О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 22.02.2019 г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в. ч. гр. дело N`97 по
описа за 2019 г., за да се произнесе окръжен съд взе
предвид следното:
Производството се развива на основание
чл. 419, ал. 1 и чл 413, ал. 1 и чл. и чл. 274, ал. І т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
вх. № 308/09.01.19 г. на В.Н.Д. с ЕГН ********** *** против разпореждане №
9202/26.11.18 г., с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 3104/26.11.18 г. въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 5030/2018 г. на районен съд гр. Враца. Жалбоподателят
твърди, че разпореждането е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Намира, че не дължи сумите предмет на заповедта за
незабавно изпълнение, тъй като не са налице предпоставките за наличие на
пасивна солидарност по чл. 212 от ЗЗД между него и другия длъжник в
производството С.Б.Ц.. На второ място, жалабоподателят намира, че от
разпореждането не ставало ясно защо е приета за дължима посочената в заявлението
сума от 10 015.51 лв., като остатък на неизплатена главница по спогодба от
26.05.17 г. с нот. заверка на подписите, след като не е посочен размерът на
главницата. Твърди още, че спогодбата от 26.05.17г. е нищожна на осн. чл. 26 от ЗЗД поради противоречие със закона и добрите нрави. Освен това спогодбата била
сключена в нарушение на чл. 271 и чл. 271 от КТ и чл. 507 и чл. 508, чл. 452,
ал. 3, изр. 1 и 2 от ГПК. Липсват твърдения за нередовност на документа по чл.
417 от ГПК от външна страна. Моли се
обжалваното разпореждане да бъде отменено, както и издаденият от районен съд
изпълнителен лист да бъде обезсилен. Има искане за спиране на изпълнението на
заповед № 3104/26.11.18 г. и издадения въз основа на същата изп. лист от 28.11.18 г., по който е образувано изп.
дело № 1300/18 г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с р-н на действие ВрОС, при
предпоставките на чл. 480, ал. 1 от ГПК. Приложени са писмени доказателства.
С вх. № 309/09.01.19 г. е
постъпила втора частна жалба от В.Н.Д. срещу посочената по-горе заповед за
изпълнение № 3104/26.11.18 г. издадена по ч. гр. дело № 5030/18 г. по описа на
районен съд гр. Враца, в ЧАСТТА за съдебно деловодните разноски, конкретно
частта от заповедта, с която е разпоредено заплащане от длъжниците на сума в
размер на 858.50 лв. представляваща адв.
възнаграждение, с твърдение за прекомерност на така определеното възнаграждение
предвид обстоятелството, че фактическата
и правна сложност на заповедното производство не е значителна. Молбата на
жалбоподателя Д. се състои в това, адв.
хонорар да се намали до сумата 415 лв., при съобразяване Наредбата за
минималните адв. възнаграждения.
Жалбоподателя претендира
заплащане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
От ответника ООД "Агрикс
Балгария" са постъпили отговори срещу двете жалби на В.Д., в който се
мотивира становище за неоснователност на жалабите.
Така депозираните частна жалби е са правно основание чл. 419, ал. 2 и чл. 413, ал. 1 от ГПК и са допустими като подадена в
законоустановения срок от лице, имащо право и интерес да обжалва разпореждането
и след подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от това лице.
След преценка на събраните по
делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, окръжен
съд гр. Враца приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд -
Враца е образувано по подадено от ООД "Агрикс България" заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист
против длъжника солидарно задължените длъжници С.Б.Ц. и настоящия жалбоподател В.Н.Д.
въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – Спогодба от 26.05.17 г. с нот.
заверка на подписите рег. №
1415/26.05.17 г. на нотариус А.П., с р-н на действие РС гр. София, за сумата от
10 0 15. 51 лв. представляваща остатък от от неизплатената главница по
цитирания договор за спогодба от 26.05.17 г.
На 26.11.18 г. г. Врачански
районен съд е издал исканата заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата 10 015.51 лв. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и е
разпоредил незабавното й изпълнение, което разпореждане е предмет на настоящото
производство.
По съществото въззивният съд
намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК.
В настоящия случай към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен документ по чл.
417, т. 3 от ГПК – Спогодба от 26.05.17 г. с нот. заверка подписите от нотариус
А.П., р-н на действие СРС. Въззивният съд намира, че този документ е редовен от
външна страна (в случая липсват и твърдения в жалбата за нередовност на
документа от външна страна).
Освен това, така представеният
документ удостоверява и наличие на подлежащо на изпълнение парично вземание на
заявителя срещу солидарните длъжници С.Б.Ц. и В.Н.Д., в размер на 10 015.51
лв., тъй като в представената спогодба с нот. заверка на подписите се съдържа
ясно формулирано задължение за заплащане от длъжниците на по-голяма парична
сума - 14 349.67 лв., с падеж 27.05.18 г., преди подаване на заявлението. В
частната жалба са изложени доводи и твърдения за недължимост на присъденната
със заповедта за изпълнение сума, но така направените от жалбоподателя
възражения са от материалноправен характер и са по съществото на спора между
страните, поради което могат да бъдат разгледани в настоящото производство, а
същите следва да бъдат направени от длъжника и разгледани в исковото
производство по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 418 от ГПК, за да постанови незабавно
изпълнение и издаване на изп. лист за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка затова, дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Тази проверка се отнася единствено до външната редовност на
документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално
съществуващи нормативно изисквания за неговото издаване. Проверката за
редовност обаче не включва преценка истинността на самия документ. Както се
посочи, в рамките на исковото производство по реда чл. 422 от ГПК, следва да се
прецени истинността на самия документ и съществуването на самото вземане. В
исковото производство страните следва да посочат своите доводи и възражения
относно съществуването на спорното вземане.
В настоящото производство съдът
проверява единствено дали е представен редовен от външна страна документ по чл.
417 от ГПК и дали същият удостоверява наличие на подлежащи на изпълнение
вземания на заявителя против длъжника, които условия в случая са налице.
С оглед на изложеното, според
окръжен са налице предпоставките на чл. 418 от ГПК за допускане на незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение, поради което обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По втората частна жалба, срещу
заповед за изпълнение на парично задължение № 3104/26.11.18 г. в частта за
РАЗНОСКИТЕ, окръжен съд намира следното: Основателно е искането на
жалбоподателя за намаляване на адв. хонорар. Образуваното ч. гр. дело за
издаване на заповед за незабавно изпълнение представлява едно формално
производство, което не предполага фактическа и правна сложност. Същото се
развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за което
действие не се изискват специални знания, поради което съдът намира, че при
съденото от районен съд адв. възнаграждение от 858.50 лв., изчислено по
съразмерност, при съобразяване адв. хонорар от 1080 лв. с ДДС според договора
за правна защита и съдействие от 16.11.18 на стр. 12, е прекомерно и са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на неговия размер. Предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 и във вр. ал., т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адв. възнаграждения адв. хонорар следва да намали до сумата 697 лв. с
ДДС, като се съобрази пар. 2а от ДР на цитираната наредба. Издадената заповед
за изпълнение в полза на заявителя следва да бъде изменена само в частта за
РАЗНОСКИТЕ, като вместо сумата от 858.50 лв. бъде присъдена в полза дружеството-заявител
сумата 697 лв. - адв. възнаграждение с
ДДС.
Във вр. с искането за спиране
изпълнението с правно основание чл. 420 от ГПК, окръжен съд намира следното: Компетентен
да се произнесе по искането с правно основание чл. 420 от ГПК за спиране на
изпълнението е съдът постановил незабавното изпълнение, тоест районен съд гр.
Враца. В конкретния случай, с определение № 180/21.01.19 г. постановено по ч.
гр. д. № 5030/18 г. районен съд гр. Враца се е произнесъл, като е отхвърлил
подаденото от В.Н.Д. искане за спиране на изпълнението. Препис от определението
на съда е било връчено на молителя Д. на 24.01.19 г., но той не е обжалвал
същото пред въззивния съд.
Независимо от изхода на делото
по втората жалба на В.Д., не следва да му се присъждат съд. разноски /адв.
хонорар/ за настоящата инстанция, но тъй като в представения договор за правна
защита и съдействие, с който жалбоподателя упълномощава адв. Л., не е посочено
каква част от възнаграждението е за изготвяне на първата жалба и каква част за
втората
Мотивиран от гореизложеното и на
осн. чл. 419, вр. чл. 278 от ГПК Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 9202/26.11.2018
г. за незабавно изпълнение и Заповед № 3104/26.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч.
гр. д. № 5030/2018 г. по описа на районен съд гр. Враца САМО в частта за
РАЗНОСКИТЕ, като на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК намалява присъденото в полза на
заявителя адв. възнаграждение от 858.50 лв. на 697 лв. с вкл. ДДС
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част
разпореждане № 9202/26.11.2018 г. за незабавно изпълнение и Заповед №
3104/26.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, постановени по ч. гр. д. № 5030/2018 г. по описа на районен
съд гр. Враца.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател
..... Членове 1..... 2.......