 8831лв, а към 31.01.2005 г. в размер на
6810, 21лв. За да приемат страните по делото в анекса от 31.01.2005г, че
остатъчното задължение на длъжника по процесния договор за банков кредит
е в размер на 6810,21лв, очевидно е, че първата погасителна вноска е била
внесена от длъжника, като липсва каквато и да е логика в това първата вноска
да не е била внесена, а същевременно взискателят в анекса от 31.01.2005 г. да
декларира остатъчно задължение в размер на 6 810,21лв. Данни за плащането
на въпросната вноска се черпят и от съдебно-счетоводната експертиза, според
която, след сключване на споразумението от 21.11.2002г до датата на анекса
от 31.01.2005г, длъжникът е осъществил директни плащания по сметка на
взискателя, както следва: на 17.01.2003г – 254лв, на 12.02.2003г – 500лв, на
13.01.2005г – 5 500лв. Същевременно, спогодбата не предвиждо, че тя няма да
породи действие при забавено плащане, т.е. при плащане на първата вноска не
на уговорения падеж. Последиците от неспазване на сроковете за плащане на
вноските са изрично уговорени в чл.5 от Споразумението и чл.2 от Анекса и
както правилно е приел районният съд, се свеждат само до начисляване на
мораторна лихва и възобновяване на изпълнителното производство. Клаузата
на чл.5 от Споразумението изрично сочи, че при невнасяне на която и да е от
погасителните вноски (следователно и първата такава), се начислява лихва за
забава в размер на законната лихва. В този контекст, развитите доводи във
въззивната жалба, че споразумението и анекса не са влезли в сила, поради
5
неплащане на първата вноска на падежа, са неоснователни.
Не намират опора в закона и доводите на жалбоподателя, че в случая са
дължими стойностите по изпълнителния лист, а не тези по сключеното между
страните споразумение и анекс към него. Съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД с
договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите
имат сила на закон, за тези, които са ги сключили (чл. 20а, ал.1 ЗЗД). Съдът е
длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез
спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са
уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти
съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на
спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би
било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за
разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на
страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да
могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения,
включително и такива, които не са предмет на конкретния спор (чл.365, ал.2
ЗЗД) - вж.Р №134/21.06.2019г по гр.д.№4255/2018г, III ГО на ВКС и др. След
като страните по спора, с изричен договор, сключен помежду им на
21.11.2002г. и анекс към него от 31.01.2005г, извънсъдебно са признали
факта, че ищецът дължи на ответника 8 831лв. към 21.01.2002г, а към
31.01.2005г – 6810,29лв, произтичащи от договора за банков кредит от
25.08.1995г, и страните не оспорват валидността на волята си (не се позовават
на пороци на волята), съдът е длъжен да я зачете и да приеме, че именно в
горния размер възлизат задълженията на длъжника. В случая следва да се
даде приоритет на сключената между страните спогодба, а не на издадения
изпълнителен лист, още повече, че самият взискател в молбата си за
конституиране по изп.д. и последващо подадени такива, подробно описани
по-горе, е посочил, като дължими сумите по споразумението и анекса към
него.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, според което първата
инстанция неправилно е приела, че плащане в размер на 413лв е постъпило по
сметка на АДВ за погасяване на процесното вземане. От допълнителното
заключение на ССЕ и от разясненията на вещото лице в с.з. се установява, че
6
въпросната сума е наредена по сметката на АДВ в "Р" поради което
изложените възражения в горната насока са неоснователни.
Ето защо и с оглед установените по делото факти, че длъжникът
(наследодател на ищците) е превел изцяло сумата по споразумението и анекса
към него в полза на ответника, исковата претенция се явява доказана, поради
което и правилно е уважена от районния съд.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага потвърждаването му.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемите следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 957лв,платени за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8032/13.05.22г на РС- Петрич по гр.д.
№1195/20г по описа на с.с.
ОСЪЖДА Н. седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "А.Д., да
заплати на И. М. Б., ЕГН **********, К. Н. С., ЕГН ********** и И. Н. Б.,
ЕГН **********, тримата с адрес в гр.П., ул. Г.М., сумата от 957лв,
представляваща разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8