РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. В., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от В. П. Г. , ЕГН ********** с постоянен
адрес: с. Г., представляван от настойника си И. Ц. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. Г., чрез адвокат П. С. против Решение № 232/23.05.2022г.
по гр.д.№1077/2021г. на Видински районен съд, с което е осъден ответника„Р.
А. В.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: с. Г., да заплати на
В. П. Г. , ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., представляван от
настойника си И. Ц. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., сумата в
размер на 0.82 лева, представляваща арендно плащане по Договор за аренда
на земеделски земи № 50, том III, рег.№ 3518 от 11.07.2016г., вписан в
Служба по вписванията при РС - В. с дв. вх. рег. № 3698/11.07.2016г., акт №
107, том IV, дължимо за стопанските 2016/2017 г.; 2017/2018г.; 2018/2019г. и
2019/2020г., като иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 8,
ал. 1, от ЗАЗ до пълният му претендиран размер от 833.82 лева е отхвърлен
като неоснователен. Отхвърлен е и предявения от В. П. Г. , ЕГН ********** с
1
постоянен адрес: с. Г. представляван от настойника си И. Ц. Т. с ЕГН
********** с постоянен адрес: с. Г. против „Р. А. В.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: с. Г., представлявано от управителя Р. Ц. П.,
иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ за разваляне на сключения на
11.07.2016г. между страните Договор за аренда на земеделски земи № 50, том
III, рег. № 3518 от 11.07.2016г., вписан в Служба по вписванията при РС - В. с
дв. вх. рег.№ 3698/ 11.07.2016г., акт № 107, том IV, като неоснователен. С
решението, „Р. А. В.“ ЕООД, е осъдено да заплати на В. П. Г. , ЕГН
********** с постоянен адрес: с. Г., представляван от настойника си И. Ц. Т.
сумата в общ размер от 0.39 лева разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение. В. П. Г. , ЕГН ********** с постоянен адрес: с.
Г. представляван от настойника си И. Ц. Т. е осъден да заплати на „Р. А. В.“
ЕООД, сумата в размер на 319.68 лева – разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът , чрез процесуален представител адв.П. С. сочи, че решението е
неправилно .Излага, че съдът се е позовал само на представения разходен
касов ордер, №1/11.07.2016г., който е бил оспорен като невярно
доказателство, който е съставен единствено и само за случая, като в тази
насока са и депозираните свидетелски показания. Сочи се, че от РКО не може
да се направи извод за плащане именно по процесния договор за аренда, още
повече, че са посочени само две стопански години 2016/2017 и 2017/2018г.
Излага се, че съдът е игнорирал представените други доказателства, също
РКО, с които се твърди, че е плащано и на другите сънаследници, като от тях
е видно, че частите не са равни.
Иска се да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат
уважени изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, чрез процесуален
представител адвокат Е. С.. В отговора се излага, че жалбата е неоснователна.
Сочи ,че съдът е обсъдил всички доказателства- писмени и гласни и е
направил обосновани правни изводи. Ордерите за плащания на трети лица не
са относими към спора, поради което и не са обсъждани. Твърди се, че
жалбоподателят е продал своите идеални части от процесните земеделски
земи на 10.12.2021г., поради което и няма право на жалба.
Иска се решението да бъде потвърдено .
Във въззивната инстанция са събирани писмени доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 28,
ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и чл. 8 от ЗАЗ от В. П. Г. ,
ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., представляван от настойника си И.
Ц. Т. с постоянен адрес: с. Г., чрез адвокат П. С., против „Р. А. В. ЕООД, ЕИК.
със седалище и адрес на управление: с. Г., представлявано от управителя Р. П.
. Сочи се, че страните са сключили договор за аренда на земеделски земи №
50, том III, рег. № 3518 от 11.07.2016г., вписан в Служба по вписванията при
РС - В. в двоен входящ регистър с № 3698/ 11.07.2016г., акт № 107, том IV, с
който ищецът, действащ чрез пълномощника си М. П. Т. от с. Г. е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 22
/двадесет и две/ стопански години 5 бр. ниви, находящи се в землището на с.
Г., , а именно: нива от 10.504 дка, находяща се в местността „Крив Паток”,
имот № 233005, 1 пета категория; - нива от 5.461 дка, находяща се в
местността „Гръчко Бърдо”, имот № 117061, пета категория; - нива от 3.640
дка, находяща се в местността „Голи дел”, имот № 219013, пета категория; -
нива от 3.809 дка, находяща се в местността „Балабановото”, имот № 227009,
трета категория и - нива от 4.380 дка, находяща се в местността „Средни дел”,
имот № 205046, пета категория. Общо предоставените под аренда земеделски
земи са в размер на 27.794 дка. Уговореното арендно плащане съгласно
раздел IV от Договора за аренда е в размер на 30.00 лв. на декар, платими в
края на всяка стопанска година, която ще се изплаща на всеки дял поотделно.
Сочи се, че земеделските земи, предоставени под аренда, са собственост на
наследниците на Ц. П. Б., починал на 27.08.1977 г. Твърди се от ищеца, че
същият се явява наследник на горепосоченото лице с дял в наследствените
права, равна на 1/ 4 (една четвърт) ид.части. Излага в исковата си молба, че
към датата на подаването й не са му заплащани каквито и да е суми за
погасяване на задължението на арендатора по договора за аренда, като не му е
известно да са заплащани такива и на останалите сънаследници. Поддържа, че
общата дължима сума за арендно плащане за горепосочените имоти за
посочените изминали стопански години 2016/2017г.; 2017/2018г.; 2018/2019г.
и 2019/2020г. възлиза на по 833.82 лева за всяка стопанска година, или в общ
размер на 3 335.28 лв. за четирите изминали стопански години. От
3
горепосочените суми, ищецът сочи, че му се припадат по 208.45 лева за всяка
от изминалите стопански години или общо 833.82 лева за целия процесен
период съгласно размера на дела му.
Ищецът излага, че договорът е сключен за повече от 10 години, а от
сключването му арендаторът не е изпълнявал задълженията си за арендно
плащане, повече от четири стопански години което поставя ответника в
забава. Иска се от съда да постанови решение, с което да развали сключения
на 11.07.2016г. Договор за аренда на земеделски земи № 50, том III, рег. №
3518 от 11.07.2016г., вписан в Служба по вписванията при РС - В. с дв. вх.
рег.№ 3698/ 11.07.2016г., акт № 107, том IV, по отношение на следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г., общ. В., а именно: -
нива от 10.504 дка, в местността „Крив Паток”, имот № 233005, пета
категория; - нива от 5.461 дка, в местността „Гръчко Бърдо”, имот № 117061,
пета категория; - нива от 3.640 дка, в местността „Голи дел”, имот № 219013,
пета категория; - нива от 3.809 дка, в местността „Балабановото”, имот №
227009, трета категория и - нива от 4.380 дка, в местността „Средни дел”,
имот № 205046, пета категория, както и да осъди ответното дружество "Р. А.
В. ЕООД да заплати на ищеца дължимото му се арендно плащане по същия
договор. Претендирани са и направените в производството разноски.
Ответникът в отговор оспорва предявените искове изцяло и поддържа
от своя страна, че е заплатил на ищеца, чрез неговият пълномощник М. П. Т.
авансово на 11.07.2016 г. с разходен касов ордер от същата дата сумата 833.00
лева, съобразно дела му в съсобствените имоти на общия наследодател - ¼
идеална част. Сочи, че авансовото плащане е за целия процесен период
2016/2017 г.; 2017/2018 г.; 3 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и с това плащане се е
издължил напълно. Излага, че знае, че пълномощникът е предал получената
от него сума 833.00 лева на ищеца, и че не му е известно какви са
отношенията между ищеца и неговия настойник, тъй като настойничеството е
учредено след сключване на договора за аренда. Не знае дали ищецът е
уведомил настойника си за извършеното в аванс плащане за четирите години
или не, но сочи, че плащането е редовно и валидно извършено. Поддържа, че
не са налице основания за развалянето му.
С оглед изложените факти и обстоятелства от страните и наведените
доводи съдът намира следното:
4
Не се спори между страните, че между ищеца, представляван от
пълномощник, и ответника е сключен процесния договор за аренда на
земеделски земи от 11.07.2016г., вписан в двоен входящ регистър № 3698 от
11.07.2016г., акт. № 107, том IV на Агенция по 4 вписванията при РС – В., по
силата на който, ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване за срок от 22 /двадесет и две/ години 5 бр. ниви, находящи се в
землището на с. Г.. Не се оспорва от страните обстоятелството, че
земеделските земи, предоставени под аренда са собственост на наследниците
на Ц. П. Б., починал на 27.08.1977 г. Видно от удостоверение за наследници
на Ц. П. Б. същият е оставил следните наследници , включително ищеца.
Видно от клаузите на договора, раздел IV – срещу ползването на земеделската
земя арендаторът заплаща цена по 30.00 лева на декар, платима в края на
всяка стопанска година, която ще се изплаща на всеки дял поотделно. Дялът
на ищеца е ¼ идеална част от земеделските земи, което обстоятелство не се
оспорва, които са общо 27.794 дка, което в парична стойност възлиза на
208.45 лева за една стопанска година и 833.82 лева за четири стопански
години. Видно от пълномощно от 15.04.2014 г. с рег. № 1276 на нотариус Л.
Ц. лицето М. П. Т. е бил упълномощен от ищеца да отдава под наем и аренда
и да получава рентата и наема за притежаваните от ищеца наследствени
земеделски земи. На 21.09.2016 г. пълномощното е оттеглено от ищеца, като
това е удостоверено с рег. № 12102 от нотариус Н. А. Видно от Разходен
касов ордер № 1 от 11.07.2016 г. М. П. Т. е получил от ответника „Р. А. В.“
ЕООД сумата 833.00 лева, като в ордера са посочени 2016/2017 и 2017/2018
стопански години. Видно от показанията на свидетеля П. се установява, че
същият лично е платил на пълномощника на ищеца М. П. Т. след сключване
на договора за аренда, същия ден – 11.07.2016 г. сумата от 833.00 лева
авансово за четири стопански години напред, т.е. до 2019/2020 г. вкл., като му
дал сумата в гараж, в с. Г., като на предаването на парите присъствал и
свидетеля В. От разпита на свидетеля П. се установява, че в разходния касов
ордер същият е написал само първите две стопански години, тъй като не е
имало място да допише другите две. От разпита на свидетеля В. се
установява, че същият се намирал в „гаража – халето“ когато свидетелят П.
предал на пълномощника -М. П. Т. сумата от 833.00 лв., като свидетеля
заявява, че не помни точната сума, но били около 800 и нещо лева
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от
5
правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
6
поради което е процесуално допустима. Направеното възражение за
прехвърляне на идеалните части на ищеца от правото на собственост върху
земеделските земи, обосноваващо липса на право на обжалване, съдът
намира, че доколкото вземането касае сума, дължима за период, в който
ищецът е бил собственик, същият има правен интерес от обжалване на
решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с претенции по чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 8, ал. 1, от ЗАЗ и чл.28, ал. ЗАЗ.
Искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1, от ЗАЗ е приет за
основателен единствено за сумата от 0.82 лева, в който размер е уважен.
Установено е от представения разходен касов ордер № 1 от 11.07.2016 г.,
както и от показанията на свидетелите П. и В., които са последователни,
непротиворечиви и кореспондират по между си, че на пълномощника на
ищеца М. П. Т. е заплатена сумата от 833.00 лева на 11.07.2016 г.
Пълномощното е било оттеглено от ищеца, но след датата на плащане на
горецитираната сума, а именно на 21.09.2016 г., т.е към момента на
получаване на сумата, по който факт не се спори, видно от изявление
пълномощника на ищеца в съдебно заседание на 16.12.2021г./л.30 от делото/.
По отношение оспорването на датата на съставяне на РКО , с оглед липсата на
оспорване, че същият е подписан от пълномощника Топчийски и предвид
свидетелските показания на В., че сумата е предадена през 2016г. и датата на
оттегляне на пълномощното 21.09.2016г., за достоверна дата съобразно
чл.181, ал.2 ГПК следва да се приеме именно 21.09.2016г., което не променя
правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд.
По отношение на оплакването, че РКО № 1 от 11.07.2016 г. не отразява
плащане на исковата сума по процесния договор за аренда, следва да се има
предвид, че ищецът не отрича получаването на сумата от пълномощника Т. В
случай, че се твърди плащане на друго правно основание, а не на това, което
се сочи от ответника, ищеца носи доказателствена тежест да установи
правното основание , на което е получил сумата. Такива твърдения не са
направени и доказателства не са събрани, поради което съдът правилно е
приел, че плащането, извършено с посочения ордер е именно по процесния
7
договор.
Плащанията на други наследници са правно ирелевантни , поради което
оплакванията в тази посока не следва да се разглеждат. ВРС обосновано е
приел, че дължимите на ищеца за стопанските 2016/2017 г.; 2017/2018 г.;
2018/2019 г. и 2019/2020 г. арендни вноски в общ размер на 833.00 лева са
погасени, а остава за плащане единствено минималната сума от 0.82 лева,
поради което съдът приема, че не е налице и закъсняло плащане на тези
арендни вноски, което да е основание по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ за разваляне на
договора за аренда, поради което и иска е неоснователен и правилно е
отхвърлен.
Районният съд е анализирал наведените факти и обстоятелства, доводите на
страните и събраните доказателства, и е достигнал до обосновани и правилни
правни изводи. Свидетелските показания са обсъдени,
кореспондиратпомежду си, както и със събраните писмени доказателства.
Същите са обективни, не са опосредствени по разкази на страните и
установяват твърденията на ответника, че сумата 833.00 лева е платена.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените
във въззивната инстанция разноски на ответника за адвокатско
възнаграждение в размер 320.00 лева, платени в брой, съгласно ДПЗС от
08.11.2022г. , който в частта на отразяване внасяне на сумата в брой има
характер на разписка.
Поради горното , ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232/23.05.2022г. по гр.д.№1077/2021г. на
Видински районен съд.
ОСЪЖДА В. П. Г. , ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г.,
представляван от настойника си И. Ц. Т. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: с. Г., да заплати на „Р. А. В.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление: с. Г., сумата от 320.00 лева представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9