РЕШЕНИЕ
№ 12558
гр. София, 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110111058 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Н. Б. П. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 68916/2022 г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Н. Б. П. за следните суми:
2280,00 лева (двe хиляди двеста и осемдесет лева), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, 531,26
лева (петстотин тридесет и един лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.02.2020 г. до 05.12.2022 г., 17,09 лева (седемнадесет лева и 09
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, 3,83 лева (три лева и 83 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г., както и
държавна такса в размер на 56,64 лева (петдесет и шест лева и 64 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в
законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответницата е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ул. /първи надпартерен/, инсталация №. Твърди, че ответницата е
изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответницата П. подава в срок отговор на исковата молба. Оспорва както
допустимостта, така и основателността на предявените искове. Прави възражение за
незаконосъобразно издаване на заповедта за изпълнение, тъй като същата е издадена,
без да са представени фактури от заявителя. Не оспорва, че е собственик на процесния
имот, но оспорва, че притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия.
Оспорва да е налице реално доставена, измерена и правилно начислена стойност на
топлинна енергия. Сочи, че топлоснабдяването към цялата жилищна сграда, в която се
намира процесният имот, е спряно през 2018 г. Сочи, че абонатната станция в имота е
изградена от нейните родители, а не от ищцовото дружество, което неправомерно я
ползвало. Оспорва да е изпаднала в забава за плащане на процесните суми, поради
което счита, че не дължи и лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на процесните вземания. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
2
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.05.2023 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 29.06.2023 г. без
възражения от страните в тази му част, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорен и
ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че ответницата е собственик на
процесния имот в процесния период.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано. Същото се установява и от приетите по
делото доказателства.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №№., Д А Да (), Б Д К и Л Х
К продали на Б Г Т и Б Х Тр първи надпартерен етаж в сградата на ул.заедно с мазе и
таванско помещение и заедно с ¼ ид.част от сградата и от мястото-парцел
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност г. на
нотариус №0, ответницата е призната за собственик по давностно владение на ¼
ид.част от апартамент с площ 110,00 км., заемащ целия ет.2 (І надпартерен) в
жилищната сграда на ул. №гр.София, заедно с ¼ ид.част от общите части на сградата и
¼ ид.част от
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.04.2009 г. по
описа на нотариус И Д с район на действие СРС се установява, че Б Х Т е продала
притежаваната от нея ½ част от процесния имот на ответницата Н. П..
От представените по делото преписи от решения по гр. дело № 14034/2017 г. по
описа на СРС и по гр. дело № 325/2020 г. по описа на ВКС се установява, че съгласно
удостоверение за наследници № г., издадено от район Средец-Столична община, Б в е
починал на 30.12.1983 г. и е оставил като свои наследници по закон: съпруга - Б,
ответницата и наследниците по закон на друго дете - Г (починал през 2000 г.). По
делото е представено и удостоверение за наследници на Б г., в което като наследници
фигурират съпруга - Б ответницата и нейния брат Г Т Същевременно от цитираното в
съдебните актове удостоверение за наследници изх. №РСЦ16-УГ01-3949/28.07.2016 г.,
издадено от район Средец-Столична община, се установява, че Б е починала на
21.07.2016 г. и е оставила като свои наследници по закон 2 деца: ищцата и 2 внуци-
деца на починал преди нея син-Г (починал на 10.07.2000 г.).
Ето защо може да се направи извод, че ответницата е собственик на процесния
имот в процесния период /½ част придобита чрез покупко-продажба, ¼ част придобита
чрез давностно владение и ¼ част придобита по наследство/, респ. е потребител на
топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението сградата, в която се намира
процесният обект, има техническа възможност да премине към дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите, но те не са сключили договор за топлинно
счетоводство и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 разпределението на
3
ТЕ в сградата се извършвало само от топлопреносното предприятие. Посочено е, че в
имота не е имало узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление на
имота е изчислявана на база коригиран отопляем обем от 273 куб. м. по т. 9.3.2 от
Приложение към Наредба № Е-РД-04-1. Посочено е, че отоплението на сградата е
изключено, считано от м. 10.2020 г., като изслушано в открито съдебно заседание на
29.06.2023 г. вещото лице е уточнило, че след този период не е начислявана ТЕ за
отопление, а единствено за топла вода. Топлата вода през процесния период била
начислявана на база брой потребители /1 лице/ съобразно нормата на разход на гореща
вода на денонощие на едно лице, предвидена в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, уреждаща хипотезата на лиса на узаконен
водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена
на база пълен отопляем обем на имота – 273 куб. м. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип. Отчетено е, че последният протокол за метрологична проверка на топломера е от
2018 г., като е отразено, че по информация на ищцовото дружество ответницата П. не
допуска служителите на „Топлофикация София“ ЕАД до абонатната станция, с което
се възпрепятствала възможността топломерът да бъде изпратен на нова метрологична
проверка.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в
процесния период е в размер на сумата от 2277,98 лева и 19,11 лева за цена на
доставена услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е
отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя
се изразява в суми доплащане и суми за връщане в отделните отчетни периоди, като
сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък.
Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 485,72
лева върху непогасената топлинна енергия и 4,12 лева върху непогасената сума за
дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да
посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е
настъпила след 19.12.2019 г., вещото лице е посочило, че дължимите суми с
изискуемост след посочената дата са, както следва: главница за ТЕ – сумата от 1816,42
лева, лихва върху главницата за ТЕ – сумата от 381,61 лева, главница за дялово
разпределение – сумата от 19,11 лева и лихва върху главницата за дялово
разпределение – сумата от 4,12 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос
съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
4
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.12.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 19.12.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 19.12.2019 г., като
предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от
19.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 1816,42 лева, като се отхвърли за горницата
до пълния предявен размер от 2280,00 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г.
като неоснователен.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължи ли ответницата същите. Не се установи от приетите по делото доказателства в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, да е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. По делото
не е представен договор, сключен между лице от публичния регистър и етажната
собственост. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния период да е имало
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с дружество. При
тези данни, не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за заплащане на
услуга, за която не е проведено доказване, че е предоставена въз основа на
същестуващо облигационно правоотношение. Предявеният иск за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
5
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответиницата не е представила доказателства за сторени разноски.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 421,15 лева, пропорционално на уважените
искове, от които: 36,33 лева държавна такса, 64,14 лева юрисконсултско
възнаграждение и 320,68 лева възнаграждение за вещи лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответницата в размер на 56,64 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 77,67 лева, от които:
45,60 лева държавна такса и 32,07 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Б. П., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1816,42 лева, представляваща цена на доставена
6
топлинна енергия в периода от 19.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с инсталация №. 2
/първи надпартерен/, , ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.12.2022 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
2280 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г.; иска по чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата от 17,09 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в
периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за установяване на вземания за сумата 531,26 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.02.2020 г. до 05.12.2022 г. и за сумата от 3,83 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.01.2023 г. по ч. гр.
дело № 68916/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. П., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 421,15 лева разноски в исковото производство и
сумата от 77,67 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7