ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
Хасково, 01.02.2024 г.
Административният съд -
Хасково - VI състав, в закрито
заседание в
състав:
Съдия: |
ПЕТЪР
ВУНОВ |
Като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ частно
административно дело № 20247260700098 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 188 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Медицински център с хирургичен сектор с операционна
с 8 легла на Частно здравно заведение – АВИЦЕНА“ ЕООД,
чрез адв. М.Ф. ***, срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на наложена със Заповед № ФК-519-0117747/01.12.2023 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП принудителна административна мярка
(ПАМ) - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7
дни.
В жалбата се твърди, че оспореното
разпореждане било неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни
доводи, че то било издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК и
че не било мотивирано, доколкото изложените от административния орган мотиви
съдържали общотеоретични разсъждения, без да се посочват конкретни съображения.
Поддържа се
още, че в случая не се
установявало наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК.
Предвид изложеното се иска да бъде
отменено оспореното разпореждане, а при условията на евентуалност - бъде спряно
допуснатото предварително изпълнение на ПАМ до приключване на производството с
влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 60, ал. 6 АПК, като се претендира и
присъждане на разноски.
В изисканата от съда
административна преписка по издаване на оспореното разпореждане се съдържаща и
становище от процесуалния представител на ответника - юрисконсулт Н. З., с което се оспорва жалбата като
неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на
юрисконсулско възнаграждение.
След като взе предвид становищата
на страните, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:
Жалбата е подадена от надлежнo
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, а именно адресата на
разпореждането за допускане на предварително изпълнение, в законоустановения
срок за това по чл. 60, ал. 5 АПК, пред компетентния съд и е срещу годен за
обжалване административен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Съгласно
чл. 188, ал. 1 ЗДДС ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС - запечатване на обект за срок
до 30 дни, подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 –
7 АПК, т.е. то може да бъде допуснато по разпореждане на административния орган
при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 от с.з.
В
обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
ФК-519-0117747/01.12.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, органът е посочил три от тях, но според настоящия съдебен
състав те действително са бланкетни и необосноваващи в достатъчна степен
необходимостта от предварителното изпълнение на наложената ПАМ.
Въведеното на първо място от
административния орган съображение за необходимост от предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, е ирелевантно към
критериите, предвидени в закона, за налагане на предварително изпълнение на
административен акт. Освен това законосъобразното отчитане на продажбите чрез
фискалното устройство на търговския обект и неизвършване на нарушения от същия
вид, е превантивната функция на имуществената санкция, която евентуално ще се
наложи на жалбоподателя, съответно на самата ПАМ, а не на предварителното й изпълнение.
Предварителното изпълнение на мярката не гарантира законосъобразното отчитане
на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършване
на нарушения от същия вид след изтърпяване на ПАМ, а само мотивира търговецът
да плати предварително предвидената за извършеното нарушение имуществена
санкция.
На
следващо място, изложените мотиви относно необходимостта от защита на безспорно
важния държавен интерес по регистриране и отчитане на продажбите на практика
обосновават налагането на самата ПАМ, но не и предпоставките за необходимостта
от нейното предварително изпълнение. От същите не става ясно по какъв начин
биха били предотвратени щети за фиска посредством изпълнението на мярката преди
влизането в сила на заповедта за нейното налагане. Самият вид на приложената
принудителна мярка – запечатване и забрана достъпа до медицински център сам по
себе си не предпоставя от предварителното изпълнение на мярката да се създадат
условия за своевременно проследяване на реализирани търговски обороти, в
какъвто смисъл са съображенията за защита на държавния интерес. Не е мотивирано
по какъв начин в случая предварителното изпълнение на ПАМ би гарантирало
законосъобразното отчитане на продажбите в търговския обект, нито каква е
конкретната и непосредствена опасност за фискалния ред, водеща до отклонение от
данъчно облагане. Констатираното нарушение, изразяващо се в еднократно
неиздаване на фискален касов бон за покупка на стойност 25,00 лв. няма
характеристиките да представлява укриване на немалка част от доходите на
търговеца, респективно да установи създадена в търговския обект организация,
целяща накърняване фискалната политика на държавата.
Доводите,
че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или
трудно поправима вреда за фиска, а именно съществено отклонение от данъчното
облагане по отношение на конкретния субект са твърде общи и неконкретизирани,
поради което не могат да се разглеждат като надлежно мотивиране на това
основание. Освен това самият административен орган опровергава това си
твърдение с обстоятелството, че при констатирано на 28.08.2023 г. в търговския
обект нарушение неиздаване на касов бон, връчва ЗНПАМ на търговеца едва на
29.01.2024 г., очевидно пренебрегвайки евентуални вредни последици от
по-късното изпълнение на наложената мярка.
Действително,
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки
или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси
на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки -
съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както ПАМ, така и допускането на нейното
изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да
са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая,
освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта
не са изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на
търговеца към фиска, или наличие на парични задължения към държавата. Не става
ясно, при тези данни, с какво се обосновава особено важният държавен интерес в
конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта
ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението
могат да последват значителни и трудно поправими вреди. За създаването на
организация, водеща до системно неотчитане на продажбите, липсват конкретни
фактически констатации в мотивите на административния акт. Що се отнася до останалите изложени в заповедта съображения
относно извършеното нарушение и засегнатите обществени нарушения, както и
ефекта на ПАМ, който се цели да бъде постигнат - правилно отчитане на оборота
от продажби от търговеца и недопускане на вреда за фиска, подлежат на анализ в
производството по оспорване на нейната законосъобразност, каквото не е
настоящото.
Ето
защо съдът счита, че жалбата се явява основателна, поради което следва да бъде
уважена.
При този резултат искането за спиране на
предварителното изпълнение на процесната ПАМ не следва да бъде разглеждано.
Това е така, защото само когато съдът отхвърли жалбата против разпореждането за
принудително изпълнение, същият може да спре изпълнението на акта до
окончателното разрешаване на спорния въпрос, тъй като след отмяната на
разпореждането не съществува изпълнително основание, както и правен интерес от
обезпечаване на правото на оспорване на разпореждането чрез спирането.
С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е заявил
изрично искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза
на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 350,00
лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 300,00 лева за платено
възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от
30.01.2024 г.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на наложена със Заповед №
ФК-519-0117747/01.12.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
– медицински център,
находящ се в ***,
стопанисван от Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на
Частно здравно заведение – АВИЦЕНА“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за
срок от 7 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Медицински
център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на Частно здравно заведение
– АВИЦЕНА“ ЕООД, ЕИК *********,
адрес за кореспонденция: ***,
сумата от 350,00 лева, представляващи направени разноски по делото.
Определението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДДС.
Съдия: |
|