РЕШЕНИЕ
№ 4004
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Г. Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. Точевска Гражданско дело №
20225330101436 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр.
чл. 11 от ЗПК.
Ищецът М. Ж. М., ЕГН: **********, от град Пловдив************, ул. „*********“
№ ****, чрез пълномощник адв. Е. И., е предявил против „Вивус.БГ” (с предишно
наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от З. С. Р., иск за
признаване на установено, че клаузата от договор за кредит от *********** г., предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 41, 27 лева е нищожна, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и
заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на ********* г. между страните бил сключен договор
за кредит, по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 200 лева, при фиксиран
лихвен процент- 40, 94 % и ГПР- 49, 60 %. Съгласно договора се дължала и такса за бързо
разглеждане на документите в размер на 41, 27 лева, която се плащала с месечната
погасителна вноска. Тази уговорка обаче била нищожна, като неравноправна.
Възможностите при сключване на договора били или избиране на приоритетно разглеждане
между 15 минути и 2 часа, за което се дължи таксата, или обикновена заявка без такса, със
срок за становище от 7 дни. Така заемателят се явявал принуден да избере опцията
„приоритетно разглеждане“. Таксата обаче била вписана в договора едва след като се
направи заявката и преди подписването потребителят не знаел в какъв размер ще е тя. Тук
1
липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което клаузата имала
неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло единствено
неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по договора за
кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било
предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито
оскъпяване на кредита и това представлявало добавка към възнаградителната лихва,
предоставяща допълнителна печалба на кредитора за сметка на потребителя. Моли да се
признае за установено, че съответната клауза е нищожна. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили както отговор от пълномощника на
ответника, така и допълнително становище от същия. С отговора е направено възражение за
местна неподсъдност на делото на РС П., което е оставено без уважение с Определение №
****************г. Същото е влязло в сила на ***********г. и към момента местната
подсъдност е стабилизирана.
С отговора се взема становище за нередовност на исковата молба, поради
непосочване цената на иска и непредставяне банкова сметка на ищеца, и „твърде общ
характер“ на изложението, евентуално – недопустимост на иска поради изтичане на
петгодишния давностен срок, евентуално – неоснователност на иска поради погасяването му
по давност. Твърди се договорът да е сключен на ************г., с дата на погасителната
вноска ************г., искът за прогласяване за нищожни/недействителни на която и да е
от клаузите на същия да се погасява с петгодишен давностен срок, който в случая е изтекъл
през ****** г., исковата молба да е заведена през ******* г., поради което правото на ищеца
да иска прогласяване за недействителни на клаузи на договора да е погасено по давност.
По същество се взема становище искът да е неоснователен, оспорва се таксата за
експресно разглеждане на делото да има х-р на такса, а представлява заплащане на цена на
допълнителна услуга, която има своята стойност. Твърди се всяка експресна поръчка да се
заплаща по-високо от стандартна такава, тъй като изисква влагане на допълнителен ресурс
за подсигуряването й, като трябва да бъдат покрити разходите за това подсигуряване. Касае
се за акцесорна възмездна престация, която няма как да влиза в ГПР-то и да бъде негов
компонент, тъй като е акцесорна и по избор на клиента. Ако същият не желае да я ползва,
няма да я отбележи. След като е заявил ползването й и е ползвал услугата, то за
извършването й цената се дължи. В случая нямало заобикаляне на закона, цената на
услугата не била забранена и ищецът сам заявил ползването й и се съгласил да я заплати, за
да ползва съответната услуга. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В с.з. страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по
спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за кредит № ************** от
2
************ г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума
в размер на 200 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с
фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 94 %, ГПР- 49, 60 % и общ размер на
всички плащания- 248 лева, ведно с такса за експресно разглеждане в размер на 41, 27 лева.
Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и от
общите условия към него, както и разписка за преведения заем.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, като вещото лице е
посочило, че в ГПР по договора се включвала единствено договорната лихва, а с включване
на таксата за експресно разглеждане, кредитът се оскъпявал с 247, 62 %.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която
следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно
заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.
Според представените ОУ опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или
избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане
на заявката и получаване на становище от 15 минути до 2 часа след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни,
3
поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят
винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно
разглеждане е във фиксиран размер- 41, 27 лева или около 1/5 от размера на получения заем.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
Заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на
договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно
разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с
размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е
информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните
клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в
чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди
индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според
настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП,
поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.
На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или
неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на
заемателя в срок между 15 минути и 2 часа. Липсват доказателства за часа, в който е
подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и
данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок до 2
часа от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което
не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.
На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от
страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита- налице е клауза,
която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че
въпросната клауза се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, като по нея не се дължи
изпълнение от потребителя.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 50 лева, както и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева, които суми
следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът
4
освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.
Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на осъдителния иск тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Вивус.БГ“ (с предишно
наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от З. С. Р. и М. Ж. М.,
ЕГН: **********, от град ***********, ул. „**********“ № *****, че е нищожна, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и
заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата от
сключения между страните договор за кредит № *********** от ************ г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52- 54, представлявано от Здравко. С. Р., да заплати на М. Ж. М., ЕГН: **********, от град
***************, ул. „*********“ № *******, направените разноски по делото: внесена
държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева) и внесен депозит за съдебно- счетоводна
експертиза в размер на 150 лева (сто и петдесет лева).
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52- 54, представлявано от З. С. Р., да заплати на адвокат Е. Г. И., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. ***********, ул. „*********“ № ***, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца М. Ж. М., ЕГН: **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300 лева (триста лева), определено от съда по реда
на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6