Подсъдимият Р.Д.Б. *** предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.199, ал.,1 т.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 19.12.2016 год. в с.Б.и., Ловешка област на ул.***в съучастие, като извършител с М.И.Е., ЕГН ********** и Б.Г.Г., ЕГН **********, двамата от гр.С.чрез взломяване на метална каса отнел от владението на И. И.М., ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра – купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на М. и извършен при условията на опасен рецидив.

Подсъдимият Б.Г.Г. от гр.С.е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 19.12.2016 год. в с.Б.и., Ловешка област на ул. *** в съучастие, като извършител с М.И.Е., ЕГН ********** от гр.С.и Р.Д.Б., ЕГН ********** от гр.З.чрез взломяване на метална каса отнел от владението на И. И.М. ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра - купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на М..

Подсъдимият М.И.Е. от гр.С.е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 19.12.2016 год. в с.Б.и., Ловешка област на ул. ***в съучастие, като извършител с Б.Г.Г., ЕГН ********** от гр.С.и Р.Д.Б., ЕГН ********** от гр.З.чрез взломяване на метална каса отнел от владението на И. И.М. ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра - купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на М..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, зам. - окръжният прокурор Кръстинова поддържа обвинението, така, както е предявено на досъдебното производство и повдигнато с обвининелния акт. Сочи, че от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, извършените експертизи, иззетите веществени доказателства при претърсване и изземване, както и извършени няколко поредни огледа, за което са изготвени протоколи, се установява, че на 19.12.2016 г. тримата подсъдими - Р.Б., Б.Г. и М.Е. са тръгнали от С.около 17.00 часа в посока с.Б.и., като в колата са пътували освен тримата и свидетелите Р.С. и П.С., която тогава е живеела на съпружески начала с подс. Б.. Излага, че автомобила е бил собственост на св. П.С.,*** извор, същият е бил управляван от подс. Р.Б.. Сочи, че Б. ***, тъй като преди години е живеел в Ловешка област, а от 2016 г. живее в гр.Б.със св. П.С..

Излага, че начина по който тримата подсъдими влизат в къщата на пострадалия М. е описан подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че по делото е изготвена видеотехническа експертиза с предмет предадените с протокола за доброволно предаване записи от охранителни камери на съседни къщи и заведения, с които се проследява движението на процесния автомобил, като по тази експертиза е изготвен фотоалбум, в който е отразено по часове и минути движението му в с.Б.и., като експертизата дава заключение, че с голяма вероятност това е автомобила на П.С., който е ползван от тримата подсъдими за придвижване в района на местопрестъплението, и за извършване на престъплението.

Излага, че по делото са направени и множество други експертизи – дактилоскопните дават заключение, че иззетите следи от разбитата каса, от вратите от двете стаи, където е била касата и съседната където е бил М., са негодни за идентификация, с изключение на следите оставени от него и съпругата му, което е логично, тъй като жилището се обитава и ползва от тях двамата. Сочи, че не са били намери годни дактилоскопни следи от тримата подсъдими поради обстоятелството, че за извършване на престъплението са ползвали ръкавици, което се потвърждава не само от обясненията дадени на 09.03.2017 г. от подс. Б., но и от намерените на 06.03.2017 г. два броя метални щанги с дължина 50 см и 35 см, два броя ръкавици в черно, червено, синьо райе с пет пръста, други два броя ръкавици в сиво с гумирано червено покритие в края, тениска с къс ръкав – черно, оранжево и бяло с надпис „Пума”, под която е намерено парче от пръст на ръкавица в сив цвят. Твърди, че тези вещи са намерени по пътя С.– Варна, в м. „Бакъла”, в землището на с.Б., близо до пътна указателна табела Ябланица – С.направо и стрелка надясно З.П., Б., Р.в затревена повърхност до пътния банкет, за което е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие. Излага, че това процесуално следствено действие се основава на базата на показанията дадени от свид. Р.С. и обясненията Р.Б., като двамата заявяват, че при връщане от с.Б.и. за гр.София, след като са излезли от с.Б.и., няколко километра след това, са спрели колата и са изхвърлили от багажника вещи и премети. Данни, че тези вещи са били взети предварително при тръгване от С.има в показанията на този свидетел, както и в обясненията на подс. Б..

Сочи, че на базата на изготвената ДНК-експертиза върху тези описани вещи е установено, че има налице ДНК-профил на биологичен материал от вътрешността на лява сива ръкавица е установена смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в приблизително еднакво съотношение и това са от ДНК – на пострадалия М., сравнен с останалите три профила на всеки един от подсъдимите и се оказва, че са на М. и на подс. Е.. Установената червено кафява материя между грапавите гумени шарки на сива лява ръкавица е човешка кръв и съвпада с профила на ДНК-профила на М..

Твърди, че останалите ДНК-експертизи не установяват сходни и достатъчен биологичен материал на други лица освен на пострадалия, което се обяснява с използването на ръкавици при извършване на престъплението.

Счита, че по безспорен начин е установено присъствието на тримата подсъдими на мястото на престъплението в къщата на М.. Твърди, че начина и причината за смъртта на пострадалия се установяват от съдебномедицинската експертиза, първоначалната и допълнителната, която е назначена с оглед даване на по-точен час на настъпване на смъртта, като непосредствената причина е задушаване вследствие загърляне. Сочи, че на приложения фотоалбум ясно се вижда бинтът, който е минал през устата на пострадалия и завързан здраво в тилната част и това именно е причинило смъртта. Твърди, че са установени охлузвания, рани по лицето и главата, които са в резултат от удари с твърд предмет, най-вероятно юмруци, за което съобщава в обясненията си подс. Б., че пострадалият е бил вързан от другите двама подсъдими. Излага, че няма спор, че е имало общност на умисъла и при тримата подсъдими, да вземат пари и вещи от дома на пострадалия. Счита, че присъствието му в момента, в който те влизат в къщата е довело на практика до по-тежкото престъпление и реалният резултат – смъртта на пострадалия, с оглед отнемане на вещи и установяване на фактическа власт върху тях. Сочи, че отнети са вещи и златни бижута, като стойността на отнетата сума е 25 000 лева, която се потвърждава и от тримата подсъдими. Сочи, че златните пръстени и монети са описани и индивидуализирани, като по отношение на последните обвинението се е ръководило както от показанията на свид. Т.М. и А.К. – съпруга и дъщеря на починалия, така и от показанията на свид. Р. Т.и свид. А.А., който е собственик на заложна къща в София, и на когото свид. С. няколко дни след извършване на грабежа е предал злато – начупено. Излага, че  стойността на инкриминираните вещи е била определена на базата на назначената по делото стоково-икономическа експертиза.

Сочи, че в хода на ДП обвинението е положило усилия за установяване на обективната истина, изследвани са всички версии за начина, по който тримата подсъдими са влезли в къщата,  дактилоскопната експертиза по следите оставени в двора на църквата сравнени установяват съвпадение с обувките на Р.Б., като останалите следи са в недостатъчно ясен отпечатък, за да се сравняват и идентифицират с обувките на останалите подсъдими. Твърди, че изводът за участието на тримата подсъдими се базира и на много обективни доказателства, на базата на извършените експертизи, а не само на обясненията на подс. Б. и показанията на свидетелите Р.С. и П.С..        Счита, че тримата подсъдими са действали при условията на пряк умисъл, тъй като те са тръгнали с ясното съзнание да отнемат пари и вещи, намиращи се в дома на М.. Действията на всеки от тях представлява част от изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж с убийство, независимо от обстоятелството кой от тях какво точно е извършвал като фактическо действие, тъй като са съзнавали какво правят. Сочи, че това се потвърждава и от разговорите след като са взети от Р.С. и П.С., след като са отнели парите и вещите. Излага, че действията на тримата подсъдими представляват част от изпълнително деяние насочено за постигане на общия престъпен резултат – отнемане на пари и злато, като е станало чрез употреба на физическа сила и е довело до смъртта на М..

По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от подсъдимите, с оглед реда, по който се движи съдебното следствие, счита, че съдът задължително следва да приложи разпоредбата на чл.58 а от НК, като се отчетат съответно характеристичните данни на всеки от подсъдимите и тяхното съдебно минало.

В тази връзка сочи, че подсъдимите Б.Г. и М.Е. са неосъждани, а престъплението по отношение на подс. Р.Б. е извършено при условията на опасен рецидив. Счита, че при определяне на наказанието по отношение на подс. Б. от една страна съдът следва да отчете съдействието което на практика е оказал на органите на досъдебното производство, а от друга тежката квалификация и миналите му осъждания. Намира, че по отношение на другите двама подсъдими съществено значение има факта, че те са неосъждани.

Сочи, че по отношение на конкретните наказания следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.199, ал.2, т.2, предл.1 НК, по която е квалифицирано деянието, предвижда наказание „лишаване от свобода от 15 до 20 години, „доживотен затвор” и „доживотен без замяна, като в случая с приложението на чл.58 а НК наказание „доживотен без замяна” не може да се наложи или съдът остава да се движи в рамките на наказанията от 15 до 20 години лишаване от свобода и доживотен затвор, което се определя при спазване при общите разпоредби и правила на наказателните закони, и след определянето се намалява с 1/3 съгласно, чл.58 а НК. Предоставя на съда определянето на конкретния размер, който следва да бъде наложен на всеки един от тримата подсъдими, предлага определянето на строг режим на изтърпяване.

По отношение на предявените граждански искове, що се отнася до имуществените вреди, счита, че следва същият да бъде уважен в размера на обвинението – стойността на отнетите вещи и пари - 33 440 лева, а по отношение на неимуществените вреди, същите да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

По отношение на веществените доказателства сочи, че голяма част от тях са негодни и предлага да се унищожат. По отношение на мобилния телефон, собственост на св.С., предлага да й бъде върнат, а за другият, който е на подс. Б., предоставя на съда.

С протоколно определение от 15.03.2018 г. от проведеното разпоредително заседание съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените граждански искове от Т.М.М., ЕГН ********** *** и А.И.К.,***, за сумата от 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2016 г. до окончателното й изплащане, солидарно срещу тримата подсъдими Р.Д.Б., Б.Г.Г. и М.И.Е., както и за сумата от по 200 000 /двеста хиляди/ лева за всяка една от тях поотделно, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2016 г. до окончателното й изплащане, солидарно срещу тримата подсъдими Р.Д.Б., Б.Г.Г. и М.И.Е., както и сторените по делото разноски. Съдът е конституирал Т.М.М. и А.И.К. като граждански ищци и частни обвинители в процеса, представлявани от повереник – адв.Н.Б. от САК.

В качеството си на граждански ищци и частни обвинители Т.М. и А.К. излагат, че поддържат заявеното от повереника им.

В хода на пледоарията си повереникът излага, че се присъединява към процесуалната позиция на представителя на държавното обвинение и поради обстоятелството, че делото се разглежда по реда на чл.371, т.2 от НПК, заявява, че няма да ангажира вниманието на съда с признатата фактическа обстановка изложена в обвинителния акт на прокуратурата. Сочи, че тримата подсъдими неслучайно са се насочили към пострадалия И. М., тъй като са знаели, че този човек има пари, злато, живее на точното място, където са спрели без да се колебаят при отиването до дома му, като предварително са взели мерки след извършване на престъплението, да повикат „не свидетелите, а помагачите” да ги изведат от района на местопроизшествието. Твърди, че по делото са налице доказателства, посочени подробно в обвинителния акт и признати от подсъдимите, че деянието е извършено на 19.12.2016 г. и тримата са решили да обсъждат престъплението не в дома, където е живял Р.Б., а навън, защото в този дом се е празнувал рожден ден. Счита, че не е случайно когато се празнува рожден ден да се тръгне с щанги и ръкавици към дома на М.. Сочи, че защитата ще твърди пред съда, че тримата са тръгнали да извършват кражба, като в хода на реализация на техните престъпни действия е настъпил ексцес на умисъла, тъй като се е оказало, че М. си е в дома, което с оглед часа и сезона – в 20.00 часа, през зимата е напълно нормално хората да са по домовете си. Твърди, че на стр. 3-та в обвинителния акт прокуратурата е посочила следното : „в това време Е. започнал да удря пострадалия с юмрук в областта на главата и след няколко удара му казал : „това ще ти е последната вечер” ”. Сочи, че на същата страница прокуратурата е отразила : „в това време обв. Е. излязъл от другата стая и казал – човекът умря”. Сочи, че с реализацията на престъпните действия, с произнасянето на присъдата от тримата подсъдими, че това ще му бъде последната вечер, те са започнали с ясната цел реализацията на второто най-тежко престъпление – убийство, и са го направили по един особено жесток начин, което се установява от съдебномедицинската експертиза на д-р Г., която е категорична, че настъпването на смъртта е станало не мигновено, а в един продължителен период и тази смърт е настъпила при изключителни болки и страдания – удари по цялото тяло, след като са го вързали, са го убили, след като са взели това, за което са дошли.

Излага, че впоследствие, след като са разбрали от  появилата се в сайтовете информация досежно убийството на И. М., подсъдимите са предприели действия да заличат следите, като „почупят” златото за да го реализират. Сочи, че подсъдимите са посегнали  на един човек, който е помагал на всички – за лекарства, на болни, деца, давал е пари и хората са знаели, че той с труда си е изкарал тези средства и им помага. Бил е здрав, отдаден на работа, на труд и е събрал някакви средства.

По отношение индивидуализацията на наказанията на всеки един от подсъдимите заявява, че не е съгласен със становището на прокуратурата. Счита, че всеки един от подсъдимите заслужава доживотна присъда без замяна, а в такъв случай чл.58, ал.2 НК предвижда когато за престъплението следва да се наложи наказание доживотен затвор без замяна, тогава следва да определи наказание в рамките от 20 до 30 години. Моли настоящия състав да наложи наказание „доживотен затвор без замяна”, след което предвид чл.58 а, ал.2 във вр. с чл.57, ал.1 НК да замени това наказание с лишаване от свобода от 30 години и за тримата подсъдими, излага съображения в тази връзка.

По отношение на гражданския иск моли съда да приеме, че същият е доказан по основание и размер. Сочи, че искането за обезщетение досежно неимуществените вреди е съобразено с практиката на съдилищата в страната. Твърди, че каквото и обезщетение да поискат то няма да репарира това, което доверителите му са изживели, и което ще изживяват и занапред, излага доводи в тази връзка.

Подсъдимият Р.Д.Б. се представлява в процеса от адв.Р.Г. от ЛАК – служебно назначена от досъдебното производство. При даване ход на делото, чрез процесуалния си представител,  Р.Б. прави искане за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седем от НПК, по чл.371, т.2 от НПК. Заявява, че се признава за виновен, че „признава и обвинителния акт изцяло.” Иска да му бъде наложена по-малка присъда - 15 години, която след редукцията й с 1/3 да „падне” на 10 години. Заявява, че съжалява и иска да се извини на потърпевшите.

В пледоарията си защита сочи, че подс. Б. се е признал за виновен, като е заявил, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Моли съда при постановяване на присъдата да приложи разпоредбата на чл.58 а от НК. Счита, че подзащитният й е извършил умишлено само престъплението грабеж, а смъртта на пострадалият е причинена по непредпазливост. Твърди, че липсва предумисъл за убийството, както и ролята на Б. е с различен принос при осъществяване на деянието, което обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на наказанието му.

Сочи, че подзащитният й не е целял и желал смъртта на М., поради което от субективна страна счита, че същият е действал при условията на чл.11, ал.3 от НК. Заявява, че самопризнанията му се подкрепят от събраните по делото доказателства. Сочи, че в обясненията си дадени на досъдебното производство той подробно е изложил обстоятелствата свързани с предварителната подготовка на престъплението, разпределението на ролите на тримата, както и механизма на извършване на деянието - т.е. начина на сломяване съпротивата на пострадалия М., отнемането на инкриминираните вещи и бягството им от престъплението. Твърди, че тези негови обяснения се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Моли съда при определяне наказанието на подзащитния й, да вземе под внимание не само отегчаващите вината обстоятелства, а именно високата степен на обществена опасност на дееца, предвид съдебното му минало, но и смекчаващите такива – неговото разкаяние за стореното и, че същият е направил пълни самопризнания още в досъдебното производство, съдействал е на органите на разследването за разкриване на обективната истина по делото, като в този смисъл е ТР № 1/2009 г. на ВКС.

Моли настоящия състав да наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което да бъде към минимално предвиденото наказание за това престъпление, а именно 15 години и предвид чл.58 а, ал.1 от НК, същото да му бъде намалено с 1/3 и така определеното наказание на подс. Б. да бъде в размер на 10 години лишаване на от свобода, което същият да изтърпи ефективно.

По отношение на предявените граждански искове – за имуществени вреди счита, че същият е основателен, а по отношение на иска за неимуществени вреди предоставя на съда.

Подсъдимият Б.Г.Г. се представлява в процеса от пълномощника си - адв.П.В. от САК. При даване ход на делото, чрез процесуалния си представител, Б.Г. прави искане за разглеждане на същото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Излага, че „признава изцяло обвинителния акт” и не желае да се събират други доказателства. Заявява, че съжалява за стореното и „ако може съда да бъде по - склонен”. Иска да се извини на пострадалите, изказва им  съболезнования.

Защитникът му – адв.В. заявява, че споделя становището на прокуратурата, намира, че същото е било без емоции, при вярно анализиране на събрания материал и правата на подсъдимите. Счита, че процедурата, по която е протекло съдебното дирене налага съответното справедливо наказание, което съдът трябва да определи. Моли настоящият състав да отчете, че по делото са налице и други хора – извършители, като съучастници или съизвършители /за които не е провеждано разследване/ и те не заслужават този „подарък”, независимо от целите на разследването. Моли това обстоятелство да се отчете не чрез завишаване размера на наказанията на предадените на съд, а по справедливост.

По предявените искове, категорично счита, че този касаещ  имуществените вреди е основателен. По отношение на иска досежно неимуществените вреди, намира, че по делото няма нито едно доказателство, което да го подкрепя. Сочи, че тук не може да важи понятие от рода „ноторно известно е, че роднините на убития са претърпели вреди”. Категорично счита, с оглед чистота на процеса и разпоредбите на закона, че гражданският иск не може да бъде уважен поради недоказаност.

Подсъдимият М.И.Е. се представлява в процеса от пълномощника си - адв.Х.М.от САК. При даване ход на делото, чрез процесуалния си представител, М.Е. прави искане за разглеждане на същото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Излага, че „признава фактите и обстоятелствата в обвинителния акт” и не желае да се събират други доказателства. Заявява, че много съжалява и се разкайва за стореното. Иска да се извини и моли съда, ако може да му наложи по-лека присъда.

Защитникът му – адв. Маджарова заявява, че признавайки фактите от обвинителния акт, подзащитният й е спомогнал за постигане на една от целите на наказателния процес, а именно процесуална икономия. Моли съда да отчете това, като смекчаващо отговорността обстоятелство и да му определи минимално наказание, което да бъде намалено с 1/3. Намира, че  при индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и факта, че Е. е баща на три деца, и тяхната майка няма възможност да ги отглежда сама. Счита, че целта на правосъдието не е да има повече наказани с високи осъдителни присъди, а наистина да има възпитателен ефект, който няма как да бъде постигнат при състоянието в затворите. Моли съда за минимално наказание, което да бъде намалено с 1/3.

При тези данни при условията на проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

         Подсъдимият Р.Д.Б. от месец април 2016 г. живеел на семейни начала със св. П.В.С. *** /л.64– л.65, т.3/. Нямал постоянна работа. Познавал се със св. Р.С.С. от Затвора в Казичене, където и двамата били изтърпявали наказание лишаване от свобода. П.С. имала лек автомобил „БМВ”, с рег. № ***, светло сиво на цвят. Колата се ползвала от С. и от подс. Б..

На 19.12.2016 г. Б. бил в Б.в апартамента на П.  С.. След обяд, около 16.00 часа двамата тръгнали с колата за София. Около 17.00 часа били пред дома на Р.С. в кв. „Х. Ботев”. Свидетелят се качил в колата на задната седалка и предложил да отидат да пият кафе, т.к. в дома му имало доста хора, дошли за рождения ден на жена му. Няколко минути по-късно св. С. се обадил на подсъдимите Б.Г.Г. и М.И.Е., с които имал роднинска връзка по сватовство. След като двамата дошли, сложили в багажника на колата две метални щанги, видимо с приблизително еднаква големина. Подсъдимият Б. знаел, че И. И.М. от с.Б.и., обл.Ловешка, разполага с пари, които държал в метална каса в къщата си. Имал намерение да влезе в жилището, за да вземе парите, но му трябвали съучастници. Подсъдимите Г. и Е. се съгласили да отидат в къщата на М. заедно с Р.. По пътя от С.до с.Б.и., М. и Б. питали Р. човекът сам ли живее. Подсъдимият Б. карал колата, П. била на предната седалка до него, а на задните седалки били другите двама подсъдими и св. Р.С.. Когато стигнали в селото, завили надясно от главната улица. Минавайки покрай къщата на М., Б.  видял, че в стаите свети. Подминал я и завил зад църквата. След като спрял колата, тримата подсъдими слезли, взели от багажника щангите и още нещо, което св. Р.С. не видял в тъмнината. Било между 20.30 и 21.00 часа. Р. се преместил на шофьорската седалка. Р. му казал, че като свършат ще се обади на него или на П., за да дойдат да ги вземат с колата. Р. и П. отишли с автомобила до заведение за хранене, намиращо се близо до главния път. Паркирали колата и влезли вътре. Р. си поръчал храна, а П. - кола. В това време тримата подсъдими  минавайки през двора на църквата видели, че там имало подпряна стълба. Р. я взел, за да се качат по нея и да отворят прозореца на къщата на М., за да влязат. Б. и М. си сложили тениски на лицата, а след това и качулките на суичърите. Двамата го попитали дали има чорапи, които да сложи на ръцете си. Подсъдимият Б. нямал, но бил със зимни ръкавици. Тримата подсъдими прескочили оградата на двора на църквата. Р. оставил стълбата от вътрешната страна в двора на църквата, за да може да я вземе, ако има нужда от нея. Когато стигнали до къщата на М. видели, че лампата в една от стаите свети и се чувал включен телевизор. Вратата на къщата била отключена и тримата подсъдими влезли. Насочили се към стаята, в която се намирала металната каса. Г. и Е. застанали пред вратата на стаята, където светела лампата. М. отворил вратата и влязъл вътре заедно с Б.. Р. видял от коридора, че пострадалият бил седнал на стол. Подсъдимият Е. хванал ръцете му и ги извил назад зад кръста, съборил го на пода, а след това завързал ръцете му с нещо дълго и тънко, светло на цвят. Подсъдимият Г. отишъл в другата стая с металната каса. Р.Б. също влязъл с Б.. Започнал да отваря шкафове и чекмеджета, разхвърляйки дрехи на пода, за да търси ключ за касата, но не намерил. В това време Е. започнал да удря пострадалия с юмрук в областта на главата и след няколко удара му казал : „това ще ти е последната вечер”. М. викал : „какво искате от мен”. Няколко минути след това Р. видял, че М. с коляното на единия си крак натискал пострадалия по гърба и с ръка запушвал устата му, за да не вика. Подсъдимият Г. помогнал на Е. да завърже пострадалия. След като Б. отворил касата се оказало, че в нея имало значителна сума пари и златни бижута - мъжки златни пръстени, златни халки и дамски златни пръстени. Подсъдимият Г. взел парите от касата и ги подал на Р.. В това време Е. излязъл от другата стая и казал : „човекът умря”, след което им подал найлонов плик, в който сложили парите и бижутата. Тримата подсъдими излезли от къщата на М., тръгнали към църквата, прескочили през оградата и продължили през двора на църквата, а след това излезли на улица, намираща се зад нея. Р. се обадил по телефона на Р. и казал да идва да ги вземе, а след това звъннал и на П.. Св.С. платил сметката и двамата с П. отишли с колата на мястото където ги оставили. Тримата подсъдими се качили отзад в колата. Видимо изглеждали доста изплашени. Преди да се качат сложили нещо в багажника на колата. Р.С. ***. След няколко километра спрели за малко. Подсъдимите Е. и Г. изхвърлили двете щанги и други вещи извън пътя. Всички продължили за София, като Р. седнал отзад, а подсъдимият Б. карал колата. Когато влезли в кв.„Х. Ботев” в гр.С.отишли в дома на подсъдимия Г., където започнали да си делят парите. В показанията си св.С. заявява, че всеки от тримата обвиняеми взел по 5 800 лева, на него също дали такава сума, а на П. около 1 700 – 1 800 лева. Златните бижута останали при Р.. След два-три дни подсъдимият Б. отишъл при св. С. и разговаряли пред дома му. Б. му казал, че в интернет имало публикации за М., който бил убит и се бил задушил. Разговаряли за златните бижута, които били в Р.. Разбрали се да останат при С., но след като последният разбрал какво е станало с пострадалия се изплашил. По тази причина ги начупил с клещи на парчета и на следващия ден ги продал в една заложна къща в кв.„Младост” в гр.София, като за тях получил сумата от 1 050 лева. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.А. Андонов, собственик и управител на заложната къща /л.48 – л.50, л.51 – л.52, т.3/.

Скоро след като подсъдимите напуснали дома на М. на 19.12.2016 г. съпругата му - св. Т.М.М., която тогава била на работа в кафене, намиращо се на ул. *** в с.Б.и. се прибрала в дома им на ул. ***, било малко преди 22.00 часа /л.38 – л.39, т.3/. Металната порта на двора била отворена изцяло, а входната врата на къщата - полуотворена. Влязла в коридора на къщата и видяла, че вратата на стаята с металната каса била леко отворена и лампата светела. Другата стая била също с леко отворена врата, но вътре не светело. Бутнала вратата на стаята с касата, но нещо отвътре я подпирало и не можела да се отвори. М. си промушила главата през отвора с намерение да се обади на съпруга си, че се е прибрала. Видяла, че вратата на касата е отворена и на пода имало разхвърлени дрехи и документи. Обърнала се и видяла, че и в кухнята на пода имало също разхвърляни дрехи, а чекмеджетата на леглата били извадени. Помислила си, че съпругът й го няма и някой е влязъл да краде. Веднага излязла навън и отишла до къщата на св. Р.А.М. - племенник на М., която била до тяхната. М. бил изморен през деня и вече си бил легнал. След като чул хлопане по вратата, станал и видял, че това била Таня, Тя му казала : „ела да видиш какво става у дома, касата е отворена, всичко е разхвърлено”. Св. М. си облякъл якето и веднага тръгнал с М.. Попитал я къде е вуйчо му, а тя му отговорила, че не знае. Свидетелката започнала да му звъни по телефона, но никой не отговарял. Р.М. вече бил влязъл в къщата, а Т. била в двора. Тогава й казал „ето къде са го вързали на пода в стаята”. Пострадалият лежал на пода в първата стая, вляво на коридора. Т.също влязла в коридора. Започнали да му викат по име, но той не реагирал. Свидетелката се изплашила и започнала да вика, а Р.М. й казал „те са го уморили”. Веднага се обадил на телефон 112. След около 20-30 минути дошли органите на полицията и линейка. Пострадалият М. бил намерен починал, легнал по очи на пода. Ръцете му били завързани отзад в областта на кръста с кабел, като единият край на кабела продължавал към десния крак, завързвайки го над петата. През устата му минавал бял бинт, стегнат и завързан отзад зад врата /л.76 – л.87, т.1/.         Видно от констатациите и заключението на съдебно-медицинската експертиза непосредствена причина за смъртта на пострадалия е асфикция, вследствие загърляне, с добре изразена странгулационна бразда /л.131 –л.132, т.1/. Загърлянето е било извършено с бинт, а странгулационната бразда е резултат от действието на бинта, който два пъти обикалял в областта на шията, завързан в здрав възел в тилната част на главата. Установените охлузвания в областта на лицето са резултат от множество удари с тъп предмет - юмруци. Всички травматични изменения по тялото - охлузвания и кръвонасядане по лицето и главата, кръвонасядане на дълбоките мускули по гърба двустранно, измененията на двете китки на ръцете от връзването с кабела са нанесени по едно и също време приживе, няма такива след смъртта му. Същата е настъпила 4-5 минути след завързването на бинта. Приблизителният час на смъртта на пострадалия е между 20.30 и 21.30 часа на 19.12.2017 година /л.145, т.1/.

На 06.03.2017 г. при извършения оглед на главен път І-4, в местността „Бакъла”, землище на с.Б., близо до пътна указателна табела Ябланица - С.направо и стрелка надясно З.П., Б., Р.в затревена повърхност до пътния банкет са били намерени и иззети два броя метални щанги с дължина 50 см. и 35 см., два броя ръкавици в цветове черно, червено и синьо райе с пет пръста, други два броя ръкавици в сиво с гумирано червено покритие в края, тениска с къс ръкав в цветове черно, оранжево и бяло с надпис „Рumа”, под която е намерено парче от пръст на ръкавица в сив цвят /л.115 – л.120, т.1/. Мястото, където са намерени изброените по-горе вещи съвпада с показанията на свидетелите Р.С. /л.69 – л.71, т.3/ и П.С. /л.64 – л.65, т.3/, както и с обясненията на подсъдимия Б. /л.122, т.3/. Връщайки се обратно за гр.София, подсъдимите са изхвърлили вещите, използвани за извършване на престъплението.

Изготвената ДНК експертиза на всички иззети вещи с огледния протокол от 06.03.2017 г. дава заключение, че ДНК профилът на биологичния материал от вътрешността на лява сива ръкавици е смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в приблизително еднакво съотношение. При сравнителното съпоставяне с ДНК профилите на тримата подсъдими, както и с ДНК профила на пострадалия И. М. се установява, че всички алели от ДНК профилите на подсъдимия М.Е. и И. М. присъстват в тази смес. Няма други допълнителни алели, различни от ДНК профилите на Е. и М.. Червенокафявата материя между грапавите гумени шарки на сива лява ръкавица е човешка кръв, която има пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалия М. /л.63 – л.70, т.2/. Констатациите и заключението от тази експертиза обуславят извода, че подсъдимият Е. е имал непосредствен контакт с пострадалия, при който е упражнил физическо насилие. Обясненията на подсъдимия Б. за действията на Е. се подкрепят от съдебно-медицинската експертиза на трупа на М., положението в което е намерен трупа, заключението по тази ДНК експертиза, които доказателства почиват на обективни данни /намерени и иззети вещи по реда на НПК, ползвани от подсъдимите за извършване на престъплението/. При огледа на местопроизшествието на 19.12.2016 г. и на 20.12.2016 г. в дома на М. са били намерени и иззети множество дактилоскопни следи, които са негодни за идентифициране /л.21 – л.22, т.2/, /л.28 – л.29, т.2/ с изключение на неговите и на съпругата му. Не са намерени годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи по вещите, иззети с протоколите за оглед от 19 и 20 декември 2016 г. - черен на цвят разклонител с прекъснат ел. кабел, един нож с черна на цвят дръжка, пълнител с осем броя патрони в него /л.33 – л.36, т.2/. Заключението по тези експертизи се обяснява с факта, че подсъдимите са били с ръкавици, респ. с материя, покриваща ръцете им, която е възпрепятствала прекия контакт между пръстите им и предметите, намерени на место-престъплението.

При извършения оглед на местопроизшествието на 20.12.2016 г. - двора на църквата в с.Б.и., находящ се на ул. *** /л.88 – л.96, т.1/ е намерена метална стълба, следи от обувки, които водят към нея, както и следи от няколко обувки, които минават през двора на църквата, за които следи е изготвен фотоалбум. При извършено претърсване и изземване на 11.01.2017 г. /л.163 – л.175, т.1/ в Б.в къща на ул. ***, ползвана от Б.М. Ц.- майка на П.С. са иззети чифт кожени обувки размер 40, за които Ц.е заявила, че са на зет й - Р.Б. /гърба на л.166, т.1/.

Изготвената трасологическа експертиза, имаща за предмет на изследване сравняване на заснетите следи от обувки, оставени в двора на църквата, иззетата следа от грайфер на обувка, оставена на предната стена на металната каса от дома на М., иззета с протокола за оглед от 20.12.2016 г. и два чифта обувки /единият чифт на Р.Б., а другият чифт е иззет с протокол за оглед от 11.01.2017 г. от дом в гр.*** – л.207, т.1/ дава заключение, че е възможно двете частични следи от ток и ходило, установени в двора на църквата да са оставени от обувките, иззети от гр.Б., от къща на ул. ***. Останалите следи нямат съвпадение с отпечатъците от тези два чифта обувки, както и следата, оставена върху металната каса /л.124 – л.135, т.2/. Това потвърждава обясненията на подс. Б. за начина по който са стигнали до къщата на пострадалия М..

С протокол за доброволно предаване от 11.01.2017 г. П.В.С. е предоставила за нуждите на разследването л.а. „БМВ 318”, peг. № ***/л.282, т.1/.

С протоколи за доброволно предаване са предоставени три броя дискове от охранителни камери, намиращи се в с.Б.и. на ул. ***, на ул. „Демокрация” № 53 и 54 и на паркинг „Добревски”, съдържащи записи от 19.12.2016 година /л.85 –л.98, т.2/. От констатациите и заключението на видеотехническата експертиза /л.93 – л.109, т.2/, имаща за предмет на изследване записаният автомобил на посочените по-горе три броя диска от охранителните камери идентичен ли е с л.а. „БМВ 318”, peг. № ***се установява, че автомобилът е заснет от камерите на паркинг „Добревски” на 19.12.2016 г. в часовия интервал 20.39.16 ч. - 21.22.14 ч., на другите два диска в часовия интервал 21.37.57 - 21.39.14 ч. и 21.37.52 - 21.39.18 часа. Към експертизата е приложен снимков материал, от който може да се проследи движението на автомобила. Относно идентичността на заснетия автомобил с л.а. „БМВ 318”, peг. № ***, експертизата дава заключение „вероятност на съвпадение”, „възможно е да е същият автомобил”, т.к. записът е от тъмната част на денонощието, заснемането зависи от степента на осветеност на улиците, както и разположението на камерите спрямо заснеманите обекти. Заснетите записи и констатациите по експертизата съвпадат с показанията на свидетелите Р.С., П.С. и подсъдимия Б..

Иззетите в хода на разследването златни бижута не са разпознати от свидетелките Т.М. и А.И.К. /съпруга и дъщеря на пострадалия - л.77 – л.78 и л.79 – л.80, т.3/. В показанията си св.Т.М. описва подробно златните пръстени и наполеони по грамаж, каратово злато, които са били съхранявани в металната каса и са предмет на престъплението.

Видно от заключението на стоково - икономическата експертиза общата стойност на златните монети от вида френски „Наполеон” - 6 на брой, 5 броя дамски златни пръстена, 3 броя мъжки златни пръстена и 1 брой дамски златни обеци тип халка е 8 440 лева /л.117 – л.121, т.2/. Парите, които подсъдимите са отнели от металната каса са в размер на 25 000 лева /л.70 и гърба на л.70, т.3/. Общата стойност на отнетите златни бижута и пари е в размер на 33 440 лева.

 Съдебния състав, след внимателен анализ на доказателствата по делото прие за безспорно установено, че подсъдимите Р.Б., М.Е. и Б.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК като на 19.12.2016 година в с. Б.и., Ловешка област на ул.***в съучастие, като извършители чрез взломяване на метална каса отнели от владението на И. И.М. ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра - купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът е придружен с убийството на М..

Грабежът придружен с убийство по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 от НК е съставно престъпление и включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основата на едно решение и насочени към една и съща цел. В конкретния случай изпълнителното му деяние се състои от две действия : принуда /която е прераснала в умъртвяване на пострадалия/ и отнемане на вещите, предмет на престъплението.

Подсъдимите са извършили престъплението при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

След като са влезли в къщата на пострадалия, подсъдимите са отнели намиращите се пари и златни бижута в металната каса чрез разбиването й. Извършените действия спрямо пострадалия М., изразяващи се в нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и тялото, връзване на ръцете и единия крак с кабел, завързването с бинт през устата, който обикаля два пъти в областта на шията, довело до задушаване осъществяват втория елемент от състава на престъплението грабеж, завършил с убийство. При тази хипотеза умишленото лишаване от живот на владелеца на инкриминираните вещи е начин да се прекрати неговата фактическа власт върху тези вещи, като смъртта на пострадалия се явява само междинен резултат.

В случая действията на всеки един от тримата подсъдими представлява част от изпълнителното деяние, насочено за осъществяване на общия престъпен резултат - отнемане на парите и златните бижута чрез физическо насилие спрямо собственика на същите, довело до неговата смърт. Налице е общност на умисъла за постигане на крайната цел, независимо какви конкретни действия е извършвал всеки от тях – тримата са били на мястото на престъплението, всеки един от тях е съзнавал, че се прилага физическо насилие спрямо пострадалия, което има за цел отнемането на парите и бижутата с оглед установяване на фактическа власт върху тях. Ето защо, настоящият състав не приема становището на процесулния представител на подсъдимия Р.Б., че последният не е целял и желаел смъртта на М., поради което от субективна страна същият е действал при условията на чл.11, ал.3 от НК.

Видно от приложената по делото справка за съдимост /л.139 – л.145, т.3/ подсъдимият Р.Б. е осъждан 16 пъти в периода от 2003 г. до 2014 година. Освободен е от Затвора С.на 23.10.2015 г. след изтърпяване на последното му наложено наказание от 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца по Споразумение № 104/10.06.2014 г. по НОХД № 124/2014 г. на РС – Пирдоп. С оглед на това конкретно осъждане, съобразявайки и обстоятелството, че Б. е търпял реално и наложените му наказания лишаване от свобода по предходните му три присъди /по НОХД № 35/2007 г., НОХД № 86/2007 г. и двете на РС – Луковит, и по НОХД № 239/2007 г. на РС – Ловеч/, настоящият  състав намира, че по отношение на него е налице хипотезата на чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б” от НК, а именно, че грабежът, завършил с убийството на М. е извършен при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК. Или при подс. Б. е налице и квалифициращия елемент на деянието във  вр. с чл.199, ал.1, т.4 от НК.

Тези изводи на съда се подкрепя изцяло от самопризнанията на тримата подсъдими, които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства -  показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществените доказателства, обясненията на подсъдимия Б. депозирани по време на ДП, заключенията на вещите лице по трасологическата, дактилоскопната, съдебно-медицинските експертизи, ДНК експертизите на веществени доказателства, видеотехническата, съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства, стоково-оценителнта и биологичните експертизи.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимите за виновни и ги осъди.

Причините за извършване на престъплението се разкриват в желанието на подсъдимите да придобиват средства по неправомерен начин, занижени морални ценности относно нормите на поведение в обществото.

При горните съображения съдебният състав призна подсъдимия Р.Д.Б. за виновен в това, че на 19.12.2016 г., в с.Б.и., Ловешка област на ул.***в съучастие, като извършител с М.И.Е., ЕГН ********** и Б.Г.Г., ЕГН **********, двамата от гр.С.чрез взломяване на метална каса отнел от владението на И. И.М., ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра – купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на М. и извършен при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.199, ал., 1 т.4 във вр. с чл.20, ал.2 от НК го осъди на Доживотен затвор, което наказание съгласно чл. 58 а, ал.2 от НК замени с наказание от 25 /двадесет и пет/ години лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС съдът определи наказанието да се изтърпи при условията на първоначален строг режим.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което Р.Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане по стража”, считано от 11.01.2017 година.

 При определяне  вида и размера на наказанието съдебният състав отчете начина на извършване на престъплението и характеристиките на самия подсъдим. Поначало отнемането на човешки живот е най – тежката форма на посегателство върху личността. Същата разкрива и най – висока степен на обществена опасност на извършителя й, макар и в конкретния случай обвинението да е за престъпление против собствеността – грабеж придружен с убийство.

В случая се касае за многократно осъждано лице /съобразявайки осъжданията му извън квалификацията на деянието като опасен рецидив/, извършило тежки умишлени престъпления против собствеността – основно кражби, като само едно от осъжданията му касае незаконно държане на оръжие и боеприпаси по чл.339, ал.1 от НК /л.144, т.3/. Обстоятелството, че Б. нееднократно е бил осъждан на наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно не му е подействало предупредително и възпиращо, напротив, последният упорито и последователно е продължил криминаланата си деятелност. При този подсъдим се наблюдава една своеобразна „възходяща градация” на престъпната му дейност, като последното му престъпление, отново против собствеността е свързано и с отнемането на човешки живот.  

Следва да се има предвид, че Б., като лице живяло и извършвало престъпления и на територията на Ловешка област /л.141 –  143, т.3/ е имало информация за имотното състояние на М., която е споделило със съучастниците си. Действително, Р.Б. е направил самопризнания по време на досъдебното производство, но в обясненията си /л.120– 123, л.136 – 137, т.3/ той основно засяга деятелността на другите двама подсъдими - М.Е. и Б.Г., като е пестелив по отношение на собствените си действия. Ето защо, съдебният състав не споделя тезата на защитата, че направеното от Бележки самопризнание следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговите извършители. Следва да се има предвид, че показанията на свидетелите П.С. и Р.С. също са насочили разследващите към извършителите на престъплението, както и към това къде последните са изхвърлили уличаващите ги веществени доказателства. Единствено като смекчаващо вината обстоятелство в конкретния случай съдът преценява критичното отношение на дееца към извършеното деяние.

Всичко това, говори за най – меко казано лоши характеристични данни и висока степен на обществена опасност на подсъдимия Б.. С оглед целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК съдът прие, че наказанието „доживотен затвор” се явява единственото справедливо и адекватно за извършеното престъпление. Освен всичко друго, то следва да окаже и предупредително въздействие върху всички членове на обществото, каквато е целта на генералната превенция.

С оглед диференцираната процедура на глава 27 от НПК и на основание чл.58 а, ал.2 от НК съдът замени това наказание с лишаване от свобода за срок от 25 /двадесет и пет/ години, при първоначален строг режим.         

         При горните съображения настоящият състав призна подсъдимия Б.Г.Г. за виновен в това, че на 19.12.2016 год. в с.Б.и., Ловешка област на ул. ***в съучастие, като извършител с М.И.Е., ЕГН ********** от гр.С.и Р.Д.Б., ЕГН ********** от гр.З.чрез взломяване на метална каса отнел от владението на И. И.М. ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра - купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на М., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го осъди на 19 /деветнадесет години/ и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

         На основание чл.58 а, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК съдът намали размера на така определеното наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода с 1/3 /една трета/, като подсъдимият Б.Г. фактически следва да изтърпи 13 /тринадесет/ години лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал. 1, т. 2 б. „а” от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи при условията на първоначален строг режим.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което Б.Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 17.01.2017 година.

При определяне  вида и размера на наказанието решаващият съд отчете начина на извършване на престъплението и характеристиките на самия подсъдим. Макар и в конкретния случай обвинението да е за престъпление против собствеността – грабеж придружен с убийство, резултат от същото е отнемането на човешки живот, което по своята същност е най – тежката форма на посегателство върху личността, разкриваща и най – висока степен на обществена опасност на дееца.

С оглед целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК съдът прие, че по отношение на подсъдимия Г. наказанието от 15 до 20 години лишаване от свобода, предвидено алтернативно с наказанията „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна” в разпоредбата на чл.199, ал.2, т.2, предл.1 от НК се явява справедливо и адекватно за конкретното деяние, като същото е и най - лекото от трите предвидени от законодателя. Съдът счита, че като вид, същото ще окаже и предупредително въздействие върху всички членове на обществото, каквато е целта на генералната превенция.

При определяне размера на конкретното наказание, съдът преценява като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, това, че подсъдимият Г. е помагал на Е. да сломят съпротивата на пострадалия М. като са го завързали за стола, както и това, че Г. е отворил процесната каса, където са били съхранявани инкриминираните пари и вещи. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и критичното отношение на дееца към извършеното деяние. Съобразявайки изложеното, при превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия Б.Г. наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода.

В съответствие с диференцираната процедура на глава 27 от НПК и на основание чл.58 а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода с 1/3 /една трета/ или подсъдимият Г. следва да изтърпи наказание от 13 /тринадесет/ години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

         При горните съображения решаващият съд призна подсъдимия М.И.Е. за виновен в това, че на 19.12.2016 год. в с.Б.и., Ловешка област на ул. ***в съучастие, като извършител с Б.Г.Г., ЕГН ********** от гр.С.и Р.Д.Б., ЕГН ********** от гр.З.чрез взломяване на метална каса отнел от владението на И. И.М. ЕГН ********** от с.Б.и. сумата от 25 000 лева, 6 бр. златни монети от вида „Наполеон” френски с тегло от по 7 гр. на стойност 2 880 лева, 3 бр. златни пръстени дамски с тегло от по 3 грама на стойност 540 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен без камъни и надписи върху него, вдлъбнат в средата с тегло от 25 грама на стойност 1 760 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки с червен камък с тегло от 8 грама на стойност 440 лева, 1 бр. златен пръстен мъжки в четирите ъгъла на който са инкрустирани четирите основни знака /символа/ взаимствани от карти за игра - купа, каро, спатия и пика с тегло от 40 грама на стойност 2 200 лева, 1 бр. златен пръстен дамски тип релефна халка с тегло от 4 грама на стойност 220 лева, 1 чифт /2 броя/ обици златни дамски кръгли тип „халка” с тегло от 4 грама на стойност 400 лева, всичко на обща стойност 33 440 /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/ без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на М., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, го осъди на 19 /деветнадесет години/ и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

         На основание чл.58 а, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК съдът намали размера на така определеното наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода с 1/3 /една трета/, като подсъдимият М.Е. фактически следва да изтърпи 13 /тринадесет/ години лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал. 1, т. 2 б. „а” от ЗИНЗС определи наказанието да се изтърпи при условията на първоначален строг режим.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което М.И.Е. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 18.01.2017 година.

При определяне  вида и размера на наказанието съдът отчете начина на извършване на престъплението и характеристиките на самия подсъдим. Макар и в конкретния случай обвинението да е за престъпление против собствеността – грабеж придружен с убийство, резултат от същото е отнемането на човешки живот, което по своята същност е най – тежката форма на посегателство върху личността, разкриваща и най – висока степен на обществена опасност на дееца.

С оглед целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК съдът прие, че по отношение на подсъдимия Е. наказанието от 15 до 20 години лишаване от свобода, предвидено алтернативно с наказанията „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна” в разпоредбата на чл.199, ал.2, т.2, предл.1 от НК се явява справедливо и адекватно за конкретното деяние, като същото е и най - лекото от трите предвидени от законодателя. Настоящият състав счита, че като вид, същото ще окаже и предупредително въздействие върху всички членове на обществото, каквато е целта на генералната превенция.

При определяне размера на конкретното наказание, съдът преценява като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, това, че подсъдимият Е. е нанасял удари на пострадалия, завързал го е за стола, впоследствие го е натискал с коляно в гърба и е запушил устата му да не вика – т.е. Е. има най – голям принос в извършване на действията по елеминиране съпротивата на жертвата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и критичното отношение на дееца към извършеното пристъпление. Съобразявайки изложеното, при превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия М.Е. наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода.

В съответствие с диференцираната процедура на глава 27 от НПК и на основание чл.58 а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода с 1/3 /една трета/ или подсъдимият Е. следва да изтърпи наказание от 13 /тринадесет/ години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи,  съответстват  на обществената опасност на деянието и на подсъдимите, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдът уважи изцяло  предявения граждански иск относно причинените с престъплението  имуществени вреди за сумата от 33 440 лева /тридесет и три хиляди четиристотин и четиридесет лева/, ведно със законната лихва върху нея начиная от 19.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като осъди  подсъдимите Р.Д.Б., Б.Г.Г. и М.И.Е. солидарно да заплатят на гражданските ищци Т.М.М. и А.И.К. присъденото обезщетение.

Безспорно се доказа, че подсъдимите с виновното си и противоправно поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане, като при извършеиния грабеж придружен с убийство са причинил имуществени вреди на гр. ищци в размер на инкриминираната сума от 33 440 лева. Събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимите и ответници по иска от една страна и от друга претърпените имуществени вреди от страна на гр. ищци и частни обвинители.

В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдът уважи частично предявения граждански иск досежно причинените с престъплението  неимуществени вреди за сумата от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от гр. ищци поотделно, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 19.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от по 3 000 /три хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи съдебно - деловодни разноски, като осъди  подсъдимите Р.Б., Б.Г. и М.Е. солидарно да заплатят на гр. ищци Т.М. и А.К. присъденото обезщетение. Исковете до пълния претендиран размер на сумите за причинени неимуществени вреди от по 200 000 лева, съдът отхвърли като неоснователни и недоказани.

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определянето му, настоящият състав отчете неизмеримите болки и страдания, които съпругата и дъщерята на убития И. М. са търпели и ще търпят до края на дните си. Загубата за граданските ищци е безвъзвратна и същите винаги ще скърбят за своя починал съпруг и баща. От събраните на досъдебното производство доказателства се установява, че Т.М. /л.38 – 39, т.3/ е имала брак с И. М. от 1989 г., че са живели заедно в едно домакинство повече от 27 години и са полагали грижи един за друг както и, че същата все още е в шок от смъртта му. Установи се, че макар и да живее в гр.Б., дъщерята А.К. /л.41 – 42, т.3/ е имала емоционална връзка с баща си, като седмично са се чували 2-3 пъти по телефона, а през лятото доста често е гостувала в дома му в с.Б.и.. Нещо повече, по време на съдебната прения при изслушване на гр. ищци Т.М. и А.К., съдът имаше възможността непосредствено да се увери в силната привързаност която е съществувала между тях и убития И. М..

Изложените дотук съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи практика, дават основание на съда да приеме, че сумите от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева са справедливо обезщетение за претърпените от М. и К. болки и страдания, както и да се остави без уважение становището на адв.В. за недоказаност на гражданския иск касаещ моралните вреди.

С оглед направените разноски съдът осъди подсъдимите Р.Б., Б.Г. и М.Е. солидарно да заплатят по сметката на РУ – Тетевен сумата 7 251.21 лева /седем хиляди двеста петдесет и един лева и 21 ст./, представляващи разноски за експертизи, а по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 250.80 лева, разноски за вещи лица, държавната такса върху уважения размер на гражданските исковете в размер на 13 337.60 лева /тринадесет хиляди триста тридесет и седем лева и 60 ст./, както и сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

По отношение на веществените доказателства по делото : Обект № 10 - 1 бр. мобилен телефон марка Samsung S 7 edge gold, съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, същият да се върне на П.В.С., ЕГН – **********, а Обект № 11 - 1 бр. мобилен телефон марка Samsung Galaxy J 3 – собственост на подсъдимия Р.Д.Б., на основание чл.53, ал.1 б. „а” от НК, след влизане на присъдата в сила да се отнеме в полза на държавата.

По отношение на веществените доказателства по делото : Обект № 1- 2 бр. черни на цвят зимни обувки № 40 с надпис „BORA"; Обект № 2 - 2 бр. мъжки обувки /кални/; Обект № 3  - 1 бр. дървен прът; Обект № 4 - 1 бр. горна фланела с ленти в лилаво, сиво и бяло; Обект № 5 - 1 бр. тъмно синя риза; Обект № 6 - 1 бр. светлосиньо долнище на пижама; Обект № 7 - 1 бр. черни на цвят долни гащи; Обект № 8 - 1 бр. черен на цвят потник; Обект № 9 - 2 бр. връзки с ключове с общо 9 бр. ключа; Обект № 12 - отпечатък от подметка; Обект № 13   1 бр. отвертка; Обект № 14 - метални части от каса; Обект № 15 - 2 бр. цветни ръкавици във синьо, червено и черно; Обект № 16 - 1 бр. тениска с надпис Пума с къс ръкав, черно, оранжево и бяло; Обект № 17 - 2 бр. ръкавици сиви на цвят с по 5 пръста плюс парче от пръст от ръкавица; Обект № 18 - 1 бр. метална щанга; Обект № 19 - 1 бр. метална щанга; Обект № 20 - хартиен плик с № 0244769 с надпис обект № 10; Обект № 21 - хартиен плик с № 0244765 с надпис обект № 6; Обект № 22 - хартиен плик с № 0244765 с надпис 4 и 5; Обект № 23 - хартиен плик с № 0244762 с надпис обект № 2; Обект № 24 - хартиен плик с № 0244761 с надпис обект № 1; Обект № 25 - хартиен плик с № 0244768 с надпис обект № 9; Обект № 26 - хартиен плик с № 0244763 с надпис обект № 3; Обект № 27 - хартиен плик с № 0244766 с надпис обект № 7; Обект № 28 - хартиен плик с № 0244767 с надпис обект № 8; Обект № 29 - джоб с хартиен плик съдържащ сравнителен материал на Р.Б.; Обект № 30 - хартиен плик съдържащ нокти от лява ръка на И. М.; Обект № 31 - хартиен плик съдържащ нокти от дясна ръка на И. М.; Обект № 32 - хартиен плик със марля СК; Обект № 33 - хартиен плик с надпис чаршаф номериран с № 1; Обект № 34 - хартиен плик с надпис пуловер номериран с № 4; Обект № 35 - хартиен плик номериран като обект № 1 К.; Обект № 36 - 1 бр. клещи със сини на цвят дръжки; Обект № 37 - 1 бр. чук с дървена дръжка и метално дебело шило; Обект № 38 - памучен бинт; Обект № 39 - черен пуловер; Обект № 40 - разклонител с отрязан кабел; Обект № 41 - кухненски нож с дължина 20см.; Обект № 42 - 2 бр. черни чорапи; Обект № 43 - 1 бр. метален секач; Обект № 44 - 1 бр. шнур от ел. уред с дължина 284см.; Обект № 45 - тъмно синьо долнище на анцуг с бели кантове; Обект № 46 - жълт на цвят чаршаф с червени петна, съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени.

По изложените съображения съдебния състав постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ………………………

 

 

 

 

 

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК…………………………….