Р Е Ш Е Н И Е № 288
гр. Монтана, 26 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13 04 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Петя Видова, като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 170 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК. +
Образувано е по
жалба на С.Е.Д. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 22-0243-000256/28.10.2022 г. на Началник Група, РУ Берковица към
ОДМВР Монтана, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Ответната страна Началник
Група, РУ Берковица към ОДМВР Монтана не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са
писмени.
Административен
съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С оспорената
Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка №
22-0243-000256/28.10.2022 г. на Началник Група, РУ Берковица към ОДМВР Монтана,
на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е прието, че на дата 28 10 2022 г.
около 13:05 ч. в с. Б*** жалбоподателят управлява МПС П*** 206, рег. № С*** под
въздействието на наркотични вещества.
По
делото са представени още Заповед № 8121з-167 от 06 02 2023 г. на Главен
секретар на МВР, с което жалбата на С.Д. против оспорената Заповед е отхвърлена;
талон за изследване; Протокол за приемане на биологични проби от ВМА; съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 243/2022 г., с която е
дадено заключение, че от взетите проби на С.Е.Д. не се установява наличие на
наркотични/упойващи вещества; Постановление за прекратяване на ДП № 243/2022 г.
на РП Монтана, изследване от дата 30 10 2022 г., уверение № ********** от 21 02
2022 г. на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.
С Определение от 16
03 2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и при
условията на чл. 171, ал. 5, вр. с чл. 9, ал. 3 от АПК е изрично е указал на
ответната страна, че не представя заверени копия на, както следва:
1. цитираната Заповед № 301з-1411/07 06
2017 г. на Директор на ОДМВР Монтана;
2. иззетото СУМПС ***;
3. доказателства за годността на
техническото средство, с което е извършена пробата, както и самият резултат от
пробата.
При
така изложената фактическа обстановка и с оглед вмененото служебно начало съдът приема от правна страна следното:
Заповедта
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, същият е
връчен на дата 14 11 2022 г. /л. 6/, като в него е записано, че подлежи на
обжалване в 14 дневен срок по административен ред пред по-горестоящия
административен орган и по съдебен ред пред Административен съд Монтана.
Жалбата против
издадената Заповед е от лице с правен интерес - адресата на акта, като в случая
е подадена пред по-горестоящия административен орган – Главен секретар на МВР,
който със Заповед рег. № 8121з-167 от 06 02 2023 г. я е отхвърлил като
неоснователна.
Заповедта е
обжалвана пред Административен съд Монтана на дата 16 02 2023 г. /л. 2/, което се
явява в законоустановения 14 дневен срок, поради което се явява допустима за
разглеждане по същество.
Въпреки дадените
изрични указания с Определение от 16 03 2023 г. за представяне на цитираната
Заповед № 301з-1411/07 06 2017 г. на Директор на ОДМВР Монтана, с последната е
оправомощен административният орган, както и доказателства за годността на
техническото средство, с което е извършена пробата, същите не са представени.
С оглед на това
съдът не може да установи по безспорен начин, нито че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите
правомощия, нито че техническото средство, с което е извършена пробата е годно
такова, предвид заключението на Ръководител на Химикотоксикологична лаборатория
при ВМА за липса на наркотични/упойващи вещества от предоставените от С.Е.Д.
биологични проби, което обосновава незаконосъобразност на така издадената и
оспорена Заповед.
При този изход
на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на
оспорващия адв. Д.Т., преупълномощена от адв. И. В*** за заплащане на дължимите
по делото разноски. Съгласно представеният списък, разноските са уточнени,
както следва: 10 лв. д.т. и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗА, вр. с пар. 2 от ЗА и пар.
2а от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
без да е посочена конкретна сума съгласно цитираните правни текстове.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 22-0243-000256/28.10.2022 г. на Началник Група, РУ Берковица към ОДМВР
Монтана.
ОСЪЖДА ОДМВР
Монтана, в качеството му на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ДА
ЗАПЛАТИ на С.Е.Д. *** разноски в производството общо в размер на 1010 лева, от
които 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :