№ 671
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда – Рег.№ 139 от 12.03.2025г., постановена по НОХД №
11250/2024г., по описа на Софийски районен съд, НО, 97-ми състав,
подсъдимият С. Е. З. е бил признат за виновен в това, че: Около 07,40 ч. на
08.10.2023 г., в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на
движение от бул. „Христо Ботев” към ул. „Клокотница“, е управлявал лек
автомобил марка „Мазда”, модел „2“, с рег.№ ****, след употреба на
наркотично вещество по смисъла на параграф 1, т.11 от ДР на ЗКНВП, а
именно тетрахидроканабинол, включен в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични по чл.3, ал.2 от ЗКНВП, установено по надлежния ред
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието - с протокол от съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза с рег. № И-6662/15.07.2024 г., на
специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София -
1
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.343б,
ал.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК първоинстанционният съд му е наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и
ГЛОБА в размер на 500 лв.
На основание чл.66, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 от НК, първоинстанционният съд
е лишил подсъдимия С. Е. З. от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.59, ал.4 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал
от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява моторно превозно
средство времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право.
На основание чл.343б, ал.5 от НК, първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимия С. Е. З. да заплати в полза на държавата сумата от 3720 (три
хиляди седемстотин и двадесет) лева, представляваща равностойността на
МПС марка „Мазда”, модел „2“, с рег.№ ****.
С посочената присъда, Съдът е постановил вещественото доказателство
– дръг тест- касета, да бъде унищожена след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимия С. Е. З. да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 1047,90 лв. (хиляда четиридесет и седем
лева и деветдесет стотинки) по сметка на СДВР, както и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 200 (двеста) лева по сметка на
СРС.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба, както и
допълнение към същата от подсъдимия С. З., чрез защитника му - адв. З. М., в
които се моли присъдата да бъде отменена, съответно – да бъде постановена
оправдателна такава. В допълнението към въззивната жалба се изтъкват
съображения, че кредитирането от страна на съда на показанията на
свидетелите,посочени от подсъдимия променя фактическата обстановка, а
именно липсват всякакви съмнения относно „неадекватното поведение“ на
подсъдимия при проверката му. Изтъква се обстоятелството, че въздействието
на веществата хексахидроканабинол и тетрахидроканабинол е аналогично,
като тези субстанции биха могли да се съдържат в течността на цигарите
Вейп. Посочва се липсата на цифров израз на установеното количество
канабис в кръвната проба на подсъдимия, както и дългия срок от вземането й
и престояването й за самото изследване. Акцентира се върху Реш. №483 на
ВКС, I н.о. по н.д. № 1488/2015г., касателно степента на обществена опасност
на извършеното деяние.
В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.
В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, прокурорът
2
намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, доколкото
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, почива на
подробен и обоснован доказателствен анализ и законосъобразно
индивидуализирано наказание. Във връзка с направените възражения относно
липсата на изследване на вече изпушена цигара, на цифрово изражение на
изследваното вещество в кръвта, както и относно липсата на външни признаци
на повлияване в поведението на дееца, прокурорът поддържа, че същите са
ирелевантни. Счита, че по делото не са събрани доказателства за
несъставомерност на деянието от субективна страна.
Адв. М. - защитник на подсъдимия З., моли подзащитният му да бъде
оправдан. Към съображенията, изложени в жалбата, добавя и твърдение за
процесуални нарушения в производство, доколкото според защитата,
подсъдимият (обвиняем) не е бил уведомен за правото си да не отговаря на
поставените въпроси при разпита от полицейските служители. Оспорва
заключението по приложената химико-токсична експертиза с аргументи, че
същата е извършена 10 /десет/ месеца след вземане на пробата и не съдържа
цифров израз в заключението. Счита, че адекватното поведение на
подсъдимия при извършената полицейска проверка се явява индиция за липса
на обществена опасност на деянието, а същото би следвало да се разглежда в
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият З. не се явява в съдебно заседание, същият се представлява
от защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с
чл.314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
Подсъдимият С. Е. З. е роден на **** г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, неосъждан, със средно образование, студент,
неженен, с постоянен адрес гр. София, ул. ****, с ЕГН: **********.
Подсъдимият С. Е. З. притежавал свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ № *********, издадено на 19.07.2021 г.
от Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи/
СДВР/, валидно до 19.07.2031 г. за категории „А1“, „В“ и „М“.
Около 07,40 ч. на 08.10.2023 г. подсъдимият С. Е. З., след като бил
употребил наркотично вещество - тетрахидроканабинол, управлявал лек
автомобил марка „Мазда“, модел „2“, с рег.№ ****, собственост на Б.Н.Д. -
З.а, в гр. София, по ул. „Княгиня Мария Луиза” с посока на движение от бул.
„Христо Ботев" към ул. „Клокотница“. Свидетелите Н.Ц. и Г.Г. - полицейски
служители в 02 РУ-СДВР, забелязали, че управляваният от подсъдимия З. лек
3
автомобил се движи без включени дневни светлини, поради което го спрели за
извършване на проверка на бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу № 145. В хода
на проверката полицейските служители установили самоличността на водача
С. Е. З., който говорел забавено и отговарял неадекватно на въпросите,
зададени му от свидетелите Г. и Н.. С оглед на това свидетелите Н. и Г.
поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР за извършване на проверка на
водача за употребата на алкохол и наркотични вещества.
На място пристигнали свидетелите З.Х. и А.Д. - служители на ОПП-
СДВР, които предприели действия по проверка на подсъдимия З. за употреба
на алкохол и наркотични вещества, като пробата за употреба на алкохол била
отрицателна. На 08.10.2023 г., в 09:28 ч. подсъдимият З. бил тестван от
свидетелите Х. и Д. за употреба на наркотични вещества с техническото
средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARLK-0001, като взетата проба с
номер 31 отчела положителен резултат за употреба на „канабис-25 (ТНС 25)“.
Свидетелят А.Д. съставил срещу подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 1112117/08.10.2023 г. за
нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а свидетелят Х.
издал на подсъдимия З. талон за медицинско изследване № 0150591 за
Военномедицинска академия /ВМА/, който му бил връчен срещу подпис
лично в 10,00 ч. на 08.10.2023 г. След това свидетелите Н. и Г. придружили
подсъдимия до ВМА, където в 10,30 ч. на 08.10.2023 г. З. дал кръв и урина за
изследване. Видно от заключението на изготвената съдебна химико-
токсикологична /токсикохимична/ експертиза с pen № И-6662/15.07.2024 г., на
специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА - София в
резултат на извършените анализи на представените проби се установило
наличие на специфичен метаболит карбокси-Д9-ТНС в кръвните проби на
подсъдимия З., доказващ употребата на наркотично вещество
тетрахидроканабинол, съдържащо се в марихуана, канабис.
Подсъдимият З. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
24 часа със заповед за задържане на лице рег. № 22653/08.10.2023 г.
Със Заповед № 23-4332-005213/09.10.2023 г. на подсъдимия била
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС за не повече от 18 месеца.
Гореизложената фактическата обстановка е била безспорно установена
от доказателствата по делото: показанията на свидетелите – Г.Н. Г., Ц.А. Н., А.
Г. Д., З.Н. Х., А.М.Т. и П.К.; от писмените доказателства по делото - протокол
за оглед на местопроизшествие от 08.10.2023 г., АУАН № 1112117/08.10.2023
г., заповед за прилагане на ПАМ № 23-4332-005213/09.10.2023 г., талон за
медицинско изследване № 0150591, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 08.10.2023 г., разпечатка
от проба № 31 с техническо средство „Drug Test 5000“ от 08.10.2023 г.,
протокол за сервизна проверка на техническо средство „Drug Test 5000“ с
идент. № ARLK-0001 от 23.02.2022 г., справка картон на водача С. Е. З.,
справка за собственост на лек автомобил с рег. № ****, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
4
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 08.10.2023 г., писмо
от Агенция по вписванията с приложена справка по персонална партида по
ЕГН на подсъдимия в Интегрираната информационна система за кадастър и
имотен регистър, справка за действащи трудови договори за подсъдимия,
справки от Централна база КАТ, заповед за задържане на лице рег. №
22653/08.10.2023 г., справка за съдимост, уверение № 030 от 22.07.2024 г. и
академична справка с изх. № 55/26.08.2024 г., издадени от УНСС,
характеристика от М.Н.К. от 22.09.2024 г., уверение № 17 от 28.01.2025 г.,
издадено от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите -
Пловдив; от вещественото доказателство - дръг тест касета, както и от
заключенията на изготвените съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и съдебно- оценителна експертиза.
Първоинстанционният съд е направил прецизен, детайлен и
съдържателен доказателствен анализ. В мотивите си, поотделно и в цялост, е
обсъдил доказателствата по делото, от които е извел коректната фактическа
обстановка и е направил и правилен краен правен извод. Предвид
обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционният съд относно доказателствения анализ и изведената от
него фактическа обстановка и, тъй като не е достигнала до различни правни
изводи, настоящия състав на СГС не намира за необходимо да преповтаря
доказателствения анализ и изведеното от правна страна, на базата на приетата
фактическа обстановка от СРС /в подкрепа Реш. №181 по н.д. №486/2012г., I
н.о., ВКС и Реш. №343/06.12.2012г. по н.д. №960/2012г., I н.о., ВКС/.
Наличните доказателства по делото са достатъчни по своя обем и съдържание.
Същите са еднопосочни и непротиворечиви помежду си. От тях с
категоричност са установява времето, мястото и механизмът на
инкриминираното деяние.
От защитата е изразено възражение, свързано с липсата на цифров израз
на съдържанието на наркотично вещество в кръвта на подзащитния му.
Въззивната инстанция намира същото за неоснователно. Нормата на чл.343б,
ал.3 от НК сочи „употреба на наркотични вещества“, без да са формулирани
някакви количествени измерения. Видно е, че при проверката с Дръг Тест
5000 е бил отчетен положителен резултат. Резултатът от теста се потвърждава
и от свидетелските показания на полицейските служители, извършили
тестването – свидетелите А.Д. и З.Х.. Отчетеният резултат от техническото
средство е идентичен и с този от химическата експертиза. Въззивната
инстанция намира, че гореизложеното в категорична степен доказва
наличието на тетрахидроканабинол в кръвта на подсъдимия. Що се отнася до
изтеклия период от време от вземането на пробата до извършване на
химикотоксикологичната експертиза, следва да се посочи, че същият е около 9
месеца, а не повече от 10, както твърди защитникът. Периодът е в рамките на
нормативно определения минимален срок от 12 месеца за съхранение на
пробите, поради което няма основания за дискредитиране на експертното
заключение и няма причина или събрани доказателства в насока, че пробите
не са съхранени по регламентирания в съответния Закон и подзаконови
5
нормативни актове начин.
На следващо място, въззивната инстанция намира за неоснователно и
възражението, че обстоятелството, че подсъдимият се е държал видимо
адекватно, изключва употребата на наркотичните вещества, както и
повлияването му от тях.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
характеризира като управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като е без значение кога е употребено веществото
и каква е неговата концентрация. Престъплението е формално, за
довършването му не се изисква настъпването на общественоопасни
последици. В тази връзка може да се посочи, че „За да възникне наказателна
отговорност по чл.343б, ал.3 НК, е достатъчно деецът да е управлявал
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Законът не се интересува от това: дали към момента на
управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от наркотичното
вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен“ (Реш. №58 от
14.04.2021г. по Н.Д. № 141/2021г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС).
Относно възражението на защитата, че подсъдимият не е бил уведомен
за правото си да не отговаря на поставените му въпроси от полицейските
служители при проверката, настоящата инстанция отбелязва, че не кредитира
показанията на свидетелите – полицейски служители Н.Ц. и Г.Г. в частта им, в
която твърдят, че подсъдимият З. си е признал пред тях да е употребявал
наркотични вещества, но въпреки това по делото са налице достатъчно други
доказателства, от които безспорно се установява тази употреба.
Доколкото е налице възражение на защитата относно липсата на
изследване на цигара (вейп), която самият подсъдим е заявил, че е изпушил и
допуска съдържанието на друго вещество в същата, то изследването й се явява
ирелевантно, доколкото вида на употребеното от подсъдимия наркотично
вещество е установено по надлежния ред.
В обобщение на гореизложеното, въззивният съд намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият З. е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е бил предаден на съд.
От обективна страна, подсъдимият З., около 07,40 ч. на 08.10.2023 г. в гр.
София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение от бул. „Христо
Ботев” към ул. „Клокотница“, е управлявал лек автомобил марка „Мазда”,
модел „2“, с рег.№ ****, след употреба на наркотично вещество по смисъла на
параграф 1, т.11 от ДР на ЗКНВП, а именно тетрахидроканабинол, включен в
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични по чл.3, ал.2 от
ЗКНВП, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.),
6
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи
и министъра на правосъдието - с протокол от съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза с рег. № И-6662/15.07.2024г., на
специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София.
От субективна страна, подсъдимият З. е извършил инкриминираното
деяние с пряк умисъл. В съзнанието на същия е имало ясна представа, че в
предходен момент е употребил наркотични вещества и въпреки това е
управлявал моторното превозно средство.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия З. и наложеното му наказание по
вид и размер.
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, към момента на извършване
на деянието, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин
лева.
Първоинстанционният съд е отмерил справедливо наказателната
санкция на подсъдимия З. и липсват основания за ревизиране на присъдата в
тази й част. Съдът подробно и аргументирано е мотивирал необходимостта от
така наложеното наказание. При индивидуализацията на наказанието,
първоинстанционният съд е направил дължимата преценка на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, като е отчел чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, обстоятелството, че същият е студент,
оказаното съдействие на контролните органи, доброто му процесуално
поведение и добрите характеристични данни. При коректна преценка съдът е
определил наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК, като му е наложил
наказания съответно под и в минималния размер, предвиден от законодателя,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и „Глоба“ в размер
на 500 лв. Съдът правилно е приел, че за постигането на целите на
наказанието не се налага подсъдимият З. да търпи наказанието „Лишаването
от свобода“ за срок от шест месеца ефективно, като на основание чл.66, ал.1 от
НК го е отложил за изпитателен срок от три години.
Съдът коректно се е съобразил с императивната разпоредба на чл.343г
от НК и е лишил подсъдимия З. от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от една година, като е приспаднал изтърпяното до момента
наказание по административен ред.
В материалите от досъдебното производство са налични данни относно
собствеността на процесния автомобил – марка „Мазда”, модел „2“, с рег.№
****, от които е видно, че майката на подсъдимия З. – Б.Н.Д.-З.а е единствен
собственик на същото. При тези данни и в съответствие със закона,
първостепенният съд е присъдил в полза на държавата равностойността на
моторното превозно средство, послужило за извършването на престъплението,
установена от заключение на СОЕ.
Естествена последица от осъждането на подсъдимия З. е присъждането
му на направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК.
7
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е
законосъобразна, правилна и обоснована и като такава, следва да бъде
потвърдена изцяло. Изложените в жалбата възражения са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда – Рег.№ 139 от 12.03.2025г., постановена по
НОХД № 11250/2024г., по описа на Софийски районен съд, НО, 97-ми състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8