Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Анета Илчева
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 241..... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „М.“ ЕООД, с която обжалва решение № 274 520 от 22.11.2017 г., постановено по гр.д. № 78 741/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, предвид произнасянето по непредявен иск. В тази връзка твърди, че е предявил обективно съединени искове, с които се иска осъждането на ответника да заплати вреди, причинени на дружеството, през периода, в които е управлявал същото. Твърди, че неясно защо съдът е квалифицирал исковете, като такива с правно основание чл.59 от ЗЗД. Твърди, че ако съдът не намери решението за недопустимо, то същото е неправно, необосновано и постановено в противоречие със закона. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да обезсили атакуваното като недопустимо, а ако намери същото за допустимо да го отмени като неправилно.
Ответникът по въззивната жалба П.К.Н. редовно уведомен не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 274 520 от 22.11.2017 г., постановено по гр.д. № 78 741/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „М." ЕООД срещу П.К.Н. искове по чл. 59 от ЗЗД за сумите, както следва: сума в размер на 19 380.02 лева, която ищецът без правно основание е заплатил вместо „М.О." ЕООД за ползваната от последното складова площ в находящата се в град София, бул. „*******складова база на „Т." АД, за периода от 01.01.2009 год. до 30.06.2010 год. включително с която сума е увреден ищеца, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер общо на 60 718.83 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи за търговската дейност на „М.О." ЕООД, с оглед спецификата на дейността му, които разходи за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. включително, ищецът, управляван и представляван от П.Н., без правно основание е заплатил вместо „М.О." ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за заплати на служители (управители, търговци, отговорници на складове / администратори на продажбите/ и шофьори) - 18 982.73 лева; транспортни разходи в страната (разходите за осъщественото от трети лица (външни транспортни фирми) транспортиране на стоките на „М.О." ЕООД от централната му складова база, в град София, бул. „*******- собственост на „Т." ЕООД, до други складове в страната, собственост на ищеца или наети от него, ползвани от „М.О." ЕООД като регионални центрове за дистрибуция) - 2628,11 лева; разходи за гориво и масла на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано дистрибутиране на стоките на „М.О." ЕООД до крайния клиент, начиная от централния склад (по отношение клиентите в град София и близките градове) и от регионалните складове - 9568.70 лева; Други разходи (освен горива и масла) за автомобилите собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с по дръжката и експлоатацията на автомобилите, в това число: извършени ремонти, технически прегледи, разходи за винетни такси, разходи за антифриз, за течност за чистачки, за автомивки, за паркинг и др.) - 11278.09 лева; разходи за амортизация на автомобилите собственост на ищеца - 11285.30 лева; Разходи за доставени канцеларски материали - 564.24 лева; разходи за доставени ел. енергия, вода, отопление - 984.63 лева; Разходи за доставка на интернет - 233.00 лева; разходи за куриерски услуги - 493.08 лева; разходи за митническо агентство - 2245.25 лева; разходи за телефонни услуги от мобилни телефони - 1867.30 лева; разходи за телефонни услуги от станционарни телефони - 588.40 лева, ведно със законната лихва от 01.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер общо на 30 000 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи за търговската дейност на „М.О." ЕООД, с оглед спецификата на дейността му, които разходи за периода от 01.01.2010 год. до 30.0.2010 год. включително, ищецът, управляван и представляван от П.Н., без правно основание е заплатил вместо „М.О." ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за заплати на служители (управители, търговци, отговорници на складове /администратори на продажбите/ и шофьори) - 9491.36 лева; транспортни разходи в страната (разходите за осъщественото от трети лица (външни транспортни фирми) транспортиране на стоките на „М.О." ЕООД от централната му складова база, в град София, бул. „*******- собственост на „Т." ЕООД, до други складове в страната, собственост на ищеца или наети от него, ползвани от „М.О." ЕООД като регионални центрове за дистрибуция) -1314,05 лева; разходи за гориво и масла на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано дистрибутиране на стоките на „М.О." ЕООД до крайния клиент, начиная от централния склад (по отношение клиентите в град София и близките градове) и от регионалните складове - 4784.35 лева; други разходи (освен горива и масла) за автомобилите собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с подръжката и експлоатацията на автомобилите, в това число: извършени ремонти, технически прегледи, разходи за винетни такси, разходи за антифриз, за течност за чистачки, за автомивки, за паркинг и др.) - 5279.63 лева; разходи за амортизация на автомобилите по собственост на ищеца - 5642.65 лева; разходи за доставени канцеларски материали - 282.12 лева; разходи за доставени ел. енергия, вода, отопление - 492.31; разходи за доставка на интернет - 116.50 лева; разходи за куриерски услуги - 246.54 лева; разходи за митническо агентство -1122.62 лева; Разходи телефонни услуги от мобилни телефони - 933.65 лева; разходи за телефонни услуги от станционарни телефони - 294.20 лева, за периода от 01.01.2010 год. до 30.06.2010 год. включително, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; иск по чл.86 ЗЗД - мораторна лихва за забава за в размер общо на 33 644,32 лева, както следва: сума в размер на 5 922.21 лева., претендирана като законна лихва за забава върху сумата от 19 380.02 лева за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015 ; сума в размер на_ 5800.79 лева представляваща законна лихва върху сумата от 18 982.73 лева за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 803,10 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 2628.11 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 2924,03 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 9 568,70 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 3446,39 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 11 278.90 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 1724,30 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 642,65 лв. за периода 31.08.2012 г. – 31.12.08.2015 г. ; сума в размер на 172,44 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 564,24 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 300.88 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 984,63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 71,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 233 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 570,62 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1867,30 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150,69 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 493,08 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г • сума в размер на 686,11 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 2 245.25 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 179,79 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 588,40 лв. за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015г.; сума в размер на 2900,40 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 9491,36 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 401.56 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1314,05 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 1462,02 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 4784,35 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 1613,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 279.63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 1669,29 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5462,65 лв. за периода 31.08.2012 г.-31.08.2015г. ; сума в размер на 86,21 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 282,12 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150.45 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 492,31 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 35,59 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 116,50 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума размер на 75,34 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 246,54 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 343,05 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1122,62 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 285,31 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 933.65 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 89,91 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 294,20 лв. за периода 31.08.2102 г.-31.08.2015г., като неоснователни и недоказани.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, на 21.07.2010г. между "М." ЕООД, "М.О." ЕООД и Петър Н. е подписано споразумение, в което страните са заявили, че към 21.07.2010 год. между тях няма сключени или неизтекли каквито и да е финансови, търговски и други договори, от които да произтичат каквито и да е висящи задължения към едната или към другата страна за пари, стоки или имоти; не са налице никакви вземания или претенции на едната страна към другата страна за каквито и да е суми, стоки или имоти.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява следното, че на база на издадените фактури от „Т.К."ЕООД с получател ищеца и съответстващите им проформа - фактури, стойността на извършените услуги към „М.О."ЕООД за ползване на складова площ за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2010 г. е в размер на сумата от 15 323,80лв. без ДДС. Вещото лице е отразило, че за да изчисли действителния размер на транспортните разходи, които „М.О."ЕООД и „М."ЕООД извършили за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2010 г. е необходимо да се ангажират данни за местоположението на търговските обекти (или складовете) на клиентите, които са закупували стоки през периода, разстоянието в км. от тези обекти до складовете на „М.О."ЕООД и „М."ЕООД , информация за броя на доставките до всеки адрес за периода, данни за вида на МПС, с което „М.О.''ЕООД и „М."ЕООД са извършвали превизите, среден разход на гориво на МПС, вид гориво и цена на съответното гориво за периода. Поради липса на такива е изготвило заключение в няколко варианта. По първия от тях вариант за изчисление на разходите на „М.О."ЕООД за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. на база съотношението между приходите на двете дружества (така, както е извършено изчислението в исковата молба) - Съотношението между приходите от дейността, отчетени от „М."ЕООД и „М.О."ЕООД е: 5,5754. При прилагане на същото съотношение (5,5754) по отношение на разходите, експертизата установи, че за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. ищецът претендира заплатени вместо ответника разходи в общ размер 97 913,96лв. При втори вариант за изчисление н- разходите на „М.О."ЕООД за периода от 01.01.210г. до 30.06.2010г. на база съотношението между приходите на двете дружества (така, както е извършено изчислението в исковата молба) .Съотношението между приходите от дейността, отчетени от „М./ЕООД и ..М.О."ЕООД е: 7,5556. При прилагане на същото съотношение (7,5556) по отношение на разходите, експертизата установи, че за периода от 01.01.2010 г.. до 30.06.2010г. ищецът претендира заплатени вместо ответника разходи в общ размер 37 596.34лв. размерът на лихвата за забава, върху всяка от претендиралите от ищеца главници, за период от 31.08.2012г. до 30.08.2015г.
От показанията на свидетеля Николова се установява механизма на доставките и дистрибуция на стоки. Тези показания кореспондират с другите доказателства по делото.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове с правна основание чл. 145 от ТЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 274 520 от
22.11.2017 г., постановено по гр.д. № 78 741/15 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 74 състав,
съдът е отхвърлил предявените от „М." ЕООД срещу П.К.Н. искове по
чл. 59 от ЗЗД за сумите, както следва: сума в размер на 19 380.02 лева, която
ищецът без правно основание е заплатил вместо „М.О." ЕООД за ползваната от
последното складова площ в находящата се в град София, бул. „*******складова
база на „Т." АД, за периода от 01.01.2009 год. до 30.06.2010 год.
включително с която сума е увреден ищеца, ведно със законната лихва от
01.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер общо на
60 718.83 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи за
търговската дейност на „М.О." ЕООД, с оглед спецификата на дейността му,
които разходи за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. включително,
ищецът, управляван и представляван от П.Н., без правно основание е заплатил
вместо „М.О." ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за заплати
на служители (управители, търговци, отговорници на складове / администратори на
продажбите/ и шофьори) - 18 982.73 лева; транспортни разходи в страната
(разходите за осъщественото от трети лица (външни транспортни фирми)
транспортиране на стоките на „М.О." ЕООД от централната му складова база,
в град София, бул. „*******- собственост на „Т." ЕООД, до други складове в
страната, собственост на ищеца или наети от него, ползвани от „М.О." ЕООД
като регионални центрове за дистрибуция) - 2628,11 лева; разходи за гориво и
масла на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано
дистрибутиране на стоките на „М.О." ЕООД до крайния клиент, начиная от
централния склад (по отношение клиентите в град София и близките градове) и от
регионалните складове - 9568.70 лева; Други разходи (освен горива и масла) за
автомобилите собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с по дръжката и
експлоатацията на автомобилите, в това число: извършени ремонти, технически
прегледи, разходи за винетни такси, разходи за антифриз, за течност за
чистачки, за автомивки, за паркинг и др.) - 11278.09 лева; разходи за
амортизация на автомобилите собственост на ищеца - 11285.30 лева; Разходи за
доставени канцеларски материали - 564.24 лева; разходи за доставени ел.
енергия, вода, отопление - 984.63 лева; Разходи за доставка на интернет -
233.00 лева; разходи за куриерски услуги - 493.08 лева; разходи за митническо
агентство - 2245.25 лева; разходи за телефонни услуги от мобилни телефони -
1867.30 лева; разходи за телефонни услуги от станционарни телефони - 588.40
лева, ведно със законната лихва от 01.09.2015г. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер общо на 30 000 лева, представляваща други
задължителни и неотложни разходи за търговската дейност на „М.О." ЕООД, с
оглед спецификата на дейността му, които разходи за периода от 01.01.2010 год.
до 30.0.2010 год. включително, ищецът, управляван и представляван от П.Н., без
правно основание е заплатил вместо „М.О." ЕООД, и които по пера са, както
следва: разходи за заплати на служители (управители, търговци, отговорници на складове
/администратори на продажбите/ и шофьори) - 9491.36 лева; транспортни разходи в
страната (разходите за осъщественото от трети лица (външни транспортни фирми)
транспортиране на стоките на „М.О." ЕООД от централната му складова база,
в град София, бул. „*******- собственост на „Т." ЕООД, до други складове в
страната, собственост на ищеца или наети от него, ползвани от „М.О." ЕООД
като регионални центрове за дистрибуция) -1314,05 лева; разходи за гориво и
масла на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано
дистрибутиране на стоките на „М.О." ЕООД до крайния клиент, начиная от
централния склад (по отношение клиентите в град София и близките градове) и от
регионалните складове - 4784.35 лева; други разходи (освен горива и масла) за
автомобилите собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с подръжката и
експлоатацията на автомобилите, в това число: извършени ремонти, технически
прегледи, разходи за винетни такси, разходи за антифриз, за течност за чистачки,
за автомивки, за паркинг и др.) - 5279.63 лева; разходи за амортизация на
автомобилите по собственост на ищеца - 5642.65 лева; разходи за доставени
канцеларски материали - 282.12 лева; разходи за доставени ел. енергия, вода,
отопление - 492.31; разходи за доставка на интернет - 116.50 лева; разходи за
куриерски услуги - 246.54 лева; разходи за митническо агентство -1122.62 лева;
Разходи телефонни услуги от мобилни телефони - 933.65 лева; разходи за
телефонни услуги от станционарни телефони - 294.20 лева, за периода от
01.01.2010 год. до 30.06.2010 год. включително, ведно със законната лихва от
01.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; иск по чл.86 ЗЗД - мораторна лихва за забава
за в размер общо на 33 644,32 лева, както следва: сума в размер на 5 922.21
лева., претендирана като законна лихва за забава върху сумата от 19 380.02 лева
за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015 ; сума в размер на_ 5800.79 лева
представляваща законна лихва върху сумата от 18 982.73 лева за периода
31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 803,10 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 2628.11 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.
; сума в размер на 2924,03 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 9 568,70 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на
3446,39 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
11 278.90 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
1724,30 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 642,65 лв.
за периода 31.08.2012 г. – 31.12.08.2015 г. ; сума в размер на 172,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 564,24 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 300.88 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 984,63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ;
сума в размер на 71,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 233 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 570,62 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1867,30 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150,69 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 493,08 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г •
сума в размер на 686,11 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата 2 245.25 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
179,79 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 588,40 лв.
за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015г.; сума в размер на 2900,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 9491,36 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 401.56 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1314,05 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.;
сума в размер на 1462,02 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 4784,35 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на
1613,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
5 279.63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 1669,29
лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5462,65 лв. за
периода 31.08.2012 г.-31.08.2015г. ; сума в размер на 86,21 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 282,12 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150.45 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 492,31 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ;
сума в размер на 35,59 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 116,50 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума размер на 75,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 246,54 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 343,05 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1122,62 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.;
сума в размер на 285,31 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 933.65 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
89,91 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 294,20 лв. за
периода 31.08.2102 г.-31.08.2015г., като неоснователни и недоказани.
По
допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима.
Във въззивната жалба са релевирани основания за недопустимост на атакуваното решение, като се твърди, че съдът се произнесъл по непредявени искове. Инвокирани са и твърдения за незаконосъобразност на същото, без да е налице конкретизация.
Наведените доводи за недопустимост на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за основателни, по следните съображения:
Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т. 9 от ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд, следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и направените уточнения от ищеца, съдът е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.145 от ТЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с прано основание чл.59 от ЗЗД, какъвто ищецът не е предявявал, т.е. налице е неправилна правна квалификация дадена от съда, въз основа на изрично заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти и търсената от ищеца защита, отразена в петитума на исковата молба. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че с грешната правна квалификация, дадена с атакуваното решение първоинстанционния съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, като е разгледал иск, които не е предявяван, а не е разгледал изрично предявените искове, поради което атакуваното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили, като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по предявените искове.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 274 520 от
22.11.2017 г., постановено по гр.д. № 78 741/15 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд
за разцглеждане и произнасяне по предявените искове.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.