Решение по дело №998/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 608
Дата: 5 септември 2023 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20231320100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. Видин, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20231320100998 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 150 от СК за увеличаване на издръжка
и чл. 127а от СК.
Предявен е иск от М. П. И., с ЕГН **********, като майка и законен
представител на А. М. И., с ЕГН ********** и двамата живущи в гр.
************, против М. С. И., с ЕГН **********, с адрес: с.
************************ за увеличение на присъдена издръжка,както и
иск по чл. 127а от СК за заместващо съгласие за пътуване на детето в
чужбина, включително и за издаване на лични документи.
Твърди се, че със споразумение от 29.01.2019 г. по гр.д № 2396/2018 г.
на ВдРС определената месечна издръжка, която ответникът дължи на детето
си е в размер на 150 лв., считано от 01.10.2018 г. Поддържа се, че
обстоятелствата, при които е била определена тази издръжка са се изменили,
тъй като нуждите на детето са увеличени, с оглед възрастта му и
обстоятелството, че е ученик и е в процес на интензивно израстване, в
следствие на което се нуждае от повече средства за образование, възпитание
и цялостното му развитие.
Излага, че ответникът не поема никакви допълнителни разходи извън
определената издръжка – храна, облекло, пособия за училище, лекарства,
извън класни занимания – ученически пътувания тип Зелено училище,
1
разходи свързани със спорни дейности на спорта който посещава, пътувания
за състезания с отбора по Кану-Каяк.
Сочи се, че не е постигнато съгласие между родителите относно
издръжката, както и по отношение на това детето да пътува в чужбина, като
се излага, че е в интерес по отношение на интелектуалното, психическо,
образователно и емоционално развитие, то да има възможност да пътува
извън страната.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде увеличен
размерът на присъдената издръжка за детето А. М. И. от 150.00 лв. на 350.00
лв. месечно, считано от предявяването на иска, до отпадане или прекратяване
на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва при забава, както
и даде разрешение, заместващо съгласието на бащата М. С. И., с ЕГН
**********, да бъде издаден задграничен паспорт за пътуване в чужбина на
детето А. М. И., включително и разрешение да пътува е чужбина.
Ответникът, в срока за отговор, е оспорил иска за увеличение на
издръжката по размер, като е посочил, че възможностите му да дава по-
висока издръжка са ограничени до невъзможност, за което излага, че работи
на минимална работна заплата , има ново семейство, и още едно свое дете, на
4 години, като в ново му семейство се отглеждат и още две деца от предишен
брак на втората му съпруга.
По отношение на иска за заместващо съгласие и разрешение за
пътуване на детето, заедно с неговата майка и с трети лица, както и издаване
на лични документи, не възразява да бъде уважен, като излага желанието си
да получава информация за планираните пътувания и да бъде обсъдено с него
такава възможност или необходимост.
По делото са събрани писмени доказателства. Представен е социален
доклад от ДСП – Видин.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Към момента ответникът следва да заплаща месечна издръжка на детето
си в размер 150.00 лв., по силата на споразумение по гр.д № 2396/2018 г. на
ВдРС.
Майката на детето е представила по делото Удостоверение за раждане,
2
Серия Р, №********** на детето А. М. И., споразумение по гр. дело
№2396/2018 г. и решение по гр. дело №2329/2017 г. за прекратяване на брака
по взаимно съгласие.
С писмения отговор ответникът е представил: удостоверение за
раждане №********** на детето М. М. И., родено от втория му брак, трудов
договор №156/27.03.2023 г., в който е посочено основно месечно
възнаграждение в размер на 780.00 лева, а в съдебното заседание на
15.08.2023 г. и удостоверение за граждански брак №**********, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак №0093/28.06.2018 г. на Община
Видин, между ответника и втората му съпруга – С. А. И..
Социалният работник, в изготвения социален доклад от ДСП – Видин, е
посочил, че към момента основни грижи за детето се полагат от майката,
подкрепяна от нейните родители и тези на ответника. Сочи се, че са
задоволени базовите и индивидуалните потребности на детето. По отношение
на трудовата заетост и доходите се посочва, че бащата работи като общ
работник, с МРЗ за страната месечно, съпругата му е безработна и полагат
грижи за 3 деца и за детето А., когато ги посещава, както и че семейството им
се подпомага финансово от родителите на съжителката на бащата. По
отношение на майката се излага, че при проведен разговор по телефона,
същата съобщава, че към момента работи в частна фирма за недвижими
имоти, подпомага се от ДСП – Видин на основание чл.7 от ЗСПД, редовно
получава месечната издръжка за детето.
В открито съдебно заседание детето А. е изслушано в присъствието на
социален работник. Посочва, че е ученик и ще е в седми клас и че живее при
майка си, която се грижи за него и има всичко, което му е необходимо.
Изразява желание да пътува извън страната. Излага, че спортува кану-каяк,
както и че баща му не му дава пари.
От свидетелските показания на С. А. И. /съпруга на ответника/, се
установява, че двамата с ответника имат сключен граждански брак, от който
се е родило детето – М. М. И.. Твърди, че живеят заедно в едно домакинство
и с другите й две деца от предишен брак. Посочва, че ответникът М. има и
друго дете - А., за което полага грижи и плаща издръжка. Заедно купуват
дрехи и учебни материали за учебната година всеки август месец. Сочи, че по
време на престоя при тях, А. играе с всички деца и заедно извършват всички
3
дейности и те му дават пари. Извън разрешените лични контакти детето не ги
посещава, излагайки, че не му разрешават. Поддържа се, че А. постоянно
пребивава при родителите на М., където го гледали, като техен внук.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че са
налице условията на чл. 150 от СК, тъй като са настъпили изменения на
обстоятелствата, с оглед на увеличилата се възраст на детето и нарасналите
му нужди през изминалия период от 4 години от присъждане на предходната
издръжка. А. ще бъде ученик в седми клас и средствата за облекло, храна и за
обучение безспорно са се увеличили, както и разходите, свързани с
извънкласните занимания.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. В ал. 2 на чл. 142 от СК е посочено, че минималната
издръжка на детето е равна на 1/4 от минималната работна заплата за
страната. Към момента МРЗ е 780.00 лева и минимума на издръжката е в
размер на 195.00 лева.
Съобразявайки данните по делото и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от
СК, Съдът приема, че за цялостната издръжка на детето А. са необходими
месечно по 370.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден да
заплаща по 270.00 лева, а остатъкът ще се осигурява от майката на детето.
Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, е датата на
предявяване на иска – 30.05.2023 г.
При определяне размера на дължимата издръжка Съдът взе предвид и
обстоятелството, че основните грижи по отглеждането и възпитаването на
детето се полагат от неговата майка, поради което бащата ще следва да поеме
по-голяма част от издръжката, както и инфлационните процеси в страната.
Ответникът има алиментно задължение към друго свое дете-М. М. И. и
ново семейство, които обстоятелства също са преценени при определяне
размера на издръжката.
Факта, че ответникът е здрав, в трудоспособна възраст, работи и
получава трудово възнаграждение, мотивират Съда да приеме, че е във
възможностите му да осигурява и дава определената издръжка, каквато, с
оглед разпоредбата на чл.143 СК, се дължи от родителите независимо дали са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си.
4
Следва да се отбележи,че в случай на задължения към банкови
институции,същите са на договорно основание и не изключват и не следва да
препятстват осигуряваното на дължимата се издръжка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът ще следва да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А. в размер
на 270.00 лева, считано от 30.05.2023 г., ведно със законната лихва при
забава.
По иска с правно основание чл. 127а от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не
постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Съгласно установената съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2
СК, при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът,
даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо
съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да
включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски
съюз и пр. Съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне
пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай
с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване
извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, (например здравословното му състояние), но
и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа
и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда
държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително
пребиваване с родител/ решение № 982 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г.
ІV г.о. ВКС/. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение №
244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. ІV г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК), срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства,
но винаги при съобразяване възрастта на детето. В случая, с оглед възрастта
на детето /13 год./ и формулираните цели във връзка с възпитанието и
5
обучението му и осигуряване възможността за реализирането им, налагат
извода, че срок до навършване на пълнолетие е подходящ и разумен такъв и е
в интерес на детето.
Във връзка с изложеното, включително и съобразявайки позицията на
ответната страна, съдът намира иска по чл. 127а от СК за основателен и
доказан, поради което следва да бъде разрешено на детето А. М. И.
извършване на пътувания зад граница, в случая в държавите от Европейския
съюз и тези извън него, придружавано от своята майка М. П. И. или друго,
упълномощено от нея лице.
Разрешението следва да бъде дадено за срок до навършване на
пълнолетие, считано от влизане на решението в сила, като по този начин
съдът намира, че към настоящия момент в достатъчна степен ще са
защитени интересите на детето, включително няма да са ограничени и
правата на другия родител.
За реализиране на пътуванията на детето извън пределите на страната е
необходимо и да бъдат издадени съответните документи. В тази връзка
съдът следва да разпореди издаването на документ за самоличност по
смисъла на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБЛД на детето, като по този начин уважи
искането и в тази му част.
Ответникът, предвид изхода на делото, следва на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК да бъде осъден да заплати по сметка на ВдРС сумата в общ размер на
172.80 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, която М. С. И., с ЕГН **********,
с адрес: с. ************************ заплаща, съгласно споразумение по
гр.д № 2396/2018 г. по описа на ВдРС, на детето си А. М. И., с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. П. И., с ЕГН
**********, двамата от гр. ************, като УВЕЛИЧАВА този размер от
150.00 лева на 270.00 лева, считано от предявяване на иска – 30.05.2023 г. до
отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й,
6
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният му претендиран размер.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата М. С. И., с
ЕГН **********, с адрес: с. ************************, да бъде издаден
задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето А. М. И., с ЕГН
**********, а така също и детето, придружавано от своята майка М. П. И., с
ЕГН ********** или друго упълномощено от нея лице, да пътува извън
пределите на Република България в държавите от Европейския съюз и тези
извън него, без ограничение на броя на пътуванията за период до навършване
на пълнолетие на детето , считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН **********, с адрес: с.
************************ да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на РС-Видин държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка в размер на 172.80 лева, както и 5 лева - държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Видинския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7