РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. гр. Хасково, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200146 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Феро макс“ ЕООД, град Дряново,
представлявано от С. Ц. Ч.– управител срещу Наказателно постановление №
26-2100076/12.01.2022 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция –
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от
КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи
се, че то било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения
при установяване на административното нарушение. Твърди се, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение и в
атакуваното наказателно постановление не били верни и посоченото в тях
лице не извършвало работа, възложена му от дружеството - жалбоподател.
Моли съда да постанови решение, с което да атакуваното наказателно
1
постановление да бъде отменено изцяло, с последиците от това.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател се представлява от упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Г. З., който заявява, че поддържа подадената жалба и в
хода по същество развива конкретни доводи за нейната основателност,
обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото
представител – ст. юриск. К. Г. оспорва жалбата и в хода по същество развива
съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, а в полза на наказващия орган да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Видно от представения и приет като писмено доказателство Трудов
договор № **** г., сключен между „Феро макс“ ЕООД, град Дряново, в
качеството на работодател от една страна и И. К. И., като работник/служител,
от друга, последният приел да изпълнява възложената му работа на
длъжността „общ работник“, с работно време – 8 часа и месечно
възнаграждение от 650 лева с периодичност на изплащане – до 25 – то число
на следващия месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит. Договорът бил сключен за неопределено време.
С Договор за извършване на строително – монтажни работи от юни
2021 г., сключен между „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, град
Пловдив и „БМК Холдинг“ АД, град Хасково, от една страна като
възложители и „Феро макс“ ЕООД, град Дряново, като изпълнител, от друга
било договорено извършване на СМР – демонтиране и разрушаване на
железобетонни постройки, а именно: парова централа, представляваща сграда
с идентификатор 77195.208.39.81, със застроена площ 195 кв.м., брой етажи 3,
2
предназначение: Промишлена сграда, собственост на „Млечна
промишленост“ ЕООД, както и бетонна етажерка, намираща се върху
трафопост /същият разположен в Сграда с идентификатор 77195.208.39.101,
със застроена площ 855 кв.м., брой етажи 2, предназначение: Промишлена
сграда/, собственост на „БМК Холдинг“ АД, град Хасково и двете сгради
разположени в Поземлен имот с идентификатор 77195.208.39 по КК и КР на
град Хасково с адрес: град Хасково, Северна индустриална зона, комплекс
„***“ с площ 23 663 кв.м. Цената на услугата по извършване на СМР била 30
000 лева, разпределена между дружествата – възложители и платима по
начина и в сроковете, описани в договора, като при изпълнение на дейностите
в него в срока, предвиден с продължителност 2 месеца, Изпълнителят бил
длъжен да обезпечи спазването на всички изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като отговорността за нарушения,
обезщетения, включително във връзка с настъпили трудови злополуки при
извършване на работа на строителния обект се поемали от Изпълнителя,
освен в случаите на пряка вина на Възложителите.
Дейности във връзка със сключения договор и в съответствие с
трудовата функция, свид. И. К. И. извършвал в период м. юни и м. юли 2021
г.
Със Заповед № 001/13.08.2021 г. за прекратяване на Трудов договор №
***** г., трудовото правоотношение между „Феро макс“ ЕООД, град Хасково
и И. К. И. било прекратено, считано от 13.08.2021 г. на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от Кодекса на труда.
С Молба до управителя на „Феро макс“ ЕООД, град Хасково от
01.09.2021 г. свид. И. К. И. поискал допълнително доплащане от по 250 лева
за всяко от посочените в нея лица, тъй като положеният на обекта труд бил
изцяло на ръка и изключително тежък.
В отговор на тази молба, с Уведомително писмо от 09.09.2021 г., свид.
И. К. И. бил уведомен от Управителя на „Феро макс“ ЕООД, град Дряново, че
нямало възможност за допълнително заплащане за положения труд, тъй като
извършената работа по обекта в „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД и
„БМК – Холдинг“ АД, град Хасково не била изпълнена от тях напълно в
определения срок и обектът не бил завършен и не бил предаден в срок.
С оглед на това развитие в комуникацията с Управителя на „Феро макс“
3
ЕООД, град Дряново, свид. И.К. И., заедно с лицата С.П. С. и В. Г. А. дошъл в
края на месец септември на обекта за довършване на работата в обекта, тъй
като след разчистване се оказало, че били останали за събаряне стени в
помещенията.
На 29.09.2021 г., във връзка с получен сигнал за инцидент с лицето С.
П. С. била извършена проверката на място в обекта, в който се извършвали
дейностите по СМР, а след това било посетено болнично заведение, в което
било прието за лечение това лице, където били изискани писмени обяснения
и такива били предоставени от свид. И. К. И. а впоследствие и от
представляващите дружествата възложители по Договор за извършване на
строително – монтажни работи - „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД,
град Пловдив и „БМК Холдинг“ АД, град Хасково. Впоследствие била
извършена и проверка по документи на 29.10.2021 г и на 19.11.2021 г. в
Д“ИТ“ -Хасково, като от страна на дружеството - жалбоподател не бил
представен трудов договор с лицето И. К.И. за дата 29.09.2021 г. Горните
констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка с рег.№
ПР2139926/10.12.2021 г.
С оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които
достигнали за характера на правоотношението, възникнало между „Феро
макс“ ЕООД, град Дряново и свид. И. К. И., срещу дружеството -
жалбоподател бил съставен на 16.12.2021 г., от свид. Г. Г. А. Акт за
установяване на административно нарушение № 26-2100076 за нарушение по
чл. 61, ал. 1 КТ. Актът е съставен в присъствието на свид. Л. О. Г., както и в
присъствие на законния представител на дружеството – управителя С. Ц. Ч.,
който подписал процесния АУАН, без в графата за обяснения и възражения
да впише такива.
Възражения срещу акта за установяване на административно нарушение
не са постъпили и допълнително в законовия срок от връчване на екземпляр
от него, станало на датата на съставянето и предявяването му, според
отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и наложил процесната административна санкция.
4
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Г. А. и Л. О. Г.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът дава вяра на изложеното в показанията на посочените двама свидетели
и по отношение на фактите, включени в предмета на изследване по делото, от
значение за решаването на случая по същество, свързани с кръга присъстващи
лица по време на извършване на проверката на място на процесния обект,
впоследствие в болнично заведение и след това – по документи. Факт, който
не се и оспорва в подадената жалба или впоследствие пред районния съд, а
така също се потвърждава и от останалия събран доказателствен материал, в
това число и от ангажираните допълнителни писмени и гласни доказателства
чрез разпита в качеството на свидетел на лицето И.К. И. Спорен обаче се
явява фактът, свързан с уточняване на конкретните действия, извършвани
конкретно от лицето И.И. – от чие име и за чия сметка, определящи за вида
възникнало правоотношение, по който въпрос е налице разминаване не
толкова в гласните доказателствени източници, колкото до правното
интерпретиране на установените факти. В резултат на извършените от съда
процесуални действия, приемат се за съответни на обективната истина
именно показанията на свидетеля И. К. И., като последователни и вътрешно
безпротиворечиви, така също съответни на останалите доказателства, в това
число и писмени такива относно хронологията на събитията, за които дава
показания, за естеството на водените разговори с управителя на „Феро макс“
ЕООД, град Дряново, за предприето в тази насока действия от него и за
естеството на дейността, извършвана от него на процесната дата, заедно с
лицата С. П. С. и В. Г. А. Спорен се явява и въпросът за вида възнаграждение,
който е претендирал свид. И. И. – допълнително или незаплатено уговорено с
трудовия договор, където се наблюдава известно отклонение на показанията
му с представените писмени доказателства в съдебна фаза, както и за това
дали със знанието или без на управителя на „Феро макс“ ЕООД, град Дряново
е предприел действията си от 29.09.2021 г. на процесния обект. Анализ по
5
тези въпроси обаче, съдът дължи по същество при изложение на правните
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда отношенията
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено,
че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в
присъствие, предявяването и връчването му на представляващия дружеството
– жалбоподател, а именно управителя С.Ц.Ч. и по този начин е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Изискванията за реквизити на съставения АУАН, както
вече бе посочено, са изпълнени по начин, гарантиращ правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Дали
преценката на тежестта и достоверността на доказателствата и относно
изяснените с тях факти и обстоятелства е обоснована и съвпада с тази на съда,
е въпрос по същество. На следващо място, съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ,
нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
процесният АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на неговите
6
правомощия. По – нататък, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на дата 29.09.2021 г., при извършване на проверка след
настъпил инцидент от контролните органи на ДИТ – Хасково, е установено,
че свид. И. К. И., заедно с лицата С. П. С. и В. Г. А., бил дошъл в края на
месец септември на обекта в град Хасково, Северна индустриална зона за
довършване на работата в него, тъй като след разчистване се оказало, че били
останали за събаряне стени в помещенията. Тази работа е била от името и за
сметка на „Феро макс“ ЕООД, град Дряново по силата на Договор за
извършване на строително – монтажни работи сключен с „Млечна
промишленост – Хасково“ ЕООД, град Пловдив и „БМК Холдинг“ АД, град
Хасково, който действително е бил със срок от 2 календарни месеца, но се
прекратява при условие, че този срок изтече и при точно и съответно на
уговореното изпълнение на задълженията по него, тоест не е бил прекратен от
една страна. От друга страна, въпреки че трудовият договор на лицето И. К.И.
с дружеството – жалбоподател и изпълнител по цитирания по – горе договор
за СМР е бил прекратен, то управителят поставил изплащането на трудово
възнаграждение под условие, а именно довършване на работата. Затова
завръщането на обекта от свид. И. К. И. на обекта за довършване на работата
по него не е било „на своя“ глава, както се цели да бъде прието, а поставено
като условие от работодателя по вече прекратен трудов договор за
изпълнение на условието по него, а именно за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение, както сочи в показанията си свид. И. И.. Без значение, че в
молба е поискал заплащане не на вече дължимо, а на допълнително
възнаграждение за положения тежък физически труд. Това всъщност дава
разрешение на явяващия се дискусионен предшестващи въпрос - за наличието
на основание тези действия да бъдат приети като израз на възникнало
правоотношение, а така възникналото правоотношение да бъде
квалифицирано от съда като трудовоправно. Този въпрос е разрешен с
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването
7
отношенията при предоставянето на работна сила, каквито отношения
безспорно са констатирани в случая, да се уреждат само като трудови
правоотношения, за което е било необходимо сключване на трудов договор.
Извод, който се мотивира от характера на учреденото с лицето И. К. И.
правно отношение, представляващо по своята същност трудовоправно. В тази
връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото
правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора
за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не
резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или
служителя от работодателя и многократност и продължителност на
изпълнението. Тези белези съдът намира, че в конкретния случай са налице,
изхождайки от представените по делото доказателства и характера на
осъществяваната от И. К. И. дейност. Дори тази дейност да е била подчинена
в този момент на идеята за точно изпълнение на работата по всеки от
сключените договори, по които страна е било дружеството - жалбоподател, то
трудовото законодателство разполага с нужния инструментариум
правоотношението със свид. И. И. да бъде уредено по необходимия формален
начин, съобразно нормативно предвидените изисквания така, че интересът на
всяка от страните да е защитен.
Изложеното дотук, довело до изясняване на положителния факт на
наличие на правоотношение, което следва да се окачестви като трудово и
страните по него в лицето на свид. И. К.И.– работник и „Феро макс“ ЕООД,
град Дряново - работодател и при наличие на отрицателната предпоставка
към процесната дата, свързана с неизпълнение на задължението за регулиране
на това правоотношение със сключване на писмен трудов договор обосновава
извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на
твърдяното административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. В случая, обосновано и в съответствие с
материалния закон е реализирана отговорността именно за това нарушение.
При индивидуализация на санкцията, съдът намира, че наказващият
орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е
определил наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер глобата
от 1500 лева, т.е. съобразно установения специален минимум. При съвкупната
преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението е първо,
8
доколкото не се представят доказателства за предходни такива и отчитайки
при индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили
допълнителни вредни последици, съдът намира, че предвидената
имуществена санкция следва да се определи в размер, съобразно минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ. Доколкото не е налице
основание за ревизиране на дейността на наказващия орган и в този аспект,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено от съда.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по
ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, както предвижда
ал. 4, то в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-2100076/12.01.2022
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.
ОСЪЖДА „Феро макс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Дряново, ул. „******“ № **, представлявано от С. Ц. Ч.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково сумата в размер
на 80.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
9
Секретар:Г.С.
10