Определение по дело №4777/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3992
Дата: 25 януари 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20231110104777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3992
гр. С., 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110104777 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
Делото е образувано по предявени от „Т..... С.“ ЕАД срещу Д. Л. Ф., М. Л. Б. и Л. П. Ф.
осъдителни искове. На 18.01.2024 г. е депозирана молба от ищеца, с която оттегля
предявените искове и моли за прекратяване на делото и присъждане на разноски.
Така депозираната молба е с правно основание чл. 232 ГПК и по свята правна същност
представлява десезиране на съда от разглеждането на материалноправния спор, предмет на
делото. Това процесуално действие е редовно извършено от ищеца, чрез процесулания му
представител упълномощен да се разпорежда с правото на иск, като не е предпоставено от
съгласието на ответника до първото съдебно заседание. Ето защо на основание чл. 232 ГПК
делото следва да се прекрати.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В практиката еднозначно се приема, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на
ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено
плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В случая
направеното от ищеца оттегляне на исковете е обусловено именно от извършеното от
ответниците плащане в хода на делото, което е направило ненужна съдебната защита. Ето
защо са налице основания за присъждане на разноските на ищеца съгласно чл. 78, ал.8 ГПК -
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и съгласно чл. 232 и чл. 78 ГПК, съдът
1

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4777/2023 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА Д. Л. Ф., ЕГН **********, да заплати на „Т..... С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и
адрес на управление гр. С., у............., сумата от 33.33 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Л. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т..... С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и
адрес на управление гр. С., у............., сумата от 33.33 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. П. Ф., ЕГН **********, да заплати на „Т..... С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и
адрес на управление гр. С., у............., сумата от 33.34 лв. разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба от ищеца и ответниците в едноседмичен
срок от връчването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2