РЕШЕНИЕ
№ 1594
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000501799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Молба вх.
№266019/03.02.2022 г., с характер на въззивна жалба, подадена от С. И. А., чрез адв. В.
К., срещу Решение №266577/16.11.2021 г. по грд.№6966/2020 г. на СГС – I – 26 състав,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД на осн. чл.430 от ТЗ
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.
сумата от 27 423,87 лв., представляваща дължима главница, сумата 3 901,83 лв.,
представляваща дължима договорна лихва за периода от 01.08.2018 г.-13.07.2020 г.,
29,24 лв. дължима наказателна лихва за периода 30.08.2018 г. – 13.07.2020 г., 17,97 лв.
застраховка за обезпечението и 219,39 лв. такса за управление, ведно със законната
лихва върху всички присъдени суми, считано от 14.07.2020 г. до окончателното
изплащане, както и разноски по делото в размер на 2053,02 лв. Релевирани са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – съдът
неправилно е приел, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем с подаването
на исковата молба на 14.07.2020 г., по време на действие на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Не е била налице забава на
ответника, тъй като с определение от 10.03.2021 г. по ч.гр.д.№577/2021 г. е било
отменено издаването на обратен изпълнителен лист и същият е бил обезсилен, което е
било известно на ищеца към момента на извършване на превода на сумата по
обезсиления изпълнителен лист по сметката на ЧСИ М. П.. Наред с това са налице
надплатени от С. А. вноски в общ размер от 3609 лв., както и още 4 плащания,
извършени през 2017 г. в размер общо на сумата от 1040 лв. Преди образуването на
исковото производство по гр.д.№16432/2017 г. по изп.д.№672/2017 г. е събрана сумата
1
от 29 958,71 лв., която е приведена по сметка на банката на 03.06.2019 г. Следователно,
дори да се приеме, че банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
актът е постановен на 18.07.2022 по време на действие на ЗМДВИП, то не е била
налице забава на длъжника. Макар банката да е върнала сумата от 29 958,71 лв., то към
датата на връщането на сумата кредитът не е бил обявен за предрочно изискуем, и
сумата от 4646,90 лв. е останала надплатена. Според разбирането на жалбоподателя,
забава на С. А. може да настъпи едва след като той получи обратно надплатената сума,
и въпреки това не заплати месечните вноски, полагащи се на банката от момента на
спиране на плащанията до момента на връщане на сумата. Неправилно съдът е приел,
че предсрочната изискуемост е настъпила от момента на получаването на исковата
молба от него, тъй като в исковата молба не се съдържа изрично уведомление за
настъпването на предсрочната изискуемост. Банка ДСК не е била задължена да
привежда на ЧСИ П. сумата от 29 958,71 лв., предвид обезсилването на обратния
изпълнителен лист, и е имала право да извърши прихващане с дължимите й към онзи
момент текущи вноски, тъй като цялата сума по кредита е била по нейна сметка до м.
юни, включително надплатените 4646,90 лв., поради което не е възможно ответникът
да е в забава от 01.08.2018 г. Счита, че с предявения иск се иска повторно събиране на
вече събраната от ответника сума. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно назначен процесуален
представител по реда на чл.95 от ГПК, с Разпореждане №267007/02.06.2022 г.
въззивникът е бил освободен от задължението за внасяне на държавна такса, поради
което въззивната жалба е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№292144/17.06.2022 г., подаден
от „Банка ДСК“ЕАД, чрез юрк. А. К.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба – съдът правилно е изследвал представените по делото
доказателства, и обосновано е приел, че между страните е сключен договор за ипотечен
кредит, вземането по който не е било погасявано редовно, и кредитополучателят е
изпаднал в забава, считано от 30.08.2018 г. Съдът правилно и в съответствие със чл.6 от
ЗМДВИП е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 11.11.2020 г. – с
получаването на исковата молба от ответника. Между страните не е спорно, че е
проведен исков процес, приключил с влязло в сила решение по гр.д. №16432/2017 г. по
описа на 17-ти състав на СГС, с което е отхвърлен иска на Банката, поради
едностранно увеличение на лихвения процент по кредита и липса на предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем през 2017 г. Задължителните мотиви на
това решение са отчетени от страна на Банката, и кредитът е изцяло преизчислен по
първоначалния лихвен процент, като установените надвнесени сума са осчетоводени за
погасяване на месечните вноски, съгласно първоначалния погасителен план, което е
установено от приетата ССЕ. Видно от експертизата, ответникът отново е бил в
просрочие и е изпаднал в забава, като последното плащане по кредита е направено на
30.08.2018 г. Несъстоятелни са доводите на въззивника за опит от страна на банката да
събере втори път едно и също вземане – банката по силата на издадения в полза на
ищеца обратен изпълнителен лист е била задължена да върне събраната сума, като
върху това вземане на ответника е наложена обезпечителна мярка „запор“, за
обезпечаване на вземането по настоящото дело. Настоява се за потвърждаване на
2
обжалваното решение.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от
страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
Настоящото исково производство е образувано по искова молба, депозирана на
14.07.2020 г., с която ищецът „Банка ДСК“АД е предявила срещу ответника С. И. А.
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ, за осъждане
на ответника да изпълни свое парично задължение към ищеца, произтичащо от
Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., да заплати на ищеца сумата от 27 423,87
лв. главница, сумата от сумата 3 901,83 лв., представляваща дължима договорна лихва
за периода от 01.08.2018 г.-13.07.2020 г., 29,24 лв. дължима наказателна лихва за
периода 30.08.2018 г. – 13.07.2020 г., 17,97 лв. застраховка за обезпечението и 219,39
лв. такса за управление, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми,
считано от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Пред въззивната инстанция не се спори, че между страните е сключен Договор за
ипотечен кредит от 21.03.2008 г./на л.7-8 от делото на СГС/, при Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Банка ДСК“ЕАД – версия м.
януари, 2008 г., подписани от кредитополучателя /на л.9-11/, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника паричен ресурс в размер на 32 000 лева, за срок от
360 месеца от датата на усвояване, като издължаването на кредита да става на 360
месечни анюитетни вноски, съгласно представен и подписан от кредитополучателя
първоначален погасителен план /на л.12-18/, с размер на месечната погасителна вноска
от 219,17 лв., и Тарифа на таксите по жилищни и ипотечни кредити, подписана от
кредитополучателя /на л.19-20/. За ползването на паричния ресурс страните са
постигнали съгласие в чл.7 от договора, кредитополучателят да заплаща
възнаградителна лихва в размер на 7,29%, включваща базов лихвен процент в размер
на 4,19%, и надбавка в размер на 3,1 процентни пункта. Не се спори, че сключеният
договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. е бил обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, представляващ Апартамент №9, находящ се в гр. София, СО, р-н ***,
ж.к.“***“, бл.**, вх.*, етаж *.
Не се спори, че на 23.06.2017 г. кредитодателят „Банка ДСК“ЕАД е обявил
кредита за предсрочно изискуем, и на 11.07.2017 г. се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.
№42570/2017 г. на СРС /на л.25 от приложеното гр.д.№16432/2017 г. на СГС/, и с
изпълнителен лист от 11.07.2017 г. /на л.24 от гр.д.№16432/17 на СГС/ срещу
кредитополучателя С. И. А., за сумата от 28168,60 лв. главница по Договора за
ипотечен кредит от 21.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 28.06.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
1273,17 лв., за периода от 23.12.2016 г. до 27.06.2017 г., санкционна лихва в размер на
39,87 лв. за периода от 23.12.2016 г. до 27.06.2017 г., заемна такса в размер на 745,30
лв., и 654,53 лв. разноски по заповедното производство. По издадения на ищеца
изпълнителен лист от 11.07.2017 г. въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№42570/2017 г. на СРС, по молба на „Банка ДСК“ЕАД, е било образувано
изпълнително дело №672/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д. – рег.№*** на КЧСИ
3
/приложен е по настоящото дело препис от това изп.д./. Длъжникът С. И. А. в срок е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което кредиторът „Банка
ДСК“ЕАД е предявила иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си,
по който е било образувано гр.д.№16432/2017 г. на СГС – I ГО -17 състав, приложено
по настоящото дело в цялост.
Преди приключване на исковото производство по гр.д.№16432/2017 г. на СГС,
по образуваното изпълнително дело №672/2017 г. на ЧСИ Г. Д., е било предприето
принудително събиране на вземането на банката по Договора за ипотечен кредит от
21.03.2008 г., като принудителното изпълнение е било насочено към ипотекирания в
полза на кредитодателя недвижим имот /съгласно договорна ипотека с НА №123 от
26.03.2008 г. на Нотариус Д. Т. – на л.8 от приложеното изп.д./ - Апартамент №9,
находящ се в гр. София, СО, р-н ***, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, етаж *, който е бил изнесен
на публична продан. С Постановление за възлагане от 10.04.2019 г., влязло в сила на
26.04.2019 г. /на л.129 от изпълнителното дело/, ипотекираният в полза на банката
имот е бил възложен на купувача Б. Х. И., за сумата от 32 300 лева, която купувачът е
внесъл по сметката на съдебния изпълнител. С влязло в сила Разпределение от
30.04.2019 г. /на л.123 от изп.д./, постъпилата сума от продажбата на ипотекирания
недвижим имот е била разпределена, и в полза на взискателя „Банка ДСК“ЕАД е била
заделена сумата 28 747,27 лв. за погасяване на вземанията по Договора за ипотечен
кредит от 21.03.2008 г., както и сумата от 1211,44 лв. за разноски на „Банка ДСК“ЕАД
по изпълнителното дело. Така заделената в полза на взискателя сума в общ размер от
29 958,71 лв. е била преведена на взискателя „Банка ДСК“ЕАД на 03.06.2019 г.
/съгласно издадено от ЧСИ рег.№*** Удостоверение изх.№03158/27.02.2020 г. на л.156
от изп.д./.
След извършване на превода от 03.06.2019 г. на сумата от 29 958,71 лв. по
сметката на „Банка ДСК“ЕАД, с влязло в сила на 30.12.2019 г. Решение
№7648/11.11.2019 г. по гр.д.№16432/2017 г. на СГС /на л.147-171 от изп.д./, е бил
отхвърлен изцяло предявеният от „Банка ДСК“ЕАД срещу С. И. А., иск с правно
основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземането, за което са
били издадени в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№42570/2017 г. на СРС. Искът е отхвърлен, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.
За да приеме това, съдът е приел за нищожна, като неравноправна, клаузата на чл.25.3
от общите условия на банката, приложими към договора за кредит, предвиждаща
възможност за банката едностранно да променя договорения между страните лихвен
процент.
Не се спори, че въз основа на влязлото в сила Решение №7648/11.11.2019 г. по
гр.д.№16432/2017 г. на СГС, с Определение от 28.02.2020 г. по същото дело /на л.188
от гр.д.№16432/2017 г. на СГС/, в полза на С. И. А. е бил издаден Обратен
изпълнителен лист срещу „Банка ДСК“ЕАД, за сумата 29 958,71 лева, събрана по
изпълнително дело № 672/2017 г. на ЧСИ Г. Д., с рег.№*** на КЧСИ, и приведена на
взискателя на 03.06.2019 г., както и за сумата от 2113,37 лв. за разноски по изп.д.№
672/2017 г. на ЧСИ Г. Д..
Не се спори, че по така издадения обратен изпълнителен лист от 28.02.2020 г., по
молба на С. И. А. е било образувано изпълнително дело №842/2020 г. по описа на ЧСИ
М. П., с рег.№*** на КЧСИ, срещу длъжника „Банка ДСК“ЕАД, по което на 02.06.2020
г. е била връчена на длъжника „Банка ДСК“ЕАД Покана за доброволно изпълнение
изх.№28392/01.06.2020 г. /на л.10 от приложеното ч.гр.д.№577/2021 г. на САС/, за
4
задължение в общ размер от 35 777,68 лв., в това число сумата 29 958,71 лева
неолихвяеми вземания, 2 1113,37 лв. присъдени разноски, 978 лв. разноски по
изпълнителното дело, и 2727,60 лв. такси по ТЗЧСИ към 15.06.2020 г.
В срока за обжалване на издадения обратен изпълнителен лист, е била
депозирана от „Банка ДСК“ЕАД Молба вх.№53583/15.06.2020 г. с характер частна
жалба /на л.5 от ч.гр.д.№577/2021 г. на САС/, с която е обжалвано определението от
28.02.2020 г. за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на С. И. А..
Длъжникът „Банка ДСК“ЕАД е изпълнил доброволно задължението си да плати
по посочената в ПДИ сметка на ЧСИ М. П., като е привел сумата от 35 777,68 лв.,
постъпила по изп.д.№842/2020 г. на 18.06.2020 г. /съгласно представеното
удостоверение от 26.10.2021 г., издадено от ЧСИ М. П. на л.155 е записана дата на
превода 18.06.2021 г., но от твърденията на самия ответник – взискател по изп.д.
№842/2020 г., изложени в отговора на исковата молба по настоящото дело, че
плащането на сумата от страна на Банката е направено на 21.06.2020 г., поради което и
с оглед останалите доказателства съдът приема, че се касае за допусната техническа
грешка в удостоверението досежно годината на превода/. Същевременно, въз основа на
запорно съобщение изх.№017220/17.06.2020 г., издадено по изп.д.№20208440401310 по
писа на ЧСИ С. Я., с рег.№*** на КЧСИ, вземането на С. И. А. за сумата от 32 072,08
лв. е било запорирано в полза на „Банка ДСК“ЕАД, поради което тази сума не е била
привеждана на взискателя, а е останала по сметката на ЧСИ М. П..
След привеждане на сумата от 35 777,68 лв. по сметка на ЧСИ М. П., и преди
приключване на производството по обжалване на определението /с характер на
разпореждане/ от 28.02.2020 г. за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на С.
И. А., „Банка ДСК“АД /междувременно на 30.04.2020 г. преобразувана от ЕАД в АД/,
на 14.07.2020 г. е депозирала Искова молба вх.№69173/14.07.2020 г., по която е
образувано настоящото производство, с която е предявила срещу кредитополучателя
С. И. А. осъдителен иск за остатъка от вземанията си по Договора за ипотечен кредит
от 21.03.2008 г.
С исковата молба се претендира, че след приключване на производството по
гр.д.№16432/2017 г. на СГС – I ГО -17 състав с влязло в сила на 30.12.2019 г. Решение
№7648/11.11.2019 г., е настъпило ново обстоятелство – ищецът отново е изпаднал в
забава за заплащане на дължимите месечни погасителни вноски от първоначалния
погасителен план, за периода от 30.08.2018 г. до 30.06.2020 г., въз основа на което на
кредиторът на 14.07.2020 г. е упражнил правото си да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, като към датата на обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, задълженията на кредитополучателя са били, както следва:
За главница – 27 423,87 лв.;
За договорна възнаградителна лихва – 3 901,83 лв. за периода 01.08.2018 г. –
13.07.2020 г.;
Обезщетение за забава - 29,24 лв. /изчислено като лихвена надбавка за забава в
размер на 3%/ за периода от 30.08.2018 г. – 13.07.2020 г.;
Заемни такси – 237,39 лв., в това число сумата от 17,97 лв. за застраховка
обезпечение, и 219,39 лв. за такса управление;
Законна лихва върху главницата, считана от 14.07.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Кредиторът по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. твърди, че е
съобразил формираната между страните СПН за нищожността на клаузата на чл.25.3 от
5
общите условия на банката, приложими към договора за кредит, предвиждаща
възможност за банката едностранно да променя договорения между страните лихвен
процент, и е преизчислила задълженията на кредитополучателя по първоначално
договорените условия на Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.
С уточняваща молба вх.№84986/19.06.2020 г. /на л.28 от гр.д.№6966/2020 г. на
СГС/ ищецът уточнява, че претендира настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита от датата 14.07.2020 г., на която е предявена исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, като счита, че с предявяването на исковата
молба упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уточнява, че
претендираната сума от 27 423,87 лв. съставлява неплатена предсрочно изискуема
главница към 14.07.2020 г., като възнаградителната лихва от 3 901,38 лв. е начислена
върху главница 27 423,87 лв.
Междувременно, в хода на настоящото исково производство, по депозираната в
срок от „Банка ДСК“ЕАД Молба вх.№53583/15.06.2020 г. с характер частна жалба, с
която е обжалвано определението от 28.02.2020 г. за издаване на обратен изпълнителен
лист в полза на С. И. А., е било образувано ч.гр.д.№№577/2021 г. на САС. По него е
постановено окончателно Определение №717/10.03.2021 г., с което е отменено
определението /с характер на разпореждане/ от 28.02.2020 г., постановено по гр.д.
№16432/2017 г. на СГС за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на С. И. А., и
е отхвърлена молбата му за издаване на обратен изпълнителен лист. Въз основа на
постановеното Определение №717/10.03.2021 г. по ч.гр.д.№№577/2021 г. на САС,
сумата от 32 078,08 лв. е била върната по сметка на „Банка ДСК“ЕАД на 29.04.2022 г.
/съгласно удостоверение от 20.10.2022 г., издадено по изп.д.№842/2020 г. на ЧСИ М.
П., на стр.47 от въззивното дело/.
По така осъществилите се факти между страните не се спори. Спорът пред
въззивната инстанция е правен, и съсредоточен върху обстоятелството дали е
възникнала претендираната от ищеца предсрочна изискуемост на 14.07.2020 г., както и
по отношение на дължимостта на претендираните вземания по договора за кредит.
Във връзка със спорните между страните въпроси, пред първостепенния съд е
приета съдебно-счетоводна експертиза /на л.130-146/, от която се установява, че
ищецът е направил преизчисления в счетоводството си на основание Решение
№7648/11.11.2019 г. по гр.д.№16432/2017 г. на СГС, с които е преизчислил
задълженията на кредитополучателя при първоначално уговорения между страните
лихвен процент от 7,29%. При така направените преизчисления, и отчитайки всички
извършени плащания за погасяване на кредитните задължения, извършени от
кредитополучателя до 30.08.2018 г. /датата на последното плащане за погасяване на
задълженията по кредита/, към датата на подаване на исковата молба, по която е
образувано настоящото производство - 14.07.2020 г., са останали непогасени общо 23
броя просрочени вноски в общ размер на 5052,03 лева, в това число 1209,11 лв.
просрочена главница, и 3 842,92 лева просрочена възнаградителна лихва, както и е
начислена лихва върху просрочената главница в размер на 29,64 лв./отговор на задача
№5/. Към датата на получаване на исковата молба от ответника С. И. А. – 11.11.2020 г.,
просрочените задължения по кредита са същите, както и към датата на депозиране на
исковата молба, като за периода от 01.07.2020 г. до 14.07.2020 г. следва да бъде
начислена допълнителна възнаградителна лихва в размер на 77,76 лв., а за периода от
15.07.2020 г. до 11.11.2020 г. е начислена законна лихва върху главницата в размер на
914,13 лв. Така към 11.11.2020 г. задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит са общо в размер на 32 506,43 лв., в това число непадежирала главница в размер
6
на 26 214,76 лв., просрочена главница в размер на 1209,11 лв., просрочена
възнаградителна лихва в размер на 3 901,83 лв., лихва върху просрочена главница в
размер на 29,24 лева, такса за управление в размер на 219,39 лв., застраховка в размер
на 17,97 лв. и законна лихва в размер на 914,13 лв. /отговор на задача №7/.
При така установените безспорни фактически обстоятелства, и като взема
предвид на осн. чл.235 от ГПК настъпилите в хода на въззивното производство
релевантни за спора обстоятелства, и въз основа на всички събрани доказателства по
делото, съдът намира за установено, че към датата на депозиране на исковата молба –
14.07.2020 г., по силата на издадения в полза на С. И. А. обратен изпълнителен лист от
28.05.2020 г., ищецът „Банка ДСК“АД е бил задължен да върне на кредитополучателя
сумата в размер на 29 958,71 лева, събрана за погасяване на задълженията на
кредитополучателя по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. чрез
осъщественото принудително изпълнение по изп.д.№672/2017 г. на ЧСИ Г. Д.. Поради
отхвърляне на предявения от „Банка ДСК“ЕАД установителен иск с влязлото в сила
решение по гр.д.№16432/2017 г. на СГС, е отпаднало изпълнителното основание, на
което сумата е била събрана принудително от С. И. А., поради което е отпаднал и
погасителният ефект на принудителното изпълнение по отношение на задълженията на
С. И. А. по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. Въпреки че „Банка ДСК“ЕАД
е била държател на сумата от 29 958,71 лева от привеждането й от ЧСИ Г. Д. на
03.06.2019 г. /съгласно Удостоверение изх.№03158/27.02.2020 г. на л.156 от изп.д./, до
привеждането й в полза на кредитополучателя по сметка на съдебния изпълнител М. П.
на 18.06.2020 г. /съгласно удостоверение от 26.10.2021 г., издадено от ЧСИ М. П. на
л.155 от гр.д.№6966/2020 г. на СГС/, е отпаднало с обратна сила основанието, на което
сумата е била преведена на Банката /за погасяване на задълженията на С. И. А. по
Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г./, поради което е било възстановено
правното положение между страните, което е съществувало преди превеждане на
сумата 29 958,71 лв. на взискателя „Банка ДСК“ЕАД.
Същевременно се установява /от приетата по делото ССЕ/, че въз основа на
мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№16432/2017 г. на СГС, в което е прието
за установено между страните, че клаузата на чл.25.3 от приложимите към договора
Общи условия на Банката, е неравноправна, и не поражда правни последици,
кредитодателят „Банка ДСК“АД е преизчислил задълженията на кредитополучателя С.
И. А. при първоначално договорените условия на сключения между тях Договор за
ипотечен кредит от 21.03.2008 г. След извършване на погашения с всички платени от
кредитополучателя погасителни вноски /с изключение на принудително събраната
сума от 29 958,71 лв., която вече е била върната на кредитополучателя/, са останали
непогасени общо 23 анюитетни вноски по кредита, съобразно първоначалния
погасителен план, с падежи от 30.08.2018 г. до 30.06.2020 г.
По изложените съображения съдът намира, че към 14.07.2020 г. са били налице
основанията, предвидени в чл.20.2 от Общите условия, приложим на основание чл.11
от Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., кредитодателят „Банка ДСК“АД да
обяви кредита за предсрочно изискуем, и с депозиране на исковата молба вх.
№69173/14.07.2020 г. кредиторът е направил писмено изявление, адресирано до
кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Последиците на предсрочната изискуемост са настъпили за
кредитополучателя на датата на получаване на изявлението на кредитора, с връчването
на исковата молба на ответника на 11.11.2020 г. Тъй като последиците на предсрочната
изискуемост са настъпили след предявяването на претенцията по съдебен ред,
7
предвидената в чл.20.2 от Общите условия наказателна лихва върху предсрочно
изискуемата главница /в размер на договорения лихвен процент + наказателна
надбавка от 10%/ не следва да се начислява, като върху предсрочно изискуемата
главница кредитополучателят дължи законната лихва за забава, считана от датата на
предявяването на исковата молба – 14.07.2020 г.
Следователно, съгласно заключението на ССЕ, към датата 11.11.2020 г.
непогасените задължения на кредитополучателя С. И. А. към кредитодателя „Банка
ДСК“АД, възникнали на основание Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., са
били, както следва:
Предсрочно изискуема главница в размер на 26 214,76 лв.;
Задължения за главница с настъпил падеж до 14.07.2020 г., в общ размер на
1209,11 лв.;
Наказателна лихва за просрочените вноски за главница в общ размер на 29,24 лв.,
начислена на осн. чл.20.1 от Общите условия, за периода от деня, следващ деня на
падежа на всяка вноска, върху включената в съответната вноска главница, в
размер на договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3%;
Законна лихва за забава, върху общия размер на задълженията за главница от
27 423,87 лв., за периода от 15.07.2020 г. до окончателното плащане;
Задължения за договорна възнаградителна лихва с настъпил падеж в общ размер
на 3 901,83 лв. /в това число 77,75 лв. начислена от вещото лице възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2020 г. до 14.07.2020 г./;
Задължения за годишна такса за управление, с падежи 30.03.2019 г. и 30.03.2020
г. /в размер на 0,4% върху остатъка от главницата по кредита/, в общ размер на
219,39 лв.
Наред с тези задължения, ищецът претендира и сумата от 17,97 лв.,
представляваща направени от него разноски за застраховка, платени от него на
основание чл.27 от Общите условия, и удостоверени с представен по делото
Сертификат №16 към застрахователна полица №91000000190474/30.05.2019 г.
„Индустриален пожар и други щети на имущество“ /на л.23 от гр.д.№6966/2020 г. на
СГС/, сключен с “Групама Застраховане“ЕАД, относно застраховано недвижимо
имущество на С. И. А., с период на покритие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г. Съдът
намира за неоснователна претенцията на ищеца за направените от него разноски за
застрахователна премия в размер на 17,97 лв. по сключен договор за застраховка на
обезпечението, тъй като към момента на сключване на договора за застраховка на
имуществото /30.05.2019 г./, то вече не е било собственост на кредитополучателя С. И.
А., тъй като е било продадено на публична продан по изп.д. № 672/2017 г. на ЧСИ Г.
Д., с Постановление за възлагане от 10.04.2019 г., влязло в сила на 26.04.2019 г. /на
л.129 от изпълнителното дело/. Следователно, към момента на сключване на договора
за застраховка, учреденото в полза на Банката обезпечение е отпаднало, тъй като
ипотечното право на „Банка ДСК“ЕАД е било реализирано, и не е било налице
основание по чл.27 от Общите условия банката да подновява имуществената
застраховка върху имуществото – обект на договора за ипотека, или да сключва нова
имуществена застраховка от името и за сметка на кредитополучателя. Ето защо, така
направените разноски за застраховане на имущество следва да останат за сметка на
ищеца.
По отношение на останалите задължения на ответника по Договора за ипотечен
кредит от 21.03.2008 г., възникнали към 11.11.2020 г., и установени по основание и
размер от приетата по делото ССЕ, в общ размер на 31 574,33 лв. /в това число за
8
главница в размер на 27 423,87 лв., за възнаградителна лихва в размер на 3 901,83 лв.,
за наказателна лихва за просрочена главница в размер на 29,24 лв., за такси за
управление в размер на 219,39 лв./, както и законната лихва за забавено плащане на
главницата от 27 423,87 лв., за периода от 15.07.2020 г. до окончателното плащане,
следва на осн. чл.235, ал.3 от ГПК да бъде отчетен погасителният ефект на
извършеното плащане в хода на производството по делото на 29.04.2022 г. /съгласно
удостоверение 20.10.2022 г. на л.47 от въззивното дело/, настъпил при връщането на
принудително събраната и разпределена в полза на взискателя „Банка ДСК“АД сума от
29 958,71 лв. /съгласно извършено разпределение от ЧСИ Г. Д. от 30.04.2019 г./,
получена от продажбата на ипотекирания в полза на банката недвижим имот на
кредитополучателя. Съгласно удостоверението от 20.10.2022 г. на л.47 от въззивното
дело, на 29.04.2022 г. е била възстановена на длъжника по изпълнителното дело „Банка
ДСК“АД сума в общ размер от 32 078,08 лв. Сумата 29 958,71 лв. е съставлявала част
от вземането по изпълнителното дело на ЧСИ М. П. /съгласно ПДИ изх.
№28392/01.06.2020 г. на л.10 от приложеното ч.гр.д.№577/2021 г. на САС/, като
разликата над сумата от 29 958,71 лв. до пълния размер от 32 078,08 лв., съставлява
възстановяване на платени от банката разноски във връзка с осъщественото
принудително изпълнение по изп.д.№672/2017 г. на ЧСИ Г. Д., и по изп.д.№842/2020 г.
на ЧСИ М. П., поради което превеждането на сумите над размера от 29 958,71 лв. няма
погасителен ефект по отношение на задълженията на кредитополучателя, възникнали
по Договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.
Тъй като извършеното плащане на сумата от 29 958,71 лева не е достатъчно да
погаси всички вземания на Банката, възникнали на основание Договора за ипотечен
кредит от 21.03.2008 г., и непогасени към датата на плащането – 29.04.2022 г. /общо в
размер на 31 574,33 лв., ведно със законната лихва върху сумата 27 423,87 лв., за
периода от 15.07.2020 г. до окончателното плащане/, следва да бъде извършено
поетапно погасяване на задълженията. Тъй като в сключения между страните договор
от 21.03.2008 г., както и в приложимите за него Общи условия на Банката, не е изрично
уговорен ред за погасяване на задълженията по кредита, съобразно указанията, дадени
с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, следва да бъде приложен общият ред на чл.76, ал.2 от ЗЗД:
– най-напред следва да бъде извършено погасяване на разноските по кредита
/таксите за управление в размер на 219,39 лв./;
след това да бъде извършено погасяване на всички видове лихви:
начислената законна лихва върху главницата от 27 423,87 лв., за периода от
15.07.2020 г. до датата на извършване на плащането – 29.04.2022 г. Същата
се изчислява в размер на 4982.00 лв. с помощна на електронен калкулатор
на електронен адрес: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html ;
начислените възнаградителни лихви в размер на 3 901,83 лв.
начислената наказателна лихва в размер на 29,24 лв.
Останалите задължения за главница в общ размер на 27 423,87 лв. /в това число
падежирали задължения за плащане на части от главницата, включени в просрочените
анюитетни вноски с падежи от 30.08.2018 г. до 30.06.2020 г. в общ размер от 1209,11
лв. /видно от приетата ССЕ – отговор на задача №5 на л.145 от гр.д.№6966/2020 г. на
СГС/, както и предсрочно изискуемия остатък от главницата в размер на 26 214,76 лв.
/съгласно ССЕ – отговор на задача №7 на л.146/, са еднакво обременителни за
длъжника, като оставащите 20 826,25 лв. от приведената на взискателя сума от
29 958,71 лв., не са достатъчни да ги погасят изцяло. Ето защо, на основание чл.76,
9
ал.1, изр.трето от ЗЗД, следва да бъдат погасени по реда на възникването им:
Първо следва да се погасят задълженията за падежирали части от главницата,
включени в анюитетни вноски с падежи от 30.08.2018 г. до 30.06.2020 г., в общ
размер от 1209,11 лв., тъй като те са поетапно възникнали в деня на падежа на
всяка вноска, и предхождат възникването на задължението за заплащане на
предрочно изискуемия остатък от главницата, тъй като то е станало изискуемо
най-късно - на 11.11.2020 г.;
Последно, с остатъка от 19 617,14 лв. от платената сума в размер на 29 958,71 лв.,
следва да се погаси част от задължението за предсрочно изискуемата част от
главницата, в размер на 26 214,76 лв.
След извършване на поетапното погасяване на задълженията на
кредитополучателя, се установява, че към датата на приключване на съдебното дирене
във въззивната инстанция, задълженията на ответника към ищеца, възникнали на
основание сключения помежду им Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. са в
размер на сумата от 6 597,62 лв., представляваща непогасен остатък от
главницата, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 30.04.2022 г.
до окончателното плащане. До този размер предявеният осъдителен иск се явява
основателен, и следва да се уважи, а за разликата – до пълния размер на
претендираната сума от 31 592,30 лв., искът се явява неоснователен, и следва да се
отхвърли. Тъй като първоинстанционното решение се явява неправилно като резултат,
същото следва да бъде отменено в осъдителната му част, с която ответникът С. И. А. е
бил осъден да заплати на ищеца „Банка ДСК“АД сумата за главница над размера от
6 597,62 лв., до размера от 27 423,87 лв., както и законна лихва върху главница в
размер на 27 423,87 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 29.04.2022 г. включително, както
и законната лихва върху главницата над размера от 6597,62 лв., за периода от
30.04.2022 г. до окончателното плащане. Също така решението на първостепенния съд
следва да се отмени в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 901,83 лв. - договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 13.07.2020 г.;
сумата 29,24 лв. – наказателна лихва за периода от 30.08.2018 г. до 13.07.2020 г.,
сумата от 17,97 лв. – застраховка за обезпечението, и сумата от 219,39 лв. – такси за
управление, както и да заплати законната лихва върху тези суми, за периода от
14.07.2020 г. до окончателното плащане.
Въпреки отхвърлянето на иска, тъй като в мотивите съдът прие, че частичното
погасяване на задължението по кредита е осъществено в течение на производството по
делото, след депозиране на въззивната жалба, поради което ответникът с неизпълнение
на задълженията си по договора за кредит е станал причина за предявяване на иска,
както и за разглеждането на делото във въззивната инстанция, същият следва да бъде
осъден да заплати разноските на ответника както за първоинстанционното, така и за
въззивното производство. Ето защо, решението на първостепенния съд в частта му за
разноските, които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца, в размер на 2053,02
лева, следва да се потвърди. За въззивното производство ищецът е претендирал със
списък по чл.80 от ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 300 лв., което въззивникът –ответник следва да бъде осъден
да заплати изцяло /останалите разноски по списъка са били направени пред
първостепенния съд, и са били присъдени на ищеца, съгласно решението на
първостепенния съд, поради което не следва да се присъждат повторно/. Въпреки
частичното отхвърляне на иска, задължен за разноски се явява ответникът, който е
освободен от внасянето им на осн. чл.82, ал.2 от ГПК, поради което въззиваемият ищец
10
не следва да бъде осъждан на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да внесе такса за въззивното и за
първоинстанционното производство, за отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №266577 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д.№6966 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд – I – 26 състав, с което С. И. А., с ЕГН
**********, е осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, на осн.
чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по Договор за ипотечен кредит от
21.03.2008 г., сумата за главница над размера от 6 597,62 лв. /шест хиляди петстотин
деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, до присъдения размер от
27 423,87 лв., както и законна лихва върху главница в размер на 27 423,87 лв. за
периода от 14.07.2020 г. до 29.04.2022 г. включително, както и законната лихва върху
главница над размера от 6597,62 лв., за периода от 30.04.2022 г. до окончателното
плащане, както и да заплати сумите: 3 901,83 лв. - договорна лихва за периода от
01.08.2018 г. до 13.07.2020 г., сумата 29,24 лв. – наказателна лихва за периода от
30.08.2018 г. до 13.07.2020 г., сумата от 17,97 лв. – застраховка за обезпечението, и
сумата от 219,39 лв. – такси за управление, ведно със законната лихва върху тези суми,
за периода от 14.07.2020 г. до окончателното плащане, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, против С. И.
А., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните вземания, произтичащи от сключения между страните
Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г.:
за главница над размера от 6 597,62 лв. /шест хиляди петстотин деветдесет и
седем лева и шестдесет и две стотинки/, до присъдения размер от 27 423,87 лв.;
За законна лихва върху главница в размер на 27 423,87 лв. за периода от
14.07.2020 г. до 29.04.2022 г. включително;
За законна лихва върху главница над размера от 6597,62 лв., за периода от
30.04.2022 г. до окончателното плащане,
за сумата 3 901,83 лв. - договорна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 13.07.2020
г.;
за сумата 29,24 лв. – наказателна лихва за периода от 30.08.2018 г. до 13.07.2020
г.,
за сумата от 17,97 лв. – застраховка за обезпечението,
за сумата от 219,39 лв. – такси за управление.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №266577 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д.
№6966 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд – I – 26 състав, в останалата
обжалвана част, с която С. И. А., с ЕГН **********, е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, на осн. чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
по Договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., сумата за главница до размера от
6 597,62 лв. /шест хиляди петстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и две
стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 30.04.2022 г. до
окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която С. И. А., с ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 2053,02 лева за
разноски за първоинстанционното производство.
11
ОСЪЖДА С. И. А., с ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, САМО В ЧАСТТА МУ по иска за главница по договора, и акцесорната към него
претенция за законна лихва, в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
В останалата част – по отношение на обективно съединените искове за
възнаградителна лихва в размер на 3901,83 лева, наказателна лихва в размер на 29,24
лв., застраховка обезпечение в размер на 17,97 лв. и такса управление в размер на
219,39 лв., решението е окончателно, и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12