Решение по адм. дело №59/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.7 представлявано от Л. С. Л. - управител срещу Ревизионен акт № Р-22002224001136-091-001 от 10.10.2024 година, издаден от Р. Р. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, поправен с РАПРА № П-22001424182807-003-001 от 21.10.2024 година., отменен в оспорената част и изменен с Решение № 1649 от 19.12.2024 година на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен, необоснован и недоказан, постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДДС. По същество излага доводи в посока на това, че органът по приходите е обосновал отчасти допълнително начисления данък общ доход без да са му били представени доказателства, с което счита, че е нарушено правото му на защита в ревизионния процес. На следващо място, твърди че е нарушен принципът на обективност, който е въведен с разпоредбата на чл.3 от ДОПК, като в тази връзка навява доводи, че ревизионният акт не се основава на действителни факти, които са от значение за случай. На трето място сочи, че са нарушени правилата за събиране и преценка на доказателства, регламентирани с разпоредбата на чл.37 от ДОПК. Относно прилагането на материалния закон сочи, че в процеса на извършване на ревизия, на дружеството е връчена покана по чл.103 от ДОПК № Р-22002224001136-177-001 от 03.07.2024 година, с която било позволено да декларира действителни данни, в следствие на което да отпаднат задължения на дружеството, които са възникнали от грешно декларирани данни. Във връзка с тази покана посочва, че дружеството подало справки- декларации по ЗДДС за периода от 01.10.2018-30.11.2020 година с действителни данни, от които не възникват задължения за него, но тази коригираща справка- декларация не е била приета от страна на НАП. С тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното на 13.11.2025 година съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован се представлява от адвокат Д. М. от Адвокатска колегия- Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 2818 от 12.11.2025 година, с която процесуалния представител на ответника – главен юрисконсулт Ж. Н. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни мотиви в тази насока. По изложените съображения моли съда да остави същата без уважение. С молба вх. № 872 от 09.04.2025г., процесуалният представител прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От представените чрез административната преписка доказателства се установи, че развилото се ревизионно производство, приключило с издаване на оспорения в настоящото съдебно такова ревизионен акт, е второ по ред, доколкото с Решение № 237 от 19.02.2024 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София е отменен Ревизионен акт № Р-22001422002286-091-001 от 11.12.2023 година, издаден от Р. Р. Б., възложител на ревизията и В. В. П. на длъжност ръководител на ревизията, с който са установени задължения по ЗДДС в д.п. от 01.10.2018 година до 30.11.2020 година и от м.03.2022 година, ведно със съответните лихви и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия с указание в 30-дневен срок от връчването на решението да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизията за посочените видове задължения и периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл.114, ал.1-4 от ДОПК /лист 140 от Приложение № 1/.

В съответствие с горното е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002224001136-020-001 от 29.02.2024 година (лист 27), издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, с която е поставено началото на ревизионното производство, приключило с обжалвания в настоящото съдебно такова ревизионен акт. С тази заповед е възложено извършване на ревизия на „***“ ЕООД с [ЕИК] за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периодите: 01.03.2022 година – 31.03.2022 година и 01.10.2018 година – 30.11.2018 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от: Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и В. Д. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срок за извършване на ревизията - в рамките на два месеца от връчване на ЗВР. Видно от представеното чрез административната преписка Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, ЗВР е връчена на 11.03.2024 година, което означава, че срокът на ревизията, който е първоначално определен изтича на 11.05.2024 година / лист 141 от Приложението/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002224001136-020-002 от 10.05.2024 година (лист 32), издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.1 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22002224001136-049-001 от 09.05.2024 година /лист 2255 от Приложението/, е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно 11.06.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 10.05.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /лист 2260 от Приложението/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002224001136-020-003 от 10.06.2024 година (лист 36), издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.1 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22002224001136-049-002 от 10.06.2024 година /лист 2584 от Приложението/, е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно до 11.07.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 03.07.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /лист 2584 от Приложението/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002224001136-020-004 от 09.07.2024 година (лист 40), издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114 от ДОПК и във връзка с Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22002224001136-049-003 от 09.07.2024 година /лист 2610 от Приложението/, е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно до 09.08.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 11.07.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ / лист 2608 от Приложението/.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22002224001136-092-001 от 12.09.2024 година (лист 44), издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и В. Д. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите след анализ на събрания доказателствен материал са установили, че:

Ревизираното дружество „***“ ЕООД с [ЕИК] е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 12.04.2013 година. Едноличен собственик и управител на дружеството е Л. С. Л.. Основният предмет на дейност на ревизираното лице през ревизионния период е международен транспорт, като същото осъществява дейността си в обект, находящ се в [населено място], ул. [населено място], [адрес]. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 26.05.2020 година и притежава Лиценз № 15513 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден от 15.06.2016 година до 14.06.2026 година.

На дружеството е извършвана предходна ревизия, която е завършила с Ревизионен акт № Р-22001422002286-091-001 от 11.12.2023 година, който е отменен с Решение № 237 от 19.02.2024 година на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП- София.

Ревизираното лице води текущо счетоводно отчитане и изготвя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на българското търговско и счетоводно законодателство, като прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. През ревизионният период счетоводното обслужване на дружеството се извършва от ЕТ „***“, а преди това се е водело от ЕТ „***“ с [ЕИК]. Използвания програмен продукт е М.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното дружество следва да бъдат определени допълнителни задължения в общ размер на 119 299, 27 лева /сто и деветнадесет хиляди двеста деветдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/, от които главница в размер на 78 360, 78 /седемдесет и осем хиляди триста и шестдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 40 938,49 /четиридесет хиляди деветстотин тридесет и осем лема и четиридесет и девет стотинки/ по Закона за данък върху добавената стойност, касаещи данъчни периоди м.10.2018- м.12.2018, м.01.-м.12.2019, м.01- м.11.2020 и м.03.2022 година.

В мотивите на ревизионния доклад е отбелязано, че във връзка с установени несъответствия в декларираните от страна на „***“ ЕООД данни, в регистър „Дневник за продажби“ е изготвена покана по чл.103 от ДОПК № Р-22002224001136-177-001 от 03.07.2024 година, с която ревизираното лице било уведомено, че трябва да подаде коригиращи СД по ЗДДС, като отстрани съответните несъответствия в регистъра и посочи извършените от него продажби в правилната клетка с правилните стойности и контрагенти по издадени от него фактури за периодите м.11.2018, м.12.2018, м.01.2019, м.02.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.05.2019, м.06.2019, м.07.2019, м.08.2019, м.09.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.11.2020 и м.03.2020. В хода на ревизията било установено, че фактурите са отразени с различни номера, клиенти, различна данъчна основа и различен ДДС. Същите са описани подробно от страна на ревизиращия екип на страница 5-13 от РД, а така също и на страница 13 и 14 от него. В ревизионния доклад също така е посочено, че от страна на дружеството са подадени коригиращи СД по ЗДДС, а именно: за м.11.2018 година е подадена СД с вх. № 14001498980/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 439,54 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 671, 86 лева; за м.12.2018 година е подадена СД с вх. № 14001498981/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 440,46 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 160,93 лева; за м.01.2019 година е подадена СД с вх. № 14001498990/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 527,52 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 424,01 лева; за м.11.2018 година е подадена СД с вх. № 14001498982/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 2 357,76 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 265,49 лева; за м.03.2019 година е подадена СД с вх. № 14001498983/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 5 858,40 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 319,85 лева; за м.04.2019 година е подадена СД с вх. № 14001498992/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 4 527,76 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 368, 68 лева; за м.05.2019 година е подадена СД с вх. № 14001498985/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 914,01 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 774,41 лева; за м.10.2019 година е подадена СД с вх. № 14001498986/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 1 819,68 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 43, 69 лева; за м.11.2019 година е подадена СД с вх. № 14001498987/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 2 658,10 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 207,15 лева; за м.01.2020 година е подадена СД с вх. № 14001498993/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 622,91 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 677,31 лева; за м.02.2020 година е подадена СД с вх. № 14001498994/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 321,49 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 533,81 лева; за м.03.2020 година е подадена СД с вх. № 14001498996/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 2 514,59 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 730,18 лева; за м.09.2020 година е подадена СД с вх. № 14001498997/ 13.07.2024 година с начислен ДДС в размер на 3 798,82 лева и резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 82, 17 лева. Органът по приходите не приема за подадени коригиращите СД по ЗДДС, досежно м.11.2018, м.01.2019, м.02.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.05.2019, м.10.2019, м.11.2019 и м.09.2020, а за останалите посочени в поканата периоди от страна на ревизираното лице, въобще не са подадени коригиращи декларации.

На следващо място в мотивите на ревизионния доклад е отразено, че в резултат на извършени насрещни проверки на клиенти на ревизираното лице, са установени промени в декларираните дневници за продажби, поради което и на основание чл. 86 от ЗДДС са начислили следните задължения по периоди: м.11.2018 година в размер на 654,85 лева; за м.12.2018 година в размер на 1 509, 41 лева; за м.01.2019 година в размер на 2 438,08 лева; за м.02.2019 година в размер на 2 117,76 лева; за м.03.2019 година в размер на 1 666,88 лева; за м.04.2019 година в размер на 604, 72 лева; за м.05.2019 година в размер на 204, 47 лева; за м.07.2019 година в размер на 1 196,42 лева; за м.08.2019 година в размер на 160,00 лева; за м.09.2019 година в размер на 280,00 лева; за м. 10.2019 година в размер на 526,56 лева; за м. 11.2019 година в размер на 182, 79 лева; за м.12.2019 година в размер на 80 лева; за м.01.2020 година в размер на 730,47 лева; за м. 05.2020 година в размер на 588,00 лева; за м.06.2020 година в размер на 20,00 лева; за м.09.2020 година в размер на 1 645,44 лева; за м. 10.2020 година в размер на 1 559,98 лева.

На трето място ревизиращите са приели, че ревизираното лице не е декларирало получените услуги в подадените от него СД по ЗДДС във връзка с извършен ВОП по фактури, които са подробно описани в табличен вид, обективирани на стр. 56-62 от ревизионния доклад.

Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал, чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат обсъдени в настоящото изложение.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 16.09.2024 годна /лист 106 от Приложение № 1/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. Видно от представената по делото административна преписка, ревизираното лице е поискало удължаване на срока за подаване на възражение - молба вх. № Р-22002224001136 от 26.09.2024 година (лист 2756 от Приложението). Във връзка с молбата е издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства № Р-22002224001136-РУС-001 от 30.09.2024 година (лист 166), с което срокът за подаване на възражение е удължен до 28.10.2024 година. Ревизираното дружество е депозирало възражение с вх.№53-06-11097 от 01.10.2024 година / лист 159/.

Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22002224001136-091-001 от 10.10.2024 година (лист 170), издаден от Р. Р. Б. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Ц. К. Х. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 120 107,88 лева /сто и двадесет хиляди сто и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, в това число главница в размер на 78 360,78 /седемдесет и осем хиляди триста и шестдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 41 747,10 /четиридесет и една хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и десет стотинки/, по Закона за данък върху добавената стойност, досежно данъчни периоди м.10.2018- м.12.2018, м.01.-м.12.2019, м.01- м.11.2020 и м.03.2022 година.

В издадения ревизионен акт, приходните органи за възприели обективираното в ревизионения доклад, като са отхвърлили като неоснователни доводите на ревизираното лице, в направеното от негова страна възражение срещу констатациите в ревизионния доклад. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 14.10.2024 година / лист 179/.

С Молба за поправка на очевидна фактическа грешка в ревизионен акт № Р-22002224001136-056-001 от 17.10.2024 година на основание чл.133, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК е поискано поправяне на допусната техническа грешка при посочване размера на внесения от дружеството ДДС за данъчен период м.02.2020 година и начислената и внесена лихва за данъчен период 03.2020 година /лист 2774 от Приложението/. В съответствие с това е издаден РАПРА № П-22001424182807-003-001 от 21.10.2024 година, с която допуснатата грешка е била отстранена / лист 2776 от Приложението/. РАПРА е връчен на ревизираното лице по електронен път на 24.10.2024 година /лист 193/.

Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. № 70-00-1991 от 22.10.2024 по регистъра на ТД на НАП- София и с вх. № 53-00-282 от 22.10.2024 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ София. Директорът на „ОДОП“ София, се е произнесъл по постъпилата жалба, с Решение № 1649 от 19.12.2024 година, с което е отменил Ревизионен акт № Р-22002224001136-091-001 от 10.10.2024 година, поправен с РАПРА № П-22001424182807-003-001 от 21.10.2024 година, издаден от Р. Р. Б., орган възложил ревизията и Ц. К. Х. на длъжност, ръководител на ревизията, в частта, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.10.2018, м.02., м.05, м.06.2019 година, м.02, м.03, м.04, м.07, м.08, м.11.2020 година и м.03.2022 година, ведно със съответните лихви и е изменил същия в частта, с която са установени резултати по ЗДДС както следва: за периода м.11.2018 г. в размер на 3 277,59 лева е определил на 858,23 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.12.2018 г. в размер на 33 655,97 лева е определил на 2 881,61 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.01.2019 г. в размер на 4 706,01 лева е определил на 1 824,40 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.03.2019 г. в размер на 3 934,60 лева е определил на 1 916,97 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.04.2019 г. в размер на 2 378,46 лева е определил на 813,40 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.07.2019 г. в размер на 3 178,41 лева е определил на 1 309,03 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.08.2019 г. в размер на 2 074,01 лева е определил на 164,73 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.09.2019 г. в размер на 2 620,16 лева е определил на 436,28 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.10.2019 г. в размер на 4 169,72 лева е определил на 682,87 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.11.2019 г. в размер на 2 422,92 лева е определил на 269,94 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.12.2019 г. в размер на 2 933,30 лева е определил на 165,02 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.01.2020 г. в размер на 2 847,65 лева е определил на 53,16 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.05.2020 г. в размер на 2 002,13 лева е определил на 611,93 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.06.2020 г. в размер на 3 202,76 лева е определил на 77,74 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.09.2020 г. в размер на 3 988,16 лева е определил на 1 727,61 лева, ведно със съответните лихви; за периода м.10.2020 г. в размер на 5 794,85 лева е определил на 1 618,37 лева, ведно със съответните лихви. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 02.01.2025 година / лист 17 от делото/.

На 16.01.2025 година е депозирана жалба с вх. № 53-00-14#1 от 16.01.2025 година. Същата на основание чл.150, ал.1 от ДОПК е препратена по подсъдност на Административен съд- Перник, където е образувано настоящото административно дело № 59/2025 година, по описа на съда.

За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:

С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл. 53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице е връчено: ИПДПОЗЛ № Р-22002224001136-040-001 от 02.04.2024 година, с което е поискано представяне на изброените в него документи и справки. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на жалбоподателя на 12.04.2024 година / лист 1333 от Приложението/. С молба от 23.04.2024 година ревизираното лице е поискало удължаване на срока за представяне на доказателства, като с Решение № Р-22002224001136-106-001 от 24.04.2024 година молбата е уважена и срока е удължен до 10.05.2024 година /лист 2052 от Приложението/. От страна на ревизираното лице са представени поисканите документи.

На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и писмени обяснения до трети лица, както следва:

С ИПДПОЗЛ № П-22221724061047-040-001 от 08.05.2024 година е поискано от „***“ ООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на всички фактури, издадени в полза на ревизираното лице, а така също и съпроводителни документи към тях, включително и договори. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация / лист 2058 от Приложението/. ИПДПОЗЛ е връчена на лицето по електронен път на 08.05.2024 година. От страна на лицето са представени поисканите документи с придружителни писма с вх. № П-22221724061047-ПРД-001-И от 20.05.2024 година до № П-22221724041047-ПРД-004-И от 20.05.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221724061047-141-001 от 25.07.2024 година /лист 2615 от Приложението/.

С ИПДПОЗЛ № П-22002324061046-040-001 от 08.05.2024 година е поискано от „***“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на всички фактури, издадени в полза на ревизираното лице, а така също и съпроводителни документи към тях, включително и договори. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация /лист 2153 от Приложението/. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на дружеството на 08.05.2024 година. С молба от 21.05.2024 година дружеството е поискало удължаване на срока за представяне на поисканите документи, като с Решение № П-22002324061046-106-001 от 21.05.2024 година, срока е удължен до 05.06.2024 година /лист 2424 от Приложението/. От страна на дружеството е представена поисканата информация. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22002324061046-141-001 от 25.07.2024 година /лист 2612 от Приложението/.

С ИПДПОЗЛ № П-32003224061045-040-001 от 08.05.2024 година е поискано от „****“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на всички фактури, издадени в полза на ревизираното лице, а така също и съпроводителни документи към тях, включително и договори. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация / лист 2158 от Приложение № 1/. От страна на лицето е представена необходимата информация. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-32003224061045-141-001 от 26.07.2024 година /лист 2621 от Приложението/.

С Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22002224001136-141-001 от 09.05.2024 година, е поискано извършване на насрещна проверка на „НИКИ-***“ ЕООД с [ЕИК] /лист 2253 от Приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-16001324084272-040-001 от 13.05.2024 година е поискано от страна на лицето да представи заверени копия на фактури, издадени в полза на ревизираното лице, а така също и съпроводителни документи, в това число и договори. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация. ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по електронен път на 13.05.2024 година / лист 2266 от Приложението/. Представени са поисканите документи. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-16001324084272-141-001 от 03.06.2024 година /лист 2521 от Приложението/.

В хода на ревизионното производство с Протокол № Р-22002224001136-ППД-001 от 21.03.2024 година са присъединени документи от производство с УИН № Р-22001422002286. Също така е изготвен Протокол № АА1975991 от 06.06.2024 година, за извършено посещение на адрес на ревизираното лице с цел преглед на документи в оригинал. Изготвен е Протокол № АА1967666 от 05.08.2024 година за приобщаване на обмен на информация от Гърция.

По делото чрез административната преписка е представена Покана по чл.103 от ДОПК № Р-22002224001136-177-001 от 03.07.2024 година.

С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт е представена Заповед № РД-01-849 от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на директора на ТД на НАП-София / лист 18 от делото/.

В хода на настоящото съдебно производство са представени и приети следните писмени доказателства: с Молба вх. рег. № 872 от 09.04.2025 година, с която ответникът е представил Уведомително писмо за това, че подадената месечна справка- декларация по ЗДДС и [Наименование]за декларирания период 11/2018 се счита за неподадена /лист 233/; с Молба от 10.06.2025 година са представени Покана по чл.103 от ДОПК № Р-22002224001136-177-001 от 03.07.2024 година (лист 282), Протокол № П-22001421188951-073-001 от 18.04.2022 година (лист 290), Покана по чл.103 от ДОПК № П-22001421188951-177-001 от 11.03.2022 година (лист 296), Ревизионен акт № Р-22001422002286-091-001 от 11.12.2023 година (лист 300) и Ревизионен доклад № Р-22001422002286-092-001 от 10.10.2023 година (лист 306).

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е изготвено основно и допълнително заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза. За вещо лице е определена Н. С. И.. Вещото лице е установило, че за данъчни периоди м.11 и м.12.2018 година, м.01, 03, 04, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2019 година и м.01, 05, 06, 09, 10.2020 година се подадени справки- декларации и коригиращи справки- декларации. Коригиращите справки- декларации за данъчни периоди 11.2018 година, 01, 03, 04, 10, 11.2019 и м.09.2020 година са подадени на 13.07.2024 година, тоест след законоустановения за това срок. Вещото лице също така е посочило, че разминаването между дължимия и внесен данък по ЗДДС, съгласно подадените редовни данни и установения данък по ЗДДС, не е отстранено с подадените и неприети коригиращи справки- декларации. Също така в допълнителното заключение вещото лице е установило, че за процесните периоди от страна на дружеството са били подавани справки- декларации по ЗДДС, респективно дневници за продажби да периодите м.11 и м.12.2018, м.01, 03, 04, 07, 08, 09, 10, 11 и м.12.2019 година и м. 01, 05, 06, 09, 10.2020 година. В изготвеното заключение се посочва също така, че голяма част от фактурите, които са включени в дневниците за продажби, не съответстват по контрагенти, данъчна основа и ДДС, с тези, които са посочени в Покана по чл.103 от ДОПК от 03-.07.2024 година, а така също и че в Покана по чл.103 от ДОПК фигурират фактури, които не са включени в дневниците за продажби за процесните период. Така дадените - основно и допълнително заключение, настоящият съдебен състав, кредитира изцяло като компетентни и съответстващи на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако не е предвидено друго е по т.3 – териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [улица], [адрес], което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП-София. От тази гледна точка, в настоящият случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП- София, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издадат актове, свързани с нея са органите по приходите от тази териториална дирекция. От изложеното следва, че предвиденото в чл.7, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са Р. Р. Б. и Ц. К. Х., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП- София.

С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал.3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година, постановено по т.д. № 10/2016 година на Върховен административен съд, в което изрично е прието, че „ за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1.от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. от орган, имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година, ревизионният акт се издава съвместно от два органа- единия е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първият орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК. От изложеното следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионният акт, предмет на настоящия съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това.

По отношение на възложителя на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения ревизионен акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-849 от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК издадена от директора на ТД на НАП- София лицето Р. Р. Б. на длъжност: началник- сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия т. 1 от I на заповедта. Същата се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от нея, включително и ЗВР.

Що се отнася до компетентността на лицето Ц. К. Х., явяваща се ръководител на ревизията и издала оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същата е разполагала с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионен акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002224001136-020-001 от 29.02.2024 година за ръководител на ревизията е определена именно Ц. К. Х..

В съответствие с изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно, какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са обсъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице, досежно констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад, съобразно изискванията на чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120,ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на ревизионния акт с административно производствените правила:

Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002224001136-020-001 от 29.02.2024 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срокът за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК, като е посечено, че същата следва да приключи в рамките на два месеца от връчването й. От приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ е видно, че ЗВР е връчена на ревизираното лице на 11.03.2024 година (лист 30), което означава, че по тази заповед срокът за извършване на ревизията е до 11.05.2024 година. последвали са три заповеди за изменението й, като от всички тях с най- важно значение е ЗИЗВР № Р-22002224001136-020-004 от 09.07.2024 година, тъй като с нея на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е предвиден крайният срок за извършване на ревизията, а именно 09.08.2024 година /лист 40/. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприетите процесуални действия след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия, с оглед събирането на доказателства, същите няма да имат доказателствена стойност и същите следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящият случай, след анализ и проверка от страна на съда се установи, че такива процесуални действия не са извършени.

След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл.117, ал.1 от ДОПК, че в срок не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията, следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 23.08.2024 година. П. Р. доклад № Р-22002224001136-092-001 е с дата 12.09.2024 година, т.е. извън законоустановения за това срок. Това обстоятелство обаче не влече след себе си съществени процесуални нарушения, доколкото практиката на Върховен административен съд е константна в посока на това, че срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му не води до фатални последствия, а единствено до това, че ако е събран доказателствен материал или са предприети процесуални действия след него те отново няма да бъдат зачетени със съответната доказателствена сила. Ревизионният доклад е връчен на 16.09.2024 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 30.09.2024 година. От представената по делото административна преписка се установява, че лицето е депозирало такова възражение с дата 30.09.2024 година. Датата на подаване на възражението е важна и в друга насока, а именно, че от нея започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт, което означава, че съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК крайният срок за издаване на ревизионен акт е 14.10.2024 година. О. Р. акт № Р-22002224001136-091-001 е с дата 10.10.2024 година, т.е. в рамките на законоустановения за това срок.

С оглед на изложеното, съдът счита, че при поставяне началото на ревизионното производство, а така също и в хода на неговото провеждане не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са предпоставка за отмяна на ревизионния акт, което означава, че не се констатират основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът в настоящият случай се свежда да това да бъде установено, дали правилно приходната администрация е установила данъчни задължения в размер на общо 24 176,71 лева /двадесет и четири хиляди сто седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, досежно данъчни периоди м.11.2018, м.12.2018, м.01.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.07.2019, м.08.2019, м.09.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.09.2020, м.10.2020 година, доколкото с Решение № 1649 от 19.12.2024 година на директора на Дирекция „ОДОП“, Ревизионен акт № Р-22002224001136-091-001 от 10.10.2024 година, поправен с РАПРА № П-22001424182807-003-001 от 21.10.2024 година, е изменен, съответно отменен в частта, с която са установени данъчни задължения за д.п. м.10.2018, м.02.2019, м.05.2019, м.06.2019, м.02.2020, м.03.2020, м.04.2020, м.07.2020, м.08.2020, м.11.2020, м.03.2020 година, като в частта, в която същият е отменен решението на директора е влязло в сила, респективно не подлежи на обжалване.

Настоящият съдебен състав, счита за частично основателни направените от страна на приходната администрация изводи, относно основанията и размера на установените допълнителни задължения по Закон за данък върху добавената стойност, а аргументите за това са следните:

Регламентацията, посветена на начина на начисляване и внасяне на данък върху добавената стойност се намира в Глава осма „Начисляване и внасяне на данъка“ на Част пета „Данъчни ставки и определяне на данъчното задължение“ на ЗДДС. В чл.86, ал.1 от ЗДДС е предвидено правомощие (в смисъл на едновременно право и задължение) на задълженото по този закон лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като: 1) издаде данъчен документ, в който да посочи данъка на отделен ред; 2) да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларация по чл.125 за този данъчен период и 3) посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От анализът на тази разпоредба следва, че за да възникне това задължение за начисляване на данъка за дадено задължено лице, което е регистрирано по ЗДДС, то се изисква данъкът да е станал изискуем. Законодателят изрично регламентира обстоятелството, кога данъкът се счита за изискуем, а именно от датата на възникване на данъчното събитие – чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, а от своя страна данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собствени, или на датата, на която услугата е извършена. По делото няма спор, че приходната администрация е приела, че по отношение на процесните доставки е възникнала изискуемост да бъде начислен данък, респективно приходната администрация е приела, че доставките, за които са издадени съответните фактури са реално осъществени. По тази причина следва да бъде прието, че на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС за задълженото лице е възникнало задължение да начисли данъка по начина, който е указан в разпоредбата. Именно тук обаче се поражда правният спор, дали начинът по който е направено това начисляване е извършено по предвидения за това ред или не.

В случая приходната администрация е констатирала съществени разминавания между реално установените фактури, които ревизираното лице е издало в полза на неговите контрагенти и това, което е декларирано в справките- декларации и дневника за продажби, доколкото част от реално съществуващите и издадени фактури са посочени погрешно в дневника за продажби, а част от тях, дори и не са отразени, като по този начин се е стигнало до отклонение в данъчното облагане, изразяващо се в деклариране на много по- нисък размер на дължимия ДДС за съответните периоди. При това положени не може да бъде прието, че ревизираното дружество е изпълнило задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС да начисли дължимия ДДС. Констатациите на приходната администрация се споделят изцяло от страна на настоящият съдебен състав, като те се подкрепят и от заключението на вещото лице, което в изготвено от него в табличен вид приложение, неразделна част от самото заключение, е посочило фактура по фактура съответните разминавания. Отделно от това, настоящият съдебен състав също извърши служебна проверка, като съпостави абсолютно всички приложени по делото чрез административната преписка фактури с това, което е установено в ревизионния доклад. Съдът установи, че в една част посочените фактури, в дневника за продажби, се разминават с тези, които са приложени по делото, като разминаването се изразява в датата на издаването им, в контрагента, в данъчната основа и в начисления размер на ДДС. В подкрепа на тези си изводи такова разминаване се наблюдава при следните фактури: фактура № 564/ 07.11.2018 година (л.2142); фактура № 565/ 07.11.2018 година (лист 2143); фактура № 566/ 13.11.2018 година (лист 2141); фактура № 567/ 16.11.2018 година (лист 1095), фактура № 568/22.11.2018 година (лист 2140); фактура № 569/22.11.2018 година (лист 2139); фактура № 575/05.12.2018 година (лист 1090); фактура № 576/05.12.2018 година ( лист 2565); фактура № 578/06.12.2018 година (лист 860), фактура № 581/11.12.2018 година (лист 2151), фактура №588/10.01.2019 година (лист 2090) фактура № 586/10.01.2019 година (лист 2091), фактура № 591 от 16.01.2019 година (лист 1088), фактура № 593 от 16.01.2019 година (лист 2098), фактура № 611 от 05.03.2019 година (лист 1079) фактура № 613 от 07.03.2019 година (лист 1080) фактура № 614 от 11.03.2019 година (лист 2101) фактура № 615 от 13.03.2019 година ( лист 2103), фактура № 616 от 13.03.2019 година (лист 1082), фактура № 618 от 14.03.2019 година (лист 1081), фактура № 628 от 02.04.2019 година (лист 2283), фактура № 630 от 08.04.2019 година (лист 2405), фактура № 631 от 08.04.2019 (лист 2405), фактура № 632 от 08.04.2019 година (лист 2407), фактура № 633 от 16.04.2019 година (лист 2283), фактура № 663 от 08.07.2019 година (лист 1034); фактура № 669 от 30.07.2019 година (лист 2278); фактура № 679/25.09.2019 година (лист 1032), фактура № 681 от 30.09.2019 година (лист 1031); фактура № 690 от 29.10.2019 година (лист 2117) фактура № 692 от 30.10.2019 година (лист 1027),фактура № 705 от 25.11.2019 година (лист 2272), фактура № 707 от 28.11.2019 година (лист 2246), фактура № 708 от 29.11.2019 година (лист 2118), фактура № 719 от 18.12.2019 година (лист 1020), фактура № 720 от 18.12.2019 година (лист 2270), фактура № 724 от 20.12.2019 година (лист 1018),фактура № 795 от 11.09.2020 година, фактура № 806 от 24.09.2020 година (лист 1005), фактура № 814 от 06.10.2020 година (лист 1001), фактура № 815 от 08.10.2020 година (лист 2131), фактура № 817 от 14.10.2020 година (лист 998), фактура № 818 от 14.10.2020 година (лист 1003) фактура № 819 от 17.10.2020 година (лист 1002), фактура № 820 от 12.10.2020 година (лист 2133), фактура № 821 от 26.10.2020 година (лист 1002), фактура № 822 от 26.10.2020 година (лист 999), фактура №823 от 21.10.2020 година (лист 1000), фактура № 824 от 29.11.2020 година (лист 2135).

Друга част от издадените фактури, въобще не са отразени в дневниците за продажби на ревизираното лице. При съпоставка с представените по делото дневници за продажби, както следва: за м. 11.2018 (лист 1094), м.12.2018 (лист 1090), м.01.2019 ( лист 1087) м.03.2019 (лист 1077), м.04.2019 (лист 1075), м.07.2019 ( лист 1033), м.08.2019 (лист 1032) м.09.2019 ( лист 1031) м.10.2019 (лист 1027) м.11.2019 (лист 1023), м.12.2019 (лист 1017) м.01.2020 (лист 1014), м.09.2020 (лист 1003), м.10.2020 (лист 993), съдът констатира, че следните фактури не са включени в дневника за продажби: № 583/17.12.2018 година (лист 2151); № 584/ 17.12.2018 година (лист 2137); № 585/17.12.2018 година (лист 1093); № 586/ 24.12.2018 (лист 2319); №587/ 28.12.2018 (лист 1093); № 594/ 21.01.2019 (лист 1089; № 598/ 21.01.2019 (лист 2095); № 599/ 31.01.2019 (лист 2096); № 612/06.03.2019 (лист 2100), № 621/18.03.2019 (лист 1082), № 622/20.03.2019 (лист 1082), № 623/22.03.2019 (лист 1083); № 624/25.03.2019 година (лист 1083), №625/ 27.03.2019 (лист 1084) № 626/ 23.03.2019 година (лист 1084), № 627/ 28.03.2019 година (лист 1085); № 634/ 16.04.2019 (лист 2408), № 635/16.04.2019 (лист 1076) № 636/ 18.04.2019 (лист 2410), № 637/ 19.04.2019 (лист 2411), № 638/30.04.2019 (лист 2284), № 670/ 11.08.2019 година (лист 2277), № 672/ 21.08.2019 година ( лист 1033), № 684/ 08.10.2019 година (лист 2274), № 689/29.10.2019 година (лист 1028), № 694 от 09.11.2019 година ( лист 2272) № 695/ 09.11.2019 година (лист 1026), № 699/ 12.12019 година (лист 1025), № 703/ 22.11.2019 (лист 2024), № 710/07.12.2019 година ( лист 1023) № 714/ 10.12.2019 година ( лист 1022), № 715/ 22.12.2019 година ( лист 2119) № 716/ 12.12.2019 година ( лист 1021) № 717/ 16.12.2019 година (лист 1021) № 718/ 16.12.2019 година (лист 1020),№ 722/ 18.12.2019 (лист 1019), № 726/ 08.01.2020 ( лист 1014) № 727/ 08.01.2020 ( лист 2072) № 729/10.01.2020 ( лист 1016), № 730/ 13.01.2020 (лист 1016), № 731/ 14.01.2020 ( лист 1017), № 732/17.01.2020 ( лист 2525), № 738/ 29.01.2020 (лист 2073), № 760/25.05.2020 ( лист 2084) № 759/ 20.05.2020 ( лист 2083), № 792/ 09.09.2020 ( лист 1006) № 794/ 11.09.2020 ( лист 2124), № 797/ 16.09.2020 ( лист 2125); № 810/ 01.10.2020 (лист 1000), №811/01.10.2020 (лист 2129). Невключването на тези фактури в дневниците за продажби, води до единственият извод, че по този начин ревизираното дружество не е изпълнило задължението си, вменено му по чл.86, ал.1 от ЗДДС, а именно да начисли дължимия се данък по тях.

Всичко това е довело и до неправилно деклариране. Съобразно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл.96, чл.97, чл.97а, чл.99 и чл.100, ал.1 и ал.2 лице подава справка – декларация съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124. Отчетните регистри, предвидени в чл.124 от ЗДДС са имено дневник за покупките и дневник за продажбите. Ето защо е от особено важно значение правилното отчитане на издадените от страна на дружеството фактури в дневника му за продажби, защото именно въз основа на данните в него се декларира и дължимия от дружеството ДДС. В закона подробно са разписани начините, с които да се коригират допуснатите грешки. Така в чл.126 от ЗДДС са установени процедурите, при извършване на корекции след декларирането. А..1 на чл.126 от ЗДДТ посочва, че допуснати грешки в подадени декларации по чл.125, ал.1 и ал.2, вследствие на неотразени и неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл.124 се коригира по реда на ал.2 и ал.3. Всъщност в чл.126, ал.2 и ал.3 от ЗДДС са регламентирани две хипотези, в зависимост от времето на установяване на допуснатата грешка: ал.2 предвижда случаите, в които грешката е установена до изтичане на срока за подаване на справка- декларация, като в този случай лицето следва да извърши необходимата корекция и да подаде отново декларациите по чл.125, ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по чл.124, а ал.3 предвижда случаите, които са извън приложното поле на ал.2, като в тези случаи е предвидено, че лицето извършва необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период – при неотразени в отчетните регистри по чл.124 документи, или като лицето уведоми компетентния орган по приходите, който следва да предприеме действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период- при неправилно отразени в отчетните регистри документи. Настоящият случай обаче не попада в нито в една от посочените хипотези, доколкото по делото не бяха представени доказателства, които да обосноват извод, че ревизираното лице само е открило допуснатата грешка в отчетните си регистри и е предприело съответния действия в посока на тяхното отстраняване.

Освен възможността, предвидена в чл.124 от ЗДДС за корекция на подадена вече справка- декларация в нормативната уредба съществува и друг инструмент за това, който в настоящият случай е бил приложен от страна на приходната администрация. Както вече бе установено и безспорно доказано в настоящото съдебно производство, от страна на приходната администрация до ревизираното лице е отправена Покана по чл.103 от ДОПК № Р-22002224001136-177-001 от 03.07.2024 година, с която му е указано, че в дневниците си за продажби следва да бъдат включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблицата, обективирана на 3-10 от поканата, а така също и изброените фактури на стр.10-13 от нея. С поканата е дадена възможност на ревизираното лице да извърши тези корекции в срок от 14-дни от датата на нейното получаване. Поканата по чл.103 от ДОПК е връчена на жалбоподателя на 04.07.2024 година (лист 288), което означава, че крайният срок за подаването на коригиращите справки- декларации е бил до 18.07.2024 година, включително.

По делото е безспорно установено, че от страна на жалбоподателя са подадени следните справки- декларации: СД № 14001498980 /13.07.2024 година за д.п. м.11.2018; СД № 14001498981 /13.07.2024 година за д.п. м.12.2018; СД № 14001498990 /13.07.2024 година за д.п. м.01.2019; СД № 14001498982 /13.07.2024 година за д.п. м.02.2019; СД № 14001498983 /13.07.2024 година за д.п. м.03.2019; СД № 14001498992 /13.07.2024 година за д.п. м.04.2019; СД № 14001498985 /13.07.2024 година за д.п. м.05.2019; СД № 14001498986 /13.07.2024 година за д.п. м.10.2019; СД № 14001498987 /13.07.2024 година за д.п. м.11.2019; СД № 14001498993 /13.07.2024 година за д.п. м.01.2020; СД № 14001498994 /13.07.2024 година за д.п. м.02.2020; СД № 14001498996 /13.07.2024 година за д.п. м.03.2020; СД № 14001498997 /13.07.2024 година за д.п. м.09.2020 година. Също така безспорно установено е, че справката- декларация подадена за д.п. м.11.2018, м.01.2019, м.02.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.05.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.09.2020 година са подадени, но не са приети от страна на НАП, а за другите периоди въобще не са подадени такива.

При така очертаната фактическа обстановка, следва изводът, че подадените коригиращи справки- декларации са с дата 13.07.2024 година, което означава, че същите са в срок. В връзка с изложеното, настоящият съдебен, следва да отбележи, че съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрация съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.101, ал.4 и чл.102, ал.4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Ако ревизираното лице изпълни в срок поисканите от него корекции, то важи правилото на чл.103, ал.2, изр.2 от ДОПК, а именно, щом са подадени в срок, то подателят се ползва от тях, независимо че са подадени след изтичане на законоустановения за тях срок ( в случая този предвиден в ЗДДС).

Ноторно известен факт е, че за да бъде осъществена корекция на подадена вече данъчна декларация, то следва да бъдат предприети технически действия от страна на приходната администрация, изразяващи се в т.нар. „отваряне на период“, защото в противен случай няма как системата да допусне извършената поправка. Ето, защо и видно от приложеното Уведомително писмо за м.11.2018 година ( лист 233), в което се посочва, че декларацията се счита за неподадена, тъй като е подадена след законоустановения срок по чл.104, ал.3 от ДОПК, налага извода, че по отношение на тези периоди, за които са подадени декларации, но НАП не ги е приел, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.103, ал.2, изр.2 от ДОПК. Въпреки това обаче, крайният резултат не се променя, доколкото зачитането на коригиращите справки- декларации би се отразило само и единствено досежно размера на дължимия данък, а не на установения. А въпросът за дължимостта на данъка не е предмет в настоящото съдебно производство. Това всъщност се потвърждава и от заключението на вещото лице, което посочва, че дори и да бяха взети предвид коригиращите справки- декларации то дължимият размер на ДДС би бил 2 191,79 лева, което не съответства на установения размер от приходната администрация.

В допълнение на всичко това и предвид мотивите, изложени в решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, съдът счита, че при изменението на ревизионния акт в частта, касателно д.п. м.12.2018 година и д.п. м. 01.2019 година е допусната грешка при изчисляването. Видно от мотивите, директорът е приел, че са налице основания за отмяна на ревизионния акт досежно установените допълнителни задължения по ЗДДС от осъществения ВОД, касателно всички данъчни периоди, включени в ревизирания период. Във връзка с изложеното, по отношение на д.п. м.12.2018 година размерът на установения ДДС, би следвало да е 1 348,48 лева /хиляда триста четиридесет и осем хиляди четиридесет и осем стотинки/, получени при следното аритметично уравнение: 3655,97 лева (колкото е бил първоначално установения размер на данъка) – 2307,49 лева, колкото е бил установения дължим данък, съобразно осъществения ВОД, а не както е приел директорът 2 881,61 лева. При така направеното изменение, съдът следва да определи и размерът на лихвата, като за целта използва калкулатор, публикуван на интернет страницата на Национална агенция за приходите [интернет адрес]. При извършеното пресмятане се приема, че размерът на лихвите е 855,99 лева или общо задължения за този данъчен период в размер на 2 204,47 лева.

По отношение на д.п. м.01.2019 година съдът също констатира допусната грешка при пресмятането, като счита, че ревизионният акт е следвало да бъде изменен със сума в размер на 2881,61 /две хиляди осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, предвид обаче забраната да бъде влошавано положението на жалбоподателя, съдът е длъжен да се съобрази с установеното от страна на приходния орган, а именно следва да приеме, че размерът на установените данъчни задължение за този данъчен период са 1 824,40 лева.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да уважи частично жалбата срещу ревизионния акт, като измени същия, касателно д.п. м.12.2018 година, като размерът на установения данък се намали от 2 881,61 лева и лихви в размер на 1 829.19 лв., изчислени съобразно калкулатора на НАП, на 1 348,48 лева и лихви в размер на 855,99 лева и отхвърли жалбата досежно д.п. м.11.2018, м.01.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.07.2019, м.08.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.05.2020, м.06.2020, м.09.2020, м.10.2020 година.

Относно разноските:

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, същото следва да бъде уважено частично, при съобразяване пропорционалността между претендираните разноски и уважената част на жалбата. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕООД съдебни разноски в размер на 419, 89 /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на юриконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 2 350, 31 лева /две хиляди триста и петдесет лева и тридесет и една стотинки/. Разноските са определени по реда на чл. 8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за възнагражденията за адвокатската работа, при съобразяване с реално извършените от страна на процесуалния представител на ответника действия, фактическата и правна сложност на делото и размера на отхвърлената част на жалбата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002224001136-091-001 от 10.10.2024 година, поправен с РАПРА № П-22001424182807-003-001 от 21.10.2024 година, в частта относно установени задължения по ЗДДС за д.п. м.12.2018 година, като променя размера на данъка от 2 881, 61 лева /две хиляди осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляващи главница и 1829,19 лева /хиляда осемстотин двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ лихви, в размер на 1 348,48 /хиляда триста четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ главница и 855,99 /осемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.7 представлявано от Л. С. Л. в останалата й част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.7 представлявано от Л. С. Л. да заплати в полза на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на 2 350,31 лв. /две хиляди триста и петдесет лева и тридесет и една стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „****“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.7 представлявано от Л. С. Л., сума в размер на 419, 89 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.