РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Ямбол, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100413 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от «Йеттел България» ЕАД,
против Г. Г. О., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че
същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че „Теленор България“ ЕАД, сега „Йеттел България“ ЕАД
и ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилни
услуги от *** г. На същата дата на ответника било предоставено за ползване на мобилно
устройство на преференциална цена. Към абонамента бил сключен и договор за лизинг за
базови аксесоари от *** г., като били предоставени на абоната за ползване пакет от 10 бр.
базови аксесоари. Също така на *** г. между страните бил сключен договор за мобилни
услуги, като било подписано и ДС към договора от *** г. Абоната сключил и договор за
лизинг на *** г. като му било предоставено за ползване мобилно устройство. Към
абонамента бил сключен и договор за лизинг на базови аксесоари от *** г., по силата на
който на абоната бил предоставен пакет от 9 бр. базови аксесоари. С договор за лизинг на
базови аксесоари от *** г. на абоната бил предоставен пакет от 1 бр. базови аксесоари.
Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените
срокове цената на предоставените услуги, лизинговите вноски които били фактурирани в
издадени фактури. Ответника дължал на ищеца сумата от общо 1 719,63 лв. –
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни за потребление на мобилни
услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, разликата между цената на
1
устройството без абонаментен план и преференциална цена по сключения договор за
закупуване на устройство на преференциална цена и дължима вноска за застраховка.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. №
*** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,
че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на чл.47, ал.5
ГПК на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК било указано,че може да предяви
граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. Н. - ЯАК. Счита се, че предявените
искове били неоснователни и недоказани, като се развиват подробни съображения в тази
насока и се иска тяхното отхвърляне.
В с.з. ответника не се явява, като за него се явява назначения му от съда особен
представител, чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че на *** г. между тях е сключен договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца.Между тях е уговорено
заплащането на абонаментен план по програма „***+ 17,99“ с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора 17, 99 лв. с ДДС, а след изтичането му 20, 99 лв. с
ДДС. С допълнително споразумение от 15.10.2018 г., за срок от 24 месеца за номер +
*** бил договорен абонаментен план по програма „***“, с месечен абонамент 24, 99
лв. с ДДС. При подписването на ДС на абоната е представено устройство марка ***,
на цена в брой или обща лизингова цена с абонаметния план 156, 16 лв. Стандартната
цена на устройството в брой, без абонаметния план възлизало на 359, 90 лв., като
отстъпката от стандартната цена била в размер на 203, 74 лв. На 15.08.2018 г. за номер
+ *** бил сключен договор за лизинг, в който „Теленор България“ ЕАД в качеството
им на лизингодател, предоставили на Г. Г. О., в качеството й на лизингополучател
устройство ***, срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 152, 57 лв. с
ДДС, като към тази сума следвало да се прибави и сумата от 3, 59 лв. Лизинговата
цена била платима на 23 месечни вноски, в размер на 3, 59 лв. всяка с 20 % ДДС,
платима съгласно погасителен план, както и първоначална вноска от 70, 00 лв.,
платима към датата на сключване на договора за лизинг.Лизингополучателя имал
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство след
като подпише договор за изкупуване и след като заплати допълнително сумата от 3, 59
лв. Самия погасителен план бил включен в самия договор, като се установява начално
салдо 86, 16 лв., 23 вноски, всяка в размер на 3, 59 лв. и крайно салдо след 23 вноска
след 23 вноска в размер на 3, 59 лв., който се явявал 24 вноска. В тази насока като се
2
вземе предвид първоначалната вноска, 24 бр. вноски и допълнителната такава, общата
лизингова цена на устройството възлизало на 159, 75 лв. С ДС от 20.06.2020 г., за срок
от 24 месеца за номер + *** бил договорен абонаментен план по програма „***+“, с
месечен абонамент 26, 99 лв. с ДДС. С ДС от 16.10.2020 г., за срок от 24 месеца за
номер + *** бил договорен абонаментен план по програма „***+“, с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора 30, 99 лв. с ДДС и месечен абонамент
след първоначалния срок на договора в размер на 33, 99 лв. с ДДС. При подписване на
допълнителното споразумение било предоставено устройство марка Nokia 5.3 64 GB
Dual Cyan, на цена в брой или обща лизингова цена с абонаметния план в размер на
191, 76 лв. Стандартната цена на устройството в брой, без абонамент възлизала на 489,
90 лв., като отстъпката от стандартната цена била в размер на 298, 14 лв. С ДП от
19.05.2021 г., за срок от 24 месеца за номер + *** бил договорен абонаментен план по
програма „***“, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 36, 99 лв. с
ДДС и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 59, 99 лв.
С ДП от *** г., за срок от 24 месеца за номер + *** бил договорен абонаментен план
по програма „***“, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 44, 99 лв.
с ДДС и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 59, 99
лв. При подписването на ДС на ответника било предоставено устройство марка *** ,
на цена в брой или обща лизингова сума с абонаметния план в размер на 246, 66 лв.
Стандартната цена на устройството в брой, без абонаметния план е в размер на 559, 90
лв., като отстъпката е в размер на 313, 24 лв. На *** г. за номер + *** бил сключен
договор за лизинг, в който „***“ ЕАД в качеството им на лизингодатели, предоставили
на Г. Г. О. в качеството й на лизингополучател устройство ***, срещу заплащане на
обща лизингова цена в размер на 238, 57 лв. с ДДС. Същата била платима на 23 бр.
месечни лизингови вноски, в размер на 8,09 лв. с ДДС, платима съгласно погасителен
план, както и първоначална вноска 52, 50 лв., платима към датата на сключване на
договора. Лизингополучателя имал право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, като подпишел договор за изкупуване и след
като заплатял допълнително сумата от 8,09 лв. Като се вземела първоначалната вноска
и 24 бр. вноски, се получавала обща лизингова цена от 246, 66 лв. На *** г. за номер +
*** между страните бил сключен договор за лизинг на базови аксесоари, срещу
заплащане на обща лизингова цена от 140, 92 лв. с ДДС. Същата била платима на 23
бр. вноски, всяка в размер на 5, 87 лв. с ДДС, съгласно погасителен план.
Лизингополучателя имал право да придобие собствеността върху предоставените вещи
като подпишел договор за изкупуване и след като заплатял допълнителна сума от 5, 87
лв. Самия погасителен план бил включен в договора за лизинг и от него се
установявало, че първоначалното салдо било в размер на 140, 92 лв., описани били 23
бр. вноски, всяка в размер на 5, 87 лв., а крайно салдо след 23-та вноска била в размер
на 5,91 лв. остатък и който се явявал 24-та вноска. Като се вземели предвид всички
3
посочени по- горе вноски се получавала обща лизингова цена в размер на 140, 92 лв.,
платима съгласно погасителен план. На *** г. за номер + *** бил сключен договор за
лизинг за базови аксесоари с обща лизингова цена от 43,19 лв., платими съгласно
погасител план. На *** г. между страните е сключен договор за мобилни услуги №
***, с предпочетен номер + *** за срок от 24 месеца. Уговорено е плащане на
абонаментен план, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер
на 17, 99 лв., а след изтичането му 20, 99 лв. с ДДС. На същата дата за номер + ***
бил сключен договор за лизинг, с който е предоставено устройство ***, модел *** на
обща лизингова цена от 1816, 77 лв. с ДДС. Съгласно погасителния план посочен в
договора за лизинг общата лизингова цена възлизала на 1 895, 76 лв. С ДС от
28.09.2022 г. за номер + *** бил договорен абонаментен план за първоначалния срок
на договора в размер на 30, 99 лв. с ДДС, и месечен абонамент след първоначалния
срок на договора в размер на 45, 99 лв. с ДДС. При подписването на ДС било
предоставено устройство марка *** с обща лизингова цена с абонаметния план в
размер на 297. 36 лв. Стандартната цена на устройството без абонаметния план била в
размер на 549, 90 лв., като отстъпката била в размер на 252, 54 лв. На 28.09.2022 г. за
номер + *** бил сключен договор за лизинг, с който било предоставено устройство
*** срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 287, 47 лв. с ДДС и като
вземели всички вноски се получавала обща лизингова цена в размер на 297, 36 лв. На
*** г. за номер + *** бил сключен договор за лизинг за базова аксесоари, срещу
заплащане на обща лизингова цена от 175, 11 лв. с ДДС и като вземели всички вноски
се получавала обща лизингова цена в размер на 175, 12 лв., съгласно погасителен план.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че в системата на
ищеца за клиент Г. Г. О. се водили 2 бр. клиентски( абонатни) номера. За процесния
период 15.01.2023 г.- 14.04.2023 г. дължимите суми за мобилен номер *** са в размер
на общо 850,14 лв.- Таблица № 1. Дължимите суми за мобилни услуги, предоставени
на посочения мобилен номер, за периода на процесните фактури 15.01.2023 г. до
14.04.2023 г. били в размер на общо 145, 63 лв. Фактурите посочени в т.1.1.1., т.1.1.2. и
т.1.1.3. били осчетоводени в „дневник на продажбите“ и по същите не били извършени
плащания.
За процесния период 20.12.2022 г.- 19.04.2023 г. дължимите суми за мобилен
номер *** били в размер на общо 869, 49 лв.- Таблица № 1. Дължимите суми за
мобилни услуги, предоставени на посочения по- горе мобилен номер, за периода на
процесните фактури от 20.12.2022 г. до 19.04.2023 г. били в общ размер на общо 230,
02 лв. Фактурите посочени в т.1.2.1., т.1.2.2., т.1.2.3. и т.1.2.3.4. били осчетоводени в
„Дневник на продажбите“ и по същите не били извършени плащания.
Неплатените суми по договорите за лизинг, сключени за номер + ***, на обща
4
стойност 309, 42 лв.- Таблица № 2, били включени в стойността на фактура № *** г.,
както следва :
По договор за лизинг от 28.09.2022 г., за устройство *** на стойност 178, 02 лв.
и по договор за лизинг на аксесоари от *** г. в размер на 131, 40 лв.
Неплатените суми по договорите за лизинг за номер + ***, на обща стойност
330, 96 лв.- Таблица № 3, били включени в стойността на фактура № *** г., както
следва :
По договор за лизинг от *** г., за устройство *** на стойност 169, 89 лв., по
договор за лизинг на базови аксесоари от *** г. на стойност 123, 27 лв. и по договор на
лизинг за базови аксесоари от *** г. на стойност 37, 80 лв.
От представената справка от билинг системата на „Йеттел България“ ЕАД за
периода 14.11.2022 г.- 05.11.2025 г. се установявало, че по процесните фактури нямало
извършени плащания - Таблица № 1.
Последното плащане във връзка с аб. № ***, за номер + ***, било извършено на
16.1.2023 г. на сума в размер на 111, 34 лв., с които били погасени следните
задължения :- по кредитно известие № *** г.- (-3,77) лв. и по фактура № *** г.- 115, 11
лв.
Последното плащане във вр. с аб. № ***, за номер + ***, било извършено на
12.01.2023 г. в размер на 53, 42 лв., с които били погасени задължения по фактура №
*** г., в размер на 53, 42 лв.
Анализът на експертизата не установявал несъответствия между извършените
плащания и отразеното в билинг системата на „Йеттел България“ ЕАД.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
От заключението на вещото лице,извършило назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, е установено, че според предоставената информация,
телефонния номер + *** е бил активен, ползвал бил мобилен интернет и са били
извършвани абаждания за периода 15.01.2023 г.- 14.02.2023 г. разговори в мрежата на
мобилния оператор; разговори към други мобилни мрежи; международни разговори;
разговори към фиксирани мрежи; разговор с оператор на кратък номер 123; мобилен
интернет. За периода 15.02.2023 г.- 14.03.2023 г. са предоставени услуги по плана, но
не били ползвани такива.
За период 20.12.2022 г. – 19.01.2023 г. телефонен номер + *** е бил активен,
ползван е мобилен интернет и са извършвани обаждания- разговори в мрежата на
мобилния оператор; разговори към други мобилни мрежи; кратки текстови съобщения;
мобилен интернет.
За периода 20.01.2023 г.- 19.02.2023 г.- разговори в мрежата на мобилния
5
оператор; разговори към други мобилни мрежи; кратки текстови съобщения; мобилен
интернет.
За периода 20.02.2023 г.- 19.04.2023 г. били предоставени услуги по плана, но не
били ползвани такива.
Съгласно чл.251б ЗЕС, операторът нямал право да съхранява „трафични „ данни
за период повече от шест месеца назад. Поради това се ползвали вече генерирани
документи с по- дълъг срок на съхранение. Информацията, налична в системата на „
***“ за клиент Г. Г. О., клиентски номера ***, ***, и съответните мобилни такива ***
и *** била видна от приложение 1. Основно сумите за плащане са формирани от
такси, лизинг, застраховка и др. Използваните услуги били част от мобилния план и не
генерирали задължения ( с малки изключения видни от детайлното потребление към
фактурите).
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си
по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по
договора, вкл. размера на претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори
за предоставяне на услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг. Същите
са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в
които подробно са посочени времето на разговорите, използван мобилен интернет и
др. Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението
6
на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно,
отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги
ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него
договорни задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът
приема в тази насока предявения иск за доказан по основание, посредством
представените фактури за дължимите суми за процесния период и с оглед на
обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са
недължими.
По претенциите за неустойки, съдът приема следното :
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост
на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1,
т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи
изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие
със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор.Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя
от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги.Прекратяването на услугите е безспорен
факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договорите едностранно.
Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и
конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№
50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е
предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП.Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
7
По отношение договора за лизинг. Вземането на ищеца произтича от сключени
между страните договори за лизинг. Същите са валидни и са породили правни
последици, като не са и оспорен от ответника. Не са представени доказателства за
плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната
страна да е извършено плащане.Липсват и доказателства представените устройства
да са върнати на оператора от страна на ответника. Получаването им същия е
декларирал с подписването на договорите за мобилни услуги и на договорите за
лизинг. Същия се е задължил да заплаща за ползването лизинговата цена по
инкорпорирания в договорите погасителен план. С оглед на неизпълнението на
договорите за лизинг ответника дължи заплащане на лизинговите вноски в посочения
договор за лизинг, които са начислени в съответните фактури. Ето защо и претенцията
следва да бъде уважена в пълния й размер.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените
писмени доказателства – фактури, както и от ССЕ, неоспорена от страните се
установи, че за исковия период ответника не е заплатил и дължи общо сумата от 1719,
63 лв., представляваща главница.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
По отношение на направените възражения от страна на особения представител
на ответника за основателност на исковата претенция. В тази насока следва да се
отбележи, че едностранното прекратяване на договорите е предвидено в ОУ и както
беше посочено по- горе ответника е бил запознат с тях. В договорите ответника е
декларирал, че е получил всички услуги и аксесоари по договорите и ако има плащане
същото автоматично се генерира от системата на оператора и се отразява в нея. Също
така от съда се преценя като неоснователно възражението на особения представител на
ответника относно клаузите за неустойка, на посочените по- горе основания.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото
производство.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 514, 39 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски и за настоящото
производство. В тази насока се претендират такива в размер на общо 1986, 35 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирания размер адвокатски
хонорар, който е в размер на 480 лв.. Заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
определя дали е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, като съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок, може да
8
присъди по-нисък размер на разноските в тази част. От значение е и търсеният материален
интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, каквито са настоящите, се
определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че адвокатско възнаграждение на ищцовото дружество не е
прекомерно. В тази насока следва да се отбележи, че делото не е с висока фактическа и
правна сложност, но въпреки това пълномощника на ищцовото дружество е извършил
съответните процесуални действия, като е подал искова молба, представил е доказателства
във връзка с доказването на исковете и представил писмена защита.
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Г. О., ЕГН ********** от гр. Я., ж. к. „ ***,
дължи на „Йеттел България“ ЕАД ( преходно наименование Теленор България ЕАД)
гр.София, ЕИК *** гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., със съдебен адрес в гр. С., бул. „***, чрез
адв. Г.- САК сумата от общо 1719, 63 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва за период от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Г. Г. О., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, (
преходно наименование „Теленор България“ ЕАД) -гр.София , ЕИК *** гр.София
направените по делото разноски пред настоящата истанция в размер на 1986, 35 лв.,
както и разноски по заповедното производство в размер на 514, 39 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9