Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………………………….2020 година,
гр. ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 18.11.2020 г., при участието на секретаря Камелия
Александрова, изслуша докладваното
от председателя административно дело № 1087 /2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.220 от ЗМ във връзка с
чл.145 и сл. от АПК и с приложението на Регламент (ЕС) /2015/2447 и Регламент
(ЕС) 952/2013.
Инициирано е по
жалба от „Е.Д.Л.Б.“ ООД, ЕИК *********,
правоприемник на „Ад Лоджистик България“ ООД, срещу Решение към MRN
19BG002002021714R9/19.12.2019 г. на Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция
„Митници“, рег. № 32-134059/12.05.2020 г., с което не е приета митническата
стойност на декларираната стока в посочената митническа декларация. Определена
е митническа стойност на декларираните в същата декларация стоки. Коригирана е
митническата декларация. Формирано е задължение
за ДДС в размер на 15643.53 лв.за досъбиране - 7444.68 лв.
Изтъкнати са доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение относно определената от АО по-висока стойност, въз основа
на изразено обосновано наличие на
съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност.
Твърди се, че решението е немотивирано, тъй като
главно се основава на възприети от органа „справедливи цени“ - дефиниция, която
е въведена от законодателя на 01.01.2020 г., а вносът е извършен според
посочената в митническата декларация дата през месец декември 2019 г.
Счита се за абсолютно неприложимо понятието
„справедливи цени“ при това за конкретните стоки - на килограм, тъй като за
същите са декларирани единични цени – за
брой.
Изложени са обширни разсъждения за нарушение на
материалния закон, липсата на мотиви на решението изведено като главен порок,
въз основа на който е формирано искане за отмяна. Претендират се и разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Намира за правилен
и
законосъобразен постановения с оспореното
решение правен резултат.
Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмените бележки по съществото на спора прави възражение за
прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.
След като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка по чл.
168, ал. 1 АПК на всички основания за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежно легитимирана страна, адресат на
решение на митнически орган, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно
нормата на чл. 44, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза – МКС (за краткост Регламент № 952/2013) и чл. 220 ЗМ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
На 19.12.2019 г. дружеството вносител “Ад
Лоджистик България“ ООД декларира на режим „допускане на свободно обращение“
разни стоки, 758 колета, 17354 кг. бруто, държава на износ Турция, деклариран
произход Турция, условие на доставка СРТ Варна.
Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение са приложени: търговска фактури
№№ 088828, 088829 от 18.12.2019 г., износна декларация 19341300ЕХ878025 от
18.12.2019 г., международна товарителница CMR, A.TR № А
1499323 от 18.12.2019 г., сертификат за непреференциален произход № R0772293 от
18.12.2019 г., декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура
за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за
внесен депозит, пълномощно.
При регистриране на MRN 19BG002002021714R9 е извършена проверка на декларирнето на стоки както
следва:
-
стока
№1, „бельо,
трикотажни гащи за жени от синтетични влакна“ по МД с код по
ТАРИК **********, произход – Турция, 7 кг. Бруто, 6,59 кг нето с
декларирана митническа стойност за 1 брой -0,49 лв. или 2,99 лв./кг, е с
променен код и е класирана в код по КН **********, е с определена справедлива
цена за ЕС 59,75лв./кг.
С промяна по кода на стоката и след анализ в базата THESEUS, е установена справедливата цена на ЕС за новия код по
ТАРИК ********** е 30,24 лв./кг.
- стока №2,
„бельо, потник от текстилни материали -2567 бр.“ по МД с код по ТАРИК
**********, произход – Турция, 240 кг. бруто, 225.80 кг нето с декларирана
митническа стойност за 1 брой -0,68 лв. или 7.78 лв./кг, е с определена
справедлива цена за ЕС 49,35 лв./кг.
-
стока №3, „трикотажна мъжка фланела с дълъг ръкав от синтетични
влакна – 800 бр.“ по МД с код по ТАРИК **********, произход – Турция, 219 кг.
бруто, 206.12 кг нето с декларирана митническа стойност за 1 брой -1,08 лв. или
4,18 лв./кг, е с променен код и е класирана в код по КН **********.
С
промяна по кода на стоката и след
анализ в базата THESEUS, се установи че справедливата цена на ЕС за новия код
по ТАРИК ********** е 40,27 лв./кг.
- стока
№9 „ластични колани - 20 бр.“, код по ТАРИК
**********, държава на произход Турция, 5 кг бруто тегло, 4,71 кг нето тегло,
декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0,74 лв. или 3,15 лв./кг.
Справедливата цена на ЕС
е в размер на 46,94 лв./кг.
- Стока №15
„рокли за момичета различни от трикотажни от синтетични влакна - 225 бр.“, по
МД код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 41 кг бруто тегло,
38,59 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 1,27
лв. или 7,41 лв./кг, условие на доставка СРТ Варна.
Справедливата цена на ЕС
е в размер на 67,65 лв./кг.
-Стока
№17
„обувки за тренировка с външни ходила от каучук и горна част от
текстилни материали - 544 чифта“, по МД с код по ТАРИК **********, държава на
произход Турция, 540 кг бруто тегло, 508,24 кг нето тегло, декларирана митническа
стойност за 1 чифт в размер на 4,40 лв. или 4,71 лв./кг, е с променен код и е
класирана в код по КН **********. Справедлива цена – 17.27 лв./кг.
С промяна на кода е определена нова справедлива цена на ЕС 14.61
лв./кг.
- Стока №19 „домашни
чехли с външни ходила от пластмаса и горна част от изкуствени материали - 3600
чифта“, по МД скод по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 2047 кг
бруто тегло, 1926,59 кг нето тегло, с
декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,86 лв. или 1,61 лв./кг.
Справедливата цена на ЕС
е в размер на 17,37 лв./кг.
- Стока №20 „домашни чехли
с външни ходила от пластмаса и горна част от текстилни - 2196 чифта“, по МД с
код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 648 кг. бруто, 609,88 кг.
нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,86 лв. или 3,10
лв./кг.
Справедливата цена на ЕС
е в размер на 13,22 лв./кг.
- Стока № 21 „юношески боти с външни ходила от каучук и горна част
от естествена кожа - 112 чифта“, по МД с код по ТАРИК **********, държава на
произход Турция, 110 кг бруто тегло, 103,53 кг нето тегло, декларирана
митническа стойност за 1 чифт в размер на 8,41 лв. или 9,10
лв./кг.
Справедливата цена на ЕС
е в размер на 54,78лв./кг.
Във връзка с проверка,
приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните
стоки фирмата вносител е уведомена с писмо per. №
32-369009/19.12.2019 г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на
стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) №952/2013 (МКС) и на основание
чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015 (РИ) в определен срок трябва
да учреди обезпечение от 13974,21 лв. и последствията от неизпълнението на това
задължение.
С писмо рег.№
32-369014/19.12.2019 г. от дружеството „АД Лоджистик България“ ООД са изискани
за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от РИ
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоките. Дружеството не представя други документи освен вече представените при
първоначалната проверка.
Така, според изрично записаното в решението-предмет на съдебен
контрол, след извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, МО
приели, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които
съществено се различават от декларираните,
а митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е
основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа
стойност на сходни стоки възниква съмнение относно точния размер на
митническата стойност на гореописаните стоки.
Аргументират се с чл.140, §2 от МКС, който
предвижда, че ако съмненията не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност на стоките не
може да се определи съгл. Чл. 70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от „а“ до „г“ от §2 две на същия член, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Отбелязано е още и че за същия
период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от
МКС за „идентични стоки“ като не са открити и идентични стоки от същия
износител, еднакви във всяко отношение.
Именно поради горното МО приел,
че следва да определи митническата стойност на процесните стоки по чл. 74, §2, буква „б“ от МКС – договорна
стойност на сходни стоки.
Видно от неоспореното от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза договорената стойност на подробно описаните в
решението стоки, изследване обстойно и от експерта е заплатена изцяло и
напълно, платено е по банков път, като е налице пълно съответствие между
декларираната стойност на стоките в ЕАД и извършеното плащане.
Правни изводи:
Оспореното решение е
издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101, §1 и чл. 29 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр.чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г.- началникът на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“.
Спорът е концентриран върху
въпроса налице ли са обосновани
„основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и
спазена ли е процедурата по чл.141 от същия Регламент, вр. Чл.74, §2, буква б)
от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
Този въпрос предполага два категорични
отговора – наличие на основателно съмнение, което да е и обосновано от МО.
Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при
необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС/. Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU:
C: 2006 : 716, т.20.
Според правилото на чл.74, §1 от МК,
когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се
определя като се прилагат последователно букви от а)до г)от §2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съгласно чл.74 §3 МК, когато митническата стойност не
може да се определи по §1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията;
на чл.VII от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК. Предвидените критерии се
прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
След като митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от МК, те могат да
поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140,
§1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от Регламента
за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70, §1 от Кодекса.
В такива хипотези намират приложение
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, в тежест
на митническите органи е обаче при
условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което доказване да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, §1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя.
Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско
равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се
коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско
равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно §2 но чл.141 от Регламента
за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Съгласно чл.1, §2, т.4 от Регламента за
прилагане, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност са стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл.1, §2, т.4 „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са
произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се
отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Правомощието на митническите органи да не приемат
договорната стойност на стоките по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от
същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по
смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във
всеки конкретен случай / решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело №
8396/2019 г. /
Основателни биха били такива съмнения, изводите за
които да се обосновават на анализа на конкретни данни и доказателства, събрани
от МО в хода на административното производство. Такива конкретни
доказателства в разглеждания случай
съдът не откри, което насочва към извода за немотивираност на приетия от МО
правен резултат.
Още повече, че с оспореното
решение не само е определена нова митническа стойност на изброените в решението
стоки, но на част от тях са определени нови ТАРИК
кодове. Това също е лишено от обосноваване с конкретни доказателства, анализ на същите и изводи - в пряка връзка с тях.
Неясно остава за съда какви са били съображенията на
ответника да определи нов тарифен код на стоките в процесната митническа
декларация, както и дали и защо МО не е извършил проверка, не е взел предвид
или съответно не е зачел извършеното по
банков път плащане на договорената стойност по сделката за процесните стоки.
Съгласно изискването на чл. 22 §7 от МК митническите органи имат императивното
задължение да мотивират всяко решение, което е
неблагоприятно за заявителя. В настоящия случай липсва точно тази
съществена част от решението на МО,
която има за цел да информира, но и да убеди всяка друга страна, в това число и
контролирания митнически субект за точното и обективно формиране на митническа
стойност на стоките, различна от декларираната, въз основа на която пък е формирано допълнително данъчно или митническо
задължение.
Същото се
отнася в пълна степен и относно използването на
различна мярна единица при сравняване на митническа стойност на стоките / по
митническата декларация за брой , на килограм по ползваните митнически
декларации на други вносители/. Това освен, че не доказва твърдението на митническата администрация за занижена
митническа стойност, но и внася още по-голяма неяснота за подхода, критериите и основанието, от които е
изхождала администрацията.
Съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразено с възможностите му ( Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
C-263/06q EU: C: 2008: 128,т.52.)
В тежест на митническия орган е също и да
обоснове въобще необходимостта от
прилагане на процедурата по чл.141, §1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, в
частност следва по същия начин да обоснове и възприетата от него различна
митническа стойност на внасяните стоки.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа , за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена такава, а лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно
съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл.15, §1 от МК.
Обжалваното решение не
съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл. 74, пар.2 б. „б“ от Регламент № 952/2013 г., а липсата
на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства
възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е
послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Според чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74,
параграф 2, б.(б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя, т.е. тези изисквания следва да са налице по отношение
на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Извод за сходството
на стоките по процесната митническа декларация и тези, посочени в справката от
МИСША не е възможен, тъй като обективни обстоятелства, анализи и съответните на
тях изводи за сходство като качеството,
репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките
не са изложени.
Въпреки даденото изрично указание при
разпределение на доказателствената тежест, ответникът не ангажира доказателства, не посочи и други източници освен
коментираните по-горе данни от МИСША, които да обосноват поддържаната теза за
сходство на стоките по процесната митническа декларация с митнически декларации
на други вносители по критериите за също
търговско равнище и за количества.
Сходството в
характеристиките и функциите на процесните стоки, за които е определена
различна митническа стойност и „съпоставените“ сходни такива, без съобразяване
с фактори като търговската марка, качеството и количеството в случая ги изключва от категорията „сходни“.
Горното води до извод за незаконосъобразно
определена митническа стойност на описаните стоки поради противоречие с
материалния закон при нейното формиране въз
основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е решение 16811/10.12.2019г. на ВАС по адм.
дело №9341/2019; решение № 16405/03.12.2019 г.
на ВАС по адм. дело № 8139/2019 г. /.
Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност
на постановеното от директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“
решение, което налага неговата отмяна.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от
процесуалния представител на оспорващия искане за присъждане на разноски по
делото, съдът намира същото за основателно и доказано, следва да се уважи в
пълния му претендиран размер съобразно списъка на л. 36 от делото.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN
19BG002002021714R9/19.12.2019 г. на Директор на ТД „Северна морска“ при Агенция
„Митници“, рег. № 32-134059/12.05.2020 г.,
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Е.Д.Л.Б.“
ООД, ЕИК ********* , правоприемник на „Ад Лоджистик
България“ ООД със седалище и адрес на управление : гр. Варна , представлявано
от Диана Георгиева Аврамова,съдебно-деловодни разноски в размер на 1130лв.
/хиляда сто и тридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова