№ 83
гр. ****** 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****** I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Николай Ив. Кирков
Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600251 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда №** ** ** ****. по НОХД № ***/****г. РС –***** е признал подсъдимия
Б. Р. /B. R./, роден на ********** година в град *** **** гражданин на **** за виновен в
това, че на ** ** **** година, в района на гранична пирамида №254, в землището на село
***** ***** община *****, област ****** влязъл през границата на страната от *********
****** ********* ********, без разрешение на надлежните органи на властта , поради което
на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 600.00 /шестотин/ лева в полза на
държавата.
На основание чл.66,ал.1 от НК е отложил от изтърпяване наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години.
Недоволен от присъдата останал адв. М.М. служебен защитник на подсъдимия Р.,
който я обжалва с молба да бъде изменена по отношение размерите на наложените на
подсъдимия наказания.Излага се ,че за едно и също престъпление и при едни и същи
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на други трима ирански граждани ,влезли
през границата на страната без разрешение , заедно със подсъдимия, съдът е наложил
значително по ниски по- размер наказания.Според защитника след като престъплението е
извършено по едно и също време , на едно и също място и по един и същи начин, както и
при една и съща форма на вина ,четиримата подсъдими би следвало да получат еднакви по
размер наказания.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован ,чрез сл.
защитник не се явява.Защитника му адв.М. подържа жалбата, като не оспорва приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка. Моли съда по изложените в жалбата доводи
присъдата да бъде изменена ,като се намалят размерите на наложените на подсъдимия
1
наказания.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол счита жалбата за неоснователна и
предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в жалбата и изцяло
служебно на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира :
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване
на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните фактически положения:
Подсъдимият Б. Р. е ирански гражданин и в началото на м. април 2025 година заедно
със съпругата си влязъл в република Турция, с намерение двамата заедно да продължат
движението си и достигнат територия на трета държава - Великобритания, в която да се
установят да живеят и работят.
С оглед намерението на подсъдимия и съпругата му да достигнат Великобритания, в
гр. Истанбул, република Турция подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице, с
което се договорил, че това неустановено по делото лице срещу парично възнаграждение ще
подпомогне подсъдимия и съпругата му да влязат в република България, като част от пътя
им към Великобритания, през границата на страната ни от република Турция, без
изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта на република
България.
В изпълнение на договореното на ** ** **** год. след обяд подсъдимия заедно със
съпругата си и още две лица, иранци, бил придвижен в близост до турско – българската
граница. След това подсъдимият и останалите три лица от групата, водени от лице с
неустановена по делото самоличност продължили движението си към турско – българската
граница през гориста местност.
На ** ** **** година подсъдимият и останалите лица от групата, в която се
придвижвал достигнали възпрепятстващото съоръжения на българо – турската
граница.Около 20,30 часа на същата дата , подсъдимия заедно с останалите три лица от
групата преодолял възпрепятстващото съоръжение на българо – турската граница в района
на гранична пирамида №254, находяща се в землището на село ***** ***** община *****,
област ****** с помощта на стълба, която водачът на групата поставил на
възпрепятстващото съоръжение и по която подсъдимия преминал. Водачът на групата
останал на територията на република Турция.
По този начин, преминавайки по стълба над възпрепятстващото съоръжение
подсъдимият влязъл през границата на страната ни от ********* ****** *********
******** в района на гранична пирамида №254, в землището на село ***** ***** община
*****, област Ямбол.
Към момента на влизането си в страната ни подсъдимия не е носел документи за
самоличност, нито е притежавал надлежно разрешение даващо му право да влезе на
територията на Република България.
Съпругата на подсъдимия и другите две лица, иранци, с която подсъдимия се
придвижвал, влезли през границата на страната ни по идентичен начин по същото време и
от същото място.
Влизането на групата от четири лица през границата на страната ни било забелязано в
координационния център на Гранична полиция при осъществено видеонаблюдение на
границата на страната, след което на място били изпратени двама служители на ГПУ –
*****, един от които св. Г.С.А. - полицай в трета група за охрана на държавната граница при
ГПУ – *****.
Около 20.40 - 20,45 часа свидетелят Алексиев пристигнал на мястото на нарушението
- в района на 254 гранична пирамида, находяща се в землището на с.***** ***** община
***** и установил в близост до 254 гранична пирамида подсъдимия, съпругата му и още две
лица.
При извършената им полицейска проверка на място подсъдимият и спътниците му не
2
представили документи за самоличност, нито други документи даващи им право да влязат
на територията на страната ни, след което били задържани.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Б. Р. се установява ,че
не е осъждан.
Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният
съд обосновано приел, че подсъдимият Р. е осъществил състава на чл.279,ал.1 от НК, тъй
като на ** ** **** година, в района на гранична пирамида №254, в землището на село
***** ***** община *****, област ****** влязъл през границата на страната от *********
****** ********* ********, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено
от подсъдимия при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по делото е безспорно установено,
че подсъдимият е влязъл в Република България по причини, различни от посочените в чл.8,
ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му
право на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че същият
доброволно е напуснал както страната си по произход, така и Република Турция и
преминава през територията на България транзитно ,като крайната му цел е да пристигне и
се установи да живее трайно на територията на друга европейска държава-Великобритания
.Липсват също така и данни, същият да е бил преследван в Иран или в Турция, където е бил
един месец заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права
и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група.
От съдържанието на въззивната жалба и становището на служебния защитник
следва, че авторството и вината на подсъдимия са безспорни. Единствените аргументирани
оплаквания се отнасят до размера на наложените наказания. Според изложените
съображения във въззивната жалба инстанция първостепенният съд не е съобразил ,че по
отношение на други трима ирански граждани отношение на други трима ирански граждани,
извършили същото по вид престъпление като подсъдимия *** е наложил по- ниски по
размер наказания лишаване от свобода и глоба.
Тези оплаквания не се споделят от въззивната инстанция.
Наказанието на подс. Р. не е несправедливо по своя характер, тъй като е съобразено
със степента на обществена опасност на деянието и събраните данни за личността на
подсъдимия.Правилно като смекчаващи вината му обстоятелства е отчетено чистото му
съдебно минало ,самопризнанията му, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка .От
друга страна обаче с оглед на обществената опасност на деянието ,която е висока и предвид
динамиката на този вид престъпления в страната е неоправдано налагане на наказание
лишаване от свобода под определеното наказание към законовия минимум пет месеца ,
каквото е искането на защитата.По същите съображения няма основания и за определяне на
по- нисък по размер от наложената глоба.
Обстоятелството ,че по идентичен казус *** е наложил на други трима ирански
граждани по- ниски по размер наказания е ирелеватно в случая , а още по – малко има
никакво отношение при определяне на наказанието на подсъдимия .В случая съдът е
определил наказанието ,спазвайки общите правила за определянето му визирани в чл.54 от
НК и съобразно целите на закона посочени в чл.36 от НК, поради което не са налице
основания за коригиране на присъдата в исканата от защитата насока.
По изложените съображения, въззивният съд преценява, че авторството и вината на
подсъдимия Р. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са
справедливи, поради което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди.
3
Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 1 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № ** ** ** ****г., постановена по НОХД № ***/**** г. по
описа на Районен съд –*****.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4