№ 29
гр. Ботевград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211810200273 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „******“ АД, ЕИК: *****,
представлявано от ******, чрез пълномощник ****, против Наказателно
постановление /НП/ № 50 от 12.05.2021г., издадено от председателя на *****
/КЕВАР/, с което на „******“ АД на основание 206, ал.3 вр. с чл. 206, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 60
000/шестдесет хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на т.3.3.1 от
Лицензия № Л-135-07/ 13.08.2004г.
Жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител за него се
явява пълномощник ****. Същият поддържа жалбата и моли да се отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно моли
прилагане на института на чл. 28 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и отмяна на наложеното наказание.
За въззиваемата страна – КЕВАР- г. София, редовно призована се явява
ст. юрик. ****.
СЪДЪТ след като прецени изложените твърдения и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от „******“ АД, спрямо когото е наложено
1
административното наказание „имуществена санкция“ по НП, чрез
пълномощник, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация и същата е
подадена в срок, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, което налага
обжалваното НП на основание чл.63, ал.1, изр.1, предл. последно от ЗАНН да
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно по следните
съображения:
От фактическа страна по делото е установено следното:
От фактическата страна на спора Съдът е установил, че
санкционираното дружество притежава лицензия за дейност "разпределение
на електрическа енергия". Въз основа на Заповед № З-Е-131/30.07.2020Г. на
председателя на КЕВАР е извършена планова годишна проверка, в хода на
която е съставен Констативен протокол № Е-5/20.11.2020г. от експерти на
КЕВАР, въз основа на Констативен протокол № СО-13-2/30/11/2020г.,
съставен от „******“ АД за резултатите от извършена проверка за изменение
на захранващото напрежение.
Съставените протоколи констатират, че за периода от 21.09.2020г. до
28.09.2020г. „******“ АД е доставило електрическа енергия с качество,
неотговарящо на определените показатели в т.3.2.1.3.2 от Методика за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайни снабдители /Метдоиката/, на
обекта на клиент ***** с абонатен № ***** на адрес мах. Семкова, с.
Видраре, общ. Правец, обл. Софийска. В протоколите е отразено отклонение
от допустимите стойности изразяващо се в следното - 98,8% от
регистрираните стойности по време на проверката са в рамките на
допустимите стойности, като т.3.2.1.3.2 от Методиката изисква 100 % от
усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение
да са в обхвата на формулата Un= +10%/-15%.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ Е-КРС-15/14.01.2021г. от М.Б., на длъжност гл. експерт в дирекция
„Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВАР, в което е отразено
констатираното в протоколите от проверката, като случаят е квалифициран
като „повторен“ с оглед издадено НП № 7 от 14.02.2020г., потвърдено с
Решение № 1269 от 02.12.2020г. на Административен съд- София област за
нарушение на т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07/ 13.08.2004г.
Актът е съставен в присъствие на представител на дружеството
жалбоподател и е подписан, като същият е връчен на датата на съставянето. В
2
срока указан за това срещу АУАН е постъпило възражение от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на АУАН № № Е-КРС-15/ 14.01.2021г. е издадено
процесното НП, с което на „******“ АД е наложена имуществена санкция в
размер на 60 000/шестдесет хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на
т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07/ 13.08.2004г.
Гореизложеното се потвърждава от представените по делото писмени
доказателства, а именно - Констативен протокол № СО-13-2/30/11/2020г,
Констативен протокол № Е-5/20.11.2020г., АУАН № Е-КРС-15/ 14.01.2021г. ,
НП № 50/12.05.2021г.и др. както и от показанията на разпитаните като
свидетели актосъставител–Б. и свидетелят Н., които Съдът кредитира като
ясни, убедителни и съответстващи на приложените и приети на осн. чл.283
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства, посочени по-горе.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира откъм
правна страна следното:
АУАН е съставен от оправомощено лице съгласно нормата на чл.56,
ал.2, т.1 във вр. с чл. 78 от ЗЕ и въз основа Заповед № З-Е-131/30.07.2020г. и
Заповед № З-ОХ-59/21.12.2020г. Така посоченият АУАН № Е-КРС-
15/14.01.2021г. отговаря на императивните изисквания относно съдържанието
на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя като в 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП.
НП № 50/12.05.2021г. е издадено от компетентен по смисъла на чл.47,
ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл.225, ал. 2 от ЗЕ.
Съставения АУАН и НП обаче са издадени при неспазване на
материалния закон и при неправилна квалификация.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Санкционната норма по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ е квалифициран състав на
основния по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. С нея се наказва повторно извършено
нарушение на основния състав, който въвежда отговорност на енергийно
предприятие за нарушение на закона, подзаконовите актове по неговото
прилагане и други актове, включително на издадената лицензия. Обхватът на
обвинението по НП касае приложение на последното предложение от
3
санкционния състав, свързано с нарушение на условията на издадена
лицензия.
От данните по делото е видно, че дружеството жалбоподател е субект
на отговорността като енергийно предприятие по дефиницията на § 1, т. 24 от
ДР на ЗЕ. Същото осъществява дейност по разпределение на електрическа
енергия въз основа на издадена лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР,
чиито срок не е изтекъл.
Спорът по делото е относно наличие на нарушение на условието по т.
3.3.1 от лицензията. Условието е част от изискванията по т. 3. 3 за качество на
предоставяните услуги, като неговото съдържание включва задължение за
предоставяне на услуги на потребителите в съответствие с показателите за
качество на електроснабдяването, определени в решение на Комисията. С
това решение е приета посочената по-горе Методика. Същата е нормативен
административен акт по дефиницията на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В
съдържанието на Методиката, т. 3. 2 "Отклонение на напрежението" от раздел
IV "Определяне на целеви стойности на показателите за качество на
електрическата енергия и на обслужването и периодите за тяхното достигане"
за разпределителните предприятия е въведено изискване при нормални
работни условия напрежението да съответства на БДС EN 50160:2007.
Резулатите от проверката в обекта на абоната безспорно установяват
неспазване на изискванията на посочения стандарт за процесния период от
време по НП. Видно от документацията на БИС обаче посоченият в
Методиката стандарт е отменен към периода на нарушението. Отмяната не
води автоматично до неговата замяна с изискванията на новия стандарт от
2010 г. поради доброволния характер на стандартите по чл. 5, ал. 1 от Закона
за националната стандартизация /ЗНС/ и липсата на включване на новия
стандарт на нормативно ниво в Методиката, респ. в акт от по-висока степен,
свързан с изискванията за качество на обслужването на крайните потребители
на електрическа енергия. Включването на новия стандарт като нормативно
правило за поведение означава същият да е станал част от нормативния
правен акт по реда на ЗНА след изпълнение на процедурата по чл. 5, ал. 5 във
вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57 от ЗНС и отмяната на предходния стандарт по реда
на чл. 51 от ЗНС. В случая е доказана отмяната на стария стандарт и
въвеждането на новия стандарт единствено по правилата на ЗНС, но липсва
изменение или допълнение на нормативния акт по ЗНА. Съгласно
Приложение А /информационно/ към Правилата за работа на националната
стандартизация на БИС от 20.09.2006 г., прилагането на стандарта е
задължително само при наличие на безусловното му позоваване в
нормативните актове. Само тогава стандартът се превръща в задължително
4
правило за поведение по силата на препращащата правна норма /вж. решение
№ 6782/20.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2006 г., 5-членен състав/.
Следователно, по делото е установено, че посоченият в Методиката стандарт
е отменен, поради което е отменено нормативно правило за поведение, а
новия заместващ го стандарт не е станал задължително правило за поведение
по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗНС. Това ще рече, че дружеството няма нормативно
задължение да спазва техническите изисквания на посочените два стандарта.
Имено те установяват показателите за качество по т. 3.3.1 от лицензията.
Останалите характеристики на захранването в Методиката не регулират
въпроса, предмет на обвинението в НП, т. к. не съдържат норми за
допустимите отклонения на напрежението. Характеристиките на измерване на
напрежението в т. 3.2.1. 3. 2 от Методиката представляват метод за
изпитване, поради което нямат характер на изисквания за съответствие.
Стандартите, посочени в дефиницията за "качество" по т. 1 от Глава II на
Методиката са общи и не въвеждат технически характеристики за качество на
електрическата енергия, поради което не заместват липсата на нормативни
правила за процесния случай. Отсъствието на валидно действащ, обвързващ
дружеството по задължителен начин показател за качество досежно
допустимите стойности на отклонение на напрежението води до недоказано
нарушение на условието по лицензията.
Освен това процесното НП е издадено съгласно квалификацията
„повторно“. В ЗЕ липсва легална дефиниция за това кое нарушение е
извършено повторно. Поради което с оглед приложението на разпоредбите на
ЗАНН относно това производство Съдът взе предвид дефиницията, която
ЗАНН дава за „повторно нарушение“. Съгласно парф. 1, ал.2 от ДР
„Предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото
лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно
наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за
неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е
предвидено друго.“ Видно от дефиницията в случая не е приложим института
на повторността т.к. нарушението е извършено след изтичане на
едногодишния период от влизане в сила на последното наложено НП,
санкциониращо поведение от същия вид, реп. налагащо същата имуществена
санкция. Видно от данните по делото нарушението е извършено в периода
между 21.09.2020г. до 28.09.2020г., а НП по предходното наложено наказание
за подобно нарушение е влязло в сила на 02.12.2020г. Едногодишният срок
5
започва да тече от момента на влизане в сила на решението, с което е
потвърдено предходното НП, а именно 02.12.2020г. и изтича съответно на
02.12.2021г. След като обжалваното НП не е влязло в сила поради обжалване,
моментът на влизане в сила е датата на постановяване на решението, с което
същото се потвърждава на последна инстанция. За да е налице повторност
следва нарушението да е извършено в периода на едногодишния срок от
влизане в сила на НП, издадено за нарушение от същия вид или с наложена
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид.
Следователно в процесния случай административнонказаващият орган
неправилно е квалифицирал деянието като повторно по ал.3 на чл. 206 от ЗЕ,
т.к. към момента на извършване на нарушението не е имало влязло в сила НП
за нарушение от същия вид.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на „******“ АД, да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за разглеждането на делото в тази
инстанция. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на „******“ АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за разглеждане на делото
пред въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 50 от 12.05.2021г.,
издадено от председателя на ***** /КЕВАР/, с което на „******“ АД на
основание 206, ал.3 вр. с чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 60 000/шестдесет хиляди/ лева за
нарушение на разпоредбата на т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07/ 13.08.2004г.
ОСЪЖДА ***** /КЕВАР/ с адрес в гр. София, бул. *****, да заплати
на„******“ АД, ЕИК: ***** сумата от 80 лв., представляваща
6
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – София -
област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че Решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7