№ 6558
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110117575 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.
№ 13692/16.01.2024 г., подадена от Й. З. З. ЕГН **********, със съд. адрес
===, чрез адв. Н., с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение от 20.12.2023 г. в частта за разноските, с искане да бъдат присъдени
разноски по делото и в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение и 103.79 лв. за държавна такса. Намира, че извънсъдебното
изискване на дължимите суми за топлинна енергия, в случаите на погасени по
давност вземания, представлява повод за завеждане на дело. Позовава се на
съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Заявява, че кредиторът е
имал агресивен подход при опитите си да получи плащане на дължимите
суми, чрез заплахи за съдебна претенция за заплащането им. Заявява, че
ответникът не признава изрично иска, а единствено не го оспорва.
Ответната страна по молбата «Топлофикация София» ЕАД, гр. София,
чрез юрк. Ибрямова взема становище за неоснователност на молбата, тъй като
разноските са присъдени според действащата нормативна уредба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение от 20.12.2023 г., съдът е признал за установено, че Й. З. З.
не дължи на «Топлофикация София» ЕАД сума в размер на 1 229.51 лв.,
представляваща главница за периода 01.06.2010 г. – 01.07.2014 г. и лихва за
забава в размер на 1 365.30 лв. за периода 01.08.2010 г. до 09.03.2023 г., за
периодични задължения за предоставена топлинна енергия за имот с адрес гр.
София, ..., кл. № **********, поради изтекла погасителна давност. По
отношение на разноските на ищеца съдът е намерил, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно, че ответникът е признал
иска и че не е дал повод за завеждане на делото и ги е възложил на ищеца, по
1
подробно изложени съображения, които съдът не счита да преповтаря отново
в настоящото определение. Този извод на съда не се оборва и в хода на
настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК по следните
съображения.
Неоснователно е твърдението в молбата, че ответното дружество не е
признало иска. Това е така, защото на страница пета от отговора на исковата
молба абзац втори ответникът е заявил, че искът е основателен, че няма спор,
че вземането е погасено по давност и прави изрично признание на иска по
смисъла на чл. 237 от ГПК. Изложил е и съображения защо не дължи
разноски по делото. В тази насока следва да се има предвид и че в
пълномощното на юрисконсулт Симеонова /л. 25 от делото/ е налице и
правомощие да признава исковете, при които се претендират погасени по
давност вземания.
На следващо място съдът намира, че напълно неоснователно е и
твърдението в молбата, че кредиторът е имал агресивен подход при опитите
си да получи плащане на дължимите суми, чрез заплахи за съдебна претенция
за заплащането им. Напротив – по делото е представена една покана за
заплащане на дължимите суми към 09.03.2023 г., включени в извлечение от
договорна сметка № 002100144245, в която са включени и процесните суми
за периода 01.06.2010 г. – 01.07.2014 г. В тази насока следва да се има
предвид, че право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените
по давност вземания, а на преценката на длъжника е дали да плати тези
съществуващи вземания. Фактът, че кредиторът кани длъжника да плати
погасени по давност вземания, не означава, че кредиторът оспорва те да не са
погасени по давност – напротив, кредиторът е пределно наясно, че тези
вземания са погасени по давност, но продължава да се надява да получи
плащане от длъжника – което е негово право. Настоящият съдебен състав
приема, че в случая не са налице необосновани правни действие от страна на
ответника, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по исков ред.
Право на кредитора е да търси доброволно изпълнение на погасените по
давност задължения, доколкото е оставено на волята на длъжника дали ще ги
изпълни. В конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на
каса плащане на непогасените по давност, по-нови задължения и
волеизявление, с което да се търси плащане на старите, погасени по давност
задължения. В тази насока е налице и съдебна практика на ВКС -
Определение №95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа
на IV Г.О. на ВКС, Определение №338/18.07.2018г., постановено по гр.д.
№209/2008г. по описа на IV г.о. на ВКС и Определение №549/29.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 4317/2018г. по описа на IV г.о. на ВКС.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13692/16.01.2024 г., подадена от
Й. З. З. ЕГН **********, със съд. адрес ===, чрез адв. Н., с която се иска
съдът да измени постановеното по делото решение от 20.12.2023 г. в частта за
разноските, с искане да бъдат присъдени разноски по делото и в размер на
500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и 103.79 лв. за държавна
такса.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3