Определение по дело №58101/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2073
Дата: 15 януари 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110158101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2073
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110158101 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от **********, ЕГН **********,с
адрес ********************, срещу ***********, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: ************, представлявано от ***********, осъдителен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв., предявен като частичен
от 120 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за
потребителски кредит № ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 23.10.2023 г., до окончателното плащане.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК и на
банкова институция по реда на чл.192 от ГПК да представят доказателства за плащане
следва да бъдат отхвърлени, тъй като такива писмени доказателства следва да се
намират в държане на ищеца при съобразяване, че ищецът е реализирал плащанията и
същевременно за установяване на тези факти ще бъде изготвена ССчЕ, а по отношение
на документите, съдържащи се в кредитното досие – такива са представени в с
отговора на исковата молба.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите, посочени в исковата молба.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 500
1
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, тел. **********, като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на вещото лице при необходимост за
снабдяване с информация, необходима за изготвяне на заключението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.02.2024 г. от 13,40 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
*************, по силата на който е получил сумата от 800 лв. В договора било
предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителството на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, подробно
посочени в исковата молба. Посочва, че не е предоставил исканите обезпечения,
поради което по договора е начислена неустойка, съгласно чл. 29 от същия по 0,9% от
стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, или
сумата от 108 лв. Договорът бил уговорен при лихва 36%, ГПР 42,95% и обш размер
812 лв. при осигурена гаранция и 920 лв. при неосигурена гаранция. Твърди, че е
погасил цялото задължението по процесния договор за заем, като е заплатил на
ответника сумата от 920 лв. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в закона форма с доводи, че настоящият случай касае
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за действителността
на договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР. Сочи, че процедурата не била
спазена, тъй като ответникът не му представил преддоговорна информация и
съответно не е получил валидно съгласие за сключване на договора и договорът не е
подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Същевременно твърди, че договорът не
е изготвен на изискуемия законов размер на шрифта и еднаквост. Посочва, че
договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а
именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага съображения,
че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка образували различен
размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало нищожност на целия
договор. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при
2
непредоставяне на обезпечение е нищожна поради липса на предмет, доколкото
заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с
нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Счита, че договорът за
заем бил нищожен поради нищожност на уговорената лихва – последната поради
противоречие с добрите нрави предвид изключително високият и размер. Поддържа, че
нищожността на неустоечната клаузи води до нищожност на договора за кредит, тъй
като действителният размер на ГПР надвишава максимално предвидени в ЗПК.
Позовава се на чл. 23 ЗПК и претендира сумата от 25 лв., като част от общо дължима
120 лв., представляваща разлика между заплатената сума от 920 лв. и реално
получения заем в размер на 800 лв. Моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ***********, който признава, че страните са били обвързани от договор за
потребителски кредит със сочените в исковата молба параметри при спазване на
изискванията на ЗПФУР, като е описал подробно процедурата по кандидатстване,
одобрение и сключване на договора, като на ищеца са изпратени договор за кредит с
погасителен план, преддоговорна информация и общи условия. По отношение на
твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, твърди, че такава не е
начислявана и събирана от ищеца. Същевременно сочи, че неустоечната клауза не
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което е действителна, за което излага подробни съображения. Оспорва
твърденията на ищеца, че осигуряването на обезпечение и било изначално невъзможно
с доводи, че ищецът е бил информиран за това задължение и могъл да откаже
сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № *************, по силата на
който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 800
лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със
сочените в исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът или посочените
клаузи са нищожни, както и че е заплатил на ответника претендираните суми на
основание съответните уговорки в договора за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираните суми, както и възраженията,
3
изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5