Р
Е Ш Е Н И Е № ….
гр.
Павликени, 10.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд
в открито съдебно заседание на 19.02.2020 година в състав
Председател:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Ирена Илиева,
като сложи за разглеждане докладваното от председателя НАХД № 250 по описа на
съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбоподателят Б.Б.А. обжалва Наказателно постановление (НП) №
***/21.08.2019
г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – ***, с което на основание чл. 266, ал. 1,
предл. 7 от Закона за горите (ЗГ) й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ и са отнети в полза на държавата 19 пространствени куб. м. дърва
за горене с определена равностойност 719,95 лв., която да заплати. Навежда
подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт – наказващият орган не
се бил произнесъл в преклузивния месечен срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН след
получаване на преписката, не били събрани достатъчно доказателства за
доказаност на нарушението, липсвали конкретни
доказателство и твърдения когаи от кого е придобит дървения материал,
кога и от кого е съхраняван и дали се касае да дърва от горския фонд, с оглед
съставомерността и преценка на изтекла погасителна давност, неправилна преценка
за наличието на маловажен случай. В съдебното заседание лично поддържа жалбата
и моли да бъде отменено наказателното постановление, алтернативно моли да бъде
намалена наложената глоба и стойността на веществените доказателства, отнети в
полза на държавата.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт
заема становище атакуваното НП да било правилно и законосъобразно и моли съда
да го потвърди вцялост.
Съдът
като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На
22.10.2018 г. в гр. С., П.В.Й.
*** и Н.И.М. - горски инспектор в РДГ, *** извършили проверка на имот в същия
град, на адрес ул. „***“
№ *. Проверката е извършена
в присъствието на жалбоподателката – Б.Б.А., живуща в същото жилище, в
качеството й на проверявано лице. При проверката св. Й. и М. установили, че в
двора на имота се съхраняват в барака до къщата дърва за горене без контролна
марка и превозен билет от дървесен вид „келяв габър“, „цер“ и „акация“. При
измерване било установено, че дървесината е 19 пр. куб. м., нарязани на
различна дължина. На дървата била поставена
КГМ от проверяващите. Тези констатации са описани в констативен протокол серия *, бланков № ***/22.12018 г.
Дървата
за горене, установени в имота са „задържани“ с КП и предадени за отговорно
пазене с разписка серия В, бл. № ***/22.10.2018
г. на А.. Видно от съдържанието на протокола, проверката е започнала в 9.00 ч.
Паралелно
е стартирало и наказателно производство – бързо производство № ***/2018 г. по описа на РУ на МВР, гр. *** - на
основание чл. 356, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването – протокол
за оглед на местопроизшествие. От него се установява огледът да е започнал на
22.10.2018 г. в 8:45 ч. и е проведен от разследващ полицай. В протокола е
отразено, че на едно място са открити дърва за огрев с дължина 20-30 см. от
дървесен вид „келяв габър“ – около 12 куб. м. До входната врата на гаража са
открити купчина дърва с размери 5,5х1,3 м. с дължина 20-30 см. – около 5 куб.м.
от дървесните видове „келяв габър“, „цер“ и „акация“. До тях е открита друга
купчина от дърва с дължина 1 м. вид „цер“ около 1 куб.м. На 8 метра оттам е
намерена още една купчина дърва с дължина от 1м., вид „цер“ - 1 куб.м. В
протоколът за оглед не са посочени лицата, притежаващи или обитаващи имота и
същите не са запознати с него. На място е разпитано лицето И. Х. А. с настоящ адрес на мястото на огледа,
който в показанията си заявява, че намерените „в къщи“ дърва са закупени от
майка му – жалбоподателката през лятото на 2018 г. от неизвестни лица от ромски
произход.
На
същия ден са разпитани като свидетели и авторите на констативния протокол, които
в показанията си дават противоречащи си с КП данни: Св. Й. говори за дърва,
съхранявани от лицето Б.А. без КГМ в имот, който тя обитава на процесния адрес,
след което сочи, че дървата се съхраняват от лице с фамилия К.. Св. М. повтаря несъответствията в
показанията на колегата си, говорейки за две отделни лица – жалбоподателката и
К.. С писмо от
22.10.2018 г. РП *** е
уведомена за започналото наказателно производство за престъпление по чл. 235,
ал. 2 от НК, относно дървата, съхранявани в имота в гр. С., описан по-горе. Не са събирани
доказателства чий е имота, кой го обитава, не са снети обяснения или показания
от Б.А.. Тъй като при огледа, а и в месеците след това не били предприети
действия за приобщаване на съхраняваните дърва към материалите по ДП по
законоустановения ред, наблюдаващият прокурор постановил повторен оглед,
измерване и заснемане на същите. Указанията му не са изпълнени, тъй като при
посещение на адреса от страна на кварталния инспектор на 16.01.2019 г. дървата
за огрев не са открити в имота.
С
постановление от 22.02.2019 г. на наблюдаващия прокурор, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 242 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) бързото
производство е прекратено поради липсата на доказателства за виновността на
жалбоподотелката за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК). Разпоредено е материалите по БП да се изпратят по компетентност на
РДГ ***
за преценка дали да бъде потърсена от лицето административно-наказателна
отговорност по ЗГ. Нито в диспозитива, нито в мотивите на прекратителното
постановление се съдържа констатация за съхраняване на дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска марка (КГМ) и препращане с указания за
реализиране на административно-наказателната отговорност на А.. Напротив,
изводите на ПРП са за липса на конкретно установен произход на дървата, количество,
вид и изрично се делегира правото на преценка за извършено административно
нарушение на Директора на РДГ. Не се спори постановлението за прекратяване да е
получено от ответник-жалба на 09.03.2019 г.
На
21.08.2019 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на А. на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 ЗГ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е
постановено отнемане в полза на държавата на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ на
вещите, предмет на нарушението – 19 пространствени куб. м. дърва за горене,
като поради установената липса на тези дърва, се присъжда паричната им
равностойност в размер на 719,95 лв. съгласно ценоразписа на ТП ДГС „***“, гр. ***. Въпросния ценоразпис по делото действително
не е представен, но е налична справка издадена въз основа на него по ДП.
Препис
от НП е връчен лично на жалбоподателката на 29.08.2019 г., видно от известие за
доставяне на писмо на л. 30 от делото.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Депозирана
жалба изхожда от наказаното лице, постъпила е в 7-дневен срок от връчване на НП
и е процесуално допустима, а по същество основателна.
При
разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН, т.е. следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление - правилното
приложение както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. На първо място съдът счита, че в случая
наказателното постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 243,
ал. 3 НПК - след като производството е препратено от прокурора за преценка
осъществен ли е състав на административно нарушение. В този случай разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въвежда изключение от правилото, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Наказателното
постановление е издадено от орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, видно от представената заповед.
Съдът
обаче счита, че при съставяне на наказателното постановление са допуснати
множество нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяната му. Видно
от приложения препис на постановление на прокурор при РП ***, досъдебното производство не е водено
срещу конкретно лице и е за деяние с правна квалификация по чл. 235, ал. 2 от НК. В хода на наказателното производство не е извършено привличане в качеството
на обвиняем на жалбоподателя или друго лице. Б.А. не е и участник, още по-малко
субект на наказателното производство. Принципното правило е, че се образува производство
за разследване на определено деяние, притежаващо признаците на престъпление, а
не срещу определено лице – чл. 207, ал. 1 НПК. Едва след като се съберат
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за
прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на
прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление. В случая обаче, А. не е била привлечена в качеството на обвиняем
по реда на чл. 219 НПК, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 54 НПК, не е
притежавала това качество. Именно поради липсата на процесуално качество на
обвиняем тя не е имала право да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство и да вземе активно участие в процеса до момента на
прекратяването. Не случайно в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, сред
лицата имащи право да обжалват постановлението за прекратяване се включват само
субектите на процеса, но не и останалите участници. След като А. не е субект на
процеса, същата не е пряк адресат и на последиците от приключващия
наказателното производство акт, въпреки, че същият й е бил връчен. Ето защо,
изводите на прокурора не са обвързващи за наказващия орган и е следвало при
наличието на данни да се проведе допълнително разследване в хода на
административнонаказателното производство и с всички допустими средства да се
установи има ли извършено нарушение и кой е неговия автор. На тези основни
въпроси на производството постановлението на прокурора не дава отговор.
Въпреки
това в настоящата хипотеза административно наказателното производство е
образувано по чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без да
е съставен АУАН. Налице е трансформация от наказателно, в
административнонаказателно производство. Именно поради това е допустимо
ползването на събраните в хода на наказателното производство доказателства и
съобразяването с фактическите констатации на прокурора в постановлението за
прекратяване, които принципно следва да заместят АУАН, поне по основните
въпроси – деяние, автор и вина. В конкретния случай обаче се установи, че
постановлението не съдържа подобни констатации и наказващият орган е бил длъжен
да извърши допълнителна проверка по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, за да даде
мотивиран отговор на въпросите по чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Допълнителна проверка по
реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН не е извършвана и жалбоподателката по никакъв начин
не е била наясно, че срещу нея се провежда административнонаказателно
производство. По този начин се е достигнало до абсурдната ситуация да е
конституирана като участник в административнонаказателното производство едва с
издаване на наказателното постановление. Това очевидно е в разрез с основния
принцип на процеса за осигуряване правото на защита на нарушителя - чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 15 НПК и представлява съществено процесуално нарушение. Ето
защо настоящия състав счита, че в случая постановлението за прекратяване,
следва да се ползва, само като повод за образуване на
административнонаказателно производство по общия ред на чл. 36, ал. 1 ЗАНН –
със съставянето на АУАН. Това е така тъй като нарушителят не е бил субект на
процеса, не е имал възможност да даде обяснения, да проведе активната си защита
в процеса, да разбере в какво се обвинява и каква санкция го застрашава /в този
смисъл Решение № 104 от 10.03.2014 г. по КНАХД № 10078/2014 г. на
Административен съд – Велико Търново и Решение от 21.10.2011 г. по Н. Д. №
286/2011 г. на Административен съд – Хасково/.
Константно
е становището на правната доктрина, а и на съдебната практика, че актът за
установяването на нарушението има три основни функции: установителна
(констативна), сезираща и обвинителна, като последната функция е призвана да
конкретизира и лицето, към което е насочена претенцията за извършено от него
нарушение. Процесуалните гаранции за упражняване на правото на защита на
обвиненото лице в общият случай са нормите на чл. 43, ал. 1 и на чл. 44 от ЗАНН. Във всички случаи тези норми предполагат довеждането до знанието на
съответното лице обвинителната претенция за съответно нарушение, поради което
не може да се приеме, че всеки акт на съда или прокурора, с който съответното
производство е прекратено (или е отказано образуването му) води до автоматично
прилагане на разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Целта на законодателя не е
във всички случаи производството да започне директно от фазата на издаването на
наказателното постановление, след като прокурор или съд са прекратили
съответното производство, ако в това прекратено производство не е бил ясно
идентифициран субекта на нарушението при
спазване на неговите процесуални права. Всъщност нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е изключение от правилото и следва да се тълкува стриктно и стеснително,
като разширителното и тълкуване е допустимо само ако то е в синхрон с принципа
на осигуряването на правото на защита на привлеченото към съответната
отговорност лице.
За
пълнота на изложението следва да се посочи също така, че по делото бе установено
в процесния имот да живее и синът на А. - служебно известен на съда и органите
на МВР като агресивен човек, страдащ от шизофрения и настаняван многократно за
лечение в психиатрично заведение. Обстоятелството, че и друго лице живее в
имота не позволява безкритично, без да бъде извършена проверка на
достоверността на неговите твърдения, да се приеме че именно А. е закупила
дървата от непознати лица.
Недоказан
е и обемът на съхраняваната дървесина и нейната стойност. Така описаните
„купчини“, не са изяснени в каква форма са и очевидно не съставляват куб, за да
бъде изчислен обема.
Предвид
изложеното в горния абзац наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и в частта му, разпореждаща отнемането на вещите - предмет на
нарушението, като на основание чл. 53, ал. 2, буква ,,б“ от НК и ценоразпис -
цени за продажба на дървен материал по дървесни видове и асортименти от склад
на ДТС „***“
- е разпоредено заплащането на равностойността на дървесината в размер от 719,
95 лв.
Безусловно
следва да се отчете, че липсата й, прави невъзможно отнемане дървесината по
реда на чл. 273 от ЗГ.
Дори
да се приеме, че от справката се установяват актуални цени и правилно пресмятане,
то неустановяването на точния обем по видове от съхраняваната дървесина
определя НП в тая част като необосновано и съдът е лишен от възможността да
установи дали определената цена на вещите е вярна.
Следва
да се има предвид и че нито една от хипотезите на чл. 273 от ЗГ не предвижда за
подлежащи, но липсващи вещи на нарушението, присъждане на равностойността им. В
хипотезите на тази норма не е предвидено изрично и субсидиарно прилагане на
норми от НК, а разширителното тълкуване на закона, предвид последиците на
нормата е недопустимо. При това положение се налага извода, че разпореждането с
вещи, които са оставени за отговорно пазене може да обоснове евентуална санкция
по чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а не до възлагане да се заплати тяхната парична
равностойност.
Предвид
изложеното съдът приема, че съобразно изложените фактически и правни доводи, в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от
страна на жалбоподателката, поради което оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно – в този смисъл и Решение
№ 15 от 31.01.2020 година по КНАХД № 10306 по описа на ВТАдмС за 2019 година.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ***/21.08.2019 г. на Зам. директора на
Регионална дирекция по горите – ***,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
ВМ