Решение по дело №94/2020 на Административен съд - Габрово

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 107 

 

гр. Габрово, 24.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                       ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 94 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:                                                       

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на административнонаказаното лице С.Е.И. против Решение № 77 от 31.07.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 211 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14 от 21.04.020 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Габрово, с което на касационния жалбоподател са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на основание чл. 417, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева; за нарушение на 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВМД на основание чл. 416, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД на основание чл. 416, ал. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се доводи за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и НП, неправилни изводи на съда относно продължено нарушение, липса на мотиви защо не се приема маловажност на случая. По отношение на първото нарушение се твърди, че лицето вече е наказано за него с НП № 6 от 20.01.2020 година, което е обжалвано по съдебен ред и все още няма окончателно решение.  С касационната жалба се представя заверен от страната препис на Регистър на животновъден обект, образец ЗХОЖ-69/утвърден със Заповед № РД 11-30 от 08.03.2011 година на Изпълнителния директор на БАБХ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено процесното НП. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.  

Касационният жалбоподател се явява лично и се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което се излагат в депозирана по делото писмена защита.

Ответната по жалбата страна е депозирала отговор на касационната жалба; в открито съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

В случая на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по  чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВМД, според който собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози или които са с различен здравен статус. Разпоредбата на чл. 51 от с.з., в относимата към процесния случай редакция от ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г, предвижда, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация по реда на чл. 137 в БАБХ. В процесния случай е било установено, че в обекта на наказаното лице са били отглеждани 29 броя ярета и 2 броя немаркирани пръчове, които не са били идентифицирани по чл. 51 от ЗВМД, които твърдения не са оборени от наказаното лице в хода на производството.

Второто наложено на И. наказание е за нарушение на 132, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗВМД, според която разпоредба собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на идентификация, писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект да извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ. В процесния случай е установено, че в обекта се отглеждат 29 броя ярета на възраст 8-10 месеца, по отношение на които горепосоченото задължение не било извършено.

Третото наложено наказание е за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД, според която разпоредба, в относимата редакция от ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г., собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни. Фактът на неводене на изискуемия регистър не е бил оборен от наказаното лице в хода на производството, а представените по делото записки и бележки, водени от И., въззивният съд е преценил, че не представляват изискуемия от закона регистър, за който има утвърден образец.

Тъй като наведените в касационната жалба доводи се припокриват с тези от жалбата до въззивния съд, от когото са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Представеният пред настоящата инстанция заверен от страната препис на Регистър на животновъден обект, образец ЗХОЖ-69/утвърден със Заповед № РД 11-30 от 08.03.2011 година на Изпълнителния директор на БАБХ, настоящият съдебен състав намира, че не може да промени изводите на въззивния съд относно установеността на нарушението на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД, тъй като съгласно чл. 220 от АПК във връзка с чл.  63, ал. 1 от ЗАНН, касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания, а прави преценка в този аспект само за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, каквито в случая не се твърдят. Непълнотата на доказателствата не е сред касационните основания, лимитативно посочени в чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Чрез представянето на препис от регистъра едва пред касационната инстанция не може да бъде преодолян резултатът от пасивното процесуално поведение на наказаното лице в предходните фази на производството, а именно оборване на твърденията на административнонаказващия орган във връзка с вмененото нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД.Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че, освен че не ползва с достоверна дата, каквото възражение е направила ответникът по касация в отговора на касационната жалба, представеният регистър съдържа данни единствено за налични към момента на проверката в обекта 3 броя коне, а по отношение на всички останали вписани животни е отразено, че са напуснали стопанството на 20.09.2019 година. При положение, че при проверката са установени и други животни освен вписаните 3 броя коне, то не е изпълнено изискването на закона за водене на регистъра чрез вписване в него на определените от закона обстоятелства.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесните нарушения, както и при липса на допуснати нарушения от категорията на съществените.

Наложените с процесното НП наказания глоби са в предвидения от закона минимален размер и не могат да бъдат изменяни в посока намаляването им.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3-4 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като  касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 /сто/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие /л. 20/.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 31.07.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 211 по описа за 2020 година.

ОСЪЖДА С.Е.И. за заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните – Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

                                                                                            2.