Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 29.10.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на
пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия
Чомпалов ч.гр.дело N 5444 по описа за 2018
год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.4 ГПК.
Подадена е жалба от Р.И.Н., която е трето
за изпълнението лице, срещу насочване на изпълнението по изп.дело N 20138400400073 на ЧСИ М.Ц.върху притежавани от жалбоподателя /по
твърдения/ ателие N 13 и ателие N 14, находящи се в гр.София, ул.“*******, УПИ VII—1495, кв.100, по плана на гр.София, м.“В.– Вец
–Симеоново“. В жалбата се сочи, че ателиетата не са собственост на длъжника по
изпълнението, а на жалбоподателя, както и че имотите са придобити без вписвания
на възбрана и ипотека. Иска се от жалбоподателя да се отмени насочването на
изпълнението.
Ответникът по жалбата „Б. –А.К.Б.“ АД, който е
взискател по изпълнението, оспорва възраженията на жалбоподателя с довода, че е
налице идентичност между ипотекираните в негова полза складове, които са били
преустроени в придобитите от жалбоподателя ателие N 13 и ателие N 14,
срещу които е насочено изпълнението.
„Т. и
Ко“ ООД, който е длъжник по изпълнението, е представил възражение, с което
поддържа жалбата с довода, че изпълнението е насочено върху имоти, които не са
ипотекирани.
Длъжникът П.Н.Т. не взема становище по
жалбата.
Представен е нот.акт N 147, том II, дело N 333/2008 г., от който се установява, че „Т. и Ко“ ООД е уредил в полза на „Б. –А.К.Б.“
АД ипотека върху правото на строеж върху склад N 1 с площ от 57,54 кв.м, склад N 2 с площ от 70,82 кв.м., склад N 3 с площ от
94,84 кв.м. и склад N 4 с площ от
84,41 кв.,
находящи се в гр.София, ул.“*******, УПИ VII—1495, кв.100, по плана на гр.София, м.“В.– Вец
–Симеоново“.
Представени са удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличавания на имот от Служба по вписвания, в които се сочи, че
за периода 09.05.2008 г. – 06.02.2018 г. за ателие N 13 и ателие N 14 с
идентификатори 68134.905.2831.1.13 и 68134.905.2831.1.14 не са вписани ипотеки.
Представен е нот.акт за покупко-продажба
на недв.имот N 20, том I, дело N 19/18 г., от
който се установява, че „Т. и Ко“ ООД е продал на Р.И.Н. собствеността върху
ателие N
13 и ателие N 14 с
идентификатори 68134.905.2831.1.13 и 68134.905.2831.1.14.
Представен
е арх.проект за сградата, в който са предвидени четири складови помещения в
мансардния етаж.
Установява се от заключението на СТЕ, че е
извършена промяна в предназначението на посочените в нот.акт N 147, том II, дело N 333/2008 г. - склад N 1, склад N 2, склад N 3 и склад N 4, които в момента са преустроени в ателиета и
фактически са изградени ателиета. Според вещото лице проектирани са складове,
но фактически са построени ателиета. В обясненията на в.лице, дадени в
съд.заседание на 05.10.2018 г., се сочи, че в първоначалния проект са
предвидени четири склада, но в хода на строителството и след преработка на
проекта, са изградени ателиета, които съвпадат по етаж, граници и обем и площ с
предвижданията за складовете. Вещото лице сочи, че промените чертежи с
предвиждания за ателиета са му представени от жалбоподателя.
Представено е постановление за налагане
на възбрана върху недв.имот от 31.01.2018 г., с което ЧСИ М.Ц.по изп.дело N 20138400400073 е наложил възбрана върху процесните ателиета.
Представен е протокол за опис на недв.имот
от 16.02.2018 г., с който ЧСИ М.Ц.по изп.дело N 20138400400073 е констатирала, че в процесните имоти се намира
жалбоподателят Р.И.Н..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред съда в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител е жалба на трето лице срещу насочване на изпълнението върху недв.имоти.
Жалбата е процесуално допустима, доколкото не се оспорва, че третото лице жалбоподател е било във владение на недв.имоти към налагане на възбраната от съдебния изпълнител.
Длъжник по изпълнението е „Т. и Ко“ ООД, а спорът е концентриран около въпроса дали изпълнението е насочено върху недв.имоти, които са били ипотекирани от длъжника в полза на взискателя и впоследствие придобити от третото лице - жалбоподател. При констатация, че недв.имоти са били ипотекирани от длъжника, жалбата на третото лице би била неоснователна, защото същото е придобило обременени с ипотека имоти, в който случай е длъжно да търпи изпълнението на ипотекарния кредитор /взискател/ – чл.173 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.429 ал.3 ГПК.
Установява се от нот.акт N 147, том II, дело N 333/2008 г., че „Т. и К.“ ООД е учредил в полза на „Б. –А.К.Б.“ АД ипотека върху правото на строеж на склад N 1 с площ от 57,54 кв.м, склад N 2 с площ от 70,82 кв.м., склад N 3 с площ от 94,84 кв.м. и склад N 4 с площ от 84,41 кв., находящи се в гр.София, ул.“*******, УПИ VII—1495, кв.100, по плана на гр.София, м.“В.– Вец –Симеоново“. Сключеният във формата на нот.акт договор за ипотека е вписан в книгите за вписвания на 30.07.2008 г., от което следва, че в полза на взискателя по изпълнението е възникнало валидно ипотечно право. Част от съдържанието на това ипотечно право е правото ипотекарният кредитор да се удовлетвори от ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той – чл.173 ал.1 ЗЗД.
Установи се от заключението на СТЕ и от дадените от в.лице обяснения в съд.заседание на 05.10.2018 г., че е извършена промяна в предназначението на посочените в нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 147, том II, дело N 333/2008 г. склад N 1, склад N 2, склад N 3 и склад N 4, които в момента са преустроени и фактически са изградени процесните ателиета - в първоначалния проект са предвидени четири склада, но в хода на строителството и след преработка на проекта са изградени ателиета, които съвпадат по етаж, граници, обем и площ с предвижданията за складовете. При тези направени от в.лице фактически констатации съдът приема за доказано, че ипотекираните в полза на взискателя складове фактически са изградени и съществуват в момента като ателиета.
Извършеното преустройство, изразяващо се в промяна на вътрешно разположение и предназначение, според съда не води като резултат до погасяване на ипотечното право на взискателя. Независимо от извършени преустройства на ипотекирания имот, било то присъединяване, обединяване и т.н., които евентуални биха се отразили на правата на собственост върху вещта - чл. 95 ЗС, чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС, по правилото на чл. 173 ЗЗД правата на ипотекарния кредитор се запазват и върху новата вещ. Да се приеме противното, означава да се допусне извършването от ипотекарния длъжник на едностранни действия по отношение на обекта на обезпечението, с които да се попречи на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от имота, с който се обезпечава вземането му. Би се стигнало до резултат, при който ипотечното право се погасява, но без да са настъпили предвидени в закона основания. Така ипотекарният длъжник с едностранни действия ще предизвика погасяването на ипотечното право чрез преработване на вещта, с което ще се увреди кредиторът, който ще се окаже лишен от учреденото в негова полза обезпечение. Освен това преработването или изменението на вещта не е предвидено в закона като способ за погасяване на ипотечното право.
Вписването на ипотеката върху складовете брани ипотекарния кредитор както от последващи правни действия, но така и от фактически действия. Това означава, че промени, изразяващи се в прехвърляне на собственост, промяна на предназначението на вещта, преустройство и т.н., са непротивопоставими на ипотекарния кредитор и не засягат неговото ипотечно право. Извършената „преработка“, която води до фактическото изграждане на ателиета, а не на складове, не погасява ипотечното право, което продължава да разпростира действието си върху всички възникнали чрез преустройство или преработка нови жилищни обекти в сградата, които според констатациите на в.лице по СТЕ пространствено попадат в обема и границите на ипотекираните складове.
По отношение на изискването за индивидуализация на недвижимия имот следва да се отбележи, че то се отнася към момента на учредяване на ипотеката и в случая е спазено, но последващите промени, доколкото не водят до погиване на вещта, не засягат действието на ипотечното право.
Като краен извод - в полза на взискателя по изпълнението е учредена ипотека върху правото на строеж на четири склада, но при построяването на сградата на мястото, предвидено за складове, фактически са изградени процесните ателиета с пространството и границите, които са били предвидени за складовете. В този случай извършената промяна не води до погасяване на ипотечното право, което продължава да простира своето действие по отношение на фактически изградените ателиета, вместо първоначално проектираните складове. Жалбоподателят е придобил собствеността върху ателиета, върху които се разпростира ипотечното право на взискателя, а насочването на изпълнението върху процесните ателиета е законно, защото приобрателят на обременените с ипотека имоти е длъжен да търпи изпълнението на ипотекарния кредитор, който е взискател по изпълнението.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение, а поради този изход на делото следва да се отмени и спирането на изпълнението.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата третото лице Р.И.Н. срещу насочване на изпълнението по изп.дело N 20138400400073 на ЧСИ М.Ц.върху ателие N 13 и ателие N 14 с идентификатори 68134.905.2831.1.13 и 68134.905.2831.1.14, находящи се в гр.София, ул.“*******, УПИ VII—1495, кв.100, по плана на гр.София, м.“В.– В.–Симеоново“.
ОТМЕНЯ постановеното с определение от 30.04.2018 г. на СГС по ч.гр.дело N 5444/18 г. спиране на изпълнителните действия по изп.дело N 20138400400073 на ЧСИ М.Ц.по отношение на ателие N 13 и ателие N 14, с идентификатори 68134.905.2831.1.13 и 68134.905.2831.1.14, находящи се в гр.София, ул.“******
ОСЪЖДА Р.И.Н. ЕГН **********,***, да заплати на „Б. –А.К.Б.“ АД, ЕИК ******, гр.София, ул.“******, съд.разноски от 900 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.