№ 240
гр. Кюстендил, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20241500500357 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№5504/09.05.2024 г. на И. И.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №1, чрез пълномощника адв. Г. Г. от
КАК, срещу решение №434/22.04.2024 г., постановено по гр.д. №164/2024 г. на Районен съд
– Кюстендил , в частта, с която ответникът И. И. Т. е осъден да заплати на децата си ***
И.ов Т. и *** И.ов Т., чрез тяхната майка З. А. К., сума в размер на по 1500.43 лв. за всяко
едно от двете деца, представляваща дължима месечна издръжка за времето от 01.06.2023 г.
до 18.01.2024г., ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Въззивникът намира решението в обжалваната част за неправилно, като релевира
следните възражения: Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
събраните по делото доказателства и е приел, че ответникът за времето от 01.06.2023 г. до
18.01.2024 год. е бил трудоспособен, игнорирайки приетото като доказателство по делото
Решение № 4 от 05.01.2024 г. по ЧНД № 699/2024 год. на КнОС, II -ри състав, от което е
установимо, че И. Т. е настанен за принудително лечение в специализирана психиатрична
болница „ЦПЗ Благоевград„ ЕООД, база с. Горно Хърсово. Пояснено е също, че от
приложеното писмо с изх. № 353 от 12.04.2024 г. на ТД на НАП Офис - Кюстендил е видно,
че Т. няма регистрирани трудови договори, респ. не е получавал трудово възнаграждение. Не
било обсъдено и приложеното по делото Определение № 1310/12.12.2023 г., постановено по
ЧНД № 1309/2023 г. по описа на PC- Кюстендил, с което е постановено принудително
лечение на психичното заболяване на ответника в Държавна психиатрична болница при
затвора – Ловеч. Излагат се съображения, че принудителните мерки са наложени с оглед
1
констатираното от д-р Ал. Паризов заболяване при ответника, а именно ***, параноидна
форма, начална личностнова промяна от ***. Въз основа на изложеното се обобщава, че
ответникът не е в състояние да полага необходимите грижи за двете си деца в процесния
период. Акцентирано е, че възможността на ответника да дава издръжка е предпоставка,
която касае не само размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но и основанието на
иска - арг. от чл. 140, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 СК и т. IV от ПВС 5-70 г. Изразено е виждането, че
родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди,
може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца, като в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред, от които ще могат да получат и по-
реални издръжки от тези, които пряко сили биха били отделени от екзистенц- минимума на
самия родител. Заключава се, че всички гореизброени обстоятелства, оставайки извън обсега
на преценката на първонистанционния съд, са станали предпоставка за постановяване на
едно неправилно решение в обжалваната част.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата
обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява
така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
От ангажираните във въззивното производство доказателства се установява, че за
периода от 1999 г. до настоящия момент, с оглед писмо от 23.07.2024 г. на Началник
„Психиатрично отделение“ СБАЛЛС – гр. Ловеч, лицето И. И. Т. не е било хоспитализирано
и не е провеждало принудително лечение в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при
Затвора в гр. Ловеч.
От писмо пр.вх.№2164/2023 г./19.07.2024 г. на Окръжна прокуратура – Кюстендил е
установимо, че И. И. Т. е престоял под стража във връзка с повдигнато обвинение по ДП
№642/2023 г. на РУ – Кюстендил за времето от 02.09.2023г. до 17.11.2023 г.
От приложена по делото Служебна бележка от „ЦПЗ – Благоевград“ ЕООД е видно,
че ответника по иска И. И. Т. на 11.01.2024 г. е настанен за шестмесечно принудително
лечение в лечебното заведение с диагноза F20.0. Сочената диагноза, видно от Епикриза от
„ЦПЗ – Благоевград“ ЕООД, е параноидна шизофрения – възбудно – халюцинаторно –
параноиден синдром.
От представеният във въззивното производство социален доклад от Агенция за
социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“ се установява, че към момента няма
настъпили нови обстоятелства във връзка с отглеждането на децата *** И.ов Т. и *** И.ов Т.,
като децата и към момента живеят при тяхната майка З. А. К., която поема грижите за
тяхната издръжка. Бащата И. И. Т. изразил желание в бъдеще да изплаща месечна издръжка
в размер на предвидената минимална такава на двете си малолетни деца, като ще разчита на
подкрепа от страна на своите родители, при които живее към момента. Предприел е действия
2
по освидетелстване от ТЕЛК, като има очаквания да получава месечна пенсия поради общо
заболяване.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, допълнена и с установената във въззивното производство такава, съдът достигна
до следните правни изводи:
Според чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяване на иска. Това правило представлява изключение от общия
принцип, че издръжката се дължи за бъдеще време, доколкото същността й се свежда до
осигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени нужди.
Произнасянето по такава претенция предполага изследване на фактите, отнасящи се
до нуждата на правоимащия, материалните възможности на задълженото лице и наличието
на евентуално доброволно доставяне на издръжка за процесния период.
Възражението на ответника за недължимост на издръжката за минало време съдът
приема за частично основателно. С оглед ангажираните в първоинстнационното и
въззивното производство доказателства безспорно се установи, че за част от исковия период,
обхващащ времето от 01.06.2023г. до 18.01.2024 г. включително, а именно за времето от
02.09.2023 г. до 17.11.2023 г., както и за времето от 11.01.2024 г. до 18.01.2024 г., ответникът
И. И. Т. е бил в обективна невъзможност да дава издръжка на своите деца, доколкото е бил
възпрепятстван да реализира трудови доходи поради задържането му под стража и
последващото настаняване за принудително лечение по ЗЗ. Присъдената от
първоинстанционния съд издръжка за минало време следва да бъде намалена, като за 2023 г.
се приспадне дължимостта на издръжка за 77 дни, равняваща се на сумата от 491.00 лева, а
за 2024 г. дължимостта на издръжка за 8 дни или сумата от 60.91 лева, доколкото страните не
спорят по размер на присъдената от районния съд издръжка, или от присъдената издръжка,
дължима от ответника за всяко едно дете следва да се приспадне сумата от 551.91 лева. При
тези изчисления исковете с правно основание чл.149 СК се явяват основателни за сумата от
по 949.24 лева, като за разликата до присъдения от районния съд размер от 1500.43 лева
решението ще бъде отменено като неправилно.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба съдът следва да присъди
разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗАдв., изчислени по
компенсация, които ще бъдат присъдени в полза на адв. Г. Г. от КАК, осъществила
безплатно процесуално представителство на въззивника И. И. Т., в размер на 331.34 лева.
С оглед частичната отмяна на решението на районния съд по отношение на иска с
правно основание чл.149 СК съдът ще ревизира първоинстанционното решение и в частта на
присъдените разноски досежно този иск.
Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №434/22.04.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д. №164/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която ответникът И. И. Т. е осъден
да заплати на *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А. К., ЕГН **********
издръжка за времето от 01.06.2023 г. до 18.01.2024г., за сумата над 949.24 лева до
присъдената сума от 1500.43 лева или за сумата от 551.91 лева, ведно със законната лихва за
забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А.
К., ЕГН **********, иск за заплащане на издръжка за времето от 01.06.2023 г. до
18.01.2024г., за сумата над 949.24 лева до присъдената сума от 1500.43 лева или за сумата от
551.91 лева, ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №434/22.04.2024 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. №164/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която ответникът И.
И. Т. е осъден да заплати на *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А. К., ЕГН
**********, издръжка за времето от 01.06.2023 г. до 18.01.2024г., за сумата от 949.24 лева,
ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до окончателното
й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №434/22.04.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д. №164/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която ответникът И. И. Т. е осъден
да заплати на *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А. К., ЕГН **********,
издръжка за времето от 01.06.2023 г. до 18.01.2024г., за сумата над 949.24 лева до
присъдената сума от 1500.43 лева или за сумата от 551.91 лева, ведно със законната лихва за
забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до окончателното й изплащане, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А.
К., ЕГН **********, иск за заплащане на издръжка за времето от 01.06.2023 г. до
18.01.2024г., за сумата над 949.24 лева до присъдената сума от 1500.43 лева или за сумата от
551.91 лева, ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №434/22.04.2024 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. №164/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която ответникът И.
И. Т. е осъден да заплати на *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А. К., ЕГН
**********, издръжка за времето от 01.06.2023 г. до 18.01.2024г., за сумата от 949.24 лева,
ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от 19.01.2024 г. до окончателното
й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №434/22.04.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д. №164/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която ответникът И. И. Т. е осъден
да заплати на *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А. К., ЕГН **********, за
сумата над 135.48 лева до присъдената сума от 164.54 лева, или за сумата от 29.06 лева,
представляваща сторените от ищеца разноски по водене на делото, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковите претенции.
ОТМЕНЯ решение №434/22.04.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д. №164/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която ответникът И. И. Т. е осъден
да заплати на *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез неговата майка З. А. К., ЕГН **********, за
сумата над 152.15 лева до присъдената сума от 181.21 лева, или за сумата от 29.06 лева,
представляваща сторените от ищеца разноски по водене на делото, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА *** И.ов Т., ЕГН ********** и *** И.ов Т., ЕГН **********, чрез тяхната
майка З. А. К., ЕГН **********, да заплатят на осн. чл.38 от ЗАдв., на Г. Г. от КАК, сумата
от общо 331.34 лева за осъществено от последната процесуално представителство на
въззивника И. И. Т. във въззивната инстанция.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5